Момичето от влака / The Girl on the Train

Наздраве за красивите и лудите
 

Момичето от влака” без скрупули хвърля в лицето на наблюдаващия истината, че нещастен човек няма как да създаде щастливо семейство. Мрачна, заредена с трагизъм и патология семейна приказка. Героите са заключени от демоните си в килера. Нямат нито ключ, нито истинска врата, през която да излязат.

Началните кадри са утопично-меланхолична прелюдия, наблюдавана от влак. Аз самата, по време на пътуване съм имала усещането, че прозорецът е нещо като киноекран и пътуването е нещо като прожекция – но за разлика от истинското кино, пътуващият има задачата да измисля сам сюжетите, да реже кадрите и да ги подрежда с ритъм и вътрешна логика.

Героинята на Емили Блънт (Рейчъл) прави точно това – тя е като откъснато, увяхващо цвете, поливащо се с водка. Докато пътува, всеки ден се вглежда в къщите на другите, в животите на другите, и търси някаква красива история, с която да разсее себеомразата си. Тя не е често срещан женски образ и това е първото достойнство на историята – започва с повтарящи се близки кадри на лицето на жена, белязана от психологически проблем. Гримът й е размазан посред бял ден, очите й са подпухнали от сълзи, налива се като прасе, говори бавно. Бившият й съпруг казва за нея: „Ти си куче, което само се влачи нежелано след другите“.

Емили Блънт

Разбира се, такава героиня не е невиждан феномен, но естественото изиграване на такава роля изпълва с удовлетворение и уважение. Чарлийз Терън е перфектният white trash в „Young Adult” (филм, който препоръчвам без значение от вкусовете ви за кино). И докато съм на тема сравнения, помислих си и няколко пъти за „Atonement”, където също имаме класически пример за unreliable narrator. Брилянтен пример за трагичните последствия, които могат да причинят измислиците и развинтеното въображение. Трето и последно сравнение: най-добрата екранна алкохоличка е Джена Роуландс в „A woman under the influence”. Задължителен шедьовър.

„Не съм момичето, което бях“ е едно от първите признания на Рейчъл. Тя се чувства отблъскваща, празна и безполезна. Мъжът й я е зарязал преди 2 години и живее с новата си жена Ана (Ребека Фъргюсън), и бебето им. Рейчъл е загубила работата си и живее при приятелка от университета в тясна сумрачна стая. Нищо в живота й не е наред, и за да е още по не-наред, тя по никакъв начин не се старае да го промени. Докато пътува всяка сутрин във влака, забелязва Джеймс и Джеси (с истински имена Меган и Скот, изиграни от Хейли Бенет и Люк Еванс). Има един много красив, повтарящ се кадър – двамата са сгушени в градината около огъня, в спокойна привечер. Рейчъл сякаш иска да изпие и тях, заедно с целия алхокол. Перфектното семейство, миналото й, което няма да се повтори.

Емили Блънт и Джъстин Теру

Структурно „Момичето от влака” е изграден от хаотично разпилени спомени, сцени и хипотетични ситуации. Рейчъл е обсебена от Мегън и Скот и започва да си измисля истории за тях. Тя е артистична, млада, свежа, покорява го с интелект и свободолюбивост. Той е по английски красив – стройно излъчващ уверена мъжественост. В книгата на Паула Хоукинс имената им първоначално са Джеймс и Джеси, докато Рейчъл не разбира, че наистина се казват Мегън и Скот. Уви, Мегън и Скот далеч не звучи толкова утопично, колкото Джеймс и Джеси. (Между другото, любопитно е, че книгата е в пъти по-слаба от филма.)

Филмът взаимства добрите неща и им прибавя характер. Огромен проблем на книгата е, че разказва историята по сух начин. Паула Хоукинс определено е измислила нещо добро, но е погребала потенциала му с досадни, повтарящи се пасажи. Персонажите й са безжизнени, те водят монолози за вътрешния си свят, но сякаш през цялото време остават кинетично празни.

Включително и разказвателната структура на филма следва тази на книгата. Историята е разказана от 3 гледни точки – на Рейчъл, Ана и Мегън. И трите са фиксирани в това да създадат семейство и да имат деца. И трите страдат, защото щастието, което са си наумили, го нямат. Без значение дали фиксацията е нещо, което е социално добре прието, като например това да имаш дете, тя се оказва отровна. Още едно силно послание.

the-girl-on-the-train-review-img07-20161006

Алкохолът освен, че води до депресии, изостря въображението, влияейки на зрението от една страна и на цялостната концепция за реалност. Рейчъл е момичето, което гледа и вижда много, но не е сигурно в нищо. Един ден, докато минава с влака покрай къщата на Мегън и Скот, тя вижда Мегън да се целува с  друг мъж. Лицето му е неясно, но не е Скот, това е сигурно. Няколко дни по-късно Мегън изчезва.

Не е тайна, че мъжките персонажи във „Момичето от влака” са далеч по-скучни от женските. Имаме Том в ролята на бившия мъж на Рейчъл (Джъстин Теру), Скот (Люк Евънс, мъжа на Мегън) и Др. Кемал Абдик, психолога на Мегън и Рейчъл. Всъщност последният е най-интересния от тримата. Той е специален заради своята грижовност и емоционален баланс, които пък са по-скоро женски качества. Др. Адбик е ключов контрапункт и на трите разстроени жени във филма – той е много повече майка от която и да била от тях. Мегън особено е най-дивият, най-изтощен персонаж от трите. Тя е безсилно дете, с тялото и сексуалните желания на зряла жена. Тя е ужасена и травмирана от загуба в миналото и никога не може да вземе правилното решение. Един от най-дисбалансираните хора, които съм виждала на екран в последно време. (Чудесно изиграна от Хейли Бенет, макар и съкровището на филма да е Емили Блънт.)

the-girl-on-the-train-review-img08-20161006

Тук е моментът да спомена, че историята се задълбочава, шестимата персонажи се вплитат в тайни и конфликти и филмът се превръща в добре ескалиращ трилър, който определено държи промила на любопитство висок до самия финал. (За разлика от книгата, която по най-евтиния начин те държи четящ, не защото ти е наистина приятно, а само защото трябва да знаеш какво става накрая.)

Все пак не се подлъгвайте – няма да гледате визуално-сюжетното майсторство на „Не казвай сбогом” на Дейвид Финчър, както Холивудските измишльотини се опитват да го маркетират. Зарибяващата извратеност на последния не е постигната, макар че вярвам, че с малко повече детайл, добавяне на нещо тук, махане на нещо там, тази история можеше да е още по-въздействаща. И да, съгласна съм с всички, които скандират, че Финчър е трябвало да го режисира.

Като цяло, нека Финчър режисира всичко.

Момичето от влака“ може да гледате в кината от 7-ми Октомври.

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2016-10-06 at 19:39

    „Като цяло, нека Финчър режисира всичко“.

    И аз така предлагам. Засега май ще пропусна.

    Отговор

  • TTT
    2016-10-06 at 19:53

    В няколко от чуждите сайтове, които чета, мнението е, че Емили Блънт спасява филма да не е пълен провал. Но макар и не като пълен, отчитат го като провал.

    Иначе не съм съгласен, че Финчър е трябвало да го режисира. На всички тези женски гледни точки по щеше да подхожда една режисьорка :)

    Отговор

  • 2016-10-06 at 20:14

    Изненадващо, на мен ми хареса! :) Споделям мнението на Хриси. И да, Блънт е супер, но всички жени бяха яки. А Ребека Фъргюсън как ме кефи… (прехапвам си юмрука)!
    И със сигурност няма нужда от още една женска гледна точка – и без това е доста сексистки по отношение на мъжете. :) Въобще не е балансиран като „Гон Гърлс“.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-10-06 at 22:12

    Е хора, стига бе, много силно нарисуван филм е това. Жените са сила, ама защо толкова комплекси… :) През цялото време докато гледах филма си мислех за някакъв репортаж, който наскоро гледах. Беше за поредното убийство на негър в САЩ и интервюираният там казваше нещо от сорта на: I am black, you know, and I am afraid that I might be killed every time when I do something. Какво изобщо намесваме Финчър, който би направил филм, а не секситска простащина?

    Отговор

  • 2016-10-06 at 23:39

    „Нека Финчър режисира всичко“ ми е мантрата, с която се будя на уста всяка сутрин :)

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-10-07 at 00:49

    Нека си режисира баш както досега, че така поне знаем, че на няколко години като изплюе филм – поне има нещо за гледане.

    Иначе – Христиана е права, дееба, много ясно…

    Аз бТВ оня ден гледах The Game 4 часа. С бебето – малко гледане, после малко разходка из апартамента заради коликите, после цигара на терасата докато се унася, после пак малко гледане. Заслужаваше си, ще го науча, че и докато го боли и докато не го боли – татко му гледа Финчър, което в крайна сметка – е добър фон за растежа на един малък човек. Както и за растежа на един голям човек.

    Отговор

  • Alessa
    2016-10-07 at 22:21

    Финчър е брилянтен режисьор,но мисля,че ако режисираше всеки филм,щеше бързо да писне на всички. По-добре да създава по-нарядко,но да създава хитове,добре премислени и изпипани,както и прави.

    Не съм гледал филма,но доколкото виждам от трейлъра (видях го за пръв път по телевизията), Емили Блънт се справя чудесно в ролята си,тя се справя еднакво добре във всички роли,които ѝ дадат. Не знам на какво се дължи на това,може би,защото британците като цяло са талантливи и даровити хора.

    Отговор

  • Milbo
    2016-11-30 at 11:07

    Чудесен трилър – това е един от примерите как критиците и комплексния им рейтинг в ротентоматоус понякога просто не са прави.
    Свестните неща, които човек може да види на кино са толкова малко ,,,нямам идея какъв им е случая на въпросните критици.
    В случаи като този – когато чета негативни неща, но нещо от вътре ме съмнява, отивам да видя какво е казал Питър Травърс по въпроса….И той, както и Христиана тук, се оказаха прави ….

    Отговор

  • Мария
    2016-12-30 at 16:16

    Допадна ми филмът, не е WOW, но определено може да накара човек да се замисли върху живота – за добро и за лошо. Харесва ми елементът за това как човек може да се фиксира и обсеби от дадена идея/човек/ цел и т.н.

    Отговор

Коментирайте