Тоширо Мифуне е уникален, магнетичен и неповторим японски актьор, безспорно олицетворение на самата представа за талант и представлява цяла епоха в киното. Стивън Спилбърг е категоричен – „много хора се опитват да имитират Мифуне, но никой не може да го стори”. Стивън Оказаки е решил да даде своя дан за запазване на историческото наследство в киното с документалния филм „Mifune: The Last Samurai”, посветен на прочутия и обичан от няколко поколения актьор.
Макар да сме (почти) сигурни, че авторът е използвал традиционния, едновремешен подход с говорещите глави, които се редуват със снимков/видео материал, не бихме пренебрегнали филма – нямаме нищо против да се срещнем отново с работата на Мифуне през годините, още повече с коментатори като Спилбърг и Мартин Скорсезе, а разказът зад кадър води Киану Рийвс. Обещани са и неизлъчвани кадри.
Почти 20 години след смъртта му, Тоширо Мифуне си остава истински гигант в японското кино. Този документален филм представя богат набор от архивен материал и лични спомени от семейство и приятели, като хвърля светлина върху образа на човека и актьора Мифуне, започвайки от детството и военната служба, преминавайки през ранните години с популярните „чанбара” екшън-филми, за да се стигне до шедьоврите, създадени с легендарния Акира Куросава.
„Mifune: The Last Samurai” разкрива своя герой като огромен талант, характерен с изключително непостоянство – и пред камерата, и в реалния живот, и предлага подробности, чрез които сее прехвърлят интересни паралели между него, Лий Марвин, Робърт Мичъм и суровите холивудски мъже от неговото поколение. Личните признания на хора като Скорсезе и Спилбърг са важни доказателства за това какъв превъзходен актьор е бил Мифуне, с неговата сурова елегантност, чар и стил, които са оставили безспорна следа в света на киното…
Макар премиерата на филма да е била миналата година в програмата на Венецианския фестивал, а след това е показван и в Телюрайд, в момента го очакват на Лондонския филмов фестивал през октомври. И отново щатските киномани са облагодетелствани, защото филмът (при все, че е документален!) ще тръгне на екран благодарение на Strand Releasing до края на годината.
