Алехандро Ходоровски отдавна се е превърнал в безспорен символ на абсолютно свободната творческа мисъл, облечена в кинообрази. Неговият най-нов филм „Endless Poetry” дебютира в „Петнайсетдневката на режисьорите” в Кан, после беше показан в Москва (там успях да го видя, ура!) и още седем фестивала на най-различни континенти (и в Нова Зеландия), преди да тръгне на кино във Франция от 5 октомври. Тази творба е втора (след „The Dance of Reality” от 2013 година) в замислената поредица от пет части и почитателите на 87-годишния режисьор стискаме палци да има възможност да си завърши шантавия проект. Самият автор се появява за малко в „Endless Poetry” си и изглежда толкова изпълнен с енергия и жизненост, че могат да му завидят доста хора, включително собствения му син, който изпълнява една от главните роли във филма.

През автобиографичния поглед на Ходоровски, „Endless Poetry” разказва за младостта на чилийския творец – годините, в които той се отърсва от всички условности и ограничения, наложени му от семейството, и се включва в бохемския артистичен свят през 40-те години в Чили. Там той среща Енрике Лин, Естела Диас Варин, Никанор Пара… – обещаващи млади, но никому неизвестниартисти, които впоследствие стават титани на испаноезичната литература на 20 век. Ходоровски израства, вдъхновен от красотата на съществуването край своите приятели, всички заедно откриват тайните на живота – по най-естествен и свободен начин. „Endless Poetry” поднася авторовите почитания към артистичното наследство на Чили, но филмът е и ода за вечното търсене на красотата и абсолютната истина, като вселенска сила, която е способна да промени живота. Филмът е създаден от един човек, посветил се изцяло на духовното и артистично пробуждане на хората…

Endless Poetry” е една безкрайна, многоцветна, многопластова, шантаво-психологическа фиеста, в която се преплитат магически реализъм, тотална артистична свобода и богатство на въображението, на което може да завиди абсолютно всеки режисьор в нашето съвремие. Ако зрителите на този филм се предадат във владението му, той ще ги ръчка като с остен с (почти) всеки кадър, ще им раздава шамари, ако се разконцентрират, ще ги изненадва и поразява с провокации и художествени решения, сякаш излезли директно от най-невероятните ни сънища. Прочутият „атеистичен мистик” е ангажирал във филма двама от четирите си сина – Бронтис и Адан, както и Леандро Тауб, Памела Флорес, Джеремая Херсковиц и др. Само тайнствени сили биха могли да ни помогнат в опита за пророкуване дали, ако случайно дойдат повече от един филм на прочутия киномайстор, би имало публика за тях у нас?… Надали „Таро”-то ще ни помогне в случая, но пък може да опитаме с мантра за фестивално гостуване?…

плакат

 

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *