Преди време един човек ми беше казал, че Стивън Спилбърг е един от онези режисьори, които трябва да се харесат на всеки нормален, поне малко здравомислещ, обичащ киното и вярващ в магията на седмото изкуство, човек. Защото Спилбърг има онзи естествен подход към филмите си – хем качество, хем универсално виждане, което дори най-неглижираният зрител би разбрал.

Всеки, който не може да оцени Спилбърг, трябва да бъде сравнен със същество, което няма право да се докосва до филм от какъвто и да било характер, дори записан на второкачествена VHS касета, дублирана от мъж с леден носов глас, без емоция.

Ако киното е магия, то Спилбърг е нейният Гандалф, който я владее до съвършенство – оригинален, ярък, различен и комерсиален едновременно.

Двамата водихме диалог за много други неща в този ден, но разговорът за Спилбърг се е запечатал ярко, защото се случваше непосредствено преди излизането на „Мостът на шпионите“ и много преди да стане ясно, че след шпионската драма Стивън Спилбърг смята да се обърне към един от любимите светове на много хора – приказките.

Спилбърг бърка в кацата с литературата, за да измъкне от там тънката, весела и наивна история на ГДВ и Софи. Така през 2016-а, точно 34 години след написването си, на голям екран се появява „Добрият великан“ – първата игрална, но втора филмова версия на романа на британеца Роалд Дал.

bfg-review-img05-20160916

Дал от своя страна е един от вкусните разказвачи на Острова. Всичките му книги – детски или за възрастни – са пълни с черен хумор, ирония и дребни истини за живота, обяснени простичко. Роалд Дал е един от майсторите на съвременната детска литература. На негово име има награди, а историите му са адаптирани във всякакви варианти – от радио пиеси и сериали до големи, шарени, магически и шантави филми с номинации за „Оскар“. Последният, преди „Добрият великан“ е умопомрачително саркастичният „Фантастичният господин Фокс“ на Уес Андерсън, за който режисьорът сам пише сценария си и режисира под формата на stop motion анимация.

В този ред на мисли, специално по отношение на Роалд Дал, Андерсън има по-добър подход и виждане, спрямо творчеството на британеца, отколкото Спилбърг. Макар и двамата (Андерсън и Спилбърг) да имат отношение към магията – тази на киното и тази в живота – тексасецът я вижда по-живо и с повече чувство, така както е поставена в тънките страници с картинки, написани от Дал.

От друга страна „Добрият великан“ или „ГДВ“, както е оригиналният превод на книгата у нас, не е един от най-известните или динамични романи на автора. Но нека ви кажа нещо за чичо Роалд. На него принадлежат всички онези цитати, които хората обичат да си пускат по стените във фейсбука – от това, че „магията се случва само на онези, които я търсят“ до това, че „нищо не е такова, каквото изглежда и въобще не е така“ – Дал е онзи многовкусов бонбон, в чийто свят всеки се е потапял поне веднъж, дори и да не го е разбрал. Той е автор, както на романи за деца – най-известни в кариерата му – така и на разкази, в които тайни агенти подслушват странни двойки с умрял сексуален живот или жени убиват мъжете си с бутове печено месо. Той е писателят, в който ще откриете повече сакразъм, отколкото външният му вид предполага и от когото може да видите едновременно роман, чиято корица е с жени по голи гърди, гордо да стои до друго негово творение, на чиято корица танцуват лисици.

bfg-review-img06-20160916

Както вече казах Роалд Дал е многовкусов и затова не е чудно, че Стивън Спилбърг толкова време се бори, за да филмира „ГДВ“. Режисьори, не по-малко майсторски, са се протягали към света на британеца, с цел да изкарат онова вълшебство, което той вижда в ежедневните неща на голям екран. Много са опитвали, но малко са успявали.

Добрият великан“ е и добре маркетингово позициониран. Той излиза на 16 септември, в годината, в която, само три дни по-рано, неговият автор празнува своята 100-годишнина. „ГДВ“ може и да не е най-известният роман на Дал, но е изключително специален за него. Писан и публикуван 8 години преди смъртта на автора си, романът е един от малкото, които Дал инспирира от своя кратка история. Големият добър великан се появява години по-рано в друга творба на британеца – „Дани – шампион на света“. Близо 10 години по-късно Роалд Дал решава да разкаже историята на ГДВ и неговата приятелка Софи по-обстойно, в рамките на 130 страници с картинки, като посвещава книгата на дъщеря си Оливия, която умира на 7-годишна възраст, близо 20 години по-рано.

Затова и „ГДВ“ е специален роман, макар като история или написване да не е нищо особено. В него няма екшън и изненади, каквито са присъщи на Дал. Няма зли същества и странни конспирации, а само група тъпи великани, които ядат деца. Но „Добрият великан“ е история за приятелството и за нещата, които са там, въпреки че не ги виждаме.

„Вие, хората, сте много странни. Уж сте направени от мозък, а вярвате предимно на очите си. Щом нещо не сте го видели, значи то със сигурност не съществува.“

bfg-review-img07-20160916

Стивън Спилбърг подхваща този наивен, детски и монотонен роман, за да изкара най-доброто от него със собствените си умения и с помощта на CGI ефектите. Магията обаче се е загубила някъде между страниците на Дал, сценария на покойната сценаристка Мелиса Матисън и режисурата на Спилбърг. Тя е излетяла от хартията и не е намерила своя път до големия екран.

Проблемът на киното в наши дни е, че колкото и ефектно да е то, това все не му достига. Историите в седмото изкуство напоследък все търсят под вола теле, някаква допълнителна тежест, за да може и най-неглижираният зрител да схване посланието. Да не би някой случайно да се подлъже и да остане нахранен с пуканки до пръсване, но с глава празна като кофа, в която полудели се блъскат въпросите: „Защо гледах това, по дяволите?“ и „Какво гледах изобщо?“.

Спилбърг и Матисън следват неотлъчно романа на Дал, като променят само няколко дребни детайла, за да вкарат малко повече динамика в тази иначе бавна, плавна и предимно диалогична история.  Те са се препотили 300 пъти, докато успеят да придадат така нужната на XXI век достоверност, сила и емоция на иначе странните хрумвания на британеца.

Мелиса Матисън се е опитала да вкара логика в света на Роалд Дал, от каквато той няма нужда, а Спилбърг я е подкрепил с две ръце, добавяйки още сол в манджата, за да не си тръгне някой неразбрал какво се опитват да разкажат. Вследствие на тези хаотични действия, на голям екран имаме резултат, в който онова чувство, че „киното е по-голямо от живота“, отсъства за сметка на клиничната логика, в която всяко действие е обяснено, мотивирано и доуточнено, все едно сме в час по математика и заедно с един от най-добрите комерсиални режисьори, решаваме Питагоровата теорема.

bfg-review-img09-20160916

Спилбърг има много великолепни филми. Той напипва, усеща, подушва нещо там, където другите не го виждат. Той работи страхотно с деца, той вижда „невидимото за очите“, там където другите не могат. Спилбърг е направил повече велики филми, които могат да се харесат, както на баба ви, така и на вас, от всеки друг режисьор. „Добрият великан“ не е сред тях обаче. Магията, всяка – от тази на киното до тази в живота –  отсъства от него, така както малките сиви клетки, отсъства при феновете на „Бързи и яростни“.

Добрият великан“ разказва простичката история на Големият добър великан, накратко ГДВ, и Софи – малко бедно сираче, които се срещат случайно, както се случва с повечето хубави неща в живота, в the witching hour, когато всичко е по-страшно. Двамата развиват бързо и близко приятелство, след като ГДВ отвлича Софи и я прави своя „заложница“, за да не разкаже тя на другите хора, че великаните съществуват. ГДВ не яде дечица, за разлика от другите великани, с които живее, а хваща сънища, които подарява на децата по света. Софи, умно и будно дете,  успява да убеди ГДВ, че онова което великаните правят е лошо, страшно и гнусно, заради което те трябва да бъдат спрени. Фантазията на малката Софи, подобно на тази на всяко дете, не знае граници, затова тя и ГДВ измислят план, с който да се преборят с великаните, викайки на помощ кралицата на Англия.

bfg-review-img10-20160916

В романа на Дал всичката тази абсурдност на действието звучи ясно и логично. Като приказка измислена от дете. То толкова вярва на думите си, че успява да убеди и теб в тях. И ако Дал в своята наивност, посредством Софи, запалва искрата на битката, в която кралица се бори с великани, то Стивън Спилбърг и Мелиса Матисън някак не успяват да го направят. При тях думите на Софи звучат безумно и тъпо, особено вкарани в устата на малката Руби Барнхил, която играе главната роля. Езикът на ГДВ, който е модифицирана и смешна версия на нашия, научен от него от страниците на „Никълъс Никълби“ на Дикенс, е чак дразнещ на моменти. Думите му са кухи и нелепи, макар и изказани от Марк Райлънс, чието изпълнение в ролята на ГДВ донякъде спасява този филм и то само, защото Райлънс работи толкова добре с лицето си. Очите му и иначе грозноватите му черти, са в пъти по-изразителни и трогателни от всичките хаотични действия на малката Руби. Между двамата няма никаква химия, което е очевадно и дразнещо от първия до последния кадър на този филм.

Спилбърг е човекът, който може да накара дете да създаде връзка с извънземно и това да те трогне и разплаче. Той е човекът, който може да накара двама възрастни мъже, каквито са Марк Райлънс и Том Ханкс, да имат по-силна химия на екран, от тази в повечето „любовни филми“ от последните години. И все пак тук той не се справя. Дали проблемът е в Руби Барнхил? Аз вярвам, че е така и в нелепо окастрения диалог от престаралата се в логика, но забравила, че писането е друг тип занимание, Мелиса Матисън.

Накрая резултатът е ефектно наснимани, безжизнени и безкръвни кадри, наредени в някаква логичност, чиято динамика се променя без причина. Първата част на филма е бавна и плавна, а втората задъхана и бърза, като в лош екшън, който трябва да бъде завършен веднага, защото не е останала лента. „Добрият великан“ е слаб филм, който би впечатлил аудитория между 5 до 12-годишни, при положение, че тези нещастни дребосъци не са имали шанса до този момент да се докоснат до истински бисери в киното, каквито то предлага в изобилие.

bfg-review-img08-20160916

И за да е всичко още по-чудесно „Добрият великан“ пристига по нашите кина дублиран. Нито един филм, независимо за каква аудитория е, какви и на каква възраст са неговите персонажи и каква история изобщо разказва – за малко момиченце, което бере гъбки или за страшен сериен убиец-изнасилвач – не заслужава да бъде гледан не на оригиналния си език.

Дори и малкото живец и малкото магическо усещане, което може би „Добрият великан“ носи в себе си, биват убити от безстрастните гласове на българските дублиращи актьори и от безумно слабия превод на малкото каланбури на Роалд Дал. „ГДВ“ е изцяло диаложен роман, в който действието почти отсъства и малкото му сила, поокастрена донякъде в сценария на Мелиса Матисън, е убита от бездарния дублаж, който всички ние познаваме от детските си години, прекарани в гледане на видеокасети.

Дали „Добрият великан“ е детски филм и затова трябва да бъде дублиран или не, не е казус, който ме вълнува по някакъв начин. Простата истина гласи, че е редно една творба да се види в оригинал, а ако някой все пак иска да избере преведената версия, то това е негова работа. Човек трябва да има този избор естествено, особено, когато е малък, но не и когато е надарен с умението да чете, мисли, слуша и разбира. Та, в този ред на мисли, ако имате шанса да избегнете дублираната версия на „Добрият великан“, направете го. Може би вие ще видите магията, там където аз не успях.

Дали Стивън Спилбърг е изгубил своето усещане за филми не знам. Все още вярвам в думите, че той е един от хората, които имат оригинално и универсално виждане за кино. Макар този му филм по никакъв начин да не говори за нито едно от двете неща. Вярвам, че някъде в срещата между Спилбърг и Роалд Дал нещата леко са се объркали, както понякога се случва на първа среща между хора, на които иначе им е писано да бъдат заедно. Но вярвам, че ако се срещнат отново нещата биха били различни. Защото киното, подобно на книгите, те намира не когато на теб ти се иска, а когато си готов за него. Стивън Спилбърг може би все още не е бил готов за Роалд Дал или обратното. И това е наистина жалко.

Similar Posts

Вашият отговор на Nosferaty Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

29 Comments

  1. Ужасно е тъпо да се появи филм по любим автор, режисиран от любимя Спилбърг и да изглежда още от трейлърите фейк 🙁

  2. Да ви ебЪ майката с тоя дублаж!!!

    Още един филм на Спилбърг ще се гледа вкъщи…

    1. Заради дублажа или филма ,че не е добър

    2. Заради дублажа естествено! Това ревю, въобще не ми повлия, даже напротив. Нямам нужда от чуждо мнение за нов филм на любим режисьор преди да съм го гледал лично.

  3. Съжалявам, но аз оставам оптимист. 🙂 Не ми изглежда фейк нито трейлърът, нито клиповете. Задължително ще се гледа на кино, без значение, че е с дублаж.

  4. Ефектите, сценографията, операторкста работа са страхотни. Филмът е разочарование. Много съжалявам, че трябва да го кажа за любимия ми Стивън Спилбърг. 🙁

    П.п. Дублажа реже през средата, а аз съм апологет на това „изкуство“.

    1. Великанът имаше толкова uncanny вид още от трейлърите, че направо ме е страх да си помисля каква каша ще е в самия филм…

    2. Според мен великанът изглежда страхотно. Нищо ънкени нямаше, поне за мен.

    3. Сигурно така ти се е сторил, ‘щото cи го съпоставил с още по-ънкени дублажа 😀

  5. Като бях на 9 много харесвах „Чарли и шоколадовата фабрика“ на Роалд Дал, ама тази негова книга не я бях чувал.

  6. Стивън Спилбърг винаги е правил скапани филми… Като се започне от Индиана Джоунс, Извънземното,Близки срещи от Третия Вид,и се стигне до Джурасик Парк,Списъкът на Шиндлер,и Спасяването на редник Раян,навсякъде гледа да остави „благородния“ си почерк,без псувни,без нормална човешка игра,само героически,епични филми. Май от него харесвам само Война на световете.

    1. Хахахахахахахахаахахахахахахахахахахахахахахаахахахахаххахахахахахахахахахахахахахахаахахахахахахахахахахахахахахаахахахахаххахахахахахахахахахахахахахаахахахахахахахахахахахахахахаахахахахаххахахахахахахахахахахахахахахаахахахахахахахахахахахахахахаахахахахаххахахахахахахахахахахахахахахаахахахахахахахахахахахахахахаахахахахаххахахахахахахахахахахахахахахаахахахахахахахахахахахахахахаахахахахаххахахахахахахахахахахахахахахаахахахахахахахахахахахахахахаахахахахаххахахахахахахахахахахахахахахаахахахахахахахахахахахахахахаахахахахаххахахахахахахахахахахахахахахаахахахахахахахахахахахахахахаахахахахаххахахахахахахахахахахахахахахаахахахахахахахахахахахахахахаахахахахаххахахахахахахахахахахахахахахаахахахахахахахахахахахахахахаахахахахаххахахахахахахахахахахахахахахаахахахахахахахахахахахахахахаахахахахаххахахахахахахаха

    2. Не се подигравайте, човекът е болен 🙁

    3. Хаха – Nosferaty, пусни си „Малката булка“ да не се мъчиш поне…

  7. Авторът, явно много бързо е пораснал…., нищо жалко и фейк не видях всичко си е ок,определено се радвам за дублажа, щото по-малките ше се изкефят на макс!

    1. Гледа ли го? Според теб дублажът е на добро артистично и техническо ниво, така ли? Иначе да, децата, за които е филмът, ще се кефят.

  8. Лелее,legrandelf,върви се прегледай,този неконтролируем,маниакален смях може да е знак за началото на някое много сериозно заболяване,говоря сериозно!!

  9. Добре,де,само изразих мнение,какво сте ме взели на мушка всичките,че и чак ме наричате „болен“?!? Всеки си има лично мнение,и трябва да си го изрази. Gordon Freeman,не е казано,че като човек не обича Спилбърг,трябва да обича „малката булка“,ти може би си ме представяш седнал на дивана,обул чехлите,ядящ кюфтета,кебапчета,и гледащ „Листопад“?!?

  10. Добрият великан?

    WTF? Една от магиите на BFG е малката радост, че като го видиш (разлепен навсякъде на плакати), първо ти идва „Big Fucking Giant?“ и след това се засмиваш, хей така – вътрешно, че не можеш да се сетиш какво беше всъщност „f“-o. Тъй като при мен, а предполагам и на други чититатели в Операционната, проблем е немският дублаж в кината на немскоезичния свят, съвсем разбираемо е търпението за „akde sa ssubttietie deivba“.

    В този случай, според мен, търпението е задължително.

    Ме густа мучо ревюто, наистина е мн гот. Супер се замислих дали думата „диаложен“ съществува. Гуугълнах я и попадна в интервю с Радой Ралин. Legit. Йе.

    Палци, палци!

  11. Аз чакам да излезне новия филм на Тим Бъртън ,ще разцепи Великана на две 🙂 Гарантирам ,че ще е по-добър

  12. Ебати, още когато чух за тоя филм все си мисля за Big Fuckin Gun 9000 oт DooM игрите и аха да се подлъжа, че някой е тръгнал да рибуутва оная боза със Скалата преди десетина години 😀

    1. Оня филм със Скалата няма много общо с играта ,за това е бозица