Неоновият демон / The Neon Demon

A diamond in a sea of glass.
от на 2016-09-20
 

Гледах „Неоновият демон” на Николас Виндинг Рефн преди месец. С Благой „Uzumaki“ Иванов го коментирахме пред камера (скоро ще пуснем видеото), но въпреки че ужасно ни хареса, никой от двамата не искаше да пише текст. Стори ни се трудоемко не защото филмът е труден за разбиране, а защото разчита предимно на личното преживяване. Да се пресъздаде усещането от него, е като да се разказва сън – винаги с компромиси и уговорки.

От друга страна, имайки предвид колко корпоративни черги сме отразили тази година, да пропуснем кинематографично бижу от подобна величина, провокация, която ни тласка да преформулираме разбиранията си за киното като усещане, би било непростим грях. Вярваме, че колкото повече хора се докоснат до наркотичното изкушение на „Неоновият демон”, толкова по-бързо ще настъпи бъдещето, така че ето за какво става въпрос в последния кошмар на датския хипстър (без спойлери, четете спокойно).

Джеси (Ел Фанинг) отскоро е в Лос Анджелис. Мечтата й е да бъде професионален модел, но бизнесът е жесток и без помощта на Руби (Джена Малоун) момичето не било имало шанс да навлезе в „голямата игра”. Руби я запознава с приятелките си Сара (Аби Лий) и Джиджи (Бела Хийткоут), които гледат по особен начин на непокварената хубост на девственото момиче. След диаболично представление в един от клубовете, Джеси започва изкачването си по стълбата на успеха, което ще доведе до непоправимо окървавени събития.

I don't want to be like them. They want to be like me.

I don’t want to be like them. They want to be like me.

Още от първия кадър Рефн задава въпрос с достатъчно тематичен потенциал. Това местопрестъпление ли е или снимачна площадка? Интересно, но ако филмът беше просто критика на суровия моден бизнес, където всеки сантиметър и килограм са от значение, би било скучно. Отдавна знаем, че хората, които стоят зад лъскавите дефилета и момичетата, които ходят по подиумите, не си играят на дребно. Ако искаш да изкушаваш света, трябва да продадеш душата (и тялото) си. Виждали сме го десетки пъти в киното. „Неоновият демон” обаче покрива този параграф още в самото начало, след което продължава нататък.

Невинната Джеси, която върви под хищническите погледи на фотографите, оказва се, не е чак толкова невинна. Амбициозното момиче, което знае истинската си цена, няма нужда да се отдава на изкушението, защото от самото начало е вече изкушена. Тя е абсолютното изкушение. Неоновият демон, който покварява безвъзвратно. Това донякъде оставя филма без протагонист, което ще отблъсне някои, но несъмнено е по-интересно от обикновен конфликт между невинност и порок.

Според Рефн живеем в най-нарцистичната епоха. Балард говори за това още през 70’-те. Какво ще се случи, когато човечеството започне да се самозаписва, когато започне омагьосаният кръг на нарцисизма. Рефн вярва, че това време вече е настъпило, че красотата бавно се превръща в новата валута и истинското разделяне на класи ще бъде на базата на тази основа. Много по-брутална дискриминация от икономическата. Какво правиш, ако не си роден красив? Ултимативният ужас.

Oh don't worry honey, that whole deer in the headlights thing is exactly what they want.

Oh don’t worry honey, that whole deer in the headlights thing is exactly what they want.

Неоновият демон” е първият „женски” филм за Рефн, който със „Само бог прощава” завърши една своеобразна трилогия за мълчаливия войн, която изследваше мъжкото начало и връзката му с насилието. Във филм, концентриран единствено около женски образи, Рефн вижда кошмара да си роден красив и цената, която трябва да платиш, за да съществуваш в един несъвършен свят. „Демонът” дори може да се разгледа като духовно продължение на „Само бог прощава”, в който героят на Гослинг се върна към утробата на майка си, за да се прероди сега в 16-годишно момиче.

Дори хората, които не разбират и не харесват филмите на Рефн, обикновено са съгласни, че визуално датчанинът е недостижим в това, което прави. Неоновите светлини, играта с цветовете и безупречно ефективната музика създават незабравима атмосфера и внушение за сън. Случващото се във филма се развива, подобно на „Drive” в Лос Анджелис, но светът не е нашият. Прилича на различно измерение, в което познатата логика дава на червено. Герои също няма – само проекции и символи.

Претенциозен ли е „Неоновият демон”? Не мога да открия нито една сцена, която да е самоцелна или да не служи на общото цяло. Подобно на добрата поезия, всеки следващ стих е естествено продължение на предишния, така че когато Руби е въвлечена в некрофилска сцена по средата на филма, си казвам „разбира се, това е удачно”. Фетишът ни по технологиите и възбудата, която често получаваме от мъртвата красота във виртуалното пространство, никога не са представяни по-точно.

Beauty isn't everything. It's the only thing.

Beauty isn’t everything. It’s the only thing.

Филми като „Неоновият демон” ще ни оставят без работа. Няма как да категоризираш един сън като добър или лош. Той съществува и събужда реакции. Можеш да съдиш единствено неговата емоционална правдивост. Това е бъдещето. Без значение дали на някои хора им харесва или не, сюжетността все повече се амортизира и на нейно място идва комбинацията от звук и образ, която създава емоционален отговор. Не пасва на концепциите, които сме използвали в миналото и изисква нов набор приемници.

„Демонът” се възприема чрез аналитичен подход, използва архетипи и образи и често отблъсква, поради липсата на симпатични герои. Нужно е време, но влиянието на творци като Рефн върху индустрията вече се забелязва. Сигурността на големите студия е разклатена от надигащия се океан от информация, който предоставя възможност за мигновена връзка между творец и наблюдател. Времената се променят и честно казано нямам търпение да видя как ще се отрази това на начина, по който гледаме кино.

Неоновият демон” е една от първите крачки в тази нова посока. Вдъхновен от работата на велики стилисти и провокатори като Марио Бава, Дарио Ардженто и Дейвид Линч, филмът на Рефн е диамант в море от стъкло, който носи духът на бъдещето.

Оценка: Отличен 6.

Don't worry. It's only a perfume ad.

Don’t worry. It’s only a perfume ad.

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2016-09-20 at 11:54

    Ей тая рецензия чаках, за да се настроя най-сетне да го гледам :) Малко ми е ту-мъч това с филма от бъдещето, но ще го изгледам първо и след това ще си кажа.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-09-20 at 12:00

    Филмът наистина е бижу. :)

    PS Видео ревюто ще се появи в началото на октомври, че първо са уестърните. (Упс, кънтовски спойлер!)

    Отговор

  • radi
    2016-09-20 at 20:57

    Мисля да го пусна тази нощ

    Отговор

  • radi
    2016-09-21 at 14:06

    Не ме изкефи много ,ама става

    Отговор

  • legrandelf
    2016-09-25 at 19:13

    Ше му залягам тая вечер, надявам се, че ще е тъп :}

    (за да ми хареса поне малко)

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-09-25 at 19:45

    Опитай се да откриеш негрите на финала, за които Ради бълнува; на мен ми беше трудно. 😀

    Отговор

  • 2016-09-25 at 19:49

    Не бих казал, че ми хареса в праволинейния смисъл, ама ми хареса 😀 Coup de grace моментът за мен беше, когато „оная“ изплю логото на сайта <3

    Отговор

  • ratm18
    2016-09-25 at 23:58

    Ако е нещо от типа на Under the Skin казвайте още от сега да не го мъча.

    Отговор

    • 2016-09-26 at 00:04

      Не го мъчи.


    • UZUMAKI
      2016-09-26 at 00:19

      Йеп.


    • 2016-09-26 at 09:39

      Аз още не съм гледал Under the skin, ама ако е нещо като TND, трябва да си го пусна 😀


    • UZUMAKI
      2016-09-26 at 10:21

      Йеп ъгейн 😀


    • .
      2016-09-29 at 16:03

      Btw гледах Under the Skin преди няколко дни (мързел съм, все отлагам :(), и останах страшно впечатлен :). Стабилно надървена (и леко пресилено субективна) осмичка му давам, ама каква да направя като ми хареса :P.


    • 2016-09-29 at 16:26

      Under the Skin ми е сред любимите филми за извънземни. Все си мисля, че ако идват и са агресивно настроени, ще е нещо такова.


    • .
      2016-09-29 at 16:37

      Ъм, не съм сигурен за това „агресивно настроени“ :). Но навлизаме в твърде спойлерски води. Бях изненадан (след проверка в търсачката), че никой не е драснал „няколко“ реда за филма тук.


    • 2016-09-29 at 16:45

      Да, много ме е яд, че не го отразихме. :(


  • ratm18
    2016-09-26 at 14:53

    Това определено е филм за болни мозъци. Много болни. По-болни дори от Елфа.
    За съжаление киното се води изкуство, а там каквато и глупост да направиш все ще се намери някой да я хареса.
    Добрата новина е, че това няма как да е бъдещето на киното, защото за да стане трябва хората да го гледат.

    Отговор

    • legrandelf
      2016-09-26 at 19:03

      Не бе, ясно, че не е комерсиално кино или дори обикновено кино за по-масовия зрител (без да е екстремно пуканков филм). Очевидно е изкуство, което едни ще жегне по един начин, други по друг. Не е въпросът да се убеждаваме кой колко разбира или е малоумен в преценката си (хуу де, някои неща са очеизвадни), но просто трее си в ебати настроението (душевно), за да те разцепи тоя филм при първо гледане. В противен случай, ще оцениш достойнствата му, без да го прехвалваш :)

      Иначе… ти откъде знаеш колко болен е моят мозък? КОЯ ПУТКА ТИ КАЗА???


    • ratm18
      2016-09-26 at 19:10

      Чел съм ти книгата.

      А за филма не съм се замислял какво ще е въздействието, ако го гледаш напушен. Може и да има ефект.


    • 2016-09-29 at 23:41

      Обаче как звучи, а, Елфични – „чел съм ти книгата“ :)
      Рефн е тотално луд и, както егоцентрично твърди – той самият е „от бъдещето“…
      (интервю с напушено-летаргичен тон и супер претенция)
      WTF?!?! (нямам намерение да коментирам каквото и да било, свързано с филма) 😀


  • Gogoto
    2016-09-26 at 19:36

    Мисля да пропусна и тоя „фестивален проект“, че oще помня оная скапана фестивлна порно чекия Love на Гаспар Ное…

    Отговор

  • cazaril
    2016-10-12 at 10:22

    Без помоща на Руби,

    момиечето най-вероятно щеше да е (но не й филма, поклон). Момичето получи интервюто без помоща на Руби, а втората им среща е особено сладка в това отношение. Утехата, че светът понякога е доста малък. Делюзията, че има добро и усмивка в тая пластична реалност. Чудесни сцени.

    Anyway, „добрата“ поезия е послушна и последователна – приканва очите в следващия стих като естествен полъх, като есенна спирала. Pink pussy, от друга страна… Джеси изглежда добра и изразява сравнително прости намерения, отвъд срамежливата социална скованост. Плахата увреност, от друга страна, почва да се мени с нещо като целенасоченост в очите й. Накрая си почти уверен, че този асоциален зародиш в нея би имал дори елемент на изестна агресия (подбуждаща любопитството с „какво наистина е станало с родителите?“)

    Много има какво да се каже за идеите във филма. Любими ми останаха преходът синьо-червено, пумата в стаята и най-вече „трябва да я изкарам от себе си“.

    В това ревю има твърде категорично отношение, като на петия абзац бях готов да спра да чета по-нататък. Заразяваща категоричност. Докато в подобно лични истории, разказани така художествено като тази, гледането на филма е особено лична интерпретация, ако имаш сетивата (разбира се). Втората половина от текста по ми хареса.

    Peace и хубава музика. Мечка.

    Отговор

    • B26354
      2016-10-31 at 18:22

      Категорични сме, защото много хора се объркАха. Да не си помисли някой, че и ние сме се объркАли. :)


Коментирайте