Безбог / Godless

Безмен
от на 2016-09-28
 

Безбог” е най-награждаваният български филм тази година. Не само у нас, но и на престижния фестивал в Локарно, където дебютът на Ралица Петрова спечели голямата награда, а актрисата Ирена Иванова статуетката за главна женска роля. У нас „Безбог” отмъкна „Златна роза” за най-добри мъжка и женска роля, за операторско майсторство и за най-добър филм. Според журито Ралица Петрова заслужава голямата награда заради „силата, смелостта и безкомпромисния поглед, с които авторът ни води в едно разтърсващо изследване на човешкия дух в копнежа му за чистота и изкупление”. След толкова възторг и хвалби, филмът трябва да е добър. Но понеже сме си научили урока, нека бъдем по-умерени в очакванията. Трябва да е поне поносим.

В „Безбог” медицинска сестра продава на черния пазар личните карти на пациенти, болни от деменция, докато не се запознава с възрастен диригент на хор, който й дава надежда за ново начало. Обикновено събирането на сюжета в един абзац е трудно, понякога са необходими два. В случая горното изречение е повече от достатъчно.

Безбог” е най-слабият филм, който гледах тази година, което не е малко, предвид брадви като „Ох, на дядо!” и „Боговете на Египет”. За съжаление те поне предложиха развлекателни качества, докато филмът на Ралица Петрова е патетична плесница, като тези, които Мартин Карбовски раздаваше в „Отечествен фронт”. С насилена морализаторска засилка. Всичко това, пропито с фалш и поза. Промяната на обществото никога не е ставала така, никога автентичната загриженост не се е удряла в гърдите, не е дрънчала с тигани по улиците. Чудя се, цялото това нещо заради някакви фестивални изисквания ли се прави или е просто въпрос на лош вкус.

bezbog-review-img01-20160928

Първите десет минути за всеки филм са от първостепенно значение. В тях се установява тонът, представя се герой или някаква ангажираща вниманието случка. Режисьорът трябва да ни убеди, че има ясна посока, че няма да ни изгуби времето. Чак след това се отпускаме на течението, предаваме се на илюзията. Първите десет минути на „Безбог” са сбор от клипове, които нищо не установяват и нямат връзка помежду си. Виждаме (по-скоро чуваме) мъж, заклещен в скали. Други мъже карат кола, докато зад нея тича куче. Това, което трябва да е главният персонаж, сменя чаршафите на възрастна жена, раздвижва старчески колена и заявява „това ми е работата”. После открадва лична карта и я дава на посредника, а той на „лошите”.

Груба експозиция от рода на „- колко източихте миналия път? – около триста хиляди.”, примесена с неубедителна актьорска игра, допълнително засилват чувството на апатия. Ралица Петрова показва един лишен от смисъл свят, но постепенно самият филм се превръща в проекция на темата. Безсмислието, липсата на ориентир и посока стават характери белези на „Безбог” и няма изкупление, което може да донесе спасителната светлина.

bezbog-review-img04-20160928

Проследяваме Гана (името на героинята, чуваме го само веднъж), докато прави посещения по домовете. Натъкваме се на неподправен лош усет на Ралица Петрова да извлече автентичност от говора и държанието на това, което най-вероятно са непрофесионални актьори. Винаги съм защитавал идеята, че у нас трябва да се търсят скрити таланти, които не са учили актьорско майсторство, но „Безбог” ме убеждава в противното. Сценарият също клати лодката. Трябва да изтърпим размяна на реплики от рода на „– Какво става? – Нищо”. Празни погледи, купуване на кафе, още празни погледи, обелване на мандарина, оставяне на мандарината на шкафа, празни погледи, обелване на мандарина, патетична тишина и още празни погледи.

Смразяващото безсилие на „Безбог” не идва от операторската работа (която е едно от малкото качества на филма), а от некомпетентната режисура, която пропива и компрометира сърцето на всяка сцена. Възрастният хоров диригент можеше да е интересен персонаж, който да вдъхне надежда на Гана, преди да изгори безвъзвратно. Вместо това е сведен до тромаво клише. Избухването му пред хора е сред най-лошо режисираните сцени тази година. „Некадърници” – троска се той – „Кретени с кретени”. Преди това има и оргия. За нея няма да говоря.

bezbog-review-img02-20160928

Операторската работа на Крум Родригес („Виктория”, „Урок”), който работи и по другия фестивален хит „Слава” е адекватна и на няколко места успява да извлече смисъл от сцени, лишени от какъвто и да е драматургичен потенциал. Филмът е сниман в съотношение 4:3, което трудно може да се определи като плюс или минус. Факт е, че стилистично свързва филма със слабите социални драми от преди 30 години.

Безбог” влиза в най-неприятната категория българско кино – социалния проповеднически реализъм, който уж изобличава с цел да промени, а всъщност използва. Такъв беше „С лице надолу” на Камен Калев. Патетични и ровещи се в мръсотията експоатации на злободневното не заслужават награди, нито внимание.

В заключение…

Молбата ми към всички европейски фестивали е: „Спрете да ни карате да правим слаби филми!”.

bezbog-review-img03-20160928

коментари
 
Отговорете »

 
  • UZUMAKI
    2016-09-29 at 15:01

    Трейлърът почти ме отврати, а след това ревю съм тотално разведен с идеята да гледам тоя фестивален еякулат… и все пак, най-вероятно в някакъв момент ще му дам шанс; не защото очаквам да ми хареса, а защото искам да не карам по инерция, ако тръгна да го храня.

    PS Ревюто е супер като текст; подозирам, че ще е супер адекватно и спрямо съдържанието на поредния ни прехвален беге „шедьовър“.

    Отговор

  • Gogoto
    2016-09-29 at 16:23

    Защо ли не съм учуден, че за пореден път сме свидетели на родна претенциозна фестивална чекия, направена за арт мазохисти, вместо нормален, кадърно направен филм с някакво смислено послание.

    Отговор

  • VK
    2016-09-30 at 10:16

    Лаическо ревю, както повечето на автора – не съм гледал филма, възможно е всъщност той наистина е да лош и слаб. Тъй като не съм го гледал, няма да го коментирам. Вземам обаче под внимание категоричността на ревюто, на което липсва компетентност, колкото повече то е категорично, толкова повече е некомпетентно, като под компетентност разбирам теоретична подготвеност, задълбоченост, рефлексивност, умение за интерпретация и вглеждане в детайлите – всички качества, които са плод на бавна и задълбочена школовка, на четене на книги, а не само на гледане на филми (и разбира се, на висше образование – в трите му степени, БА, МА, д-р). Човек може много да е гледал, много да се е учил от гледаните филми, и въпреки това пак да бъде неподготвен, за да интерпретира задълбочено едно произведение на изкуството. Разбира се, съдейки от коментарите по-горе, които са типични – на никой това не му прави впечатление, това се дължи на факта, че у нас се цени и все повече ще се цени най-много лековатото говорене, без термини ако е възможно (защото те са само за снобите и големите разбирачи), без ясна теоретична рамка и адекватна понятийност. По-просто, по-разбираемо, по-директно и ясно, та всички да го разберат, а не само специалистите. Е, от това познанието страда и винаги е страдало. И както се казваше в „Народът срещу Лари Флинт“ – мненията са като задниците, всеки ги има.

    Отговор

    • johny
      2016-09-30 at 10:42

      ами, да, честно казано предпочитам ясна и точна (проста) аргументация пред завоалираното зад паравана на т.нар. „фестивално изкуство“ пробутване на некадърна драматургия, скучен сценарий, лоша режисура и неразработена (фалшива) актьорска игра.

      някой път нещата са именно прости и очевидни, и едно долнокачествено кино няма нужда от голяма и специална интерпретация, за да бъде установено и наречено такова, каквото е.
      освен, разбира се, ако нямаме да усвояваме определени дотации, фестивални премии и прочее. тогава да, впрягат се всички изтънчени и дълбокомислещи кино-аналитици да разнищват и разтакават на дълго и нашироко, какъв аджеба е смисъла в тия тъмни, мълчаливи или несвързани кадри.
      действително, един лаик би бил по-точен и искрен от най-големия филмов критик, ако същия е предубеден и има изгода да величае и интерпретира нечие „изкуство“.


    • cazaril
      2016-09-30 at 10:42

      Дъх,

      Също не съм го гледал. Мисля, обаче, че ревюто е стегнато и красноречиво. Заема позиция и е обозримо. Като го гледам и не съм съгласен, ще се върна и ще напиша: „Мисля, че във филма имаше това и това, което има предвид това и това, защото то е така и така, което противоречи на това и това.“ Кому е нужно петдесет пълни скрола ревю.


  • johny
    2016-09-30 at 10:29

    благодаря за ревюто.
    това е причината да ви чета!
    защото всичко друго, което съм чел за филма е повлияно от фестивалния „успех“ – нещо, което, както авторът много удачно е обърнал внимание, междувременно действа по-скоро като гарант (и алармен звън) за скучно и лошо кино, отколкото като реклама.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-09-30 at 20:03

    Аз пък не виждам защо изобщо пускате ревюта на български филм. 99,99% от всички са пълна скръб, това е такава претенция, че нямам думи. Дори не говоря за редовните извращения като Островът и пр. – българските филми се провалят дори в някакви непретенциозни комедии, каквато се очакваше преди да бъде Мисия Лондон. Хуморът „Искаш ли да ми направиш един Биг Бен“ и сякви подобни глупости, които са прекрасна илюстрация на един от най-големите проблеми у почти всяка такава излагация – желанието да не оставяме и една стотна на въображението относно какво се има предвид. Врътни ми Биг Бен, демек, в Лондон сме, демек свирка, демек – ха ха ха ха. Това е толкова жалка история, че нямам желание и да се ядосвам. Направо пускайте ревю ако се появи нещо горе-долу добро и това е. Аз, за разлика от Благой – нямам никакво намерение да го гледам. Помня на Дринов мнението, че на всеки филм трябва да се дава шанс. Еми да, ама не български. Сори, може да е тъпо, ама нека други хора да го гледат и ако разбера, че си струва – щ го гледам. Властелинът на пръстените не гледах 2 г. като излезе третата част, еле пък всяко българско говно да гледам.

    Отговор

    • 2016-09-30 at 20:57

      Не съм съгласен. Трябва да има повече ревюта точно за български филми. Проблемът е, че никой не е мазохист.


    • Gogoto
      2016-09-30 at 21:38

      Абе има чат-пат изключения като Живи Легенди, Love.Net и Каръци, ама са пренебрежимо малко на фона на всеобщата гняс… Като оня стар виц, че без проблем можеш да развалиш каца с мед като сипеш черпак лайна, ама няма как да оправиш каца с лайна с един черпак мед.


    • legrandelf
      2016-09-30 at 21:53

      Аре без „Живи легенди“ и „Love.net“ 😀


    • Sir Stevancho
      2016-09-30 at 23:34

      Живи Легенди е забавничко, ама като някаква такава реклама, дето ти е забавна щото казват Оооо, Пепи, ама е час и половина. Айде стига, какви изключения Живи легенди. Тоя филм ако не беше за Созопол и музиката на танца не беше тая, която се върти в България от 20 години – какви качества има филма. Една смешна реплика и това е. Другото са приказки от сорта на „Брато“, казано от човек, който видимо никога не го е казвал. Визирам Илейн ин дъ рейн или там как беше, не плешото – шеф на мол. То само той беше забавен в тоя филм. Това го има във всеки български филм – някви хора, които ги няма никъде, братче. Кикбокс началото на 90-те, че после станал лекар. Няква тупалка си има хотел и ше го изгуби до 2 седмици ако не напрай нещо си. Някво банкерче фалира щото купи мотор за 5 бона, пътуване до Италия за 500 евро и летене с крило за 50 лв от Грабо. Бе айде бе, къде е тая България от тоя филм? А за Лов нет просто няма нужда от приказки – гледаш, пиеш една студена вода и забравяш, и те е яд, че не си си купил едни цигари вместо билет. А дори и да не пушиш, ебати.

      @Касабов,

      Мн ясно, че не си съгласен, Писал си 15 ревюта (хиперболизирам) на български филми, то е ясно, че не си съгласен.


    • Касабов
      2016-10-01 at 00:06

      Абе, писал съм точно две. :)

      Съвсем сериозно, иска ми се да обръщаме повече внимание на родното кино. Току-виж излязло нещо стойностно.


  • Milbo
    2016-09-30 at 21:37

    Не съм гледал филма – но последното изречение ме бъгна… Европейските фестивали най-вероятно няма да прочетат това ревю и няма да имат възможност ‘да си вземат поука’. Въпросните фестивали, by the way, са един чудесен ориентир за един зрител като мен – някои от наградените от тях филми които сам гледал през годините са били ебати колко супер са били ! И изобщо фестивалите са наистина най-малко виновните за липсата на връзка между бг филмите и техните автори и публиката и липсата на успех на въпросните.

    Както е ставало дума и преди – хората по света не ядат трева – и плитки и лъжливи глупости няма да минат отвъд Калотино и ще останата само за доместикална употреба ….Също така – България наистина е уникално корумпирана и безправна страна от която близо незнам колко милиона са избягали през последноте 20 и незнам колко години. Не виждам как би било възможно някой български автор (дори и супер адски талантлив сам по себе си) да направи филм за някой, който се държи за хуя например и казва колко гот е в БГ – и това да резонира с който и да било където и да било…. Защото няма да е вярно – и ще много тъпа лъжа…. Проблемите между Иван и Драган и Зоя, да кажем, например (защото нали трябва да има някаква драма и конфликт все пак) нямат как да нямат връзка с това как Пеевски ги ебе в гъза – след като Доган ги е ебал ВЪВ същото място без да спира в продължение има-няма 20 години вече.

    Горното са обективно доказуеми факти – всеки може да прочете казаното от президента на Германия пред Българо-Германска Индустриална Камара (ако не се лъжа) съвсем наскоро беше. В превод на разговорен български думите му казват следнотоо: извадете корупмираните хуйове на Доган и Пеевски (и на всеки друг, който се опитва да е като тях) от гъзовете си бе хора – без това да стане няма как да стане каквото и да било. Няма истинска свобода, няма истински избор, няма истински възможности за децата ни и няма истински просперитет. Той (съвсем рабираемо) и дума не обелва за кино-фестивалите по света и тяхната вина отн. бг киното или бг каквото и да било ….

    Колко успешен е един мрачен филм е друг въпрос. Но всеки филм, който заобикаля същината на същините може да бъде оправдан само, ако е адски супер развлекателен….А тези колко са на брой ?

    Отговор

    • Gogoto
      2016-09-30 at 21:42

      Има свестно направени мрачни филми, има и претенциозни арт чекии, които се пишат мрачни филми. На никой тука не му пречат първия тип, но просто повечето изпитват органическа непоносимост към втория.


    • Касабов
      2016-09-30 at 22:14

      Никой тук не е против фестивалите, но тенденцията да се потупват по рамото подобни самобичувания излиза извън релси.


  • Бобър
    2016-10-01 at 01:59

    Не съм гледал филма, но ако синопсисът в началото на ревюто е верен, нямам и голямо желание, дори и да ми попадне някъде. Ясно е че това е фестивално кино, не трансформърс, но понякога се чудя дали българските кинаджии имат желание публика да види творбите им.

    Преди няколко дни си пуснах Locke. За който не го е чувал, от 2013 е и представлява 90 мин Том Харди седи в кола и говори по телефона. Интересна история, страхотна игра и дори колата готина. Не е филмът на филмите, но няма претенциозно заглавие и никой не “купнее за чистота и изкупление”. Та иска ми се да гледам нещо подобно и на български.

    Отговор

  • Малкият принц
    2017-03-06 at 01:51

    За голямо мое съжаление съм напълно съгласен с автора на тази статия. На заключителната вечер на фестивала „Златна роза“ във Варна гледах първия половин час от този удостоен с първо място филм … Ей богу и този половин час беше прекалено много! Наистина дълги празни погледи отпивайки кафе … детайлно показване на вървене нагоре по стъпалата, отключване на врата, отваряне, влизане, затваряне на вратата, след което тежък металически звук от заключването й … продължително дъвчеща уста в близък план, която се разфокусирва и на фокус влиза вилицата с която се яде … Сивота, мизерия, натуралистично показани болни хора, пълна морална деградация … и отново в близък план безизразно лице загледано в нищото, което от сюжета трябва да се сетиш, че вероятно представлява зараждащата се вътрешна борба у героинята … Това е напълно негледаемо псевдо-арт кино, което е неспособно да Ви ангажира емоционално като зрител по какъвто и да е начин. Това е от онези филми, които се опитват да прикрият своята творческа немощ зад ужасната и шокираща история, която разказват. Съвсем друг е въпросът какви са подбудите на авторите да ни разкажат точно тази история. Тук говорим обаче само за неумението им да ни го разкажат. Знам, че трудът на хората трябва да се уважава, а също и че всеки творец е много чувствителен и раним когато става дума за творбата му. Но този филм е толкова неискрен, претенциозен и безпардонен в експлоатацията на темата, с която се е захванал, че в мен се надигна силна вълна от възмущение. Сигурен съм, че ако у зрителите в киносалона имаше по едно дистанционно управление за смяна на канала, щяха на 100 % да превключат от този филм. И тъй като нямаше раздадени такива дистанционни управления, то аз станах, напуснах киносалона и вдишах с пълни гърди свежия бриз лъхащ откъм Морската градина.

    Отговор

  • Jennie
    2017-03-16 at 14:36

    Изгледаг го на СФФ най-после. Връщам се към ревюто, само за да обърна внимание, че в сравнение с Камен-Калевото „С лице надолу“ този „Безбог“ е майсторско изпълнение от гледна точка на операторска работа, сценография и монтаж. И на автентичност го докарва доста повече. Останалото в ревюто си е горе-долу така.

    Отговор

  • 2017-03-23 at 18:03

    Този филм задължително трябва да се гледа и помни. Такова нещо няма как да бъде постигнато.

    Отговор

  • Стоф
    2017-04-23 at 20:44

    Филмът е ужасен.Темата е толерирана, от там и наградите. Непонятното обаче е, как при достъпната наличност на многобройни образци на художественото кино, е постигнат толкова отчайващ резултат, в лицето на режисьора.

    Отговор

  • Силвия
    2017-04-24 at 01:21

    Тази вечер го гледах. Беше част от пътуващото кино на София Филм фест. Не ми хареса. Хаотични сцени, слаба актьорска игра. Главната героиня беше със само едно изражение на лицето си през целия филм. Абсолютно беше предвидимо, че в някой момент ще разкаже сълзлива история от трагичното си детство. Много от нещата бяха излишни и твърде детайлни – как жената 100 часа си прави кафе от автомата, после го пие, 20 пъти даваха в детайли как отключва и заключва някакви врати. Оргията беше отвратителна и ненужна, не знам защо въобще беше вкаран този момент във филма, тъй като всички усещания, които предизвиква гледането ѝ у зрителя (гнус, възмущение, отчаяние), така или иначе си ги има у филма. Какво е посланието, не разбрах със сигурност. Може би, че няма нищо хубаво на тоя свят и всяка искрица надежда в крайна сметка угасва? Даже на старецът с църковното пеене му дойде краят, като влиянието му върху Гана беше неубедително. Сюжетът е имал потенциал, ама все едно са го смачкали, оплюли, опикали и така са го сервирали на зрителя. Поне билетът беше само 3,50, да не ме е толкова яд за парите.

    Отговор

Коментирайте