Inglourious Kunts: Епизод XXXVI – Поредицата за Джейсън Борн

от на 03/08/2016
 

Шпионските неволи на Мат Деймън продължават и в новия филм от поредицата за Джейсън Борн. Безспорно филмите за агента, страдащ от амнезия, доста промени и обогати до болка познатия и предимно доминиран от Джеймс Бонд жанр. Дори и да не сме особено впечатлени от класическите литературни трудове на Робърт Лъдлъм, смятаме че Дъг Лиман (отговорен за „Самоличността на Борн”), Пол Грийнграс (екшън-магьосникът зад „Превъзходството на Борн”, „Ултиматумът на Борн” и най-новия „Джейсън Борн”) и Трой Гилрой (сценарист на изброените и режисьор на „Наследството на Борн”) са свършили прекрасна работа с базовия книжен материал. Разбира се, с „малки” изключения по адрес на режисьорския проект на Гилрой.

В импровизираното ново „студио” на Inglourious Kunts, насред красивия и обширен Южен парк в София, водещият Мартин „Циничния Елф” Ангелов събеседва по темата в компанията на новите гости Мартин „Мартс” Касабов, Иван „break” Петров (който бе така добър да драсне и ревю на последния филм) и отегчително нахалния, вечно логорействащ Димитър „Институцията” Дринов.

Обсъждаме както книгите, така и телевизионната адаптация от далечната 1988 г. с участието на любимеца на всички жени, а в последствие и мъже, Ричард Чембърлейн. За да разберете коя част е любимата на всеки от нас, дали сме останали доволни от новото продължение, въпреки тенденцията за рециклиране на идеята, както и много други приятни и досадни отклонения по темата, не се мотайте и вперете поглед в новия епизод на Inglourious Kunts, където shaky камерата е заместена от нейната blurry версия:

коментари
 
Отговорете »

 
  • Sir Stevancho
    04/08/2016 at 23:59

    Добре бе, защо тая трепереща камера е предмет на такъв спор точно за тия филми… Явно е въпрос на лично мнение, но честно казано – при все, че тая тема ми е била болка при много филми и разговори с приятели – тук никога не съм го усещал като проблем. Ако се замисля сериозно сигурно ще се сетя за заглавията, които са пораждали тия спорове, но сега на прима виста ми идва първия филм, при който абсолютно първосигнално ме е издразнил тоя похват – Необратимо. При предварително четене всичко беше 10/10 – тоталния ми любимец Венсан Касел, идеалната (му) жена Белучи, мистерийка, туист и тн. Тоя филм ме издразни от началото и не спря да ме дразни до края му. както и да е – не съм хванал гения в него – дреме ми, брутално идиотски и претенциозен филм за мен – ок, здраве да е. За него обаче се сещам на първо четене като говорим за дразнещото треперещо снимане. Тук, естествено, спорът е не около по-стари филми (образно казано), а около тая тенденция в последните 5-10 години да се снима с тоя тертип. Сиреч – спорът е – защо аджеба стана толкова модерно и кога е оправдано и кога – не. Е – добре, ок, аз също съм спорил много по темата. Като човек, който много е плюл тоя похват и няма абсолютно никакъв проблем в използването му при Борн – много ми е любопитно защо се спори ей така – за спорта – при все, че тук нещата работят в 99% от сцените? Honest Trailers някога успяваха да хващат елементи на филмите, които се споделят от масата хора, но в последните години доста преиграват в желанието си да кажат нещо ново и интересно, тук ситуацията за мен е подобна. Защо това, че в обикновен разговор няма нужда от шейки кам, е довод за това, че така не трябва да се снима филм, при все, че то в реалния живот също така няма и забавен каданс, няма провлачена реч, няма заглъхване на звуци, няма саундтрак или ретроспективни картини от по 3-4 минути?

    Отговор

  • UZUMAKI
    05/08/2016 at 01:51

    Оф, дори след тоя епизод на кънтовете нямам особен интерес към франчайза :(

    Отговор

Коментирайте