Неговите правни проблеми са константа, той винаги е спорна фигура в киноиндустрията и все пак успява да прави филми, които получават внимание и добри оценки от зрителите (за критиката е ясно!) – като например творбите му от новото десетилетие „Писател в сянка”, „Касапница”и „Венера в кожи”.

Дълго подготвяният проект, посветен на френския военен и германски шпионин от края на 19 век Алфред Драйфус, която трябваше да започне снимки в Полша, лекинко се отдръпна от хоризонта и (за момента) изтля в небитието. На дневен ред се появява нова идея – според Allocine Полански ще режисира адаптация на френския бестселър „Based On A True Story” на Делфин дьо Виган. И което е по-важно в случая – самият Оливие Асаяс („Облаците на Силс Мария”, „Personal Shopper”) ще бъде отговорен за сценария на тази екранизация.

Писател преминава през сложен период от живота си непосредствено след издаването на най-новата му книга, и се забърква в сложни отношения с един от своите почитатели. Макар за момента да се знае само това във връзка с подготвяния нов проект, текстът, по който ще работят Асаяс и Полански, вече е бил голяма сензация във Франция. Определено бъдещият нов филм ще спечели, ако продуцентите му решат, че е добре да „вербуват” някоя от големите актьорски звезди в момента.

При все вълнението от предчувствие за супер-преживяване, да събираш актьори за подобен мащабен и внушителен проект е като да се опитваш да водиш/даваш инструкции на отбор котараци – сполучливото определение го ползват колеги-киноновинари в САЩ, които със сигурност са наясно, че котките „ни се водят, ни се карат”. Ще ни е любопитно как се развива работата по проекта и най-вече – как ще въздейства името на Полански като шеф-диригент на „Based On A True Story”.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 Comments

  1. „Писател в сянка“ е супер режисиран, наистина гледаем, очевидно кинаджийски филм, но може би единственото му сериозно качество е работата на Полански вътре, откъдето идва и чудесният му ритъм. Останалото обаче ми е форгетъбъл, въпреки че ми беше доста окей, докато го гледах.