Ето че дойде време всичко да стане лично. Тайните машинации на най-мощната разузнавателна организация в света отстъпват място на личната драма в новия филм на Пол Грийнграс, вдъхновен от романите на Робърт Лъдлъм – „Джейсън Борн”.

След като повечето въпроси около самоличността на Борн отпаднаха, заварваме главния герой в не особено оптимистично състояние на духа да се бори с демоните от миналото. Признавам, че очаквах по-оригинално начало от нелегалния боен клуб, в който Джейсън се опитва да избяга без особен успех от двойствената си натура. Обещанията за по-голям психологизъм се задълбочават, когато той научава, че ключова роля за злата му участ се изпълнява от собствения му баща. Очевидно потресен от разкритията, в началните сцени Борн изглежда така, все едно е на път да повърне, с което щрихите към психологическия му портрет се изчерпват. Но да не бъдем толкова строги. Подобни франчайзи са доста коварно блато, в което е по-вероятно колата на сценаристите да забоксува, отколкото да премине триумфално. Добрата новина е, че още в началото получаваме ясно послание за стилистиката на филма, в който действието ще доминира над сюжета.

Мат Деймън

Пол Грийнграс повтаря почти буквално упражнението от „Ултиматумът на Борн”, което означава, че ви предстои да гледате двучасов видеоклип, заснет с мобилен телефон. Шегувам се. Познатият визуален стил работи безотказно в по-голямата част от времето и ще ви хвърли директно в действието. Въпреки грандиозно замисленото, изпълнено и заснето преследване в Лас Вегас, моите предпочитания отиват към сцените в Атина заради тяхната реалистичност. Без капка преувеличение, техническото изпълнение на тази част от филма може да бъде определено като триумф на киното. По някакъв начин от бясно движещите се образи и насечен монтаж се ражда контролиран хаос, чието въздействие е незабравимо.Тук няма как да пропуснем имената на оператора Бари Акройд и монтажиста Кристофър Рус. Избраният от Грийнграс стил е съзвучен и с модерните технологии, които играят ключова роля в историята, и заедно с вмъкването на препратки към актуални събития, като аферите „Сноудън” и „WikiLeaks”, изграждат достоверен фон на историята.

jason-bourne-review-img04-20160730

15 години по-късно, Мат Деймън е всичко друго, но не и уморен да изпълнява ролята на Джейсън Борн, наричан все по-често Дейвид Уеб. Въпреки някои странности на сценария, поради които в големи периоди от време е извън кадър, той използва максимално възможността да спечели симпатиите ни. Това всъщност не е много лесно, като се има предвид, че за разлика от Джеймс Бонд и Итън Хънт, Борн не е типичният екшън герой. С малкото предоставени му средства, Деймън прави всичко възможно, за да е убедителен като човек, даващ си сметка за противоречивата си същност. Можем само да съжаляваме, че този път липсват сцени, които по-ясно да дефинират драмата на неговия герой и да мотивират действията му, както в предишните епизоди при срещите на Борн с убийците, които го преследват.

По традиция силният подбор на актьорите (да не забравяме Крис Купър, Джоан Алън, Албърт Фини, Брайън Кокс, Дейвид Стратеърн…) достига своя връх с Томи Лий Джоунс, който внася нотка на цинизъм в иначе едноплановия образ на директора на ЦРУ. Освен че е в добра форма, той получава не малко възможности да демонстрира коронните си изразни средства, с помощта на които за пореден път се превръща в център на действието. С малко повече от характерната за образа на Памела Ланди нюансираност, образът на Томи Лий Джоунс би могъл да остави незабравима следа в поредицата.

Томи Лий Джоунс и Алисия Викандер

В момента е доста вероятно да попаднете на филм с Алисия Викандер, така че и този не прави изключение. Вече номинираната за „Оскар” шведска сензация получава може би най-интересната роля във филма, но развитието на образа е по-скоро обещание за бъдещето. Типичната скандинавска сдържаност е добър контрапункт на очертаващия се прелом в характера, но засега актрисата не получава шанс да се доближи до постиженията си в „Ex Machina” и „Момичето от Дания”. Добрата ни позната Джулия Стайлс внася нотка на приятна носталгия и дава решителен импулс на действието, но за съжаление, с това ролята ѝ се изчерпва.

Разочароващо, този път образът на убиеца, преследващ Борн, е бялото петно в историята. Венсан Касел е оставен да разчита изцяло на собственото си очарование в роля, която обикновено е носител на важни послания в сюжета. Забележителен сам по себе си, той не получава шанс да бъде запомнен като Клайв Оуен или Карл Ърбан.

Венсан Касел

За разлика от Касел, Риз Ахмед се вписва доста добре в старателно пресъздадената атмосфера на свръхтехнологичност, а героят му, в чието лице много лесно могат да бъдат разпознати реално съществуващи личности, е носител на модерната дилема за свободата на отделния индивид във все по-глобализиращото се общество. Макар сцените с негово участие да не са сред най-запомнящите се, той демонстрира най-доброто от актьорските си заложби, които го превърнаха в звездата на актуалния сериал на НВО „Злокобна нощ”.

Както може би стана ясно, основните забележки към „Джейсън Борн” падат в градината на сценаристите. Сюжет, в който съюзници се превръщат във врагове, предполага доста възможности за изненади, но такива почти липсват. Нещо повече, отделни похвати, като проблясъците на паметта, с помощта на които Борн научава важна информация за себе си, започват да се изчерпват и са на път да се превърнат в начин да си припомним предишните епизоди. Като почитател на класическите шпионски трилъри, моите предпочитания продължават да бъдат насочени към „Самоличността на Борн”, в който сюжетът движи действието, а не обратното. Това е единственият филм, продуциран от самия Лъдлъм, и смея да изкажа предположението, че е моделът, по който си е представял поредицата. Макар да говорим за комерсиална продукция, би било добре съотношението между външен вид и съдържание да е малко по-равностойно. Но като цяло, получавате всичко, за което сте платили. Плюс „Extreme Ways” на Моби.

Similar Posts

Вашият отговор на Dredd Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

14 Comments

  1. На мен ми хареса доста. Сякаш тук най-добре се синтезирали какво трябва да има в един Борн филм и в какво количество. Сцените в Атина ми напомниха на факелното шествие в „Хакер“ на Майкъл Ман. Изключителната енергия и агресия на тълпата е предадена чудесно с характерния за Грийнграс стил, преследването между Борн и Венсан Касел е хореографирано така, че дава яснота кой къде е и какво смята да прави.

    Самият Касел според мен е сред най-добрите asset-и в поредицата. За първи път има мотив да преследва Борн. При това героят му служи и с друга функция – разяснява последствията от изтичането на секретни документи – основна линия от дебата за сигурност с/у свобода, който върви в момента. (Интересен факт – първоначално в ролята щеше да влезе Виго Мортенсен)

    Всъщност това беше в сърцето на филма. Има прототип на Зукърбърг, прототип на Асанж и Сноудън. Целият филм е нещо като екшън оправдание за политически коментар. Дали е направен адекватно – всеки ще си прецени.

    За първи път ми пука какво се случва в ЦРУ и НСА агенциите. Томи Лий Джоунс заковава с характерна пасивна агресия, а Викандер в своя кариеризъм и опит да избута ментора си, ми беше далеч по-интересна от Памела Ланди.

    Филмът е стегнат, няма грапавини в темпото, както във втория и третия и бих го сложил или на първо място или на второ след „Идентичността на Борн“, който установи героя и също притежаваше ясна структура и динамично темпо, но беше доста по-различен тонално, особено към края.

    Определено препоръчвам.

    П.П: Няма нужда да сте гледали предишните (4) филма, за да разберете какво се случва и да се насладите на каскадите и добрата режисура.

    1. Абе, само на мен ли моментът с връщането на Борн към служба, щото ЦРУ знаели, че бил патриот, ми се струва нелепо? В смисъл, тоя им ебава майката вече не знам колко серии и накрая брейнсторма в Ленгли измъдря гениалното „на тебе ти пука за страната ни, айде да се помирим, а?“ Това е малоумно 😀

    2. Като екшън сякаш беше по-силен от предишните серии, но пък като трилър издишаше (отново сравнено с тях). Едното за сметка на другото, което нещо не ми харесва, ако ще се запазва като тенденция. Но като цяло оценката ми е умерено положителна де … ще видим по-нататък.

  2. С риск да прозвуча заяждащо се, но Алисия Викандер взе Оскар-О. Което респективно значи, че ще я гледаме в поне по 2-3 филма всяка година в близко бъдеще. Иначе самият филм не съм го гледал, но чух лоши неща за работата на Грийнграс. Време е или да вкарат Ренър и неговият Аарън Крос в поредицата или връчат столчето на някой с по-добър стил.

    1. Интересно с какво ще помогне Ренър, при положение, че най-слабият филм от поредицата е този с него.

  3. Жалко че Виго не се е навил за убиеца, доста по-добре ще стои от Весна Каселович. За мен най-добрия екшън от първите три филма си остава третия филм. Предполагам че този може и да го задмине.

  4. Не съм си тръгвал по време на филм, но сцената в Атина беше много близо до това да ме изкара от киното.
    1. Постоянните зуумове към безизразните лица на актьорите. Особено дразнеща ми беше Алиса Викандер.
    2. Лошо заснемане – пълно мазало. Имаше 3-4 секунди кадри от gopro камерата на колата, които за мен бяха най-добрите от цялата сцена, просто защото останалите бяха много лоши. Нищо не успях да разбера благодарение на тресящата се камера. Ако това да преместиш кадъра от едно място на друго, в което да имаш 2-3 напълно размазани секунди, в които не се вижда абсолютно нищо, го прави по-реалистично или е технически триумф – здраве да е… Просто не е моята бира
    3. Ужасен едит – Как да добиеш представа за дадена сцена като я режеш на всеки 3 секунди? + дразни супер много на очите
    Със сцената в Атина – 5/10
    Без сцената в Атина – 7/10.

  5. Брех, ама тук като гледам сценаристи, режисьори и оператори се прескачат като в селски зайчарник. Всяко пишлеме на тая нещастна територия, дето не мое да си напише сносно автобиографията, и се е радвало на оценка 4 от кварталната даскалица за съчинение с елементи на разсъждение сега се е превърнало от Кенет в Кал- Ел на кинокритиката.
    А при такъв талантлив и начетен народ, после не можеш да видиш свестен сценарий и режисура на документален филм за жабите в някое местно блато, камо ли за 90 ‘ нп филм или поредица.

  6. Бахти тъпия „Борн“ чесно…Почнаха да се подиграват с поредиците, които значеха нещо в киното…