Жалко за Тимур Бекмамбетов. Познава(х)ме го в друга светлина.

Всъщност, тези две изречения са изчерпателна характеристика на историческата екшън-драма „Бен-Хур”. Ясно е, че манията за осъвременяване на филмови класики няма как да подмине уникалния рекордьор от 1959 година на Уилям Уайлър, който става вторият най-печеливш филм в историята на киното за всички времена (след „Отнесени от вихъра”) и удържа тази позиция доста време, а 11-те му награди Оскар продължават да са рекордни, до появата на „Титаник” през 1997 година. Факт е – новите поколения няма да се втурнат да гледат нещо, сътворено преди половин век (да не говорим за първата късометражна екранизация от 1907 г. или интерпретацията с Рамон Новаро от 1925 г.), колкото и добре да съзнават, че Чарлтън Хестън се е сдобил с иконичния си актьорски статус, благодарение на „Бен-Хур” (ако името на актьора въобще им говори нещо).

Paramount и MGM решават, че така и така са си техни правата за екранизация на литературния оригинал на Лу Уолъс „Ben-Hur: A Tale of the Christ”, защо да не спретнат поредната, хронологически атрактивна – в смисъл, с привлекателни нови лица и (евентуално) модерни технологии,- киноавантюра. Само че им се объркват сметките.

ben-hur-review-img03-20160819

Дали не са преценили правилно способностите на Бекмамбетов или са го държали вързан на каишка, дали са му дали прекомерно голяма свобода (и той е решил да се изгаври), или са му диктували какво точно трябва да прави – това ще остане загадка, която би ни тормозила в съня, ако ни дремеше за филма. Лошото е, че ни е все едно – „Бен-Хур” попада незабавно в категорията „лесно забравими” летни гонитби (няма значение дали са коли или колесници), които са имали потенциал и са го пропилели. Може пък проблемът да е в сценария? Но нали идеята е да се следва литературния оригинал и да се „заемат” някои сполучливи неща от легендарния филм на Уайлър – какво би могло да се обърка? В опит за обяснение могат да се донесат ведра от десет пустинни кладенеца – важното е, че новият „Бен-Хур” си остава нелеп, старовремски (изкушавам се да го нарека „старозаветен”) и кух прочит на позната история, без потенциал да фокусира вниманието на публиката. За маниаците на тема римска история, арени и надбягвания с колесници филмът ще е повърхностен; за маниаците на тема христианство филмът ще е безсърдечен и недостатъчно фокусиран върху Иисус, а за кино-ентусиастите филмът е обида.

Ненужно е да задълбаваме във всички клиширани образи, с които е облечено повествованието. Сюжетът е ясен, историята е позната – юдеин и римлянин израстват като братя, римлянинът се посвещава на военна кариера при минаването на военни части, начело с Пилат Понтийски (безмислено е, но моментално изпитваш ненавист към образа и датския актьор Пилоу Асбек) през Йерусалим настава суматоха, в която Юда Бен-Хур е осъден на бавна смърт в галерите; след като гребе наравно с останалите роби в продължение на няколко години, корабът, на който е затворник, се разбива. Той оцелява и попада при арабин (скучен и безстрастен образ, в който можеше да е всеки друг, освен Морган Фрийман). След като спасява една от снежнобелите му кобили, Юда и керванът стигат до Йерусалим – и нашият герой е готов да излее омразата, която го е крепила през всичките години върху доведения си брат. Двамата излизат на арената, където следва прословутото надбягване. Всички знаем какво се случва накрая, но нищо в разказа до този край не изненадва и не трогва зрителите, филмът е като куха, красиво изрисувана черупка.

ben-hur-review-img04-20160819

Отговорниците за външния вид – оператор, сценограф, художник на костюмите – са се справили прекрасно със задачите си – благородно завидях на пищните детайли в богатия еврейски дом. Внушителен труд е хвърлен за оживяването на амфитеатъра, заслужава респект и фактът, че екипът се е въздържал от прекомерното използване на CGI ефекти. Ала присъствието на персонажите не оправдава труда, хвърлен в усилието да се направи един атрактивен, епичен блокбъстър. Второстепенните герои могат да останат неназовани – дори съпругата на Юда Естер, на която е отделено сравнително по-дълго екранно време, си е класическо клише, като „по книга”. Месала на Тоби Кебъл е дървен и декларативен, единствено Джак Хюстън демонстрира опит за нюансиране на Юда. Може би наследството си казва думата – внукът на легендарния Джон Хюстън и племенник на Анджелика Хюстън вероятно не иска да си позволи посредственост, а и със сигурност съзнава, че опитните поколения ще сравняват изпълнението му с това на Чарлтън Хестън. В интерес на истината, личното ми мнение е, че Хестън не демонстрира изключителни актьорски способности в ролята на Бен-Хур, така че не е много трудно да бъде „надигран”. Не казвам, че Хюстън го прави, но смятам, че и двамата са еднакво добри и изпълнителни (без творческо съучастие), съобразно задачите, които са им поставени.

И дойде ред да обърнем поглед към Иисус от Назарет – ролята е поверена на Родриго Санторо, който притежава прекрасни качества, но филмовата му кариера страда от избор на неподходящи роли. Имам предвид част от изявите му в миналото – в този филм май не мога да си представя някой, който да е по-подходящ от него. Ала сценарните включвания на образа са така тенденциозно плакатни, че присъствието на цялата нишка с темата за вярата изглежда като изкуствено пришита към сюжета. Любопитен факт е, че за работата по книгата си Уолъс черпи вдъхновение от дълъг разговор по време на едно пътуване с ветерана от Гражданската война и виден агностик, полковник Робърт Г. Ингърсол – след тази среща авторът признава, че се е почувствал засрамен от невежеството си; освен това той твърди, че когато е започнал да пише „Бен-Хур”, „ни най-малко не е бил повлиян от религиозни предразсъдъци и не е вярвал в съществуването на Бог или Христос”. В природата на хората е да се променят, Уолъс не е изключение и впоследствие прегръща християнството, но всъщност най-важни за романа са детайлните изследвания на миналото, в които той се заравя в опит да създаде възможно най-автентичен фон за своята мелодраматична и приключенска история. Във филма на Бекмамбетов финалният акцент с кръста на хълма е гротеско позьорски и изпълнен с фалш, като това го превръща в последния камък, който убива доброто впечатление от присъствието на Хюстън.

ben-hur-review-img02-20160819

Юда Бен-Хур е замислен като символ, но не на прогледналия във вярата нов човек, а на любящия, спокоен благородник, който е сломен от живота, но – както самият той казва на жена си – омразата и желанието за мъст го поддържат жив през всичките години на изпитание. Именно тези чувства са истинската причина Бен-Хур да се изправи в колесницата на арената и да направи всичко възможно да победи брат си. След като идва края на съперничеството, за всеки нормален човек е съвсем естествено да отмие горчилката от спомените и да прегърне близките си. Няма никаква необходимост да се намесва всеопрощаващата „божия” любов – резултатът е опошлен, вместо вдъхновяващ финал. Дори и някога да е живял Иисус от Назарет, когото римляните са разпънали, дори и да е споделял своите мисли пред слушатели и те да са го възвеличили като месия – нима той не е казвал онова, което всички хора знаят? Нима всички творци на клетото човечество, с художественото си слово и музика, не повтарят точно тази единствена и най-важна истина – „Всичко, от което се нуждаем, е любов”? Създаването на идоли, обличането на идеи в институции, сляпото следване на измислени постулати винаги води до крах на цивилизации. Колкото по-категорично отказваме да проумеем тази истина, при това в уж-високо-технологичния XXI век, толкова по-сигурно вървим към грандиозно сгромолясване в нищото. Защото вярата ни разделя и не сме се научили да обичаме…

Similar Posts

Вашият отговор на The Bear Jew Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

40 Comments

    1. Написано е – бегай да четеш 🙂

  1. Някои викат ,че не им е харесал много ,щото са наблегнали повече на екшъна ,отколкото на историята

  2. Абсолютно безмислен римейк и съвсем заслужен бокс офис провал. Тимур смело е тръгнал по пътя на Люк Бесон и скоро трябва да почнем да му наричаме филмите „тимурки“.

    1. Като стигнах до „смело е тръгнал по пътя на“ очаквах да видя Шаламаян, но разбирам кво искаш да кажеш.
      На бас че Бесон ще избухне пак с тая новата си фантастика… или просто желанието в мен за нов „Петия елемент“ е много силно

    2. Нещо много хвалби отнесхо кадрите от новата бесонка. Чак да не повярва човек.

    3. Лично си мисля, че златните му години с Петия Елемент и Такситата отдавна са минали, в най-добрия случай си мисля, че ще видим шаблонна YA измишльотина омешана със глуповата космическа опера ала Jupiter Ascending.

  3. Тимур и Шаламаян, две приятелчета добри. Да умрат от кур и двамата.

    1. Тези тримата колко слаби актьори са. Иначе гаврата с това недоразумение е прилична.

    2. По принцип са тъпаци, но това е от попаденията им 🙂

  4. Цитат от уикипедия : „С бюджет от 15 милиона долара „Бен Хур“ е най-мащабната кинопродукция за времето си. Грандиозните сцени, разработени с голям размах, превръщат филма в един от най-зрелищните епоси в американската кинематография. Произведението е римейк на едноименен ням филм от 1925 година, отново на студиото „Метро Голдуин Майер“, който също е голям хит за онези години.“
    Eврейското студио „Метро Голдуин Майер“ възвеличава измислен герой от еврейската измислена история.
    Ще си купя измислена бира от еврейският супермаркет и ще съзерцавам това произведение на еврейската кинематография.

    1. Същия великан! Ти гледа ли го? Това за мен е най-добрия филм на 2016-та до момента.

    2. Цезарът е мега! 🙂 А тия дни ще пуснем няколко текста за байбъл епиките и по-специално джийзъс филмите. 🙂

    3. Ще го гледам до дни, само да си дойда, първи ми е в списъка с неща за наваксване 🙂

  5. „And while you’re at it, fuck J.C.! He got off easy! A day on the cross, a weekend in hell, and all the hallelujahs of the legioned angels for eternity! Try seven years in fuckin’ Otisville, J.!“ – 25th Hour 😀

    1. „25-ият час“ е тотален шедьовър.

  6. Гледах „Бен Хур“ вчера. Допадна ми как са поднесли историята на зрителя, нямаше претрупани сцени и ефекти.

  7. А за мен това е най-добрият филм за годината!Уникален,със страхотни сцени,жалко,че мислите по този начин,аз изказвам огромно благодаря на екипа на филма за страхотното преживяване!

  8. На мен лично филмът ми хареса! Естествено, че не може да се мери с онзи от 1959г., който се каня да гледам, но само като му видях в Уикито снимките на актьорите, мигом се впечатлих. Чарлтън Хестън е най-малко впечатляващ визуално, но сигурно е направил добра роля и май само тази.

    Да се върна на новата версия – много ЧОВЕШКИ направен филм! Затова няма зрителски успех, защото това е абсолютно нетипично за съвременните филми!!!!!!! Даже ми е жал за режисьора, че ще си го отнесе за този финансов провал, защото съвременната публика не желае да гледа такива филми. Което не значи в никакъв случай, че филмът е лош, МНОГО СИ Е ХУБАВ ДАЖЕ! Не е шедьовър, малко е повърхностен наистина, актьорите са сравнително неизвестни, а Морган Фриймън като единствена звезда изобщо не е за тази роля. Вижте кастингът от 1959г. – актьорът е спечелил Оскар за поддържаща роля, Хю Грифит (шейх Илдерим) – има съвсем различно излъчване. Могран Фрийман тук е направо комичен персонаж. Въпреки това – филмът е хубав и си заслужава да се гледа. А това, че не може да изпревари предшественика си и да върне вложените милиони е съвсем отделен въпрос. Къде по-големи бози шестват по кината, в сравнение с тях Бен Хур е доста над средното ниво.

    Сега виждам, че положителните коментари са изключително от дами – точно това им е допаднало, човешкото във филма. А мъжете тук търсят под вола теле …. 🙂

    1. Нека бъдем обективни!
      И нали обърнахте внимание, че ревюто е дело на жена?! И каква е причината от разделението на половете?
      Филмът или става, или не – този попада във втората категория.

    2. LOL, абе Pадева, да те еба у простата сексистка пача ?

    3. Глупости на търкалета – холивудски филм-римейк на велика класика, направен със 100+ милиона бюджет се прави само и единствено с цел „доене на кравата“. Безкрайната плеяда от недодялани, поизлъскани и полусдъвкани полуфабрикати от рода на „новия“ Робокоп“, „новите“ Ловци на Духове, „новия“ Терминатор, „новия“ Зов за Завръщане, „новата“ Планета на Маймуните на Тим Бъртън, „новия“ Супермен на Браян Сингър и прочее, и прочее блудкави бокс офис провали доказват една елементарна истина – на хората им е писнало от това и всеки следващ „нов“ Еди-Кво-Си направен през пръсти все повече и повече ще се сгромолясва финансово и попкултурно. Изключенията като Стар Трек-a на JJ Abrahms или примерно prequel трилогията по Планетата на Маймуните са единици и успеха им се крепи на факта, че вселената на дадения франчайз е огромна и позволява интерпретации и възможности за нови истории, с които да заинтригува публиката. Тая Бен-Хур бозица е просто поредната творчески и финансово провалена „тимурка“ , която общо взето никой не е искал по киносалоните, освен финансовите идиоти в Парамаунт.

  9. Видях името Svetly, но в днешните метросексуални времена човек няма как да е сигурен, че зад него не стои мъж. 🙂
    На втория простак, който пък се брои за мъж и псува, му препоръчвам да си направи същото у тъпата, малоумна глава!
    Казах, че филмът ми е харесал и не виждам защо трябва да се нахвърляте върху някой, изразил мнение, различно от вашите.
    Явно репликата за мъжете и телето е разподскачала аудиторията, иначе предните положителни коментари сте ги пропуснали без внимание.
    Толкова за понятието толерантост у Булгаристан, жалка работа. Дори и за филм не може да се води културен спор, камо ли за нещо друго.

    1. Ха не говори така за Узумаки ,щото ще те нае.е 🙂

    2. Принципно е нормално всеки да харесва каквото си иска и дали един филм е „лош“ или „хубав“ е въпрос на лично мнение и вкус. Обаче за да се оцени един филм дали е „успешен“ или „неуспешен“ и дали в крайна сметка дали е имало смисъл да съществува като такъв си има съвсем обективни методи под формата на боксофис резултати и оценки. Когато боксофиса ти е заорал дъното с няма и 60 милиона долара приходи (при над 100 милиона бюджет + още незнайно колко за реклама разходи) и по-лошото – когато повечето излъгали се да го гледат зрители и критици му дават масово катастрофални оценки си е съвсем нормално да причислиш такъв филм като абсолютен творчески провал от ранга на бутафорния Gods of Egypt (или още по-зле – Fant4stic от миналата година) и откровена гавра с емблематична класика. Или иначе казано – като не знаеш как да съживяваш класика по-добре не се пробвай…

    3. Не знам как авторката допуска коментари като този в сайт за изкуство, както и коментарът на radi – същество с неясна полова принадлежност. По сложената точка вместо „б“ може да се съди, че е срамежлива девица.

      UZUMAKI
      14/09/2016 at 12:09

      LOL, абе Pадева, да те еба у простата сексистка пача ?

    4. Точно така: поемай радушно, бейби :-*

  10. Филма е страхотен, критичката да ходи да оценява турски сериали, там може и да е по – добра…

  11. плосък и пълен с шаблони-заклинания коментар за филма!

    Всъщност този прочит на свръхчовешкото влияние на Иисус Христос върху хората е особено нестандартен и интересен. Филмът е за Иисус Христос през призмата на един страничен участник ( макар и обобщен образ) в тези събития.

    Само ниският хоризонт на т.н. критика може да види в това надбьгване на колесници.

    1. копеле, кажи само кой е направил заклинание на майка ти да те роди, щото ще да е бил някой черен магьосник!