Джейсън Борн / Jason Bourne

Спомняш ли си, Дейвид Уеб?
от на 2016-08-01
 

Ето че дойде време всичко да стане лично. Тайните машинации на най-мощната разузнавателна организация в света отстъпват място на личната драма в новия филм на Пол Грийнграс, вдъхновен от романите на Робърт Лъдлъм – „Джейсън Борн”.

След като повечето въпроси около самоличността на Борн отпаднаха, заварваме главния герой в не особено оптимистично състояние на духа да се бори с демоните от миналото. Признавам, че очаквах по-оригинално начало от нелегалния боен клуб, в който Джейсън се опитва да избяга без особен успех от двойствената си натура. Обещанията за по-голям психологизъм се задълбочават, когато той научава, че ключова роля за злата му участ се изпълнява от собствения му баща. Очевидно потресен от разкритията, в началните сцени Борн изглежда така, все едно е на път да повърне, с което щрихите към психологическия му портрет се изчерпват. Но да не бъдем толкова строги. Подобни франчайзи са доста коварно блато, в което е по-вероятно колата на сценаристите да забоксува, отколкото да премине триумфално. Добрата новина е, че още в началото получаваме ясно послание за стилистиката на филма, в който действието ще доминира над сюжета.

Мат Деймън

Пол Грийнграс повтаря почти буквално упражнението от „Ултиматумът на Борн”, което означава, че ви предстои да гледате двучасов видеоклип, заснет с мобилен телефон. Шегувам се. Познатият визуален стил работи безотказно в по-голямата част от времето и ще ви хвърли директно в действието. Въпреки грандиозно замисленото, изпълнено и заснето преследване в Лас Вегас, моите предпочитания отиват към сцените в Атина заради тяхната реалистичност. Без капка преувеличение, техническото изпълнение на тази част от филма може да бъде определено като триумф на киното. По някакъв начин от бясно движещите се образи и насечен монтаж се ражда контролиран хаос, чието въздействие е незабравимо.Тук няма как да пропуснем имената на оператора Бари Акройд и монтажиста Кристофър Рус. Избраният от Грийнграс стил е съзвучен и с модерните технологии, които играят ключова роля в историята, и заедно с вмъкването на препратки към актуални събития, като аферите „Сноудън” и „WikiLeaks”, изграждат достоверен фон на историята.

jason-bourne-review-img04-20160730

15 години по-късно, Мат Деймън е всичко друго, но не и уморен да изпълнява ролята на Джейсън Борн, наричан все по-често Дейвид Уеб. Въпреки някои странности на сценария, поради които в големи периоди от време е извън кадър, той използва максимално възможността да спечели симпатиите ни. Това всъщност не е много лесно, като се има предвид, че за разлика от Джеймс Бонд и Итън Хънт, Борн не е типичният екшън герой. С малкото предоставени му средства, Деймън прави всичко възможно, за да е убедителен като човек, даващ си сметка за противоречивата си същност. Можем само да съжаляваме, че този път липсват сцени, които по-ясно да дефинират драмата на неговия герой и да мотивират действията му, както в предишните епизоди при срещите на Борн с убийците, които го преследват.

По традиция силният подбор на актьорите (да не забравяме Крис Купър, Джоан Алън, Албърт Фини, Брайън Кокс, Дейвид Стратеърн…) достига своя връх с Томи Лий Джоунс, който внася нотка на цинизъм в иначе едноплановия образ на директора на ЦРУ. Освен че е в добра форма, той получава не малко възможности да демонстрира коронните си изразни средства, с помощта на които за пореден път се превръща в център на действието. С малко повече от характерната за образа на Памела Ланди нюансираност, образът на Томи Лий Джоунс би могъл да остави незабравима следа в поредицата.

Томи Лий Джоунс и Алисия Викандер

В момента е доста вероятно да попаднете на филм с Алисия Викандер, така че и този не прави изключение. Вече номинираната за „Оскар” шведска сензация получава може би най-интересната роля във филма, но развитието на образа е по-скоро обещание за бъдещето. Типичната скандинавска сдържаност е добър контрапункт на очертаващия се прелом в характера, но засега актрисата не получава шанс да се доближи до постиженията си в „Ex Machina” и „Момичето от Дания”. Добрата ни позната Джулия Стайлс внася нотка на приятна носталгия и дава решителен импулс на действието, но за съжаление, с това ролята ѝ се изчерпва.

Разочароващо, този път образът на убиеца, преследващ Борн, е бялото петно в историята. Венсан Касел е оставен да разчита изцяло на собственото си очарование в роля, която обикновено е носител на важни послания в сюжета. Забележителен сам по себе си, той не получава шанс да бъде запомнен като Клайв Оуен или Карл Ърбан.

Венсан Касел

За разлика от Касел, Риз Ахмед се вписва доста добре в старателно пресъздадената атмосфера на свръхтехнологичност, а героят му, в чието лице много лесно могат да бъдат разпознати реално съществуващи личности, е носител на модерната дилема за свободата на отделния индивид във все по-глобализиращото се общество. Макар сцените с негово участие да не са сред най-запомнящите се, той демонстрира най-доброто от актьорските си заложби, които го превърнаха в звездата на актуалния сериал на НВО „Злокобна нощ”.

Както може би стана ясно, основните забележки към „Джейсън Борн” падат в градината на сценаристите. Сюжет, в който съюзници се превръщат във врагове, предполага доста възможности за изненади, но такива почти липсват. Нещо повече, отделни похвати, като проблясъците на паметта, с помощта на които Борн научава важна информация за себе си, започват да се изчерпват и са на път да се превърнат в начин да си припомним предишните епизоди. Като почитател на класическите шпионски трилъри, моите предпочитания продължават да бъдат насочени към „Самоличността на Борн”, в който сюжетът движи действието, а не обратното. Това е единственият филм, продуциран от самия Лъдлъм, и смея да изкажа предположението, че е моделът, по който си е представял поредицата. Макар да говорим за комерсиална продукция, би било добре съотношението между външен вид и съдържание да е малко по-равностойно. Но като цяло, получавате всичко, за което сте платили. Плюс „Extreme Ways” на Моби.

коментари
 
Отговорете »

 
  • Dredd
    2016-08-01 at 10:47

    Не съм доволен от филма.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-08-01 at 12:02

    Oт всичко, което чувам, май и аз няма да съм доволен :)

    Отговор

  • 2016-08-01 at 13:47

    На мен ми хареса доста. Сякаш тук най-добре се синтезирали какво трябва да има в един Борн филм и в какво количество. Сцените в Атина ми напомниха на факелното шествие в „Хакер“ на Майкъл Ман. Изключителната енергия и агресия на тълпата е предадена чудесно с характерния за Грийнграс стил, преследването между Борн и Венсан Касел е хореографирано така, че дава яснота кой къде е и какво смята да прави.

    Самият Касел според мен е сред най-добрите asset-и в поредицата. За първи път има мотив да преследва Борн. При това героят му служи и с друга функция – разяснява последствията от изтичането на секретни документи – основна линия от дебата за сигурност с/у свобода, който върви в момента. (Интересен факт – първоначално в ролята щеше да влезе Виго Мортенсен)

    Всъщност това беше в сърцето на филма. Има прототип на Зукърбърг, прототип на Асанж и Сноудън. Целият филм е нещо като екшън оправдание за политически коментар. Дали е направен адекватно – всеки ще си прецени.

    За първи път ми пука какво се случва в ЦРУ и НСА агенциите. Томи Лий Джоунс заковава с характерна пасивна агресия, а Викандер в своя кариеризъм и опит да избута ментора си, ми беше далеч по-интересна от Памела Ланди.

    Филмът е стегнат, няма грапавини в темпото, както във втория и третия и бих го сложил или на първо място или на второ след „Идентичността на Борн“, който установи героя и също притежаваше ясна структура и динамично темпо, но беше доста по-различен тонално, особено към края.

    Определено препоръчвам.

    П.П: Няма нужда да сте гледали предишните (4) филма, за да разберете какво се случва и да се насладите на каскадите и добрата режисура.

    Отговор

    • Mad Max
      2017-04-16 at 23:40

      Абе, само на мен ли моментът с връщането на Борн към служба, щото ЦРУ знаели, че бил патриот, ми се струва нелепо? В смисъл, тоя им ебава майката вече не знам колко серии и накрая брейнсторма в Ленгли измъдря гениалното „на тебе ти пука за страната ни, айде да се помирим, а?“ Това е малоумно 😀


    • 2017-04-17 at 02:36

      Хубаво, ама като екшън-трилър не ти ли хареса?


    • Mad Max
      2017-04-17 at 02:51

      Като екшън сякаш беше по-силен от предишните серии, но пък като трилър издишаше (отново сравнено с тях). Едното за сметка на другото, което нещо не ми харесва, ако ще се запазва като тенденция. Но като цяло оценката ми е умерено положителна де … ще видим по-нататък.


  • Чернев
    2016-08-01 at 15:13

    С риск да прозвуча заяждащо се, но Алисия Викандер взе Оскар-О. Което респективно значи, че ще я гледаме в поне по 2-3 филма всяка година в близко бъдеще. Иначе самият филм не съм го гледал, но чух лоши неща за работата на Грийнграс. Време е или да вкарат Ренър и неговият Аарън Крос в поредицата или връчат столчето на някой с по-добър стил.

    Отговор

    • Marvin 9000
      2016-08-01 at 16:17

      Интересно с какво ще помогне Ренър, при положение, че най-слабият филм от поредицата е този с него.


  • pavel717
    2016-08-01 at 16:35

    Поредното филмово разочарование…..на квадрат!!

    https://www.youtube.com/watch?v=lYO2Bv_9LA8

    и в новия филм едно към едно се повтаря от 2″29 до 3″05

    Отговор

  • Иван
    2016-08-02 at 10:14

    Жалко че Виго не се е навил за убиеца, доста по-добре ще стои от Весна Каселович. За мен най-добрия екшън от първите три филма си остава третия филм. Предполагам че този може и да го задмине.

    Отговор

  • Тони
    2016-08-03 at 10:25

    Не съм си тръгвал по време на филм, но сцената в Атина беше много близо до това да ме изкара от киното.
    1. Постоянните зуумове към безизразните лица на актьорите. Особено дразнеща ми беше Алиса Викандер.
    2. Лошо заснемане – пълно мазало. Имаше 3-4 секунди кадри от gopro камерата на колата, които за мен бяха най-добрите от цялата сцена, просто защото останалите бяха много лоши. Нищо не успях да разбера благодарение на тресящата се камера. Ако това да преместиш кадъра от едно място на друго, в което да имаш 2-3 напълно размазани секунди, в които не се вижда абсолютно нищо, го прави по-реалистично или е технически триумф – здраве да е… Просто не е моята бира
    3. Ужасен едит – Как да добиеш представа за дадена сцена като я режеш на всеки 3 секунди? + дразни супер много на очите
    Със сцената в Атина – 5/10
    Без сцената в Атина – 7/10.

    Отговор

  • Dian
    2016-08-04 at 19:07

    Тъкмо да си мисля ,че няма да пуснат Моби и БУМ.

    Отговор

  • makemake
    2016-08-06 at 17:23

    Брех, ама тук като гледам сценаристи, режисьори и оператори се прескачат като в селски зайчарник. Всяко пишлеме на тая нещастна територия, дето не мое да си напише сносно автобиографията, и се е радвало на оценка 4 от кварталната даскалица за съчинение с елементи на разсъждение сега се е превърнало от Кенет в Кал- Ел на кинокритиката.
    А при такъв талантлив и начетен народ, после не можеш да видиш свестен сценарий и режисура на документален филм за жабите в някое местно блато, камо ли за 90 ‘ нп филм или поредица.

    Отговор

  • 2016-08-13 at 21:24

    Бахти тъпия „Борн“ чесно…Почнаха да се подиграват с поредиците, които значеха нещо в киното…

    Отговор

Коментирайте