Stranger Things

A love letter...
от на 2016-07-25
 

Stranger Things

80-те години на XX век остават в аналите на историята като странни времена. Американският президент Роналд Рейгън и лидерът на Съветския съюз – Михаил Горбачов – облекчават напрежението между двете суперсили, слагайки край на Студената война. Първият настолен компютър на IBM е пуснат за масова продажба, трагедията в Чернобил хвърля радиоактивното си було над Балканския полуостров, а в самия край на десетилетието падането на Берлинската стена олицетворява повсеместната смърт на един от най-пагубните политически режими в човешката история.

Царящата параноя от разоръжаването на ядрените глави, усвояването на технологията за целите на ежедневния живот, мрачни представи относно влиянието на радиоактивните газове върху антропоморфната ни същност, съхранението на надеждата, приятелството и пропитата с носталгия по детството атмосфера, са малка, но ключова част от художествените рамки, оформящи културата на 80-те.

Къде се раждат кошмарите? Стивън Кинг в работна обстановка

Къде се раждат кошмарите? Стивън Кинг в работна обстановка

Стивън Кинг поставя златния стандарт за coming-of-age историите с „Кери”, „То“, „Тялото“ и  „Подпалвачката“, изобразявайки полета на детското въображение, чийто стремежи отвеждат главните герои към фантастични приключения, в заключителната част на които обикновено ставаме свидетели на загубата на невинността. Екранизацията на Роб Райнър по „Тялото“ – „Бъди до мен“ – заема централна позиция в просторната зала, която помещават coming-of-age филмите. Пак там се нареждат класики със сходен сюжетен скелет, каквито са „Извънземното“ на Стивън Спилбърг, „Дяволчетата“ на Ричард Донър, „Гремлините“ и „Изследователи“ на Джо Данте.

tumblr_inline_o4dk84h9Sl1rjic88_1280

Кaдър от „Дяволчетата” на Ричард Донър

Подем има и при жанровото кино. Ужасите се предефинират, благодарение на познати днес класики като „Полтъргайст“, „Хелоуин“, „Нещото“ и много други. В този възход на хоръра тържествува и плетора от тъй наречените B-movies, като сред най-известните представители е неповторимият култов дебют на Сам Рейми – „The Evil Dead”.

Тази амалгама от политически и социални проблеми, творчески решения, поетизирането на ужаса, традиционните за времето сюжетни нишки и алюзии, поп-културата с наплива на комиксите и стилизираните евтини филми, безпрецедентният музикален вкус… всички тези неща капсулират ерата на 80-те години.

И „Stranger things” е любовно писмо към тази ера.

stranger-things-3-970x546-c

Блажените мигове на детството

1983 г., Хоукинс, Индиана. Четири момчета (Майк, Дъстин, Лукас и Уил) на прага на юношеството разиграват 10-часово приключение на Dungeons and Dragons. Когато чудовището в края на играта ги надвива, вече е станало време момчетата да се прибират. Поемайки към дома си, сред тъмните улици и зловещо смълчаните гори, Уил се стряска от внезапно изникнала разкривена сянка. Захвърляйки колелото си, той се затичва към своя дом, но когато къщата се оказва празна, светлините започват да трептят, стряскащите гърлени звуци и повторната поява на сянката сякаш смразяват пространство-времевия континуум и момчето мистериозно изчезва.

stranger-things-staffel-1

Something strange this way comes!

С първите 8 минути, режисьорите (братята Дъфър) задават ритъма на предстоящото приключение.

Вследствие на неизяснена авария, случила се в секретна правителствена лаборатория, малко момиче се появява в живота на Майк, Дъстин и Лукас. Единайсет (11) или просто Ел (от Eleven). Химията между децата е осезаема от първия им момент заедно и откривайки свръхестествените способности на момичето, децата се заемат да търсят изчезналия Уил.

stranger-things-staffel-1-mit-millie-bobby-brown-caleb-mclaughlin-gaten-matarazzo-und-finn-wolfhard

Всяка прилика с „То“ и „Извънземното“ не е случайна

Междувременно майката – Джойс, поема свое разследване. Уинона Райдър влиза в ролята на умопомрачената жена, която непрекъснато е на прага на истерията и съхранението на здравия разум. В една изключително тиха сцена я виждаме да следи примигванията на коледните лампичи, закачени из цялата къща, вярвайки, че синът й говори чрез тях, когато изведнъж от стаята на липсващото момче се включва песента „Should I Stay or Should I Go” на The Clash. Тонът на сцената в миг се преобръща на 180 градуса, като тъгата се изгубва в динамичния китарен риф, което допълнително засилва внушението за хаоса, който цари в главата на Джойс. Архетипният образ на жената, готова на всичко, за да спаси детето си, има редица превъплъщения в добре познати жанрови класики, но тъкмо с прецизното вникване в детайлите „Stranger Things” се утвърждава като нещо автентично и специално.

stranger-things-staffel-1-mit-winona-ryder

Уинона Райдър (Джойс) на прага на истерията

Големият брат на Уил – Джонатан – е интелигентният, претенциозен и тих особняк, свикнал с подигравателните погледи на връстниците си и отстояващ собствени принципи. Въпреки че породата му днес влиза в категория „хипстър“, предпочитам да мисля за него по-скоро като за винтидж хипстър. С него влизаме в света на тийнейджърите от 80-те, които условно се делят на „готини“ и „аутсайдери“, и чийто дрескод се изчерпва с тесни дънки и тениски с отворена яка. Умишлената дистанцираност от семейството и приобщаването към групи – типични клишета за жанра, – са канализатори на връзката между Джонатан, Нанси (сестрата на Майк) и Стийв (гаджето й). Органичното вътрешно движение, което действа в триъгълника им предотвратява всяка предвидима и банална развръзка.

landscape-1468600026-david-harbour-interview-stranger-things

Дейвид Харбър като шериф Джим Хопър

Интродукцията на шерифа Джим Хопър вероятно е любимата ми част от първи епизод.

Става от леглото, запалва цигара, излиза на верандата, от която се разкрива гледка към покрайнините на живописното, смълчано градче, което разчита на неговата опека. В погледа на Хопър прозират несигурност и безпокойство, привидно неприсъщи на внушителната му физика. По-късното запознаване с неговата предистория ни прави още по-съпричастни с героя и един-единствен детайл обяснява както неговата чувствителност, така и достойнството му.

stranger-things-staffel-1-mit-caleb-mclaughlin-und-finn-wolfhard

Дъстин, Майк и Лукас са душата на сериала

Истинското вълшебство в „Stranger Things” обаче е приключението на децата. Като излезли от страниците на „Момчешки живот“ на МакКамън и застанали пред обектива на режисьорите, са водачът Майк, бърборещият нърд Дъстин и справедливият Лестър. Обикалящи улиците на малкия град със своите колелета, момчетата планират стъпка по стъпка спасяването на приятеля си, като се нагласят спрямо всички нови и непредвидени обстоятелства, позовавайки се на обширните си знания по естествени науки, страстта по супергеройски истории и настолни игри, литературни фентъзи епоси, както и филми от 80-те. Незаменима част от екипировката им са стереокасети, бинокли, уоки-токита, джобни ножчета и прочее атрибути, които неимоверно изпълват зрителя с носталгия.

mccammon-bulgarian-boys-life

Робърт МакКамън позира с българското издание на „Момчешки живот“

Момчетата така естествено се напасват в ролите си, разигравайки сцени, в които диалогът звучи наивно, когато в своята същност има съдбовно значение за развоя на събитията. Връзката им е най-отчетлива в напрегнатите моменти, когато допълват изреченията си, както и когато се осланят на приятелския кодекс, за да разрешат проблеми помежду си.

В историята на Ел – малкото момиче със свръхестествени способности, – са сериозно застъпени основните мотиви от „Кери“. Целият сериал може да се трактова през нея и „суперсилите“ й (както ги наричат момчетата). Потисническото въздействие на баща й я е превърнало в правителствено оръжие, развивайки телепатични и телекинетични способности, за да може да се движи както в нашия, така и в „обърнатия“ свят (the upside-down). Осмислянето на тайнствените способности на Ел става през призмата на приятелството, чиято топлота се явява като контрапункт на всичко, което момичето е преживяло с баща си.

stranger-things-staffel-1-mit-millie-bobby-brown

The power of mind compels you!

Разкриването на чудовището е сред най-приятните изненади и е изпълнено в неостаряващия стил на „Челюсти” – съвсем сдържан подход, при който почти не виждаме гадината, но непрекъснато имаме усещане за присъствието ѝ. Общото му екранно време е минимално, но мисълта за него винаги е в периферията на зрителското внимание. В тази конотация, може би малко дразнещ е проблемът с митологията на сериала, за която почти нищо не е изяснено – в крайна сметка не разбираме нищо за целта на организацията (извън това да шпионират руснаците), стояща зад експериментите с Ел, не става съвсем ясно и откъде се е пръкнала другата реалност. Възможно ли е тя да е просто в главата на героинята (вземайки предвид разговора относно опитите с LSD и други психиделични наркотици) или пък има нещо по-дълбоко, което тепърва ще се изяснява в следващи сезони? Може би чудовището е манифестация на ужасите, които Ел е преживяла?

hero_EB20000820REVIEWS088200301AR

Влиянието на „Челюсти“ (1975) на Стивън Спилбърг не стихва и до днес

Засега продуцентите споделят единствено, че братята Дъфър имат още планове за „Stranger Things”, но нищо по-конкретно. Можем да спекулираме до припадък, но истината е, че макар да ми се иска да отчета липсата на кохерентна митология като минус, просто не го усещам така. Напластяването на десетки жанрови тропи, многоликата атмосфера и безкомпромисната продукция просто не остават място за минуси.

mrduffer

Братята Дъфър обмислят следващия си ход

В музикално отношение разполагаме с електронни синтезатори и вибрации от хорър иконите на Джон Карпентър, както и пъстър саундтрак, събрал песни на Дейвид Боуи, The Seeds, Joy Division, Toto, Jefferson Airplane, Foreigner, The Clash. Споменатата „Should I Stay Or Should I Go” остроумно улавя духа на положението, в което се намира Уил през цялото време.

В заключение, „Stranger things” е осемчасов омаж към всичко любимо, останало на хартия, плоча или лента от 80-те години, който обаче стои като самобитен 8-часов филм. Спилбърговият подход към фантазията и разкриването на мистерии ала „Досиетата Х“, превръщат сериала не просто в кинематографично пиршество за кино-ентусиастите, но и гарантират удоволствието за всички онези (грешници), които нямат отношение към епохата.

Край

Поздрави от Фин Улфхард (Майк) Гейтън Матаразо (Дъстин), Мили Боби Браун (Ел), Ноа Шнап (Уил) и Кейлъб МакЛафлин (Лукас)!

Поздрави от Фин Улфхард (Майк), Гейтън Матаразо (Дъстин), Мили Боби Браун (Ел), Ноа Шнап (Уил) и Кейлъб МакЛафлин (Лукас)!

коментари
 
Отговорете »

 
  • Svetly
    2016-07-25 at 17:34

    Браво за анализа, Жор :)
    Беше удоволствие за мен да прочета този текст!

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-07-25 at 18:18

    Светът стана едно по-добро място с появата на този сериал.

    Отговор

  • radi
    2016-07-25 at 18:30

    Първият сезон е добър.До 4-ти епизод, някъде всичко беше в мистерия

    Отговор

  • Анита
    2016-07-25 at 20:07

    Ако сериалът е толкова добър колкото текста, не знам.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-07-25 at 20:26

    Любопитна подробност: Майк ще е Ричи в „То“ догодина. :)

    Отговор

  • 2016-07-25 at 20:27

    Остава Дъстин да е Бен :)

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-07-25 at 20:52

    Не е, но пък би бил перфектен Чънк в римейк на „Дяволчетата“ 😀

    Отговор

  • селянин
    2016-07-25 at 22:38

    12 годишната Мили ,която играе ЕЛ каква роля прави-не е истина направо….

    Отговор

  • 2016-07-25 at 23:01

    11/10 :)

    Реално не чак толкова, но Stranger things успява да достигне онова ниво, след което просто не обръщаш внимание на пукнатините. Успява да събере всичко по един изключително правилен начин.

    3 ватовите радиостанции, не са точно уоки-токитата, с които ние сме си играли. Завиждам.

    Отговор

  • ratm18
    2016-07-26 at 13:09

    Това беззъбото момче ми е много познато.
    Има ли шанс да са го избрали да прилича на някой от старите класики?

    Отговор

  • 2016-07-26 at 13:26

    Като книжен плъх напомня на Бен Ханском от „То“, но Бен не е нахакан като Дъстин. Аз откривам прилики и с Върн Тесио, може би го виждам като консистенция от двата образа, +споменатия по-горе от Узумаки Чънк :)
    Но беззъбието като физическа характеристика на „първо четене“ не го свързвам с някой конкретно. Някой друг, ако се сеща, аз също съм любопитен.

    Отговор

  • ratm18
    2016-07-26 at 14:30

    По-скоро визията ми напомня на някого, но не се сещам на кой.
    Лицето и къдравата коса.

    Отговор

    • sis
      2016-07-27 at 10:43

      На мен ми прилича на Хърли от LOST. И ролята му в сериала беше горе-долу подобна.


    • UZUMAKI
      2016-07-27 at 11:05

      Прототипът е Прасчо от „Повелителят на мухите“, която е и една от любимите книги на Кинг.


  • христиана
    2016-07-27 at 13:15

    сериалът е жесток, обаче накрая наистина очаквах да се изясни въпросната митология. готина идея е, че чудовището може да се е родило от съзнанието на Ел (и това перфектно обяснява, че за да умре то, трябва да умре и тя). уотевър, съгласна съм, че подобни липси не биха могли да развалят кефа от сериала. чакам втори сезон с всичкото нетърпение на света!

    Отговор

    • Милен
      2016-07-27 at 16:46

      Сериала наистина е много добър поне според мен и моите разбирания за добра продукция.
      Обвит с мистерия, бавно но сигурно, тя се разплита малко по малко през всичките 8 епизода….и естествено се появява нова и още по- задълбочена в последния епизод.
      Чудовището, честно казано, малко не го удобрявам, можеше да го направят доста по зловещо но както и да е.
      Та същото то стана ясно, че живее в паралелният свят (онзи отдолу, огледалния на нашия) и всъщност ЕЛ е отворила портала и то се е пръкнало в нашия. Интересно е, че и то може да си прави собствени портали, и да влиза в нашия свят.
      Въпреки, че лично аз очаквах, или по скоро предчувствах, как ще свърши сезона, очаквам с нетърпение втория, където предполагам ще се доразвият нещата, и вероятно ще тръгнат да търсят изчезналата заедно с чудовището ЕЛ.
      Уил явно е заразен от червея който извадиха от него и ще изиграе ключова роля за влизането обратно в паралелния свят, или за завръщането на чудовището.
      А за леко загатване, че всъщност ЕЛ е жива, можем да заключим от поставената бисквитка от шерифа в кутията в близо до електрическата централа. Нали именно тези бисквитки обичаше да хапва ЕЛ.
      Интересно е какво ще се случи с шерифа, а вероятно според мен той ще мине от другата страна и ще започне да работи за правителствените агенти. Все пак сключи някаква сделка с тях, която остана леко неуточнена в последния епизод.
      Очакваме да видим.


    • UZUMAKI
      2017-11-15 at 00:02

      Вторият сезон хем развива митологията, хем пак си е пълно с неясни неща. Засега подходът работи. :)


  • Liubo Ursiny
    2016-07-28 at 08:13

    Мега сериал! Can’t wait for Season 2!
    Scanners meets E.T. meets Twin Peaks.

    Отговор

  • 2016-07-28 at 09:57

    Нещо важно по темата, което се очакваше и най-сетне се случи:
    https://vimeo.com/175929311

    Отговор

  • AzurAL
    2016-07-29 at 22:58

    Нечовешки. Каста е просто невероятно добър. Изключително изиграни персонажи. Музиката е направо хипнотизираща. С нетърпение очаквам 2 сезон.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-07-29 at 23:32

    Тоя сериал ме смаза просто… Брутален кеф, няма как да го обясня другояче. Невероятно добър каст, галеща сърцето и сетивата кинематография, галещ спомените за едни хубави времена сценарий. Светът ми наистина стана по-добър, Узумаки го каза най-добре. А шапката и основната тема… ЕБАТИ кефа.

    Отговор

  • Сашо
    2016-07-30 at 02:57

    Изгледах го на 1 дъх. Жалко, че бяха само 8 епизода. Очаквам с нетърпение 2-ри сезон.

    Отговор

  • Riddick
    2016-07-30 at 16:52

    Аз на един дъх не, но не защото не исках, просто не можех. Мерси на Узомаки, че ми го препоръча, наистина събуди носталгията по 80-тарските филми.
    Четох коментарите отгоре отгоре, щото се пазих от спойлери, но някой беше казал, че сериалът е замислен като самостоятелен, а дори преди да потвърдят сезон 2, с този край, типично за американските сериали, си плачеше за продължение.
    11 е баси добрата актриса, вкара сестри Фанинг в малкия си джоб

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-07-30 at 17:41

    Mда. :) Аз хем не искам да има втори сезон, хем нямам търпение за него. 😀

    Отговор

  • Кристиян
    2016-08-15 at 01:01

    Прекрасен сериал! Невероятна атмосфера и актьорска игра. Носталгично намигване и чест към десетилетието на 80-те, Спилбърг, Стивън Кинг и т.н., изпълнено както трябва. Лично за мене чудовището и финала са слабите му страни. Финала смятам, че беше прекалено предвидим и учебникарски, но това не може да попречи на останалите му качества! Просто евала на Нетфликс, защото, до колкото чух от някъде, братята са го пробутвали на бая места и никой не го е искал!

    Отговор

  • 2016-09-01 at 13:46

    Чакаме спин-оф би-хорър с името „What(ever) happened to Barb?“ 😀

    Отговор

Коментирайте