Легендата за Тарзан / The Legend of Tarzan

No man ever started with less
от на 2016-07-08
 

Харесах новия Тарзан. Съдейки по скромния бокс офис и масовите слаби оценки от критиката, явно съм сред малцината. Въпреки очевидните проблеми, намирам филма на Дейвид Йейтс за топла и добросърдечна адаптация, която не изпуска шеговития тон и възпламенява искрата на приключенския дух. Красив и компетентно скроен, „Легендата за Тарзан” е добър избор през юлската филмова суша.

Освежаващо е, че новата версия на човека-маймунa (оригинално заченат през далечната 1912 г. от Едгар Райс Бъроуз ), не е origin story. Дейвид Йейтс не пада в капана на повторението, а предполагайки, че сме запознати със семплата история на Тарзан и Джейн, ситуира филма години по-късно. Джон Клейтън (Александър Скарсгард) вече не се движи на четири крака, а е член на Камарата на лордовете. Съпругата му Джейн (Марго Роби) преподава, като болката от изгубеното й първо дете все още не е отшумяла. Семейството се опитва да бъде част от цивилизования свят, но спомените от Африка ги призовават за завръщане.

То ще се осъществи с помощта на Джордж Вашингтон Уилямс (Самюел Джаксън) – журналист, сражавал се в Гражданската война, който иска да разследва слухове за зверствата на белгийския крал Леополд II в Конго, чийто служител Леон Ром (Кристоф Валц) създава инфраструктура от военни лагери. Коварният план е чрез робство да впримчат Конго в абсолютен контрол. Единственият проблем е липсата на средства. За това ще помогнат диамантите на вожда Мбонга (Джимон Хонсу), живеещ далеч в планините и копнеещ за отмъщение срещу Тарзан – убиецът на сина му.

Самюел Джаксън и Александър Скарсгард

Героят на Джаксън е базиран по действителния Джордж Вашингтон Уилямс. След пътуване до Конго, Уилямс е шокиран от зверствата там и пише отворено писмо до крал Леополд, давайки гласност за първи път за нечовешки режим в региона, струвал милиони животи.

Това е всичко. Наистина нещата са толкова прости. Две линии – политическата и личната се движат през цялото време и оформят устойчива структура за приключения и любов. „Легендата за Тарзан” в нито един момент не се омотава в странични истории (грях, който повечето филми за супергерои тази година допуснаха), а остава фокусиран върху основните си персонажи. Школовката, която Йейтс е придобил от работата си по последните четири филма от поредицата за Хари Потър си казва думата. Майсторството да сглобиш стабилен блокбъстър е достойно за уважение, а да имаш два високобюджетни филма за година (Йейтс ще режисира и предстоящия „Fantastic Beasts and Where to Find Them”) си е направо постижение.

За съжаление, колкото и умело да боравиш със схемите, филми като Тарзан играят по всички правила. Клишета, познати образи и груба експозиция разтърсват голяма част от основата на филма. Недостатъчно, за да го срутят, но достатъчно, за да го подкопаят и дискредитират като „холивудски летен хит”. Нямам проблем с пуканковите филми, стига в тях да се усеща личното отношение, да не изглеждат съвсем като излезли от поточна линия. „Легендата за Тарзан” притежава качества, които го издигат на малко по-високо ниво от въпросната група.

Едно от тях е споменатия по-горе подход. Това е концентриран филм, който безкомпромисно следва основната си тема до самия край. Историята на мъж, който прави всичко възможно да живее в обществото срещу собствената си природа. Самият факт, че с Джейн не могат да имат дете илюстрира неспособността за адаптация. Тема, която не е хвърлена съвсем очевидно, а се прокрадва от началото до последната сцена. Винаги е имало нещо първично и сексуално в легендата за Тарзан. Завръщането на един мъж към дивото, където се крие истинската му потентност.

Това завръщане към сърцето на джунглата е изградено плавно, Йейтс ни превежда през красиви, окъпани в златисто равнини, където Тарзан и Уилямс тичат, подобно на задругата от Властелина. Първата част на филма е бавно завръщане към един забравен, но жив свят. Вярвам, че можем да го приемем и като завръщане към класическия приключенски роман, чиято цел винаги е била да възбуди жаждата за нови срещи и опознаване на великолепния свят, в който живеем. Често иронични и флиртуващи с фантастичното, книгите винаги са разчитали на очарование и suspension of disbelief. Има една съвършена в своето топло внушение сцена, в която за първи път виждаме силната връзка на Тарзан с дивото. Приятелско отъркване на гриви с няколко лъва, които, както казва Джейн „той познава от малки”.

Мъжки поздрав

Мъжки поздрав

И като говорим за големи, компютърно генерирани животни, редно е да споменем ефектите във филма. Бюджетът на „Легендата за Тарзан” е на стойност 180 милиона долара и наистина можете да разчитате на изключителни сцени. Сигурен съм, че кадри от него ще влязат в компилациите на края на годината, празнуващи визуалното майсторство. От друга страна някои от животните изглеждаха крайно изкуствено. Особено стадо щрауси, които ненужно ме извадиха от филма. Кулминацията също не е достатъчно ефективна. Странно, но въпреки огромния си бюджет, „Легендата за Тарзан” впечатлява повече по други параграфи.

Говоря предимно за снимането на локация и забележителните декори, използвани на няколко места. Задължителните кадри отвисоко, които разкриват величието на джунглата, както и създаденото специално за филма селище, в което Тарзан и Джейн се отбиват в самото начало. Операторската работа, дело на Хенри Бреъм (който в момента работи по продължението на „Пазители на галактиката”), с няколко нестандартни ъгъла и технически фокуса пък ни напомня, че сме в ръцете на опитен занаятчия. Много харесах музиката на Рупърт Грегсън Уилямс (брат на изключителния Хари Грегсън Уилямс). Вече няколко дена се връщам към фантастичната песен „Opar”, както и към основната тема, силно повлияна от Ханс Цимър.

Малко е необходимо от Александър Скарсгард, за да представи Тарзан достоверно. Единствената вътрешна борба на героя е тази между цивилизования мъж и дивака от джунглата, но филмът не задълбава в тази посока. Виждаме герой, който се чувства еднакво комфортно и в двете среди. Джентълмен и люлеещ се по лианите (поне е без препаска) орангутан. Интересно е да отбележим, че в ранните етапи на продукцията, създателите на филма са обмисляли Майкъл Фелпс да влезе в ролята на човека-маймуна. Това щеше да е продължение на традицията, започната с Джони Вайсмюлер – най-разпознаваемият Тарзан до момента. За съжаление след като видели „какво е дърво”, се обърнали към proper actor. Марго Роби прави всичко възможно да бъде новата Одри Хепбърн. Красавица, която няма нужда от спасяване. Разбира се, накрая сценарият ще го изиска, но поне са направили някакъв опит да разчупят шаблона. Забавна и хаплива, през повечето време Джейн се справя отлично и сама.

Нищо хубаво не мога да кажа обаче за Кристоф Валц, който не повтаря, ами направо потретва и почетвъртва същия сдържан и любезен, но дълбоко гневен персонаж. С бързо преобличане Валц може да изиграе Ром и Ернст Блофелд от „Спектър” без да му мигне окото. Жалко, че вече нямам никакъв ентусиазъм да следя кариерата на многообещаващия преди години австриец. Очаквах да имам сходни чувства и спрямо Самюъл Джаксън, чиято кратка повява в трейлъра говореше за епизодична роля. Всъщност героят му има почти равно екранно време с Тарзан. Ролята му е необходима за свежия тон на филма и по мое мнение свършва функцията си чудесно. В красива сцена, в която с Тарзан срещат стадо слонове, Джаксън показва неподправено изумление пред величествените животни.

Легендата за Тарзан

Филмът се включи и в международната инициатива срещу лова на слонова кост

Ако трябва да сме честни, никога не е имало истински добър филм за Тарзан. Единственият, който се откроява е този с Кристоф Ламбер от 1984. Натуралистичен и суров опит историята за човекът-маймуна да бъде погледната сериозно. Макар на някои да се стори като светотатство, намирам новата адаптация за по-близка до оригиналния замисъл на Бъроуз. Тарзан е идеализиран образ – стоик с месианска функция за слабите. Дали това е елементарно? Разбира сe. Но такава е самата история. Мъж, отгледан от маймуни, се влюбва в красиво и цивилизовано момиче. Двамата се впускат в приключения и спасяват приятелите си. Толкова ми харесва, че няма нужда от изстрелващи се към небето лазери, извънземни и съдбата на света, заложена на карта. Липсват ми приключенските филми, в които героят се справя с проблемите един по един.

Легендата за Тарзан” без съмнение отстъпва на тазгодишния отличник „Книга за джунглата” не само визуално, но и драматургично. Въпреки това не мисля, че трябва да се срамувате, че отивате да гледате филм за люлеещ се по лианите мъж. Красотата на природата, разгърната във величествени мащаби и лекия тон създаващ необходимата самоирония, ще ви накарат да се отпуснете и да прекарате добре два часа. А пък кой знае, току-виж се запалило и желанието ви за пътешествия.

Оценка по шестобалната: Добър 4

коментари
 
Отговорете »

 
  • Начев
    2016-07-08 at 13:29

    Заради това ревю може да го гледам.

    Отговор

  • 2016-07-08 at 13:36

    И аз се замислих дали да не му хвърля едно око, макар че шансовете въпреки доброто ревю остават малки. За мен има само една първокласна трактовка на историята на Тарзан и тя се казва „George of the Jungle“ от 1997 г.

    Отговор

  • .
    2016-07-08 at 13:41

    „Ако трябва да сме (?) честни“ и „Толкова ми (?) харесва“, кохерентност?

    Добър 4, ти е новото 7/10 ли :(.

    Отговор

  • radi
    2016-07-08 at 13:45

    Ще го гледаме

    Отговор

  • Анита
    2016-07-08 at 14:11

    Постничък.
    Джейн не е „цивилизовано момиче“, тя е израснала в племенна колиба в Африка.

    Отговор

    • Мартин Касабов
      2016-07-08 at 16:40

      Вярно, ама все пак си е цивилизована. :)


  • 2016-07-11 at 11:53

    Свеж и като разходка в 3D зоологическа…Все пак 180 мил. бюджет са ги хапнали само за спец ефектите. Става, но малкия ми се разби от толкова животни на едно място.Изкефи се на макс. Абе детски филм. Заради финалната сцена си струва да останеш до края на филма.
    6.5/10

    Отговор

  • Пламен Узунов
    2016-07-14 at 03:19

    Гледах го на 3D и ми хареса много. Величествен е, с много красиви пейзажи. Битките сa епични, но може би, защото е на кино. Ако го бях гледал у нас нямаше да ми хареса толкова. Има нещо обаче, което ми привлече вниманието страшно много. Във филма се акцентира изключително много върху колонизирането на Африка и главно на държавата Конго, която е сред износителите на диаманти по цял свят и до днес, но всъщност и една от най-бедните. Не знам дали е случайна появата на този филм, но нещата ни ги представят по много олекотен вариант. Португалия, Англия, Белгия, Холандия, Франция – това са държави, които в продължение на стотици години са избивали народите в Африка и арабските държави и са грабили богатствата им за собственото си благосъстояние. Дали е случайна появата на филма точно сега или не, не мога да кажа, но в момента имигрантите, които идват в Европа са именно от там. Бежанците от Сирия са макс 20%, но да не отклоняваме темата.
    Специалните и визуалните ефекти са епични, а гледките и природата на Конго – поразителни. Сцените с хвърченето по дърветата не знам как е правено, дали в студио и добавени в последствие 3Д обекти и анимация, или целият кадър е анимация – ако е така, свалям шапка. Може би за това бях толкова удивен, защото се занимавам със CGI и гледах много внимателно в детайли.В много филми съм различавал макетите, специалните ефекти и тези, които са си чиста анимация. Е, този път не успях. Определено перфектно свършена работа! Особено сцената, в която вървят в Африка и срещат няколко лъва и Тарзан се гали в едната лъвица. В тази сцена е ясно, че лъвицата е на компютър, но движенията и на голям екран са абсолютно реални. Явно са използвали Motion Capture със сканиране на движения от истинска лъвица и после са трансформирани в 3Д обект. Както и да е. Хареса ми и оценката ми е 8/10.

    П.П – Видях в Youtube преди малко behind the scenes. В почти всяка сцена има CGI – браво. Е, той и за това филма струва 180 милиона долара :).

    Отговор

    • Мария
      2016-07-29 at 09:19

      Напълно подкрепям! Впечатляващ и поразителен филм, със спиращи дъха ефекти и величествените си пейзажи – само на 3D може да се усети всичко това! Хареса ми, препоръчвам да се гледа и оценката ми е 9/10!


  • Станислава Статкова
    2016-07-14 at 14:40

    „Особено стадо щрауси, които ненужно ме извадиха от филма.“
    Какво имате предвид?
    Там също има щрауси, както и в граничната Ангола

    Отговор

    • Еди Зигър
      2016-07-14 at 15:36

      Глупости!! Щраусите са в австралия.


    • UZUMAKI
      2016-07-14 at 15:43

      Вероятно се има предвид лошият ефект на щраусите, не появата на самия вид. Те са си предимно африкански животни (май с едно изключение – допреди половин век са се срещали и в Азия), а Конго е едно от многото им местообитания из Тъмния континент.


    • Мартин Касабов
      2016-07-14 at 16:43

      Да, подразниха ме ефектите там. На други пък точно щраусите са им харесали. Върри раззбери.


  • 2016-11-21 at 14:45

    Една от истинските изненади за мен лично тази година. Филм, към който няма как да имаш особени очаквания, но те изненадва с учудваща сърцатост и истинско приключенско усещане, каквото рядко днес може да се срещне от филм с подобна тематика и бюджет. „Легендата за Тарзан“ е адекватно замислен и реализиран филм, който въпреки немалкото си клишета и предвидими моменти, е стегнат, целенасочен и далеч не е обиден за интелекта на зрителя. Достатъчно сериозен и мрачен, със страхотна визия и немалко истинско впечатляващи сцени. Много приятно предадено отношение между Тарзан и животинските обитатели, сред които е израстнал. И все пак филм, който си струва не заради ефектите и изящите 3D животни, а заради душата която носи.
    Добро и плътно ревю от Martin, с който имам крайно различни мнения за 90 процента от филмите тази година, но тук сме се нацелили.
    П.С. – Дори не го гледах на кино, а предполагам тогава щеше да ми хареса още повече!
    Моя оценка – 7.5/10

    Отговор

    • 2016-11-21 at 17:00

      Много се радвам, че ти е харесал. : )) Айде да гледаме новия му филм – Фантастичните животни. Този прави по два на година.


    • radi
      2016-11-21 at 17:56

      В сряда мисля го гледам


    • Касабов
      2016-11-21 at 18:52

      Всички много се вълнуваме а теб.


    • radi
      2016-11-21 at 19:29

      Чак много не , средно.Мноо ме вълнува Rogue One.И да подчертая, не съм голям фен на Потър :) Гледал съм му 3-4 филма.Последните 2 ми харесаха


  • Ина
    2018-06-13 at 23:38

    А, бе, добър си е филма. Щом и мен прикова от начало до край, било ми е интересно и разведряващо.

    Отговор

Коментирайте