Игра на тронове – шести сезон

Winter is here
от на 2016-07-02
 

Свърши се! Отдъхваме си като Mесията на кръста, защото делото е осъществено. През последните два месеца обърнахме специално внимание към всеки един епизод от шести сезон на световния феномен „Игра на тронове” и ви предоставихме възможност да се замервате с пили, чукове и триони в коментарите. То пък взе, че се оформи интелигентна и информативна дискусия, в чест на която решихме да добавим и този обобщителен текст, който служи и като доказателство, че дори когато няма какво да кажеш, можеш да продължаваш да говориш до безкрай (или докато някой не те хвърли в езеро от Адски огън).

Тъй като сме само наши хора тук, може ли да обсъдим за момент колко народ обикаля по улиците, без да е наясно какво изпуска. Да, говоря за всички онези, които не гледат „Игра на тронове” по една или друга причина. Срещнах се с няколко такива екземпляра и установих, че или не харесват фентъзи, или не им понасят кървища и секс. Шегувам се, разбира се, всеки има различни предпочитания, но когато децата и внуците им ги питат „Тате, мамо, какво беше едно време, когато Денерис потегли към Вестерос, или вълнуваше ли се, когато Ходор държа вратата..” ще трябва смутено да взимат телефона (или каквато там джаджа ползваме в бъдещето) и да проверяват в „Операция кино” за какво е била цялата патардия.

Така че ако все още някой се съмнява – ДА, „Игра на тронове” Е телевизионно събитие, което заслужава повсеместното въодушевление, което получава. Факт е, че немалко неприятни типажи също го гледат и харесват (поради съвършено различни причини, разбира се), но не е ли ужасно предубеждение да не гледаш нещо, просто защото е масово харесвано. Така че не се правете на интересни и беж към Зимен хребет и все още живите Старки (упс). Достатъчно за тези, които случайно са попаднали на текста. Навлизаме в спойлер територия. Пазете си!

Philippe de Champaigne - The Dead Christ

Philippe de Champaigne – The Dead Christ

Сезонът започна мудно и му бяха необходими цели два епизода, за да се (хъ-хъ) вдигне от леглото. Разбира се, голямото събитие в началото беше съживяването на Джон Сняг, което беше критикувано като fan service. В последвалите епизоди, чрез напускането на Сняг от Нощния страж, Бениоф и Уайз съумяха да покажат мотивация за на пръв поглед излишното умиране. В допълнение ролята на Сняг в „Battle of the Bastards също се върза с чудотворното му връщане от света на мъртвите.

В „The Red Woman видяхме истинското лице на Мелисандра, там започна и пътят й към обезверение, който все още не е ясно до къде ще отведе Червената жрица. В „Home” се завърнахме към Бран, който не се беше появявал през целия пети сезон. Силни бяха епизодите със сакатото момче, което чрез способностите си да става свидетел на отминали събития, спечели позагубения към сюжетната му линия интерес. Чрез него научихме и коя е майката на Джон.

Oathbreaker” беше откровено слаб и единствено обесването на Оли придаде някакво очарование на скуката. В „Book of the Stranger Денерис подпали конските опашки на дотракските халове, а Санса и Джон отбелязаха първото събиране на Старки. Така стигаме до култовия „The Door”, който със сигурност ще остане в историята на сериала като един от най-шокиращите и емоционални епизоди. Видението на Бран, в което Нощният крал го хвана за ръката и последвалата жертва на Ходор ни скъса сърцата и загатна за предстоящата епика в девети епизод. Леко мрън поради слабата поява на Белите бродници в този сезон. Надяваме се скоро Вала да падне и да настане поголовна сеч.

They are coming

They are coming

Да си дадем почивка от recap-a и да обърнем внимание на няколко подробности.

Шести сезон силно се отличава от предходните пет по един параграф. По него няма издадени книги. Макар да се опират на елементи от „Пир за врани” и „Танц с дракони”, сценаристите Бениоф и Уайз трябваше да докажат, че могат да продължат адекватно историята без литературен фундамент. Резултатът е чудесен. Скучни и несъществени сюжетни линии бяха скъсени или напълно отрязани, темпото (за разлика от това в книгите) не падна, даже забърза. Макар да имаше разлики (примерно при Санса), промените не бяха шокиращи, като показаното се оказа чисто и просто изпълнение на вече очаквано развитие (както при Джон и Денерис например). Ще е интересно да се сравнят промените, когато излезе предстоящата „The Winds of Winter”.

Технически шести сезон беше едновременно феноменален и разочароващ. Видяхме най-епичната битка, показвана на малкия екран и фантастичния полет на Денерис, но в първите епизоди имаше толкова неубедително CGI, особено покрай столицата на дотраките, че човек неизменно се чуди дали парите не са отишли за нещо по-важно. За наша радост последните епизоди компенсираха. Музиката също се открои към края, но композицията „Light of the seven” е толкова изключителна, че веднага й запазваме място сред най-ефективните и въздействащи теми в сериала.

Да не забравим възходът и падението на Рамзи Болтън, или краткото царуване на един садист. След като уби баща си и пое контрол над Севера, за всички ни беше пределно ясно, че скоро в земята на огън и лед ще се търси нов злодей. Рамзи не беше от калибъра на страховития Джофри, който неслучайно стана интернет любимец, гифчетата с когото все още се разпространяват. Все пак Рамзи свърши страхотна работа и чрез епичния сблъсък в битката на копелетата, си гарантира солидно второ място. Тепърва очакваме да видим как ще се справи Лудата кралица.

Ramsay with his friend Reek

Ramsay with his friend Reek

Да приключваме с обзора на последните епизоди. „Blood of My Blood беше вторият по-слаб епизод, в него видяхме чичо Бенджен и ужасната реч на Денерис, която уж трябваше да надъха армията от двадесет човека пред нея. „The Broken Man беше чудесен self-contained епизод с Иън Макшейн като брат Рей, в който се върна любимецът ни Хрътката. В „No One” най-накрая видяхме края на досадната линия на Аря в Бравос. Там беше и гонката с момичето с лоша прическа, което със сигурност няма да ни липсва.

Така стигаме до двата епизода, режисирани от Мигел Сапочник, които бележат най-паметните сцени в целия сезон. Говорим, разбира се за „Battle of the Bastards и The Winds Of Winter . Всичко работеше на пълни обороти. Драматургия, операторско майсторство, монтаж и специални ефекти. От битката на копелетата до отмъщението на Церсей, тези два часа и десет минути директно влизат в съкровищницата на телевизията.

В шести сезон Старките поеха контрол над Зимен хребет, но истинските победители бяха женските образи, които поеха юздите из почти целия свят. Денерис унищожи халовете на изток, Пясъчните змии завзеха властта на юг, Церсей седна на Железния трон, Яра обра корабите на Грейджой. Всички тези завземания на властта са чрез сила и се осъществяват чрез убийството на тези, които не са съгласни. Не знам до колко това е устойчива основа за едно управление и бих се разочаровал, ако нещата останат така. Все пак голямата игра не само е ужасяваща, но и не бива да зачита половете. Valar morghulis.

Cheers from the lion queen

Cheers from the lion queen

Шести сезон беше чудесен, но въпреки битката на копелетата, не бих го сложил в топ 3 на сезоните до момента. Всъщност, ето ви набързо една класация:

4-и сезон: Джофри умря още във втори епизод! Видяхме Нощният крал, Белиш бутна Лиса Арин през лунната врата и разбира се… Оберин Мартел. Може би любимият ми герой в сериала. Не само заради злощастният сблъсък с Планината, но и заради разговора му с Тирион в килията му. И като заговорихме за Тирион… речта му, когато го осъдиха е любимият ми момент от сериала.

2-и сезон: Първи стъпки отвъд Вала, Тирион и Варис управляват столицата,  битката със Станис за Кралски чертог. Епика и солидна драматургия. Забелязвам, че всеки сезон, който се върти предимно около Тирион се получава отлично.

1-и сезон: Заради Нед Старк и смазващо добре свършената работа по експозицията и представянео на героите. Все пак всички се запалихме от него. А и все още имаше секс.

6-и сезон: Битката на копелетата, Ходор и отмъщението на Церсей, слаба Денерис и Аря.

3-и сезон: Червената сватба, Любовната афера на Джон, Хрътката и Аря, но недостатъчно Тирион.

5-и сезон: Едва ли ще го запомня с нещо повече от „Hardhome

Зимата дойде и вече гледаме с нетърпение към седми сезон. Какво ще научи Сам в Цитаделата, ще разбият ли на пух и прах Бродниците Вала, има ли някакъв шанс Церсей и какви ще са първите стъпки на Денерис във Вестерос. Седми сезон има потенциала да бъде един от най-добрите и стискаме палци Бениоф и Уайз да не ни разочароват. Казазно честно, предвид колко установено е всичко, не виждаме такава възможност.

Peace и живот и здраве до догодина!

коментари
 
Отговорете »

 
  • toto
    2016-07-03 at 11:53

    Много ми е тъпо като разбрах, че Мигел Сапочник няма да режисира нито един от седемте епизода през 7-ми сезон.
    А той освен режисьор на последните два от шести, режисира споменатия „Hardhome”, което го превръща автоматично в ДЗВЕР. Ако зависеше от мен бих му поверил целия седми сезон.

    Колкото до сериала, той отдавна не е телевизия, въпреки мрънкането на нЕкои фенове. И нямам никакви проблеми с „неубедително CGI“ особено на фона на пълнометражни филми с бюджет от 200 милиона изглеждащи като курсова работа на студент тройкаджия. Не си спомням скоро филм да е държал в напрегнато състояние, да е демонстрирал някаква епичност или адекватна средновековна битка. Можем да спорим за реализма на 9-ти епизод от този сезон, обаче това си беше шибано показно. Примерно, постави „Робин Худ“ на Ридли Скот до „Битката на копелетата“… еми нали…?!

    Да живей ГоТ и да радва хората.

    Отговор

    • Marvin 9000
      2016-07-03 at 11:57

      И мен ме е яд, че Сапочник е аут. :( А са набутали разни малоумници, като от онзи от Терминатор Дженайзис.


    • UZUMAKI
      2016-07-04 at 11:51

      Bcъщност „онзи от Терминатор Дженайзис“ нямаше да бъде канен да снима супергерои и терминатори, ако не се беше доказал като страхотен ТВ-режисьор с „Игра на тронове“, „Семейство Сопрано“ и „Рим“. Проблемът е, че не случи на проекти за големия екран, иначе талантът му е безспорен и категорично не бих го определил като малоумник. Съгласен съм обаче, че липсата на Сапочник е грешка.


    • TTT
      2016-07-05 at 11:34

      @ UZUMAKi

      Абсолютно съгласен за Алън Тейлър! Човекът си е институция в тв режисурата, преди време, когато гледах „Семейство Сопрано“, той и Тим Ван Патън бяха имената, които ми правеха най-приятно впечатление.


  • Борис
    2016-07-04 at 11:56

    Защо така сте пренебрегнали Юрон Грейджой? И той заслужаваше едно изречение от респект. :)
    Иначе аз май харесвам шести сезон най-много досега. Денерис и Аря наистина бяха слабото място на сезона. Да се надяваме, че ще направят нещо повече с тях през другия сезон;

    Отговор

  • ratm18
    2016-07-04 at 13:36

    Сега чакаме и видео в което да се обсъди сезон 6.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-07-04 at 13:42

    Планираме нов епизод на подкаста, посветен на сериала, но след седмия сезон. :)

    Отговор

  • cazaril
    2016-07-05 at 12:42

    Браво за ревюто,

    супер е с класацията, кара те да си мислиш „Мннаа, аз бих сложил третия и шестия по-напред, ама и първия не беше зле, ама брат, в тоя сезон колко нещ…“.

    Aaanyway, ето моите жилещи чуденки за догодина:
    § Ще остане ли Аря безлика или ще се върне да гушка Джон;
    § Какво ще се случи с корабите на Юрон и дали ще покажат драконовия рог;
    § Какво ще прави Бран, защото може да е чародей и ясновидец, ама как точно с това умират зомбита, не е ясно;
    § Мелисандра и Торос, бичес;
    … но най вече ме дерзае тази сцена с два о моите най-любими характери в тази история:
    https://www.youtube.com/watch?v=cudxwhDO0gQ

    Отговор

  • Marvin 9000
    2016-07-05 at 13:51

    А Джон с кого ще се залюби? Вариантите са или братовчедка, или леля?!?

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-07-21 at 17:00

    Kyp за чaкaнeтo :(

    Отговор

Коментирайте