София Филм Фест стана на 20 години. Изненадите бяха много, една от които особено приятна за мен. Част от програмата тръгна онлайн на платформата www.festivalscope.com. Така зрителите имаха възможност да си организират фестивална прожекция вкъщи. Благодарение на тази инициатива имах удоволствието да гледам филма „Овни” (2015) на режисьора и сценарист Гримюр Хаконарсон.
„Овни” е копродукция между Исландия и Дания. Филмът беше официалното предложение за „Оскар” на Исландия и получи престижната награда „Особен поглед” на фестивала в Кан през миналата година. Продукцията има още отличия, които според мен безспорно заслужава.
Сюжетът е простичък, но изключително въздействащ. Това е историята на двама братя, Гуми и Кити, които живеят в отдалечена исландска долина. „Овни” е приказка за живота на обикновените хора. Гуми и Кити не си говорят от 40 години. Единият е груб и експресивен, а другият свит и благ. Това до голяма степен обяснява огромната пропаст в отношенията им. Те отглеждат рядка порода овце, които често са фаворити в професионални състезания. Съперничеството между Гуми и Кити е добре познато на местните хора. Неочаквана и безмилостна болест променя изцяло динамиката в долината.
„Овни” хваща баналното и го превръща в екзистенциално. През повечето време зрителят е с Гуми – саможив човек, който обича животните с цялото си сърце. Ролята изпълнява актьорът Сигюрдюр Сигюрьонсон, който изглеждаше толкова истински, че успешно пренесе своите емоции върху мен. Всекидневните терзания на двама отчуждени и шантави персонажи с лекота стават близки на зрителя. Режисьорът умело редува драматични сцени и абсурдно-забавни моменти.
„Овни” не е стандартна драма, нито пък чиста комедия. Историята е тъжно-смешна. Отличава се с оригиналност. Минималистично построен в битието на двама застаряващи брадатковци, филмът елегантно прокрадва истини за живота и целите на съществуването, които ни придават смисъл. В сюжета ще откриете ненавист и конфронтация, но също така и любов, макар че тя е затрупана под дълбоки пластове сняг. Любовта и омразата са твърде конвенционални чувства за експлоатация в киното, но тук са поставени в нестандартна среда и притежават както универсалност, така и собствена идентичност.
Положителните качества на „Овни” са много и почти не се сещам за нещо, което да не ми хареса. Като начало – филмът е 93 минути. Дължината му е перфектна, защото темпото е плавно и изчистено. Атмосферата е страхотна и основните фактори за това са два – прекрасният саундтрак на Атли Йорварсон и величествените северни пейзажи, заснети чудесно. Щипката хумор и премерената режисура, комбинирани със солидните изпълнения на актьорите, правят „Овни” висококачествено кино. Диалозите са кратки и стегнати. Героите не говорят много, но действията разкриват изцяло характерите им. В долината има място за всичко – упоритост, твърдоглавост, отчаяние, самота и дори ярост. Братята са се отчуждили до безумна крайност, но със същата тази крайност обичат животните си.
„Овни” е бавен и изразителен филм. Въздейства силно и оставя дълъг послевкус. Създава мощна връзка с природата и разкрива частица от хладната красота на Исландия. Провокира различни размисли за целите в живота, благодарение на които функционират хората. Филм за крехкостта на съществуването и страшната угроза да загубиш труда на своя живот. Понякога съдбата чука на вратата, за да донесе лоши новини, но индивидуалната упоритост те кара да натискаш отвътре с всички сили. „Овни” е малък филм за големите истини в живота. През годините човек открива много пътеки, но всяка от тях има край, а на финала има смисъл единствено любовта.
