Във връзка с предстоящия концерт на Ханс Цимер нашата Анита Димитрова взе ексклузивно интервю от големия композитор. То бе публикувано в съкратен вариант във вестник „Сега”, а онлайн и в пълната му версия може да го видите само при нас.

Напомняме, че в съвместната ни игра със София Мюзик Ентерпрайсис имате невероятната възможност да спечелите билет за концерта и достъп до генералната репетиция.

Ханс Цимер е автор на музиката към над 100 филма, сред които „Цар лъв“, „Гладиатор“, „Пърл Харбър“, „Тънка червена линия“, „Карибски пирати“, „Генезис“, „Последният самурай“, „Интерстелар“, трилогията „Черният рицар“ и др.

Роден е на 12 септември 1957 г. във Франкфурт на Майн. Започва музикалната си кариера, свирейки на клавирни инструменти и синтезатор в състава на групи като Ultravox и The Buggles. През 80-те започва съвместната си работа с филмовия композитор Стенли Майърс. Става световноизвестен през 1988 г. с музиката, която написва за филма „Рейнман“. Носител е на четири награди „Грами“, „Оскар“, „Златен глобус“, Британската награда за класическа музика. Шеф е на музикалния отдел на студио „Дриймуъркс“.

На 16 май Цимер ще гостува в зала „Арена Армеец“ заедно със своята група, български симфоничен оркестър и хор. Успехът на концертите му във Великобритания м.г., на които изпълнява музика от филмите си, го провокира на тръгне на първото си турне, което ще започне в Лондон в началото на април и ще завърши в София. Интервюто е осъществено със съдействието на организаторите „София мюзик ентърпрайсиз“.

–––

– Във филмите се използва музика, още отпреди да имат диалог. Какво я прави толкова важна?

– Музиката казва на публиката, че й е позволено да изпитва чувства. Тя дава възможност на образите да се разгърнат и допълва преживяването. Мисля, че понякога нямаме нужда от думи.

– Ридли Скот казва: „Когато слушам музиката на Цимер, дори нямам нужда да затворя очи, за да видя образите“.

– Ридли е страхотен пример. Аз съм в тази привилегирована позиция, в която обикновено режисьорът ми звъни и казва: „Нека ти разкажа една история“. И започва да разказва. Той работи върху картините, аз започвам да чувам звуците в главата си. Но при Ридли е различно. Когато седнеш срещу него и той започне да разказва, обикновено думите не му стигат. И той започва да рисува върху салфетката или върху покривката на масата, или върху първото попаднало му парче хартия. Ридли Скот е наистина добър художник и сцените започват да оживяват пред теб още в този първи разговор. Това е прекрасен начин за работа.

– Нямате музикално образование. Това помага ли, или пречи?

– Нямам никакво формално образование. Не бих казал, че помага, по-скоро е пречка. Но вече е твърде късно да ходя в университет. От друга страна, в сравнение с останалите композитори аз съм бил подложен на по-малко влияния, защото никога не съм учил как Бетовен е правил това или онова… така че трябваше да изобретя свой собствен музикален език. Но ако трябва да сме честни, най-хубавата част е, когато група музиканти се съберат в една стая и твоят заедно. Тогава всякакви формалности отпадат. Неслучайно ключовата дума в музиката е „play“ (в превод на български означава „свиря“, но също и „играя, игра“). Музиката е една игра.

hans-zimmer-interview-3-20160505

– И все пак, не може да нямате някакви влияния и вдъхновители. С каква музика израстнахте?

– Естествено, класическа, но и много рокендрол – „Ролинг стоунс“, „Бийтълс“, обичайните заподозрени. Но и много електронна музика – аз съм огромен фен на „Крафтверк“ и „Тенджърин дрийм“. На практика, всякаква. Дюк Елингтън казва, че има само два вида музика – добра и лоша.

В моето семейство никой не казваше „сядай и слушай класическа музика, стига с тоя поп.“ Ние буквално поглъщахме записите, ходехме по концерти през цялото време. Въпреки че в семейството ми никой не е музикант, най-ранните ми спомени са свързани с музиката. Как дрънкам на пианото…

– Но уроците ви по пиано не са били много успешни…

– А, нямам предвид уроците. Те бяха твърде дидактични, твърде стриктни, в тях нямаше никаква игривост. Мисля, че в онези дни учителите по музика забравяха, че в нея трябва да има елемент на игра, че тя трябва да носи радост, да е изпълнена с радост. Вместо това се опитваха да наложат дисциплина. Всъщност някои от най-добрите пианисти никога не са взимали уроци. Вангелис например, познавам го добре – той няма и един урок по пиано в живота си, но е възхитителен пианост.

– В началото на кариерата си работите с MTV пионерите „Бъгълс“, които станаха известни с песента „Video Killed the Radio Star“. Заради това ли се насочихте към екрана?

– Не… е, да. Когато правехме „Video Killed the Radio Star“, ние не се интересувахме от това да направим песен, искахме да създадем малък филм. Всички ни казваха, че сме луди. Това беше две години преди старта на MTV. Имахме предчувствие,  че телевизията ще се промени, че музиката ще се промени. Че може би е грешка просто да записваш музика на аудиозапис, че когато я отделяш от образа, ти лишаваш публиката от половината преживяване.

Да, винаги съм обичал киното, винаги съм обичал идеята на това, което Крис Нолан нарича „споделено преживяване“, да усетиш нещата в цялост.

Кристофър Нолан и Ханс Цимер - Inception (2010)
Кристофър Нолан и Ханс Цимер – Inception (2010)

– Работили сте с много известни режисьори и актьори. От кого сте научили най-много?

– Всеки ми е повлиял по различен начин. Има огромна разлика дали правиш комедия с Джим Брукс, където всичко е в думите, или работиш с велик визуалист като Ридли Скот; или пък се впускаш в огромно интелектуално предизвикателство, каквото са филмите на Кристофър Нолан. Това, което може да се каже за всеки велик режисьор, без изключение, е че има свой собствен глас, собствен стил и естетика, и че е много добър в артикулирането на този свой уникален глас.

Какво друго съм научил от тях? Че можеш да оцелееш с много малко сън. Че работата никога не е свършена – до последната секунда. И че ако я свършиш добре, можеш да развълнуваш много хора. Да създадеш нещо, което хората не са могли да си представят, преди ти да го направиш.

– Печелили сте всички големи награди – „Оскар“, „Грами“, „Златен глобус“. Имате ли усещането, че наградите са справедливи? Ето, Енио Мориконе едва преди дни получи първия си „Оскар“.

– Мога да назова поне сто филма на Енио, заради които е трябво да получи „Оскар“. Но той не спечели за „Мисията“, не спечели за „Имало едно време в Америка“… Един от проблемите на наградите е, че ги раздават твърде скоро. Понякога е нужно филмът да „отлежи“ няколко години. Понякога отнема време, преди хората да оценят стойността на нещо и влиянието му върху нашата култура. Не мисля, че някой става от леглото с намерението да напише музика, с която да спечели награда. Мисля, че ставаме с идеята да пишем музика, защото тя е в кръвта ни. Композирам филмова музика, защото се вълнувам от това да пиша за публиката. А след това пиша малко и за себе си. Ако трябва да избирам – да седя в студиото си и да композирам, да свиря с музиканти, или да отида и да получа награда, ще избера студиото.

– Добри приятели сте с Томас Бергерген, който е голям почитател на българския фолклор и често го използва в творчеството си. Слушали ли сте българска музика?

– Естествено. Слушал съм вашата музика без целия си живот. Без да влизаме в дълбок интелектуален анализ, бих казал, че българският фолклор е уникален и единствен по рода си. Той не прилича на нищо от друг регион. Помня момента, когато някой открива (примерно) Българския радиохор и изумлението на хората, които никога не са подозирали, че такава музика съществува; тласъка, който дава това откритие на музиката изобщо.

Мисля, че няма композитор, който да не е бил повлиян от българската музика, по един или друг начин.

– Кой е най-добрият филмов саундтрак на всички времена?

– „Имало едно време в Америка“.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

16 Comments

  1. Еха! Имали сте възможността да се срещнете и поговорите с Ханс ? Браво, много хубаво интервю!

  2. Добре бе, може ли да дадете за пример Пърл Харбър и Последния самурай, а от кумова срама да не споменете Смело сърце 😀 Знам, че филмите му са много, ама баш Пърл Харбър викате избрахте…

    1. Ха-ха! Не стига че като говориш „авторитетно“ за красота се излагаш, сега и за музика ли? 🙂 🙂 🙂

    2. Срамът бавно ме залива и няма да се показвам година навън. А Хорнър като умря даже вечер с негови музики си правихме с приятели…

    3. Приемам всички ебавки, на ваше място и аз бих насирал.. 😀

    4. Преди две години на един пъб куиз имаше въпрос кой многократно номиниран за Оскар, без да е печелил такъв, актьор, участва в Троя. Аз го играех много голям познавач уж и убедено до края си защитавах Питър Селърс, макар пред очите ми да беше О’Туул. Наскоро пък влезнах в спор около гръцка митология и много вещо казах на един пич, че сигурно не знае коя е Терамида. Той доста умно отбеляза, че наистина не знае и дали нямам предвид Артемида. Днешното умопомрачение бие тия истории предвид това, че като умря Хорнър ми се скапа цялата седмица, а силно се съмнявам, че в тоя сайт има човек, който е слушал саундтрака на Смело сърце повече пъти от мен. От 1995 г. досега съм го купувал на всякакви носители и различни издания и знам всяка тема наизуст… Голяма гавра с огромния Хорнър и вездесъщия Цимър… Като се замисля, че едно време насрах едно момче, което каза, че саундтракът на Туин Пийкс е на Мориконе и аз го ебавах как може да не умее да прави разлика между него и Бадаламенти и дори maj вметнах дали не мисли, че и Мусолини е композитор… Срамна история, но предпочитам да е поне сред хора като вас, отколкото сред други. Заеби… 😀
      Хубаво би било да съм безгрешен, ама нейсе…

    5. Аре, стига се оправдавай, бе. Простено ти е. Остава да признаеш, че ревенънт издиша по някои параграфи.

    6. Е не може по всички параграфи да ме хванете на къс пас сега.. 😀

  3. Сякаш му е малко на Цимер да срещне Анита, ами и едно тъжно ми става като си представя как Ханс ще бъде принуден да посети и Слави, където ще му надуят ушите с гайди, тъпани, кавали, а Графа ще си скъса гласната струна на „Излел е Делю Хайдутин“ 🙁

    1. Ханс е Бок и десетките му Хансчета също. 😉
      Абе, като се замисля 80% от саундтраците, които слушам са си баш негови, при все количеството, което бълва във всеки негов филм има поне 2-3 парчета, които отива в трак-листа (BvS е прясното изключение).