„Oathbreaker” е от скучните епизоди в „Игра на тронове”, които просто трябва да се изтърпят. Винаги има няколко такива, разпръснати из сезона, идващи обикновено след вълнуваща или мащабна сцена. В тях не се случва нищо интересно, пълни са с груба експозиция и отегчават до смърт, но ги преглъщаме, дори се опитваме да внимаваме, за да не изпуснем информация, която може да се окаже решаваща по-нататък.
След страхотно построения и драматургично издържан „Home”, ентусиазмът ми за това какво ще последва скочи и прескочи Вала. Почти всяка сцена от предишния епизод даде обещание за вълнуваща развръзка в близкото бъдеще. Ето как работи добрата телевизия, подлъгва те да вярваш, че следващият епизод ще е поне толкова интересен, колкото и този. Но стига уводни думи, да разнищим “Oathbreaker”.
Джон Сняг се връща от мъртвите. Големият въпрос, който остана да виси във въздуха, беше каква ще е промяната в образа му. Well… на пръв поглед няма такава. Освен новата прическа, получаваме старата версия на човека, който не знае нищо. Може би малко по-угнетен (не е ли това думата, не ви ли изглежда адски угнетен?). Предполагам, след като хората ти ентусиазирано са те намушкали до смърт с мечовете си, в опит да следват традицията и да опазят света от врага, срещу когото винаги са воювали, няма да си в настроение за майтапи. Направо ще ти дойде да си вземеш шапката и да напуснеш. Но за това по-късно.
Беше ми интересно как Бениоф и Уайз ще се справят с драматургичното предизвикателство, каквото е възкресението на основен персонаж. Не знам дали „справиха се” е точната дума, предвид това колко тромав и разфокусиран е разговорът между Давос и Джон в първата сцена. Единият не знае какво е станало, пита защо се е върнал, другият също не знае, но го успокоява, че няма значение и трябва да се продължава напред. От друга страна тези герои наистина не знаят нищо и може би идеята да няма кой знае каква промяна в Сняг и всичко да продължи по естествен начин е най-доброто решение за момента.
Как Нед Старк убива Артър Дейн, Меча на утрото във видението на Бран беше най-вълнуващата сцена в епизода. Макар отново да ни издърпаха, точно, когато бяхме на прага да научим малко повече за съдбата на Лиана, сблъсъкът между най-опасния от седемте рицари на кралската гвардия на Ерис и младата версия на Нед Старк е толкова култов момент в книгите, че сме щастливи и на няколкото минути, които получихме. Интересно беше разочарованието на Бран от баща му, който очевидно не е победил Дейн в честен двубой пред „кулата на радостта”. Убиецът му е мъжът от блатата Хоуланд Тръстиката, който е всъщност е баща на Мийра. Край на родословните справки.
Сцената с Денерис не само, че беше скучна и повтаряше това, което видяхме в първи епизод, а именно опитите й да запази достойнството и величието си, но встъпителните кадри чисто визуално изглеждаха зле. Отдавна не съм виждал толкова неубедителна компютърна анимация в сериала, каквото беше тази на множеството, което върви към Ваес Дотрак. Смяната на курса за Сам и Джили беше наложителна. Вместо към Цитаделата, двамата ще отидат в дома на Тарли. Съвсем основателно отклонение от книгите, предвид малкото време, с което героите разполагат. Не се става майстер за един ден.
Да гледаш как Варис, в пълното си манипулативно великолепие, измъква ценна информация от затворник е чисто удоволствие. Има нещо изменчиво в начина по който Конлет Хил поднася репликите си, нещо заплашително и едновременно успокояващо. Като паяк, който те упоява, преди да те отнесе в леговището си. В съседната стая по очарователен начин нервният Тирион отново се опитва да разчупи леда и да преодолее културните различия. Никаква идея обаче как ще успеят да се измъкнат от конспирацията на останалите големи градове.
Сцените в Кралски чертог бяха като фарс. Започнаха с Кибърн (a.k.a д-р Франкенщайн), изпълняващ ролята Господар на слухарите, който раздаде лакомства на „птичките”, след което влезе съскащата през зъби Церсей (Лина Хийди продължава слабото си участие) и накрая свършиха с един карикатурен майстер Пицел. Ако целта на внушението е била да ни покажат колко разпърдяна е ситуацията в столицата, предполагам успяха. Поне разговорът между Томен и Висшият Врабец беше интересен. Наивната усмивка на малкия крал накрая показа, че жилото на лицемерното смирение е свършило работата си и отровата вече тече във вените на непредпазливата жертва.
Добра сцена за Аря, в която чрез монтаж виждаме това, което може би е финалът на обучението й, или поне краят на една от фазите. Мейзи Уилямс върши страхотна работа с героинята си и бавно се превръща в едно от скритите оръжия на сериала. Абсолютно убедителна в слепотата си в предишните два епизода, тук тя без съмнение стана Никой. Рамзи откри Рикон. Не ми се мисли дори какво го чака младия наследник на рода Старк. Явно ще има нов хот-дог.
Екзекуцията на Алистър Торн и Оли беше нещо, което трябваше да се случи. Малката гадина успя да се превърне в един от най-омразните персонажи в сериала, което е впечатляващо, предвид малкото му екранно време.
Така стигаме до поредното голямо разкритие в Черен замък, а именно, че Джон Сняг се оттегля. Това беше може би най-добрата част от епизода, защото не само, че е чудесно мотивирана, но и предоставя отговор на едн от основните въпроси, които критиците на възкресяването отправяха, а именно защо изобщо беше необходимо. Смъртта на Сняг му дава пълното право да загърби задълженията си и да бъде отново свободен от клетвите си. Всъщност това донякъде не омаловажава ли заглавието, превода на което е „клетвопрестъпник”? Важното е, че пасва с името на меча, който Бриан носи (както отбелязаха в “Honest trailers” в „Игра на тронове” всичко си има име).
„Oathbreaker” е осезаемо по-слаб от “Home”. но не чак толкова, че да ни разочарова или да намали ентусиазма ни за предстоящото. Наближаваме средата, а там винаги чакат изненади (къде ли е Литълфингър например).
В IMDB пуснаха промото за следващия епизод и там ще има Литълфингър. Но мен тоя епизод страшно ме надъха, включително и нещата, които ти си отбелязал като минус.
Пак си бил напушен. 😀
Чудесен епизод, малко над първия и малко под прения.
Учудва ме това, че засега действията в Кралски черторг бокусват. Всеки епизод , в който няма сцени от Дорн е плюс за мен.
Всяка сцена с Варис е удоволствие за гледане, а да го видиш в „действие“ беше черешката на тортата.
Как да очакваш да видиш промяна в Жеко Снежев, когато той допреди 2 часа бе мъртъв.
Много добре им се получават засега flashback сцените, а бойната сцена беше майсторски направена с типично GoT-ски край ;).
Последните 10 секунди бяха страхотен тийз за предстоящите баталии.
Имам чувството, че в новия сезон започва да се усеща някакъв нов подход, в който се залага не толкова на действието, колкото на емоциите. На мен тази атмосфера на мрачна поезия много ми допада.
Аз пък усещам, че нещо хуморът им не се получава. :/ Поне в този епизод повръщанията на Тарли и пърденето на Пицел бяха като от някаква пантомима.
И на мен ми се стори слабичък този епизод. Изключвам сцената с младият Нед и Дейн, в която ми хареса хореографията, а и тази история е култова. Другото си беше пълнеж…ама нормално де, не може 10 епизода да се колят и бесят. В интерес на истината, в книгите, други хора, които са били връщани от Червени жреци нямат промяна в характера.
Мдаа определено може да се каже че Денерис вече си има нова армия. Всички халазари на едно място си правят събор. Е в следващите епизоди е ясно че Дрогон ще се появи. И какво мислите ще се случи когато дотраките видят домашният любимец на Денерис? Ами онези в Ащапор, Юнкай и Волантис да си приготвят вазелина. Пък и не само те. Все пак трудно се отказва на човек имащ дракони за домашни любимци.
От другата страна подобна история. Мисля че и Джони ще си има армия. Сега диваците ще тръгнат с него. А като се разчуе че се е върнал от мъртвите и всички северняци ще застанат зад него. Разбира се първи ще го издуха Болтън. После ги почва по списък и накрая среща в Берлин с Денерис. 😉
А след това заедно срещу онези отвъд вала.
нещо такова. и все пак… твърде много неизвестни. не вярвам всичко да върви по вода оттук нататък. ако има победа, то тя ще е на ужасно висока цена.
Дано цената е колкото се може по-ВИСОКА, че Тирион ще ми липсва иначе.
колкото и странно да е, 1/3 от сезона се изниза. имам големи очаквания за Литълфингър, който може би ще е някакъв медиатор между джон и рамзи. ако в крайна сметка се присъедини към сняг, ще се формира доста яка свита. мелисандра (евентуално бриен и санса) и литълфингър ще изринат всичко до Кралски чертог.
Мисля, че Литълфингър играе самостоятелна игра – при това доста успешно до момента. Уби крал без още никой да знае… освен лейди Олена, която му беше съучастник. И защо му беше да води Санса при Болтън, а после да я издаде на Ланистъри?
🙂
Имам смътното чувство, че в един от тези десет епизода Пьотър Бейлиш ще е чао. Това някак ме радва.
Бейлиш и Варис ще оцелеят до самия край. Помни ми думата!
Бе то и аз на това бих заложил, ама Санса ще пее друга песен.
Освен ако не се покрие при баба Олена и/или не убеди Долината да се бие за Джон. Той е човекът с парите и порочните забавления. Две сили набират доволна инерция, едната от север, другата от Църквата, докато Кралството е все по-бедно и по-слабо. На него ще му се наложи или да играе в полза на Севера, или да си бие камшика към Есос.
Няма да ми пука дори и Тирион да умре в адски мъки, но ако пипнат Бейлиш и Варис ще се нервирам. А тях няма да ги върнат защото са хубави, като онова дърво. 🙂 🙂