Oathbreaker” е от скучните епизоди в „Игра на тронове”, които просто трябва да се изтърпят. Винаги има няколко такива, разпръснати из сезона, идващи обикновено след вълнуваща или мащабна сцена. В тях не се случва нищо интересно, пълни са с груба експозиция и отегчават до смърт, но ги преглъщаме, дори се опитваме да внимаваме, за да не изпуснем информация, която може да се окаже решаваща по-нататък.

След страхотно построения и драматургично издържан „Home, ентусиазмът ми за това какво ще последва скочи и прескочи Вала. Почти всяка сцена от предишния епизод даде обещание за вълнуваща развръзка в близкото бъдеще. Ето как работи добрата телевизия, подлъгва те да вярваш, че следващият епизод ще е поне толкова интересен, колкото и този. Но стига уводни думи, да разнищим “Oathbreaker”.

Джон Сняг се връща от мъртвите. Големият въпрос, който остана да виси във въздуха, беше каква ще е промяната в образа му. Well… на пръв поглед няма такава. Освен новата прическа, получаваме старата версия на човека, който не знае нищо. Може би малко по-угнетен (не е ли това думата, не ви ли изглежда адски угнетен?). Предполагам, след като хората ти ентусиазирано са те намушкали до смърт с мечовете си, в опит да следват традицията и да опазят света от врага, срещу когото винаги са воювали, няма да си в настроение за майтапи. Направо ще ти дойде да си вземеш шапката и да напуснеш. Но за това по-късно.

Беше ми интересно как Бениоф и Уайз ще се справят с драматургичното предизвикателство, каквото е възкресението на основен персонаж. Не знам дали „справиха се” е точната дума, предвид това колко тромав и разфокусиран е разговорът между Давос и Джон в първата сцена. Единият не знае какво е станало, пита защо се е върнал, другият също не знае, но го успокоява, че няма значение и трябва да се продължава напред. От друга страна тези герои наистина не знаят          нищо и може би идеята да няма кой знае каква промяна в Сняг и всичко да продължи по естествен начин е най-доброто решение за момента.

Игра на тронове

Как Нед Старк убива Артър Дейн, Меча на утрото във видението на Бран беше най-вълнуващата сцена в епизода. Макар отново да ни издърпаха, точно, когато бяхме на прага да научим малко повече за съдбата на Лиана, сблъсъкът между най-опасния от седемте рицари на кралската гвардия на Ерис и младата версия на Нед Старк е толкова култов момент в книгите, че сме щастливи и на няколкото минути, които получихме. Интересно беше разочарованието на Бран от баща му, който очевидно не е победил Дейн в честен двубой пред „кулата на радостта”. Убиецът му е мъжът от блатата Хоуланд Тръстиката, който е всъщност е баща на Мийра. Край на родословните справки.

Сцената с Денерис не само, че беше скучна и повтаряше това, което видяхме в първи епизод, а именно опитите й да запази достойнството и величието си, но встъпителните кадри чисто визуално изглеждаха зле. Отдавна не съм виждал толкова неубедителна компютърна анимация в сериала, каквото беше тази на множеството, което върви към Ваес Дотрак. Смяната на курса за Сам и Джили беше наложителна. Вместо към Цитаделата, двамата ще отидат в дома на Тарли. Съвсем основателно отклонение от книгите, предвид малкото време, с което героите разполагат. Не се става майстер за един ден.

Да гледаш как Варис, в пълното си манипулативно великолепие, измъква ценна информация от затворник е чисто удоволствие. Има нещо изменчиво в начина по който Конлет Хил поднася репликите си, нещо заплашително и едновременно успокояващо. Като паяк, който те упоява, преди да те отнесе в леговището си. В съседната стая по очарователен начин нервният Тирион отново се опитва да разчупи леда и да преодолее културните различия. Никаква идея обаче как ще успеят да се измъкнат от конспирацията на останалите големи градове.

Игра на тронове

Сцените в Кралски чертог бяха като фарс. Започнаха с Кибърн (a.k.a д-р Франкенщайн), изпълняващ ролята Господар на слухарите, който раздаде лакомства на „птичките”, след което влезе съскащата през зъби Церсей (Лина Хийди продължава слабото си участие) и накрая свършиха с един карикатурен майстер Пицел. Ако целта на внушението е била да ни покажат колко разпърдяна е ситуацията в столицата, предполагам успяха. Поне разговорът между Томен и Висшият Врабец беше интересен. Наивната усмивка на малкия крал накрая показа, че жилото на лицемерното смирение е свършило работата си и отровата вече тече във вените на непредпазливата жертва.

Добра сцена за Аря, в която чрез монтаж виждаме това, което може би е финалът на обучението й, или поне краят на една от фазите. Мейзи Уилямс върши страхотна работа с героинята си и бавно се превръща в едно от скритите оръжия на сериала. Абсолютно убедителна в слепотата си в предишните два епизода, тук тя без съмнение стана Никой. Рамзи откри Рикон. Не ми се мисли дори какво го чака младия наследник на рода Старк. Явно ще има нов хот-дог.

Екзекуцията на Алистър Торн и Оли беше нещо, което трябваше да се случи. Малката гадина успя да се превърне в един от най-омразните персонажи в сериала, което е впечатляващо, предвид малкото му екранно време.

Игра на тронове

Така стигаме до поредното голямо разкритие в Черен замък, а именно, че Джон Сняг се оттегля. Това беше може би най-добрата част от епизода, защото не само, че е чудесно мотивирана, но и предоставя отговор на едн от основните въпроси, които критиците на възкресяването отправяха, а именно защо изобщо беше необходимо. Смъртта на Сняг му дава пълното право да загърби задълженията си и да бъде отново свободен от клетвите си. Всъщност това донякъде не омаловажава ли заглавието, превода на което е „клетвопрестъпник”? Важното е, че пасва с името на меча, който Бриан носи (както отбелязаха в “Honest trailers” в „Игра на тронове” всичко си има име).

Oathbreaker” е осезаемо по-слаб от “Home”.  но не чак толкова, че да ни разочарова или да намали ентусиазма ни за предстоящото. Наближаваме средата, а там винаги чакат изненади (къде ли е Литълфингър например).

Similar Posts

Вашият отговор на Izumen Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

15 Comments

  1. В IMDB пуснаха промото за следващия епизод и там ще има Литълфингър. Но мен тоя епизод страшно ме надъха, включително и нещата, които ти си отбелязал като минус.

  2. Чудесен епизод, малко над първия и малко под прения.
    Учудва ме това, че засега действията в Кралски черторг бокусват. Всеки епизод , в който няма сцени от Дорн е плюс за мен.
    Всяка сцена с Варис е удоволствие за гледане, а да го видиш в „действие“ беше черешката на тортата.

    Как да очакваш да видиш промяна в Жеко Снежев, когато той допреди 2 часа бе мъртъв.
    Много добре им се получават засега flashback сцените, а бойната сцена беше майсторски направена с типично GoT-ски край ;).

    Последните 10 секунди бяха страхотен тийз за предстоящите баталии.

  3. Имам чувството, че в новия сезон започва да се усеща някакъв нов подход, в който се залага не толкова на действието, колкото на емоциите. На мен тази атмосфера на мрачна поезия много ми допада.

    1. Аз пък усещам, че нещо хуморът им не се получава. :/ Поне в този епизод повръщанията на Тарли и пърденето на Пицел бяха като от някаква пантомима.

  4. И на мен ми се стори слабичък този епизод. Изключвам сцената с младият Нед и Дейн, в която ми хареса хореографията, а и тази история е култова. Другото си беше пълнеж…ама нормално де, не може 10 епизода да се колят и бесят. В интерес на истината, в книгите, други хора, които са били връщани от Червени жреци нямат промяна в характера.

  5. Мдаа определено може да се каже че Денерис вече си има нова армия. Всички халазари на едно място си правят събор. Е в следващите епизоди е ясно че Дрогон ще се появи. И какво мислите ще се случи когато дотраките видят домашният любимец на Денерис? Ами онези в Ащапор, Юнкай и Волантис да си приготвят вазелина. Пък и не само те. Все пак трудно се отказва на човек имащ дракони за домашни любимци.

    От другата страна подобна история. Мисля че и Джони ще си има армия. Сега диваците ще тръгнат с него. А като се разчуе че се е върнал от мъртвите и всички северняци ще застанат зад него. Разбира се първи ще го издуха Болтън. После ги почва по списък и накрая среща в Берлин с Денерис. 😉

    А след това заедно срещу онези отвъд вала.

    1. нещо такова. и все пак… твърде много неизвестни. не вярвам всичко да върви по вода оттук нататък. ако има победа, то тя ще е на ужасно висока цена.

    2. Дано цената е колкото се може по-ВИСОКА, че Тирион ще ми липсва иначе.

  6. колкото и странно да е, 1/3 от сезона се изниза. имам големи очаквания за Литълфингър, който може би ще е някакъв медиатор между джон и рамзи. ако в крайна сметка се присъедини към сняг, ще се формира доста яка свита. мелисандра (евентуално бриен и санса) и литълфингър ще изринат всичко до Кралски чертог.

  7. Мисля, че Литълфингър играе самостоятелна игра – при това доста успешно до момента. Уби крал без още никой да знае… освен лейди Олена, която му беше съучастник. И защо му беше да води Санса при Болтън, а после да я издаде на Ланистъри?

  8. 🙂

    Имам смътното чувство, че в един от тези десет епизода Пьотър Бейлиш ще е чао. Това някак ме радва.

    1. Бе то и аз на това бих заложил, ама Санса ще пее друга песен.

      Освен ако не се покрие при баба Олена и/или не убеди Долината да се бие за Джон. Той е човекът с парите и порочните забавления. Две сили набират доволна инерция, едната от север, другата от Църквата, докато Кралството е все по-бедно и по-слабо. На него ще му се наложи или да играе в полза на Севера, или да си бие камшика към Есос.

  9. Няма да ми пука дори и Тирион да умре в адски мъки, но ако пипнат Бейлиш и Варис ще се нервирам. А тях няма да ги върнат защото са хубави, като онова дърво. 🙂 🙂