Ако първият епизод на шести сезон беше посветен на женската воля, то вторият със сигурност е за завръщанията. Били те в този или от другия свят. А дали между другото не станахме свидетели на един от най-добре построените епизоди? Не четете, ако не сте гледали.

Home” е толкова прецизно написан, че събуди в мен дълбоко възхищение към работата, която Бениоф, Уайз и Дейв Хил са свършили по сценария. Епизодът започва с крясък на врана и приключва с поемане на дъх. Заиграва се със зрителския интерес от първата сцена и повтаря номера по далеч по-въздействащ начин в последната. Не използва евтини трикове, а се осланя на последователната и безкомпромисна работа от предишните серии. Толкова е добър, че трябва да е замесена някаква магия.

В „Игра на тронове” не сме свикнали да виждаме flashbacks. Затова и когато се случат, са толкова ценни. Малката Церсей, която получава страшното пророчество в началото на миналия сезон беше на място, защото сезонът се завъртя около нея. Сега, чрез способностите на Бран, се връщаме към миналото на Старките. Към братята Нед и Бенджен, към трагедията на Лиана и неотговорените въпроси, към един говорещ Ходор. Тук идва първото тийзване на зрителя. Поставени сме заедно с Бран на място, където искаме да видим повече, искаме да разберем какво е станало с тези хора, повечето от които не са сред живите. Издърпани сме обратно, точно когато лакомията ни за разкрития би опропастила удоволствието.

Хареса ми колко неофициална беше появата на Макс фон Сюдов. Двамата с Бран стоят един до друг като стари приятели, свикнали с присъствието си. Така и би трябвало да бъде. Триоката врана е с момчето дълго време, всъщност от самото начало на историята, от „нещастния” случай с падането от кулата. Пролича си и прозорливостта на хитрия ход да крият Айзък Хемпстед-Райт цяла година и да ни изненадат с това колко е пораснал. Може би за бъдещите сцени ще е необходим един по-зрял Брандън Старк. Дали няма и Бенджен да се появи скоро? Със сигурност има какво да разкаже за преживяванията си отвъд Вала.

Брандън Старк

За съжаление, Церсей продължава да стои като най-слабото звено в новия сезон. Лина Хийди прави същото взиране, сипване на вино и стоене с гръб към събеседника си, което правеше и в самото начало. Не виждаме кой знае каква промяна, а Церсей не е същият човек, когото срещнахме в първите сезони. Време е травмата от последните събития да започне да си прокрадва път към държанието ѝ по по-забележим начин.

Добрата сцена с нея в този епизод е тази със сина ѝ Томен, който засега е избегнал лудостта на брат си, но страда от неувереност, с която грижовната майка тепърва ще се заеме. Каквито и зверства да извършва Церсей, когато става въпрос за децата ѝ, винаги виждаме емоционална автентичност и дори човечност. Спомням си, когато говореше с Кейтлин Старк в Зимен хребет след инцидента с Бран. Там за първи път я видяхме като майка. А Церсей преди всичко вижда себе си като майка.

Интересен ще е неизбежният сблъсък между Джейми и Врабците, които, като един задружен пролетариат, демонстрират силата на групата пред индивида. Кралски чертог винаги е бил основното място, където различни политически идеологии са се разгръщали, предоставяйки ни нагледен урок. Шокиращо е как една религиозна общност може да подкопае толкова силно властта, може дори да унищожи цяла империя. Може би изглежда неправдоподобно, но е необходим само един поглед към учебниците по средновековна история, за да видим болезнено очевидните паралели. За разлика от брат си, Джейми не е екипиран с нужните качества, за да се справи с противник, който на пръв поглед няма нищо за губене. От друга страна, Церсей разполага с Грегър Клегейн (или по-скоро неговата франкенщайнска версия), чието историческо умение да троши черепи в стени тук видяхме разгърнато в пълното му великолепие.

game-of-thrones-season-6-episode-22-180211

Тирион среща драконите. Красива сцена, в която разликата между човек и чудовище се скъсява, образува се почти емоционална близост. Когато веригите паднат, възможностите са неограничени (кой не би искал да види едно яздещо дракон джудже?). Аря най-накрая се придвижва крачка нагоре, както и Рамзи, който след като уби баща си и хвърли новородения си брат на кучетата, се отърси от притеснението дали някога ще бъде нещо повече от копеле. Убийствата бяха мотивирани и добре кореспондиращи с природата му. Все пак „Северът има нужда от нова кръв”.

Най-накрая получаваме развитие покрай Железните острови. Признавам си, че най-скучните глави в книгите ми бяха тези за Дорн и Грейджой. Исках по-бързо да свършат, за да се върна на любимите си герои. Затова се радвам, че в сериала са прилично орязани и приветствам спонтанните изблици на насилие и избиване на благородници, каквито видяхме в предишния (а и в този) епизод. Аша, сестрата на Теон ще се сблъска със затруднения, ако иска да управлява най-силния флот в света. Убивайки баща ѝ, Юрон Грейджой има сериозни претенции към трона, но има ритуали, които ще трябва да бъдат спазени и все още нищо не е сигурно (освен че „което е мъртво, никога не може да умре“).

Раздялата на Теон със Санса беше сърцето на епизода. За петте изминали години героите извървяха дълъг път и носят тежък емоционален багаж, така че всяка среща или дори леко драматургично разместване причиняват силно въздействие. Когато Теон изброяваше всичките си престъпления, припомняйки ни болезнената съдба, която го сполетя от първи сезон до сега, и особено когато наблегна на окаяното си състояние в момента… мисля, че всички ще се съгласим, че заради такива моменти гледаме „Игра на тронове”.

game-of-thrones-20160503

В „Home” има много надежда. Сред пепелта, която трябваше да се разчисти в предишния епизод, започват да се появяват възможности. Героите поглеждат назад към миналото, поглеждат към далечния си дом, дори когато не са сигурни, че той все още съществува. Има възраждане на вътрешния огън, има душевно възкръсване. След като диваците нахлуват в Черен замък и се присъединяват към хората на Давос, остава само едно нещо, което трябва да дойде на мястото си. Прекрасна е сцената между Давос и Мелисандра. „Fuck them!”, при това от устата на човека, който през цялото време е бил неин противник, било прикрито или открито.

Така стигаме до заветния момент. Кулминацията на епизода. Буквалното възкресение, завръщането от другия свят. Не мисля, че тази сцена можеше да работи по-добре. Бениоф и Уайз са избегнали всички капани, които можеха да превърнат съживяването на Джон Сняг в жалка гледка. Можеше да е сантиментално, можеше да е дори скучно в своята очевидност. Но колко по-силна е сцената на фона на обезкуражената Мелисандра, която видяхме в предишния епизод (едва ли ще възприемаме Червената жрица по същия начин). Тя не е сигурна в себе си, ние не сме сигурни в нея. Заедно с Давос ставаме част от групата отчаяни хора, които чакат да се случи някакво чудо.

Home” можеше да бъде единствено за Джон Сняг, да бъде едно досадно напомпване на напрежение, в чийто край да видим героя съживен. Но не е така. Епизодът е уважителен към всички герои, като много от останалите сцени по нищо не отстъпват на последната. В света на „Игра на тронове” няма специални и все още нищо не е сигурно. Поемаме дъх. Върнахме се. Това е добра телевизия.

Не пропускайте епизодите от 6-ти сезон на „Игра на тронове” всеки понеделник само по HBO и HBO GO.

Similar Posts

Вашият отговор на Ivcho Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

39 Comments

  1. Добре де, само аз ли намирах Рууз за доста по-интересен злодей от Рамзи? По всичко личеше, че Рамзи ще убие баща си, но много ми се искаше да е обратното. С Рамзи получаваме малко или повече (добре де, повече) един по-кръвожаден и специализиран Джофри. А Рууз говори тихо и прави нещата изключително пресметливо. Затова и беше странно, че се остави да бъде убит по този начин (камерата специално ни показа на няколко пъти камата, която си мъкнеше Рамзи). Щеше да е далеч по-интересно с него начело. Но какво да се прави – явно Рамзи е (анти)любимец номер едно към момента.

    Очаквах малко повече или може би нещо друго от Юрон, но пък очакванията ми при него са особено високи, след като станах фен на Пилу Асбек още с първи филм, в който го гледах.

    Иначе за мен Дорн си е доста интересно място в книгата и място, което едва се удържам да не превъртя, в сериала. Предполагам, ДиД се решиха на този ход (от първия епизод), след като откриха, че в миналия сезон явно не се бяха справили добре.

    1. Рамзи е много по-коварен и пресметлив от джофри. А ходът му, колкото смел, е и доста прибързан. Половината Север не се кефи на болтънови. Възможно е това да беше най-голямата му грешка до момента. Ще видим, но очакванията са за голяма битка към края на сезона.

      Хареса ми сцената с Юрон чисто визуално. С тоя въжен мост и „ай ем дъ сторм“. Прити бадасс. Но аша и теон ще му сритат задника (много се надявам да има някакво изкупление за теон).

  2. Нещо не съм съгласен с мнението ти за “ възкресението“. След такава силна сцена със смъртта на героя и всичкия рев в интернет покрай нея, мисля, че това развитие на нещата дойде прекалено лесно. Просто го подстригаха и казаха заклинание и пича стана. И това още втори епизод. Поне според мен щеше да е по-готино да минат през няк’ъв изродски куест поне 5-6 епизода преди да го върнат за някаква кулминация или ключов момент, в който героя да е нужен. В ДНК-то на сериала е да им е трудно на тия герои, точно тука да изберат да си променят подхода ми се стори странно. Ще видим как ще се навърже със следващите епизоди де.

    Другото, което не ми хареса беше отношението между Мелисандра и Сър Давос. Тя му каза в прав текст, че всички тия години е бил прав за нея, че просто е лъгъла и манипулирала, че заради простотиите и, са загинали краля му, бойните другари, че и дъщерята на края, към която имаше нещо, като бащинско отношение. И вместо да и забърше един, той и вика “ Карай мацка, се тая… Мойш ли пак да родиш демон от сенки, доста са полезни… и така и така си почнала- зЕми го събуди тоя, да не реват девиците! Нидей са съмнява в себе си, осра цял род, един мъртвец ли няма да дигнеш “ Доста out of character ми се стори.

    Не съм писател. Hell, сигурно не мога да напиша сценарий да си спася живота, но тези елементи не ми допаднаха. Иначе всичко друго ме изкефи и съм съгласен с разсъжденията ти.

    1. Ахахах „Карай мацка, се тая…“

      Залогът е твърде голям. Затова и диваците правят компромис. Всички правят компромис.

      Колкото до възкресението, хареса ми точно това, че не е биг дийл. Сняг не е единственият герой, другите са важни колкото него. Честно казано и убийството му не ме жегна чак толкова. Има по-важни неща в тоя сериал от това „жив ли е джон сноу“.

    2. @Izumen Така е ! Не е най-специалното нещо в сериала, просто е един от персонажите, които продават като Jesus архетип. Като ще е гарга- да е рошава ! Но пак де, ще видим нареден до другите епизоди, как ще стои. Може да са ни спретнали нещо доста разтърсващо.

    3. Интересно ще е какви модификации ще има в характера му и дали е видял някакви интересни неща.

      Разбрах, че в следващия епизод ще видим още от Лиана и не мога да си намеря място от радост. Много ми харесва, че не използват често флашбеци. Даже единственото връщане нязад трябваше да е само за лиана, но нищо, онова с церсей също беше яко.

    4. @Izumen На мен ми е интересно, като ги показват в миналото, по какъв начин ще са релевантни в настоящето. Някъде беше споменато, че този сезон нещата уж, ще започнат да се подреждат, и ще има справедливост за всички (в което се съмнявам) и ще е готино да видим Бенджин Старк в ключов момент.
      В най-лошия случай, кат’ са подхванали да съживяват, жрицата може да си върне либидото и да почне да пробужда Старкови на ред, така съвсем да обезсмислят тяхната арка от предните сезони, да стане клинч на всякъде и Старк ще владеят света тая зима : D

    5. „Нидей са съмнява в себе си, осра цял род, един мъртвец ли няма да дигнеш“ АXAXAXAXAXAXXAXAXAXAXA!

    6. Мисля си, че ако в съживяването на Джон Сноу беше намесено някакво „жертвоприношение“ в добрите стари некроменсърски традиции, нещата щяха да стоят доста по-добре. Дори по едно време смятах, че това е основната роля на Гоуст. 😀

    7. при дондарион нямаше нужда от ритуали, защо сега изведнъж стана странно, че е толкова лесно?

    8. Аз все пак си мисля, че Мелисандра ще се прости с нещо след този ритуал… Връщането на живота на Джон Сноу ще бъде заплатено с отнемането на такъв на някои друг… не знам…

    9. ами, тя реално си свърши функцията. много е възможно да си прав. 🙂

    10. @izumen
      да, бе, ясно, че не противоречи с lore-a. просто можеше да се измисли по-добре. 🙂
      вече съм го преглътнал и изсрал. 😉
      да не задълбаваме в дреболии, че иначе трябва да извадим и графитите на английски по стените на meereen от предния епизод… (:V)

  3. Много интересна рецензия, въпреки че моето усещане от епизода е, че тотално задълбават дъното.
    Убийството на Рууз беше мотивирано, но много зле изпълнено в присъствието на човек от Карстарките, които тотално не се кефят на Болтъните. Убийството на Уолда беше смехотворно – заповядай в . кучкарника да се видиш с Рууз. О, ама разбира се, че той ме чака там.
    Завръщането на Тион при сестра му, като се има предвид, че който и да го срещне от северните родове, ще му види сметката, ми се вижда нелогично. Освен ако точно това не е целта.
    Давос в предния епизод казва на Мелисандра – he is gone, но в този изведнъж му щуква – абе, ти що не вземеш да го въскресиш.
    Слабо, слабо.

    1. Не знаем карстарките каква позиция ще заемат в предстящата битка, а уолда не е най-умният човек на света, при това вниманието й е заето от новата рожба.

      Теон няма къде да отиде. Точно там е драмата. Той няма дом. Железните острови са далечна алтернатива, която едва ли буди в него надежда. Просто там няма да го обесят.

      Давос е объркан колкото другите. Плюс това в предния епизод спомена, че Червената жрица е способна на неща, които човек не може да си представи. Отчаян ход беше, но какво имат да губят.

  4. Eх, как се надявах възкресението да не се случи. The fan service is huuge, imo.
    Иначе, жалко за големото Болтън, indeed. Много як персонаж, който е доста близък до Тивин.
    Взаимоотношенията между Давос и Мелисандра ми стоят малко изнасилени и прекалено удобни за сценария.
    Супер любопитно ми е и Томен как ще се развие/как ще свърши. 😀
    Абе, як епизод овърол.

    Тази рубрика спокойно можеше да е кънтс. (:-/

    1. мисля си, сериалът изгради толкова силни персонажи, че краят вече не е от значение. в смисъл мога да се сетя за поне 10 теории, които предполагат как ще завърши историята и всички ми се струват доста яки. трудно е да стъпат накриво.

  5. И аз съм доволен от епизода и смятам, че е правилно решение колкото се може по-рано в сезона да развържат ситуацията „дали ще живее Джон Сноу“ (лично за мен не е имало някакви кой знае какви съмнения, че това, което се случи, ще се случи, въпросът беше кога). Сега вече е време за някакви истински изненади (убеден съм, че ще ги има).

  6. Не съм съгласен че сцената със съживяването беше добре. Много претупана ми се струва. Оная отряза малко от косата, малко от брадата, каза някви глуости, накрая едно „моля те“ и това е. Да де като на филм ама за мен това си беще цакане с топла бира. Както някой написа преди мен да бяха се помъчили малко повече и в някакъв напрегнат момент да го „събудят“. С нетърпение чакам да прочета как Мартин е описал това . Със сигурност не и както беше показано.

    1. Повтарям се, ама „при дондарион нямаше нужда от ритуали, защо сега изведнъж стана странно, че е толкова лесно?“ Вътрешната логика е спазена, сцената е форшадоунатната от два сезона. какво искате повече? На тоя бог явно не му трябва много. Предпочитате да мъкнеха джон сноу цял сезон и накрая да има вещерски ритуал в гората с човешки саможертви ли?

  7. He вярвах, че някога ще го кажа, но Ивчо е написал 1:1 моите оплаквания от епизода. Малоумна сцена беше това… ма-ло-ум-на.

    1. ха-ха, ами замисли се с кого се заобграждаш. сега ще се намеси и сатъра да ни обясни, че ритуали по съживяване не се правят така, след което ще постне видео, на което връща към живот котката си!

    2. А, моля, моля – ти и Сатъра по-често сте на едно мнение, отколкото аз и Ивчо бихме могли да бъдем евър. 😀

    3. Защо бе, Мелисандра не беше ли съживявала оня другия едно 10 пъти, явно знае как да го прави… За подобен род сцена, в която си казваш първо – Мале, тая ще го съживи, после си казваш Добре, явно няма да го съживи, дееба, после вълкът мърда и си казваш Баси, това усеща нещо, после има малко чакане, в което нищо не се случва и после тоя не просто си отваря очите, ми се буди с ебати глътката въздух и уплашен до смърт (хе хе) – беше жестоко и доста добре предвид всички други алтернативи. Според мен така е супер, доста по-добре, отколкото да го тийзват 10 епизода с безкрайни подготовки и създаване на ясното усещане, че 100% ще се съживи…

    4. Повярвай ми, от няколко фенбоя вече чух какви ли не изсмукани аргументи защо сцената работи – нищо не може да ме убеди в правотата им 🙂

    5. А, аз не се имам за фенбой бе… За мен работи и ме накефи на макс.

    6. да, майна, ние сме фенбойчета сега и „оправдаваме“ сцената, а не защото просто е интелигентно измислена и изпълнена.

      а на благой и на други им се иска всичко в троновете да е безжалостна сеч. не може така. сноу и тирион ще избутат до последния сезон.

    7. Не знам кои сме ние и какво ни се иска, но ти си тотален фенбой, а сцената е малоумна, както вчера два часа си загубихме да обсъждаме на лични съобщения 🙂 Била интелигентно измислена и изпълнена?! АХАХАХАХА.

    8. ивчо е написал, че е „претупана“. така ли мислиш и ти? какво й липсваше?

    9. Циците на Мелисандра могат да възкресят всекиго … друга логика не ми е нужна 😉

    10. Касабов, защо не си погледнеш хисторито във фейсбука, а ме караш да повтарям всичко от снощи и пак да си загубя 2 часа в глупости?

    11. След първия епизод циците на Мелисандра ще ме държат на тръни доста години…

    12. на фейсбук диета съм. пък и като го напишеш тук, ще остане за внуците ти да гледат как си се объркал. :р

      спомням си само, че твърдеше, че сериалът се компрометирал и оттук нататък нямало кой знае каква драма, ако някой умре. предвид десетките герои, които си отидоха, мисля, че има достатъчно опасност, за да ни е интересно и да не е като на детско. от друга страна, няма как да нямаш някакъв център на зрителското съчувствие. през повечето време това са били сноу и тирион – двамата наистина „добри“. ако ги отебеш, от това сериалът няма да стане по-добър. да, може би ще е по-реалистичен и суров, но реалният живот не винаги е интересен (даже в повечето случаи не е).

    13. Усещам, че се намесвам като търд уийл тука, но няма как да не го кажа. Защо в сериал, в който има дракони, в който оня белият съживява по 350 мъртвеца с вдигане на ръце и в който има хора, които имат малък замък с лица за смяна, съживяването на основен и положителен герой от вещица, за която са се бъзикали преди 1 сезон, че е съживявала някакъв едно дузина пъти и даже не помнят кога е бил последния, се превръща във фактор, който прави нещата…нереалистични?

    14. Никой не твърди, че възкресяването в тоя свят е нереалистично.

  8. Аз пък много се кефя на моментите в Дорн и Железните острови в книгите, кво им е :))
    Епизода беше як, но за мен в никакъв случай не удари дълбините, които чета че са видели повечето хора. Възкресяването на Джон Сноу ми беше безразлично, или айде- малко се изкефих като си отвори очите заради всички хора, които са му фенове.

  9. Единственото спасение за претупаната сцена със съживяването на Иван Сняг е всъщност да не е съживен ( да се надигне, вдиша и пак да умре ) или да го убият още по-брутално в следващите 1-2 епизода.