Всъщност не. (Нали прочетохте подзаглавието?!) Въпреки скептицизма, с който свикнахме да гледаме към превъплъщенията на (екс)любимеца ни Джони Деп, този път той не е проблема – нито неговия Луд Шапкар. А ако искаме да сме съвсем честни, ще кажем, че проблемът е в това, че няма проблем – got it?

Да, започвам отначало – преди няколко години се появи „Алиса в Страната на чудесата” на другия ни (екс)любимец Тим Бъртън, който така залитна към фантасмагоричната бутафорност, че бяхме на път да се откажем от него. Филмът си беше провал в очите на обективните фенове, но това не му попречи да получи два Оскара – за костюми и декори, да се изкачи стремглаво в боксофис класациите до 23 място сред най-продаваните заглавия на всички времена (премина един милиард приходи), и да се подреди чинно на опашката за продължения, като изчака подходящия момент всички главни действащи лица да са на разположение за снимки. То най-голямото съобразяване вероятно е паднало с графика на Деп… Събитията постепенно се развиват – както стана ясно – към положителен край, защото Тим Бъртън остава само с продуцентски ангажименти към проекта, а режисьорската отговорност е възложена на Джеймс Бобин („Мъпетите”). Ето тази роля вероятно е от значение за цялостното възприемане на филма, защото си личи една специфична телевизионерска „закалка” и подреденост. А и отдавнашното познанство със Саша Барон Коен очевидно си казва думата – изборът му за роля във филма е „удар в десетката”, защото всъщност Времето в „Алиса в Огледалния свят” е най-готиния, пълнокръвен, забавен (ама не смешен като Али Джи или Бруно) и чаровен образ. Е, и Шапкаря – но за него след малко.

Саша Барон Коен
Изборът на Саша Барон Коен за роля във филма е „удар в десетката”

Времето (по принцип) не взема страна – големият часовник безпристрастно отмерва всяка частица, а малките дрънчащи секунди обикалят с масльонките наоколо, за да поддържат всичко в ред. Времето (той) се грижи за реда във Вселената, а една малка хроносфера подава енергия за вечното ритмично тиктакане. След като Алиса узнава, че може да помогне на отчаяния, умиращ Шапкар само ако пропътува назад във времето (като измерение) до деня, в който Джабъруокито на Червената кралица убива семейството на приятеля й, тя прави всичко възможно да се добере до златната магична топчица и да се гмурне във вълните на спомените. Червената кралица разбира, че онази същата досадна Алиса я е изпреварила, стоварва целия си капризен гняв върху главата на „гаджето” си Времето и се започва една гонитба в океана на миналото… ум да ти зайде. Всъщност в хода на историята става ясно къде се корени причината за злобата и кресливите навици на Червената кралица (очаквана, съвсем стандартна Хелена Бонам Картър) и как всички трябва да казваме истината, защото последствията от една лъжа могат да са катастрофални… понякога за повече от един свят.

alice-through-the-looking-glass-review-img04-20160527

Добре познатата ни Алиса (Мия Вашиковска), придобила опита на истински морски вълк, скитори из времевите пластове на алтернативната реалност, изпълнена с приятели (много кратко присъствие на Синята гъсеница с гласа на непрежалимия Алън Рикман и съвсем недостатъчен брой усмивки от Чеширския котарак), доказва колко е безразсъдна и безотговорна (въпреки порастването!), обаче накрая си знаем, че нещата се оправят… Все пак заради времевия парадокс и инатливите кралици за малко да настъпи пълна разруха – визуалното решение за този повсеместен катаклизъм много ми хареса, може би защото ми напомни до известна степен на „нищото” от любимия „Приказка без край” на Волфганг Петерсен…

alice-through-the-looking-glass-review-img05-20160527

Да се заемеш с Луис Карол в XXI век съвсем не е лесна работа, въпреки технологичните киночудеса, с които разполагаме. Режисьорът Бобин има и друго наследство – трябва да продължи започнатото от Бъртън, което е едновременно и благословия (не трябва да взема лично решения за актьорите в ролите и за начина, по който ще изглеждат във визуално отношение – което означава, че няма да попадне директно под огъня на хейтърите), и бреме (колкото и да се е изчерпал в идейно отношение, Бъртън си е признат майстор и за да се мериш с него се изисква доста дързост). Личното ми мнение е, че Бобин се справя повече от прилично с материала и визуалната пищност, а също и води с увереност екипа от стабилни, опитни актьори. Мия е симпатична в образа на Алиса, Ан Хатауей просто присъства и гледа уплашено с големите си очи на кошута, Рис Ифънс е чаровно-назидателен в ролята на таткото на Шапкаря, а Джони Деп е много прецизно-шантав, при все че лудостта е в самата природа на Лудия Шапкар. Дали от възрастта, дали от умората вечно да е в ролята на персонажи-клоуни (най-вече Джак Спароу), но Деп ме изненада приятно със своя обран и точен образ – измъчван от вина страдалец, който копнее за любовта на своето семейство, а то – знаете – е „най-важното нещо на този свят”… Само ако можеха Disney да се откажат от досадния навик да декламират с клишета и лозýнги, щяхме да сме много по-спокойни за правилното възпитание на бъдещите поколения!

alice-through-the-looking-glass-review-img06-20160527

Всъщност този филм надали е за малки зрители, макар че „Алиса в Огледалния свят” си минава отвсякъде за детска книжка. Не че има прекалено страховити моменти, но се опасяваме, че историята, разказана по този начин, ще е скучна и неразбираема дори за приключенските души до 10-11-годишна възраст, а след това идва ред на пристрастията към комиксите и романтично-тийнейджърски саги в стил „Здрач”. За прагматичните възрастни този филм ще представлява едно показно упражнение по стил с особена кичозна пъстрота, която може да мине и за постмодерен визуален „пачуърк”. Остават върлите киномани, които със сигурност няма да пропуснат поредния филм в „стил Бъртън”, и една специфична младежка публика, която се простира в тънката граница между 11 и 14 години. Разбира се, реалността ще ме опровергае, а боксофис резултатите може да достигнат нови висоти, защото „Алиса в Огледалния свят” е един приличен филм.

И както става във всяка история за Алиса – Време е да се върнем в началото. „Проблемът е в това, че няма проблем.” Когато си с усещането за „мда, ок!”, задачата не е изпълнена. С най-голямо удоволствие си купувам отново и отново билети за филм, който е „наистина як”, а случаят просто не е такъв. Въпреки свежия Деп и доброто попадение с Коен… Запазвам си правото да очаквам повече – Времето (винаги) е на страната на зрителя.

Similar Posts

Вашият отговор на MilmFaker Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

25 Comments

  1. Супер текст, Светли, тоя филм тотално го бях отписал, но май все пак се настроих да го чекна 🙂

  2. Страшен кеф ще е, ако тоя смотан филм катастрофира в боксофиса.

    1. едва ли, поне едно 300-400 милиона отгоре не му мърдат

    2. В Щатите ще изкара повече от двойно по-малко от първия (макс. 150 млн.), по света също няма да впечатли при жестоката конкуренция на другите големи блокбастъри. Общ световен приход между 550-650 млн. долара изглежда логичен, което няма да е пълен провал с оглед 170-милионния бюджет (без маркетинга), но на фона на милиарда на „Алиса в страната на чудесата“ си е разочарование.

    3. Да, това имам предвид. Даже ако направи 500 млн. долара уърлдуайд, ще съм изненадан. Според мен в Щатите ще е около 150, а общо – малко над 400.

    4. UZUMAKI ,ти една прогноза наскоро загуби за Книгата на джунглата,че няма да мине BvS в САЩ. 🙂

    5. Така е с прогнозите – съмтайм уин, съмтайм люн. 🙂 Познах за Спектър и четвъртия Терминатор, интересно ми е дали ще позная за третия Капитан Америка.

    6. За Капитана кво си казал,че не съм видял

    7. Май писах, че трудно би минал третия Айрън-мен – както в САЩ, така и уърлдуайд. След тоя уикенд дето иде ще стане ясно горе-долу колко (не) съм бил прав. Преди малко обаче си проверих „прогнозата“ за Книга за джунглата, цитирал си ме неточно. 🙂 Бях писал, че съм скептичен дали филмът ще мине ВvS на американска територия (мина го, ама с малко) и че няма да стигне милиард, което на този етап си е баш така.

    8. Никога не се съмнявайте в корпоративната машина на Дисни 😀

    9. Узумаки, писал си, че ще се изненадаш, ако Книга за джунглата мине БвС в САЩ и че силно се съмняваш, че ще стигне милиард. Изненадата е факт, филмът е на път към 350+ млн. в Щатите, докато Батман едва ще се добере до 330, така че разликата няма да е съвсем минимална. Освен това Книга за джунглата тепърва ще има премиери в Япония и Южна Корея, където анимациите и детските филми на Дисни традиционно се представят много силно (справка – Зоотопия е със 75 млн. от двете територии до момента and counting…), така че и съмнението може да бъде оборено 😉 Ако вземе същите пари оттам, има да добави още поне 100 млн. уърлдуайд, което ще го закара много близо до милиарда, а с малко късмет може да го прехвърли. За Капитана моята прогноза беше, че ще е малко над Айряна в САЩ и по света и значително под Ултрон. Засега е on track, като този и следващия уикенд ще бъдат решаващи

    10. Приблизително едни и същи неща казваме, с малката разлика, че ти си по-голям оптимист от мен. 🙂 След следващия уикенд ще видим кой колко е бил крив и прав. За доместика на Джунглата не беше толкова прогноза от моя страна, колкото просто изразен „на глас“ скепсис, но за милиарда си е баш предсказание; ще видим скоро дали и доколко е било смислено.

    11. Съгласен 🙂 Кажи прогноза за Апокалипсиса

    12. Ше ви еба в алените хороскопо-боксофис-ски…

  3. Дебютният му уикенд е страшна излагация, надценихме го май с тия 150 млн. долара доместик приход 😀

    1. Голяма греда, да. В Щатите няма да се добере и до 80 млн., а общо я стигне 300, я – не. Съгласен съм с ревюто – филмът не е крайно лош, но е бездушен и не се справя в стремежа си да угоди на всички демографски групи публика. За децата изглежда сложен, за възрастните е по-скоро инфантилен, на тийнейджърите дори може дори да им се види ретро. За разлика от първия на Бъртън, тук няма (почти) нищо ново, а само един Саша Барух Коен далеч не може да спаси филма. Дали заради лимитирания режисьорски капацитет на Бобин, или заради непреодолимото желание на хората от Дисни да се месят във всичко (не 1-2 скъпи филми са провалени заради това), крайният резултат е разочароващ. Може би най-важното – филмът не е забавен. Равносметката – първи сериозен флоп за Дисни за годината, но на фона на другите огромни успехи (а предстоят и още за 2016 г.), няма да им се отрази. Абсолютно сигурно е, че няма да има повече филми за Алиса в тази вселена и с тези хора, а и в близките 10-ина години изобщо.

    2. Може и заради скандала с Джодни Деп да се е отразило на филма ,но и след като не показва нищо ново сравнение с 1-цата .Само при Марвелските филми върви ,още от същото 🙂

  4. Едно е сигурно,, Алиса 3“ няма да има .Дисни много си повярваха и искаха да повторят успеха на първата част.

  5. Джони да не гледа Шапкаря и Лайняра,а да си гледа развода… На фона на сегашните събития,които го изкараха насилник и побойник,е глупаво да се прави на слабичък и невинен шапкар и на много цензурен по телевизията!!!

  6. Не знам, защо смяташ Джак Спароу за клоун… мисля, че Деп изгради много интересен и сложен образ на героя си в четирилогията! Ако Джак е клоун , а Джони се е изморил от тези роли, то какви са Мордекай и Самотният рейнджър?

  7. Това не е филма на Бъртън и няма нищо общо с неговата визия и откачен подход към всичко. Бъртън е шибан кино-гений и никой не може да снима като него.