Прегръдката на змията / El abrazo de la serpiente

от на 2016-05-19
 

Карамакате (Нилбио Торес) e млад шаман, част от забравено и загиващо племе, който се е помирил със самотата си, живеейки в поречията на Амазонка. Немският изследовател Тео (Жан Бижвоет) и неговият водач Мандука (Мигел Дионисио Рамос) се появяват в живота му като неочаквани гости – първият е на прага на смъртта, а неговият приятел моли шамана за помощ.

В очите на Карамакате, Тео е представител на белите мъже, изтребили племето му и макар отначало да не е склонен на помощ, впоследствие осъзнава, че оставяйки огорченото си сърце да вземе подобно решение, би се лишил от своята човечност.

Години по-късно, през 1940 г., Карамакате (изигран от Антонио Боливар Салвадо Йангиама) е посетен от друг изследовател – американеца Еванс (Брион Дейвис), който търси мистичното растение йакруна. През дългите години, делящи го от първата среща с чуждоземец, шаманът е заменил гнева си с умора, която придава на отношенията му с Еванс по-сърдечни тонове.

embrace-the-serpent-review-img02-2016

Темата за „достойния дивак“ може и да звучи преекспонирана, но „Прегръдката на змията“ на Сиро Гера е посветен на сюрреалистично проучване, чийто фокус пада върху фолклора на туземски племена, изучаването на техните духовни обичаи и мистицизъм. И в двете пътешествия, на които ставаме свидетели, белите мъже се впускат в животопроменящи преживявания – Тео разбира, че може би не е здравомислещият човек, за който се счита. Типичната за западния човек надменност се проявява в склонността му да вижда туземците единствено в романтична светлина. Но същата надменност се оказва и първопричина в опитите за колонизация.

Подобно на „Сърцето на мрака“ от Конрад (както и създаденият по него шедьовър на Франсис Форд Копола „Апокалипсис сега“), „Прегръдката на змията“ изследва идеята за цивилизования човек, противоречивия прогрес, християнските прийоми и хегемонията. Първото пътуване се кулминира в срещата със садистичен испански свещеник, „спасяващ душите“ на сираците, като ги покровителства с камшик, отнема езика им и така се заключва в образа на католическия мъж, кръстител на „свирепите канибали“. Години по-късно, мисията на същия свещеник се е превърнала в свиреп култ, чийто лидер се смята за Исус, насърчавайки самобичуването и ритуалните самоубийства.

embrace-the-serpent-review-img03-2016

Двамата западняци са базирани на истински хора, въпреки че растението йакруна е фиктивно. Работата на Ричард Еванс Шултс из поречията на Амазонка надхвърля показаното във филма – изследванията му са довели до многостранни открития в медицината, както и до повратен скок в областта на психиделията. През 1979 г., той публикува в съавторство с доктор Хофман (откривателят на ЛСД) книгата „Plants of the Gods: Their Sacred, Healing and Hallucinogenic Powers”.

Монохромната визия на „Прегръдката на змията“ е нарушена само в една великолепна сцена, където цветовете експлоадират и (подобно на финала на Андрей Рубльов) безкомпромисно жигосват ума на зрителя.

Възрастният Карамакате е грохнал мъж, забравил обичаите на собствените си предци („Сега те са само рисунки по скалите“, оплаква той, докато гледа петроглифите), но се съгласява да помогне на Еванс в търсенето на йакруна. Когато Еванс се описва като човек, отдаден на растенията, Карамакате споделя, че това е първото разумно нещо, споделено му от бял човек.

Двете незабравими пътувания избистрят една поравно красива и трагична картина, изпъстрена с реверанси към „Повелителят на мухите“ и „Апокалипсис сега“, но чувстваща се като самобитно кино-преживяване, побрало (с думите на Карамакате) „най-лошото от два свята“.

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2016-05-19 at 19:21

    Жор, ти си любимият ми шаман!

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-05-19 at 19:44

    Жор-Ел!

    Отговор

  • 2016-05-19 at 22:30

    Жор Видал 😉

    Отговор

  • 2016-05-19 at 23:58

    Елф, ти си любимата ми билка!

    Отговор

  • 2016-05-20 at 00:31

    Жор, знам, че искаш да усетиш прегръдката на змията. 😀

    Отговор

  • 2016-05-20 at 09:36

    Баси, под моите рецензии коментарите винаги имат свое вътрешно движение (хе-хе), лишено от пряка връзка с текста и търсещо пряка връзка със… задника ми :)

    Отговор

  • Froassor
    2016-05-20 at 15:07

    Чудя се кога в Оperationkino ще започнaт да се пишат интелигентни рецензии? За никакъв „достоен“ дивак не става дума, bon sauvage е изразът….Четенето никога не вреди, макар да става въпрос за кино. Изобщо, в рецензирането, както и във всичко останало, си има правила, и те изискват контекстуализация, анализ и интерпретация, а не просто преразказ с елементи на разсъждение. Ако не знаете нищо за колониализма и за за отношението между колонизатори и колонизирани, ако не сте прочели дори „Откриването на Америка. Въпросът за другия“ на Цветан Тодоров (или въобще не знаете за съществуването на такава книга), защо се напъвате да пишете?

    Отговор

    • 2016-05-20 at 15:40

      Да бе, бахти бастуните. ОТГОВОРЕТЕ НА ЧОВЕКА, ВЕДНАГА!


    • vladislav
      2016-05-20 at 15:53

      Да живее колониализма, да го духат диваците. А на английски изразът е noble savage и е пълна измислица на „антрополозите на мира“. Чети Стивън Пинкър, ако изобщо си го чувал, претенциозен путьо.


    • UZUMAKI
      2016-05-20 at 15:54

      Пффф, точно пък Цветан Тодоров 😀


    • 2016-05-20 at 16:13

      Затова ви препоръчвам рецензиите на Мартин Касабов. Той много е чел.


  • 2016-05-20 at 16:08

    Веднага започвам да чета книги, за да стана контекстуалист по колониализъм.

    Отговор

Коментирайте