Никой / No One

Awakening
от на 2016-05-25
 

Никой” е добър български филм. Наясно съм, че това словосъчетание звучи крайно подозрително, самият аз не съм го използвал от години, а и не мислех, че скоро ще влезе в употреба. Всъщност, да задраскаме „български”, „Никой” е добър филм. Не се крие зад обидното повдигане на рамене, съпътствано от компромисни определения, като „ами, ние толкова си можем” – отношение, което отдавна спъва българското кино и предлага излишно успокоение, че виждаш ли, няма нужда да се преследва изящество, защото когато всичко останало е зле, и така ще мине. „Никой” обаче променя играта и оправданията изхвърчат през прозореца.

Филмът е дебютен за Андрей Андонов и е спонсориран от ентусиасти, без каквато и да е помощ от държавата. Още две високи летви, спрямо които бъдещите режисьори у нас ще трябва да калибрират представите си за успех. Като имаме предвид, че „Източни пиеси“ и „Урок“ имаха същото начало, човек неизменно се запитва дали у нас не е правило нещата да стават по трудния начин.

Историята в „Никой” е семпла. Вера (Гергана Плетньова) се е върнала в къщата на баща си, който наскоро е починал. Къщата, намираща се сред красотите на Родопите, е болезнено напомняне за миналото. Приятелят на Вера – Тони (Кристиян Милатинов) и общата им приятелка Таня (Силвия Петкова) имат афера, но все още не са го признали. Двамата изненадват Вера, като се появяват без покана. Скоро в съседната къща се нанасят Николай (Стоян Радев) и Лили (Йорданка Ангелова), които се държат предизвикателно, вдигат шум и се разкарват голи из двора. Става ясно, че преди години Николай е искал да купи земята от бащата на Вера и все още не се е отказал от плана си.

Кристиян Милатинов

Филмът започва със секс сцена, в която Тони целува Таня отдолу. „Никой” директно заявява, че няма да премълчава и ще гони провокация. От началните кадри успешно е поставена и основната тема – тази за женското пробуждане, за поемането на контрол. В този филм една жена ще се сблъска с най-големите си страхове и ще открие нов път към себе си. Таня не успява да свърши, защото телефонът иззвънява. Вера е.

Локацията, подобно на историята, също е максимално ограничена. Вила в гората. Действието в целия филм се развива в къщата, но усещането за камерност е разбито от красивите общи планове и дроновете, прелитащи над скалистите върхове. Чрез този похват се създават кадри, които ни отделят от човешката драма, поставят я на едно по-широко платно и създават приятната илюзия за материал, дошъл от високобюджетна продукция.

Не исках толкова бързо да говоря за техническите характеристики на филма, но не мога да сдържа въодушевлението си от това колко много е постигнато с ограничения бюджет, с който Андрей и екипът му са разполагали. „Никой” в нито един момент не изглежда и не звучи като евтина продукция. От цветовите палитри, кадрите отвисоко, до звуковата обработка, филмът убедително заявява, че е европейско кино от високо ниво. Страхотни са и музикалните композиции от Емелина Горчева, ефективно събиращи мистерийното и широтата на разрастващото се съзнание, което е основната тема на филма.

Никой

Колкото и да не прилича на български филми (което у нас си е комплимент), „Никой” всъщност показва истински българското. Не, нямам предвид панелни блокове, дискотеки и мутри. Достатъчно газехме в анемичните опити на българските режисьори за социален реализъм. Истински българското се корени във връзката ни с миналото, с натрупаните пластове страхове, които все още обитават из колективното ни съзнание. Отношението ни с природата, която е много повече от обикновени скали и дървета. Природата като дом и екзекутор, успокоител, който ни разтваря в себе си.

Петимата души, събрани във вилата на Вера, имат своите лични драми, които изглеждат огромни, непосилни за носене. Всеки от тях е потънал в себе си и отказва да види по-голямата картина. Постепенно, докато филмът се разгръща, с помощта на кадрите отвисоко и няколко по-поетични sequence-а, като този, в който Вера излиза да тича сред природата, виждаме един нов мащаб. Мащаб, който попива личното и създава устойчивата и непреходна картина на вечността.

Човек се замисля за всички, които са бродели по същите земи преди векове. Хора, носещи подобни тревоги и страхове. На общата вечеря Лили запява традиционна родопска песен, която носи мистичната меланхолия на обречените съдби, добре познати от българския фолклор. Всичко това е подсказано между другото. Липсва каквато и да е патриотична патетика. Постигнато е чрез езика на киното, което е най-голямото постижение, особено, когато притежава такава бистрота на внушението.

Гергана Плетньова

Никой” не е само сбор от красиви картинки, целящи да рекламират родопските красоти. В него се крие дълбоко психологическо изследване, което като паяк оплита паяжината си около главните герои, докато не ги задуши, докато не ги принуди да ритат бясно, за да си върнат живота. На всичкото отгоре структурата на духовното събуждане е конструирана по източна философия, в добавка на която не липсват и пищни кино препратки. Изумително е на колко нива работи този филм, а все още не съм споменал играта на Гергана Плетньова.

Вилата е с басейн. Около него героите си говорят, разсъбличат се, влизат във водата, правят любов, оглеждат се. Психологическо изследване, от което изплуват тайни, проведено до спокойната повърхност на водата, напомня на „Басейнът” на Франсоа Озон. В целия филм има нещо френско, примесено с малко скандинавска студенина. Всъщност басейнът има и друго значение.

За Вера водата е напомняне за стара травма, затова никога не се престрашава да се потопи. Тази отворена рана кореспондира със загубата на баща й. Харесаха ми няколко кадъра, в които камерата бълбука в чаша вода или кана на масата, откъдето чуваме приглушените гласове. Задушаването, липсата на въздух, която контрастира на простора навън е смазващ за Вера. Как е възможно това толкова красиво място да бъде затвор, да държи човека вързан в неговите страхове.

Напрежението в любовния триъгълник нараства с появата на Николай. Един от онези мъже-провокатори. Наперен, парадиращ с житейския си опит и културните познания, с чувство за хумор, което обижда, обсебващ всеки разговор. Може да е актьор, режисьор или… кино критик. Николай е провокаторът, той е момченцето с пръчка, което разбутва кошера, без да е наясно какви ще са последствията. Усмихва се, но това е усмивката на човек, преминал отвъд границите на човешкото, човек, изгубил основата под краката си, може би заради това и страстта му да купува земя, да се свърже отново с реалния свят.

Николай е катализаторът за промяната във Вера. Шокиращо е това, което се случва, но същевременно дълбоко логично. Андрей беше споменал някъде, че филмът използва източна философия, за да подреди фазите на духовно събуждане. Без значение дали вярвате или уважавате будистките учения, усещането за стегнатост и плътност, за силна вътрешна логика е опънато като въже и минава през всички сцени.

Имам любима сцена, която е еротична сцена. Как звучи само. Имам любима еротична сцена от български филм. Две жени правят любов, докато „Носталгия” на Тарковски се прожектира по голите им тела. Това е майсторска работа. Без самоцелност, страхотен коментар към сладострастието, отправен за пореден път на висок кино език.

Гергана Плетньова

Има грапавини във филма, които изпъкват единствено заради огромните качества на останалия материал. Затова и го чувствам като престъпление да акцентирам на тях. Предпочитам да се върна на най-големия актив, а именно играта на Гергана Плетньова. Не съм виждал по-добро актьорско изпълнение от сигурно десетилетие, мисля, че това е най-добрата ни млада актриса, абсолютно откровение. Всяка реплика звучи естествено и непринудено, има непредсказуемост в интонацията, която приковава вниманието и създава емоционална автентичност, която е избягала като от прокажен в играта на съвременните ни кино актьори. Не мога да спра да говоря колко добра е Плетньова. Искам още от нея.

Никой” е феноменален филм, в най-чистото значение на думата. Истинско съкровище, появило се сякаш изпод някоя родопска скала; провокативно предизвикателство, отправено от независим творец; отрезвяващ шамар за една вкисната институция, какъвто е Съюзът на българските филмови дейци; изящен пример за всички млади режисьори, че и у нас могат да се случват прекрасни неща.

Премиерата е 3-и юни в НДК (от тук можете да си купите билет). Отидете, гледайте го, говорете и споделяйте. Да не позволяваме добрите неща да се изплъзват измежду пръстите ни.

7.5/10

коментари
 
Отговорете »

 
  • Начев
    2016-05-25 at 14:56

    Няма да го пропусна! :)

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-05-25 at 15:28

    Thumbs up… and fingers crossed.

    Отговор

  • Жоро К
    2016-05-25 at 15:52

    Много интересен звучи този експеримент, няма да пропусна :)

    Отговор

  • Ивайло
    2016-05-25 at 16:21

    Връщам се в Пловдив другата седмица и се надявам да мине през някое от кината, защото наистина звучи доста обещаващо. Да съм надъхан за български филм – странна работа.

    Отговор

  • Na-Um
    2016-05-26 at 09:58

    Добре и по приятелски го подпря този филм! Но ще го гледаме, защото е независим и жанров, което заслужава подкрепа!

    Отговор

    • legrandelf
      2016-05-26 at 10:09

      В Операция Кино не подкрепяме по приятелски, който и да е филм. Просто защото Спирбърг, Лукас, Скорсезе, не-братята Андерсън, Финчър и кой ли още не, продължава да се правят, че не ни познават… когато им пращаме dick picks!


    • 2016-05-26 at 10:44

      lol… и терънс малик също!

      Науме, защо такива подозрения, бе, човек? Чудя се дали да тръгвам да ти обяснявам, че не съм се виждал с андрей андонов никога през живота си, или просто да ти препоръчам да гледаш филма. В смисъл… малко малоумно да говориш така, не мислиш ли?

      Ти така ли подпря „Каръци“? 😉


    • Na-Um
      2016-06-06 at 13:31

      Разбира се, че ще го гледам! Харесва ми идеята и стила на филма. Просто ми дойде малко в повече тоя патос! Самият режисьор също подходи леко натрапчиво с непрекъснатото натъртване, че ще гледаме „нещо невиждано“! Но пак казвам, абсолютно подкрепям независими проекти като този, дори и да имат недостатъци, важно е за всяко кино да има експерименти. Така че искрено се надявам да е успешен.


    • 2016-06-06 at 13:46

      супер! не е нещо невиждано, просто е нещо добро, направено у нас, което донякъде е същото.


  • toto
    2016-05-28 at 18:54

    „Две жени правят любов, докато „Носталгия” на Тарковски се прожектира по голите им тела“… в Родопите? – звучи като поредната претенциозно интелектуална чикия…

    Отговор

    • 2016-05-28 at 23:45

      кое му е претенциозното? има връзка с филма, не е самоцелно.

      пък и дори да беше, пак щях да съм палци горе.


  • DDL
    2016-06-04 at 18:43

    Претенциозна еклектика между Малик и Тарковски! Неадекватните визуални решения, кухите диалози (с изключение на малкото по-отличаващи се в иначе слабият диалог), неавтенична кино актьорска игра (да не кажа тотален miscast) … Дори и да приемем, че „Никой“ е „топлата вода“ в българската кино конюнктура и ако все пак Андрей има някакви претенции за пласиране на филма на световни фестивали за независимо кино, не смятам, че е нужно да хаби капитал и излишна енергия. Не знам, само времето ще покаже. Все пак това е моето субективно мнение (неангажиращ никой) и ако наистина предизвика фурор и бъде приет радушно от по-голямата част от зрителите, които са го гледали, то това обективно ще е голяма стъпка към популяризирането и насърчаването на независимото кино в България! :)

    Отговор

    • 2016-06-04 at 19:10

      хм, къде видя Малик?
      от Тарковски също няма нищо, освен „Носталгия“, който се прожектира, да, но не е оказал стилистично влияние върху филма.

      кое във визуалните решения ги прави неадекватни?
      неавтентична игра има, но има и най-автентичната ever в български филм от години.


    • DDL
      2016-06-04 at 20:16

      Близките планове на героинята на Вера, снимани от ниско и с акомпанимент на new age музика за пораждане на трансцедентален ефект – и това, ако не ти наподобява на „Дървото на живота“?!? Динамичният монтаж на кадрите също не бяха в синхрон с историята и това, което Андрей иска да ни (по)каже – твърде самоцелни. А относно Плетньова – ако Андонов при представянето на екипа преди самата прожекция не й беше вдигнал акциите с „това е ролята на живота й“ ,то не бих имал такива високи очаквания! Относно дали всяка реплика звучи автентично – е не, копеле! Ако мрънкането е автентичност и естетика, тогава бих се съгласил. Една Елена Телбис в „Каръци“ беше много по-автентична, без никаква условност (присъщи за театъра) и нотка фалш в изпълнението й…


    • 2016-06-04 at 20:41

      Музиката в Дървото не е new age, а класическа, както и във всички останали филми на Малик. Честно, не мисля, че „Никой“ черпи кой знае колко от там.

      Динамичен монтаж няма кой знае колко. А там където има, се връзва идеално с обърканото съзнание на Вера.

      Плетньова е шибано събитие. : ) Не знам за какво мрънкане говориш.


  • UZUMAKI
    2016-06-04 at 20:24

    На мен ми хареса – не бих му дал повече от 7, но пък е чистосъвестна седмица, а не по милост или с някакво (типично за иначе смърдящото родно кино) снизхождение. Не бях много възхитен от играта на съседа-бохем, но двете мацки са супер, особено Плетньова, която според мен постига сякаш непостижимото – да не звучи театрално и фейк, въпреки драмата на персонажа й и вътрешните там колизии, промени, катарзиси и пр. Хареса ми и че филмът наистина е някак извън времето – може да е история от всяка епоха или географска точка, което по ненатрапчив начин работи и на чисто „българско“ ниво, колкото и парадоксално да звучи (не си задължен да трепкаш гордо при вида на Родопите, същевременно оценяваш красотата, спокойствието и стаената емоция на въпросното място).

    PS Сцената с прожектирания филм в/у голите женски тела ми беше пределно окей – не искам да я oversell-вам, не е Второто кино пришествие, но е готина и макар леко претенциозна, има покритие.

    Отговор

    • DDL
      2016-06-04 at 20:34

      За еротичната сцена съм съгласен, че не беше самоцелна… Силвия Петкова има сладък задник 😀


    • 2016-06-04 at 20:42

      мисля, че тоя филм трябва да се продава с „на благой му хареса-ааа! ! !“ : ))))


    • UZUMAKI
      2016-06-04 at 21:16

      Да бе, труден съм, знаеш :)


    • DDL
      2016-06-04 at 22:02

      Благой е шизофреник 😀


    • UZUMAKI
      2016-06-04 at 23:56

      No, thank you.


  • Максим Генчев
    2016-06-08 at 09:49

    Не съм гледал, но ревюто разказа елементарно, макар и доброжелателно филма и невежата заблуда, че става дума на семпъл порно-сюжет, с дронове над родопите… ще ме вкара в салона наесен. Операция кино трябва да преосмисли заниманията си. Кинокритика се прави от образовани, мъдри хора, които вьвеждат зрителя в скритите за просто око пластове в творбата и насочват вниманието му към себепознание.

    Отговор

    • izumen
      2016-06-08 at 10:00

      генчев, ти ме вкарваш в космическо себепознаване с филмите си. искам да ги спра и да бъда сам в тъмна стая.


    • legrandelf
      2016-06-08 at 10:02

      Стига бе, това си беше почти културно обръщение. Ти веднага за космоса говориш… 😀


    • 2016-06-08 at 18:49

      вярно е културен. чак се почувствах гузно. :/


  • Максим Генчев
    2016-06-08 at 18:39

    Не знам кой се крие зад „Изумен“, но явно има желание да си говорим на „ти“, така че работи по въпроса, аз не връщам публика.

    Отговор

  • Максим Генчев
    2016-06-11 at 12:41

    Изумен е режисьора, наум е Дринов, останалите от уж дискусията са същите:), та: без причина Никой, няма как да стане Някой.

    Отговор

  • 2016-06-11 at 13:07

    Всъщност аз съм Калин Терзийски, а Наум е Сашо Диков. : )

    Отговор

  • Максим Генчев
    2016-06-11 at 20:32

    Аз съм командарев:)

    Отговор

  • Максим Генчев
    2016-06-13 at 21:13

    Операция кино нет да престане да разпространява слухове за умрели колеги. Това, меко казано, е нагло. 49 са застреляните педали в щатите, тукашните също ще ги последват.

    Отговор

  • Упорит
    2016-08-15 at 13:30

    Максим Генчев е най-големият мъжкар в българското кино!
    Само един истински мъж може толкова много да мрази „педалите“!
    Това неандерталско отношение е нормата в ИДИЛ, но не и в България.
    Срамота!

    Отговор

  • Упорит
    2016-08-15 at 15:12

    „Никой“ – уви! – не се е състоял.
    Няма нито дълбочинно изследване на женската сексуалност, нито авангарден киноезик. Филмът едва-едва срича до болка познати „новаторски“ клишета, подправени с драматургическо безсилие и безлична работа с актьорите. Гергана Плетньова гледа като пребозало теле в напразни опити да ни убеди, че страда дълбоко – при това неизвестно защо. Силвия Петкова може и да има готин задник, но това е единственото, което драматургията и режисурата й позволяват да покаже. Стоян Радев не се блещи толкова много, колкото в „Събирачът на трупове“, но и това не му помага да създаде убедителен образ. Лесбийската сцена е безвкусна (но за сметка на това – претенциозна!), както и всички останали „еротични“ епизоди. Сексът е мъ-ъ-ъ-ъка! Той, очевАдно, е основният двигател на „трансцеденталното пробуждане“, което страдалчески се ражда кадър след кадър. Това раждане се е случило вероятно единствено в главата на режисьора, защото на екрана то отсъства. Вместо него „съпреживяваме“ прилично заснети таймлапсове на прелестните Родопи, обилно гарнирани с подводни кадри, измънкани реплики (някои изобщо не се чуват) и фамозна прожекция на „Носталгия“ върху голи тела. Много ми е интересно как продуцентите са успяли да получат правата за (точно такова) използване на филма на Тарковски! Съмнявам се изобщо да са опитали!
    Заслужават уважение усилията на авторите и продуцентите да реализират филма само с частно финансиране. Щеше да е още по-добре, ако тези усилия бяха испирирани от силна драматургия и стабилни режисьорски умения. За съжаление, добрите актьори не могат сами да изнесат на гърба си нефелната конструкция на амбициозния филм, в който ентусиазмът на авторите не успява да прикрие, нежели да оправдае творческата оскъдица на реализацията.
    Жалко!

    Отговор

    • Андрей Андоов
      2016-08-26 at 10:57

      УПОРИТ, благодаря ти за мнението и за уважението!:)) Благодаря, че си отделил от времето си и си отишъл в Зала 1 да гледаш филма.
      Пиша ти отговор само, за да уточня относно правата на „Носталгия“. Сцената от „Носталгия“ която се уж се прожектира, не е от филма „НОСТАЛГИЯ“, а кадрите са с Ники- персонажа на Стоян Радев, който ходи в басейна със свещ в ръка. Няма нищо във филма от картина до звук, което да не е 100% направено за филма.

      Звукът в Зала 1 бе катастрофален, уверявам те, че в професионално озвучено кино, звука е безкомпромисен 5.1, докато в в НДК бе стерео система за концерти. Където буквално суб буфера и съраунд нямаше. Язък за 5 месеца работа по звука. Аз лично съжалявам много за това, но това е положението.

      Поздрави и успех,
      Амбициозният режисьор и продуцент на филма „Никой“:)
      А.Андонов

      П.С.
      Максим Генчев няма какво да му пишем, той си е цял филм.


  • ПИНКО
    2016-08-26 at 11:29

    Абе тука некой упорито се опитва да се изкара голям кинокритик , и упорито ни обяснява как секс сцените не струват , ама докато упорито се е съпротивлявал от надървяне е пропуснал да отбележи че във филма на Тарковски играе Стоян Радев

    Отговор

  • izumen
    2016-08-26 at 15:47

    Това ремейк на дунав мост ли е?

    Отговор

  • ме
    2016-12-06 at 17:57

    А който го е изпуснал?
    Диск, торент, нещо?

    Отговор

  • Андрей
    2017-03-30 at 13:46

    Само изкуството може да обединява. Потопете се от 7-ми април в едно съзерцание, което все по-рядко ни се случва. Потопете се в тъмнината на киносалона и вижте „Никой“!!!
    #Никой #noonethefilm #NoOne
    https://www.youtube.com/attribution_link?a=iWKt8M8QapI&u=%2Fwatch%3Fv%3DbEtIKj3Nz7Y%26feature%3Dshare

    Отговор

  • 2017-04-03 at 12:19

    Гледах филма:), много съм доволен, прекрасно преживяване!!! Браво на режисьора!

    Отговор

  • Григор
    2017-04-04 at 10:25

    Всичко, което разбирам от ревютата ти е, че не пиеш мастика с Ралица Петрова, но пиеш мастика с Андрей.

    Свръхаматьорско.

    Филмът е обиден.

    Отговор

  • Г. К. Зафиров
    2017-04-05 at 09:40

    Здравейте!
    Аз съм един от многот зрители на премиерата – лекар на 44, това което ме накара да споделя нещо е тази дива злост, завист и негативизъм лъхащ от някои коментари, коментари написани явно от люде които са много навътре във всичко свързано с киното – НЕ ВИ РАЗБИРАМ ДУМИЧКИТЕ, СЯКАШ СЕ ОТНАСЯТ ЗА НЯКОЙ ДРУГ ФИЛМ, ТОЗИ КОЙТО ГЛЕДАХ МИ ДОСТАВИ УДОВОЛСТВИЕ И ТЕМИ ЗА РАЗМИСЪЛ. НЕ СЪМ СПЕЦИАЛИСТ КАКТО Е ВИДНО, НО ЗА МЕН ВСИЧКО Е НАПРАВЕНО ПРОФЕСИОНАЛНО – НЯМА ФАЛШ ВСИЧКО Е ИСТИНСКО. Благодаря и пожелавам много успехи на филма, поздрави за екипа.
    П.С. И пак ще го гледам само да пристигне в Бургас – и няма да съм сам!

    Отговор

  • Velvet
    2017-04-12 at 21:34

    На мен филмът ми хареса, не мога да посоча конкретно какво, просто като цялостно усещане и продукт. На фона на повечето бг филми е действително добър и не е боза, която ни пробутват като хит. Гергана Плетньова играе много добре и също много ми хареса играта на Стоян Радев, самият му персонаж е интересен, за мен тяхната игра се откроява на фона на тази на другите актьори. И посланието на филма, събрано в думите на Николай на края на филма е вдъхновяващо: Никой не може да те направи щастлив и никой не може да тв направи нещастен!

    Отговор

  • Filmar
    2017-04-22 at 12:22

    „Никой“ е наистина хубав филм! Киното само по себе си е съставено от образи и звуци, а в това кинотворение те са наистина изящни. Героите са много интересни (Плетньова е феноменална). Природата е много въздействаща. Камерата говори на красив киноезик. А звуците са много богати и експресивни (в Дом на киното изживяването беше невероятно). Режисьорът Андрей Андонов се е справил повече от отлично, като се има предвид, че това му е дебютен филм. Синергията от всичко това прави „Никой“ шедьовър на българкото кино.

    Отговор

  • Anni
    2017-05-02 at 22:48

    Този филм показва най-дълбоките страхове на една жена и търсенето на нов път към самата себе си. Ако тръгнем от това, че българското във всеки един от нас е във връзката ни с миналото, с натрупаните страхове, които ни владеят до голяма степен, отношението ни с природата като дом и екзекутор, спасител, който ни разтваря в себе си. На няколко пъти се замислих за всички, които са живеели по тези места преди векове – хора, които са носели подобни страхове, мистичната меланхолия на обречените съдби.

    „Никой“ е филм, който се различава не само със историята си, но и със актьорската игра, музиката, която е магнетична и мистична. Филм, който бих гледала със сигурност още няколко пъти. Благодаря!

    Отговор

  • Victoria
    2017-05-03 at 07:16

    Как се описва брутално доброто произведение на Андрей, което чакам от три години и как да ви ръчна да го гледате, да го преживеете, да го чувствате, да подкрепите сътвореното и целия екип, който не знам дали си дава сметка какво е излязло чрез тях? Доста хора са се опитали да го опишат из публикации и постове в интернет, четох някои преди да гледам, но нищо не се доближава и мъничко за мен. Затова просто отидете да го гледате, особено ако претендирате пред себе си, че имате нещо повече от телесна обвивка. С мои простички, прагматично първични думи: „Никой“ категорично не е за всеки, не е за конете с капаци, които няма да излязат от рамката на определен герой и няма да видят хилядите скрити послания от всичките им страни и няма да се слеят с образа на всеки един от героите. Или поне не и докато са още в комфортната духовна плиткост на сегашния си живот. Всяка дума, всеки жест, музичката, монтажа – всичко е на място, нищо не е излишно, нищо не е в повече. Филмчето е палитра от чувства, всички възможни на света, от началото до надписите те държи за гърлото и не те пуска, рови из теб и ти говори, че още си жив, че не си умрял и никога няма, а само си се престорил. Задължително се гледа сам, задължително. Иначе няма да си позволите и половината усещания, които събужда. Андрей Андонов, браво, благодаря! Думите са Думите са толкова постни..

    Отговор

  • Andrey
    2017-05-24 at 19:04

    Весел празник!
    Филмът NO ONE „Никой“ може да се гледа онлайн от тук!
    Споделете!
    https://vimeo.com/ondemand/noone

    Отговор

  • 2017-07-05 at 09:46

    Ако се интересувате от кино, от този сайт може да свалите книгата UNDERNEATH THE RADAR – в нея се разказва за процеса по създаването на НИКОЙ.
    http://www.noonethefilm.com

    Отговор

    • Александър
      2017-07-05 at 15:57

      „Легендата на българското кино“, както сам се нарича режисьорът на този филм, мине-не-мине време, пусне някой коментар, за да рекламира претенциозната си самоцелна история. Добре, че поне не е като дивашките комплексари от „Бензин“ или лудия лапач на турците Генчев 😮


  • 2017-10-12 at 19:54

    Филмът НИКОЙ е купен от HBO и ще може да го гледате от 1 Декември 2017 по HBO и CINEMAX
    http://www.noonethefilm.com

    Отговор

Коментирайте