Никой” е добър български филм. Наясно съм, че това словосъчетание звучи крайно подозрително, самият аз не съм го използвал от години, а и не мислех, че скоро ще влезе в употреба. Всъщност, да задраскаме „български”, „Никой” е добър филм. Не се крие зад обидното повдигане на рамене, съпътствано от компромисни определения, като „ами, ние толкова си можем” – отношение, което отдавна спъва българското кино и предлага излишно успокоение, че виждаш ли, няма нужда да се преследва изящество, защото когато всичко останало е зле, и така ще мине. „Никой” обаче променя играта и оправданията изхвърчат през прозореца.

Филмът е дебютен за Андрей Андонов и е спонсориран от ентусиасти, без каквато и да е помощ от държавата. Още две високи летви, спрямо които бъдещите режисьори у нас ще трябва да калибрират представите си за успех. Като имаме предвид, че „Източни пиеси“ и „Урок“ имаха същото начало, човек неизменно се запитва дали у нас не е правило нещата да стават по трудния начин.

Историята в „Никой” е семпла. Вера (Гергана Плетньова) се е върнала в къщата на баща си, който наскоро е починал. Къщата, намираща се сред красотите на Родопите, е болезнено напомняне за миналото. Приятелят на Вера – Тони (Кристиян Милатинов) и общата им приятелка Таня (Силвия Петкова) имат афера, но все още не са го признали. Двамата изненадват Вера, като се появяват без покана. Скоро в съседната къща се нанасят Николай (Стоян Радев) и Лили (Йорданка Ангелова), които се държат предизвикателно, вдигат шум и се разкарват голи из двора. Става ясно, че преди години Николай е искал да купи земята от бащата на Вера и все още не се е отказал от плана си.

Кристиян Милатинов

Филмът започва със секс сцена, в която Тони целува Таня отдолу. „Никой” директно заявява, че няма да премълчава и ще гони провокация. От началните кадри успешно е поставена и основната тема – тази за женското пробуждане, за поемането на контрол. В този филм една жена ще се сблъска с най-големите си страхове и ще открие нов път към себе си. Таня не успява да свърши, защото телефонът иззвънява. Вера е.

Локацията, подобно на историята, също е максимално ограничена. Вила в гората. Действието в целия филм се развива в къщата, но усещането за камерност е разбито от красивите общи планове и дроновете, прелитащи над скалистите върхове. Чрез този похват се създават кадри, които ни отделят от човешката драма, поставят я на едно по-широко платно и създават приятната илюзия за материал, дошъл от високобюджетна продукция.

Не исках толкова бързо да говоря за техническите характеристики на филма, но не мога да сдържа въодушевлението си от това колко много е постигнато с ограничения бюджет, с който Андрей и екипът му са разполагали. „Никой” в нито един момент не изглежда и не звучи като евтина продукция. От цветовите палитри, кадрите отвисоко, до звуковата обработка, филмът убедително заявява, че е европейско кино от високо ниво. Страхотни са и музикалните композиции от Емелина Горчева, ефективно събиращи мистерийното и широтата на разрастващото се съзнание, което е основната тема на филма.

Никой

Колкото и да не прилича на български филми (което у нас си е комплимент), „Никой” всъщност показва истински българското. Не, нямам предвид панелни блокове, дискотеки и мутри. Достатъчно газехме в анемичните опити на българските режисьори за социален реализъм. Истински българското се корени във връзката ни с миналото, с натрупаните пластове страхове, които все още обитават из колективното ни съзнание. Отношението ни с природата, която е много повече от обикновени скали и дървета. Природата като дом и екзекутор, успокоител, който ни разтваря в себе си.

Петимата души, събрани във вилата на Вера, имат своите лични драми, които изглеждат огромни, непосилни за носене. Всеки от тях е потънал в себе си и отказва да види по-голямата картина. Постепенно, докато филмът се разгръща, с помощта на кадрите отвисоко и няколко по-поетични sequence-а, като този, в който Вера излиза да тича сред природата, виждаме един нов мащаб. Мащаб, който попива личното и създава устойчивата и непреходна картина на вечността.

Човек се замисля за всички, които са бродели по същите земи преди векове. Хора, носещи подобни тревоги и страхове. На общата вечеря Лили запява традиционна родопска песен, която носи мистичната меланхолия на обречените съдби, добре познати от българския фолклор. Всичко това е подсказано между другото. Липсва каквато и да е патриотична патетика. Постигнато е чрез езика на киното, което е най-голямото постижение, особено, когато притежава такава бистрота на внушението.

Гергана Плетньова

Никой” не е само сбор от красиви картинки, целящи да рекламират родопските красоти. В него се крие дълбоко психологическо изследване, което като паяк оплита паяжината си около главните герои, докато не ги задуши, докато не ги принуди да ритат бясно, за да си върнат живота. На всичкото отгоре структурата на духовното събуждане е конструирана по източна философия, в добавка на която не липсват и пищни кино препратки. Изумително е на колко нива работи този филм, а все още не съм споменал играта на Гергана Плетньова.

Вилата е с басейн. Около него героите си говорят, разсъбличат се, влизат във водата, правят любов, оглеждат се. Психологическо изследване, от което изплуват тайни, проведено до спокойната повърхност на водата, напомня на „Басейнът” на Франсоа Озон. В целия филм има нещо френско, примесено с малко скандинавска студенина. Всъщност басейнът има и друго значение.

За Вера водата е напомняне за стара травма, затова никога не се престрашава да се потопи. Тази отворена рана кореспондира със загубата на баща й. Харесаха ми няколко кадъра, в които камерата бълбука в чаша вода или кана на масата, откъдето чуваме приглушените гласове. Задушаването, липсата на въздух, която контрастира на простора навън е смазващ за Вера. Как е възможно това толкова красиво място да бъде затвор, да държи човека вързан в неговите страхове.

Напрежението в любовния триъгълник нараства с появата на Николай. Един от онези мъже-провокатори. Наперен, парадиращ с житейския си опит и културните познания, с чувство за хумор, което обижда, обсебващ всеки разговор. Може да е актьор, режисьор или… кино критик. Николай е провокаторът, той е момченцето с пръчка, което разбутва кошера, без да е наясно какви ще са последствията. Усмихва се, но това е усмивката на човек, преминал отвъд границите на човешкото, човек, изгубил основата под краката си, може би заради това и страстта му да купува земя, да се свърже отново с реалния свят.

Николай е катализаторът за промяната във Вера. Шокиращо е това, което се случва, но същевременно дълбоко логично. Андрей беше споменал някъде, че филмът използва източна философия, за да подреди фазите на духовно събуждане. Без значение дали вярвате или уважавате будистките учения, усещането за стегнатост и плътност, за силна вътрешна логика е опънато като въже и минава през всички сцени.

Имам любима сцена, която е еротична сцена. Как звучи само. Имам любима еротична сцена от български филм. Две жени правят любов, докато „Носталгия” на Тарковски се прожектира по голите им тела. Това е майсторска работа. Без самоцелност, страхотен коментар към сладострастието, отправен за пореден път на висок кино език.

Гергана Плетньова

Има грапавини във филма, които изпъкват единствено заради огромните качества на останалия материал. Затова и го чувствам като престъпление да акцентирам на тях. Предпочитам да се върна на най-големия актив, а именно играта на Гергана Плетньова. Не съм виждал по-добро актьорско изпълнение от сигурно десетилетие, мисля, че това е най-добрата ни млада актриса, абсолютно откровение. Всяка реплика звучи естествено и непринудено, има непредсказуемост в интонацията, която приковава вниманието и създава емоционална автентичност, която е избягала като от прокажен в играта на съвременните ни кино актьори. Не мога да спра да говоря колко добра е Плетньова. Искам още от нея.

Никой” е феноменален филм, в най-чистото значение на думата. Истинско съкровище, появило се сякаш изпод някоя родопска скала; провокативно предизвикателство, отправено от независим творец; отрезвяващ шамар за една вкисната институция, какъвто е Съюзът на българските филмови дейци; изящен пример за всички млади режисьори, че и у нас могат да се случват прекрасни неща.

Премиерата е 3-и юни в НДК (от тук можете да си купите билет). Отидете, гледайте го, говорете и споделяйте. Да не позволяваме добрите неща да се изплъзват измежду пръстите ни.

7.5/10

https://www.youtube.com/watch?v=bEtIKj3Nz7Y

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

59 Comments

  1. Много интересен звучи този експеримент, няма да пропусна 🙂

  2. Връщам се в Пловдив другата седмица и се надявам да мине през някое от кината, защото наистина звучи доста обещаващо. Да съм надъхан за български филм – странна работа.

  3. Добре и по приятелски го подпря този филм! Но ще го гледаме, защото е независим и жанров, което заслужава подкрепа!

    1. В Операция Кино не подкрепяме по приятелски, който и да е филм. Просто защото Спирбърг, Лукас, Скорсезе, не-братята Андерсън, Финчър и кой ли още не, продължава да се правят, че не ни познават… когато им пращаме dick picks!

    2. lol… и терънс малик също!

      Науме, защо такива подозрения, бе, човек? Чудя се дали да тръгвам да ти обяснявам, че не съм се виждал с андрей андонов никога през живота си, или просто да ти препоръчам да гледаш филма. В смисъл… малко малоумно да говориш така, не мислиш ли?

      Ти така ли подпря „Каръци“? 😉

    3. Разбира се, че ще го гледам! Харесва ми идеята и стила на филма. Просто ми дойде малко в повече тоя патос! Самият режисьор също подходи леко натрапчиво с непрекъснатото натъртване, че ще гледаме „нещо невиждано“! Но пак казвам, абсолютно подкрепям независими проекти като този, дори и да имат недостатъци, важно е за всяко кино да има експерименти. Така че искрено се надявам да е успешен.

    4. супер! не е нещо невиждано, просто е нещо добро, направено у нас, което донякъде е същото.

  4. „Две жени правят любов, докато „Носталгия” на Тарковски се прожектира по голите им тела“… в Родопите? – звучи като поредната претенциозно интелектуална чикия…

    1. кое му е претенциозното? има връзка с филма, не е самоцелно.

      пък и дори да беше, пак щях да съм палци горе.

  5. Претенциозна еклектика между Малик и Тарковски! Неадекватните визуални решения, кухите диалози (с изключение на малкото по-отличаващи се в иначе слабият диалог), неавтенична кино актьорска игра (да не кажа тотален miscast) … Дори и да приемем, че „Никой“ е „топлата вода“ в българската кино конюнктура и ако все пак Андрей има някакви претенции за пласиране на филма на световни фестивали за независимо кино, не смятам, че е нужно да хаби капитал и излишна енергия. Не знам, само времето ще покаже. Все пак това е моето субективно мнение (неангажиращ никой) и ако наистина предизвика фурор и бъде приет радушно от по-голямата част от зрителите, които са го гледали, то това обективно ще е голяма стъпка към популяризирането и насърчаването на независимото кино в България! 🙂

    1. хм, къде видя Малик?
      от Тарковски също няма нищо, освен „Носталгия“, който се прожектира, да, но не е оказал стилистично влияние върху филма.

      кое във визуалните решения ги прави неадекватни?
      неавтентична игра има, но има и най-автентичната ever в български филм от години.

    2. Близките планове на героинята на Вера, снимани от ниско и с акомпанимент на new age музика за пораждане на трансцедентален ефект – и това, ако не ти наподобява на „Дървото на живота“?!? Динамичният монтаж на кадрите също не бяха в синхрон с историята и това, което Андрей иска да ни (по)каже – твърде самоцелни. А относно Плетньова – ако Андонов при представянето на екипа преди самата прожекция не й беше вдигнал акциите с „това е ролята на живота й“ ,то не бих имал такива високи очаквания! Относно дали всяка реплика звучи автентично – е не, копеле! Ако мрънкането е автентичност и естетика, тогава бих се съгласил. Една Елена Телбис в „Каръци“ беше много по-автентична, без никаква условност (присъщи за театъра) и нотка фалш в изпълнението й…

    3. Музиката в Дървото не е new age, а класическа, както и във всички останали филми на Малик. Честно, не мисля, че „Никой“ черпи кой знае колко от там.

      Динамичен монтаж няма кой знае колко. А там където има, се връзва идеално с обърканото съзнание на Вера.

      Плетньова е шибано събитие. : ) Не знам за какво мрънкане говориш.

  6. На мен ми хареса – не бих му дал повече от 7, но пък е чистосъвестна седмица, а не по милост или с някакво (типично за иначе смърдящото родно кино) снизхождение. Не бях много възхитен от играта на съседа-бохем, но двете мацки са супер, особено Плетньова, която според мен постига сякаш непостижимото – да не звучи театрално и фейк, въпреки драмата на персонажа й и вътрешните там колизии, промени, катарзиси и пр. Хареса ми и че филмът наистина е някак извън времето – може да е история от всяка епоха или географска точка, което по ненатрапчив начин работи и на чисто „българско“ ниво, колкото и парадоксално да звучи (не си задължен да трепкаш гордо при вида на Родопите, същевременно оценяваш красотата, спокойствието и стаената емоция на въпросното място).

    PS Сцената с прожектирания филм в/у голите женски тела ми беше пределно окей – не искам да я oversell-вам, не е Второто кино пришествие, но е готина и макар леко претенциозна, има покритие.

    1. За еротичната сцена съм съгласен, че не беше самоцелна… Силвия Петкова има сладък задник 😀

    2. мисля, че тоя филм трябва да се продава с „на благой му хареса-ааа! ! !“ : ))))

  7. Не съм гледал, но ревюто разказа елементарно, макар и доброжелателно филма и невежата заблуда, че става дума на семпъл порно-сюжет, с дронове над родопите… ще ме вкара в салона наесен. Операция кино трябва да преосмисли заниманията си. Кинокритика се прави от образовани, мъдри хора, които вьвеждат зрителя в скритите за просто око пластове в творбата и насочват вниманието му към себепознание.

    1. генчев, ти ме вкарваш в космическо себепознаване с филмите си. искам да ги спра и да бъда сам в тъмна стая.

    2. Стига бе, това си беше почти културно обръщение. Ти веднага за космоса говориш… 😀

  8. Не знам кой се крие зад „Изумен“, но явно има желание да си говорим на „ти“, така че работи по въпроса, аз не връщам публика.

  9. Изумен е режисьора, наум е Дринов, останалите от уж дискусията са същите:), та: без причина Никой, няма как да стане Някой.

  10. Операция кино нет да престане да разпространява слухове за умрели колеги. Това, меко казано, е нагло. 49 са застреляните педали в щатите, тукашните също ще ги последват.

  11. Максим Генчев е най-големият мъжкар в българското кино!
    Само един истински мъж може толкова много да мрази „педалите“!
    Това неандерталско отношение е нормата в ИДИЛ, но не и в България.
    Срамота!

  12. „Никой“ – уви! – не се е състоял.
    Няма нито дълбочинно изследване на женската сексуалност, нито авангарден киноезик. Филмът едва-едва срича до болка познати „новаторски“ клишета, подправени с драматургическо безсилие и безлична работа с актьорите. Гергана Плетньова гледа като пребозало теле в напразни опити да ни убеди, че страда дълбоко – при това неизвестно защо. Силвия Петкова може и да има готин задник, но това е единственото, което драматургията и режисурата й позволяват да покаже. Стоян Радев не се блещи толкова много, колкото в „Събирачът на трупове“, но и това не му помага да създаде убедителен образ. Лесбийската сцена е безвкусна (но за сметка на това – претенциозна!), както и всички останали „еротични“ епизоди. Сексът е мъ-ъ-ъ-ъка! Той, очевАдно, е основният двигател на „трансцеденталното пробуждане“, което страдалчески се ражда кадър след кадър. Това раждане се е случило вероятно единствено в главата на режисьора, защото на екрана то отсъства. Вместо него „съпреживяваме“ прилично заснети таймлапсове на прелестните Родопи, обилно гарнирани с подводни кадри, измънкани реплики (някои изобщо не се чуват) и фамозна прожекция на „Носталгия“ върху голи тела. Много ми е интересно как продуцентите са успяли да получат правата за (точно такова) използване на филма на Тарковски! Съмнявам се изобщо да са опитали!
    Заслужават уважение усилията на авторите и продуцентите да реализират филма само с частно финансиране. Щеше да е още по-добре, ако тези усилия бяха испирирани от силна драматургия и стабилни режисьорски умения. За съжаление, добрите актьори не могат сами да изнесат на гърба си нефелната конструкция на амбициозния филм, в който ентусиазмът на авторите не успява да прикрие, нежели да оправдае творческата оскъдица на реализацията.
    Жалко!

    1. УПОРИТ, благодаря ти за мнението и за уважението!:)) Благодаря, че си отделил от времето си и си отишъл в Зала 1 да гледаш филма.
      Пиша ти отговор само, за да уточня относно правата на „Носталгия“. Сцената от „Носталгия“ която се уж се прожектира, не е от филма „НОСТАЛГИЯ“, а кадрите са с Ники- персонажа на Стоян Радев, който ходи в басейна със свещ в ръка. Няма нищо във филма от картина до звук, което да не е 100% направено за филма.

      Звукът в Зала 1 бе катастрофален, уверявам те, че в професионално озвучено кино, звука е безкомпромисен 5.1, докато в в НДК бе стерео система за концерти. Където буквално суб буфера и съраунд нямаше. Язък за 5 месеца работа по звука. Аз лично съжалявам много за това, но това е положението.

      Поздрави и успех,
      Амбициозният режисьор и продуцент на филма „Никой“:)
      А.Андонов

      П.С.
      Максим Генчев няма какво да му пишем, той си е цял филм.

  13. Абе тука некой упорито се опитва да се изкара голям кинокритик , и упорито ни обяснява как секс сцените не струват , ама докато упорито се е съпротивлявал от надървяне е пропуснал да отбележи че във филма на Тарковски играе Стоян Радев

  14. Всичко, което разбирам от ревютата ти е, че не пиеш мастика с Ралица Петрова, но пиеш мастика с Андрей.

    Свръхаматьорско.

    Филмът е обиден.

  15. Здравейте!
    Аз съм един от многот зрители на премиерата – лекар на 44, това което ме накара да споделя нещо е тази дива злост, завист и негативизъм лъхащ от някои коментари, коментари написани явно от люде които са много навътре във всичко свързано с киното – НЕ ВИ РАЗБИРАМ ДУМИЧКИТЕ, СЯКАШ СЕ ОТНАСЯТ ЗА НЯКОЙ ДРУГ ФИЛМ, ТОЗИ КОЙТО ГЛЕДАХ МИ ДОСТАВИ УДОВОЛСТВИЕ И ТЕМИ ЗА РАЗМИСЪЛ. НЕ СЪМ СПЕЦИАЛИСТ КАКТО Е ВИДНО, НО ЗА МЕН ВСИЧКО Е НАПРАВЕНО ПРОФЕСИОНАЛНО – НЯМА ФАЛШ ВСИЧКО Е ИСТИНСКО. Благодаря и пожелавам много успехи на филма, поздрави за екипа.
    П.С. И пак ще го гледам само да пристигне в Бургас – и няма да съм сам!

  16. На мен филмът ми хареса, не мога да посоча конкретно какво, просто като цялостно усещане и продукт. На фона на повечето бг филми е действително добър и не е боза, която ни пробутват като хит. Гергана Плетньова играе много добре и също много ми хареса играта на Стоян Радев, самият му персонаж е интересен, за мен тяхната игра се откроява на фона на тази на другите актьори. И посланието на филма, събрано в думите на Николай на края на филма е вдъхновяващо: Никой не може да те направи щастлив и никой не може да тв направи нещастен!

  17. „Никой“ е наистина хубав филм! Киното само по себе си е съставено от образи и звуци, а в това кинотворение те са наистина изящни. Героите са много интересни (Плетньова е феноменална). Природата е много въздействаща. Камерата говори на красив киноезик. А звуците са много богати и експресивни (в Дом на киното изживяването беше невероятно). Режисьорът Андрей Андонов се е справил повече от отлично, като се има предвид, че това му е дебютен филм. Синергията от всичко това прави „Никой“ шедьовър на българкото кино.

  18. Този филм показва най-дълбоките страхове на една жена и търсенето на нов път към самата себе си. Ако тръгнем от това, че българското във всеки един от нас е във връзката ни с миналото, с натрупаните страхове, които ни владеят до голяма степен, отношението ни с природата като дом и екзекутор, спасител, който ни разтваря в себе си. На няколко пъти се замислих за всички, които са живеели по тези места преди векове – хора, които са носели подобни страхове, мистичната меланхолия на обречените съдби.

    „Никой“ е филм, който се различава не само със историята си, но и със актьорската игра, музиката, която е магнетична и мистична. Филм, който бих гледала със сигурност още няколко пъти. Благодаря!

  19. Как се описва брутално доброто произведение на Андрей, което чакам от три години и как да ви ръчна да го гледате, да го преживеете, да го чувствате, да подкрепите сътвореното и целия екип, който не знам дали си дава сметка какво е излязло чрез тях? Доста хора са се опитали да го опишат из публикации и постове в интернет, четох някои преди да гледам, но нищо не се доближава и мъничко за мен. Затова просто отидете да го гледате, особено ако претендирате пред себе си, че имате нещо повече от телесна обвивка. С мои простички, прагматично първични думи: „Никой“ категорично не е за всеки, не е за конете с капаци, които няма да излязат от рамката на определен герой и няма да видят хилядите скрити послания от всичките им страни и няма да се слеят с образа на всеки един от героите. Или поне не и докато са още в комфортната духовна плиткост на сегашния си живот. Всяка дума, всеки жест, музичката, монтажа – всичко е на място, нищо не е излишно, нищо не е в повече. Филмчето е палитра от чувства, всички възможни на света, от началото до надписите те държи за гърлото и не те пуска, рови из теб и ти говори, че още си жив, че не си умрял и никога няма, а само си се престорил. Задължително се гледа сам, задължително. Иначе няма да си позволите и половината усещания, които събужда. Андрей Андонов, браво, благодаря! Думите са Думите са толкова постни..

    1. „Легендата на българското кино“, както сам се нарича режисьорът на този филм, мине-не-мине време, пусне някой коментар, за да рекламира претенциозната си самоцелна история. Добре, че поне не е като дивашките комплексари от „Бензин“ или лудия лапач на турците Генчев ?

  20. Провокиран от една недотам лицеприятна, но надявам се все пак градивна за авторите на филма фейсбук дискусия, ще сложа точка на спора с личното си мнение за „Никой“ и тук, защото вярвам, че тази реакция би имала по-скоро положителен ефект.

    Визуално „Никой“ е наистина изключителен филм. Предвид условията и ресурса с който е правен, бих го определил като явление дори не само за в рамките на България. Прекрасна операторска работа, движение на камерата, ъгли на заснемане, фокус, цветова палитра, звук, музика, монтаж … всичко е на много високо ниво и носи основна вина за създаването на специфичната атмосферата. В тези (технически) аспекти филмът наистина заслужава аплодисменти.

    От тук нататък обаче важи клишето „хубава работа, ама българска“, защото в останалото и особено в частта си „разказ“ филмът претърпява колосален провал. Некохеретно повествование, немотивирани действия от страна на персонажите, слаб диалог. Актьорите по никакъв начин не създават илюзията за емоционална близост помежду си, което все пак е в основата на всеки един любовен триъгълник и тук според мен вината е основно на режисьора, който ми се струва, че ги е оставил сами да запълват сцените с импровизация. Самоцелни еротични сцени, които дори ми трудно да ги определям като „еротични“, защото поне според мен – гола цица тук и пъшкане там не са достатъчни да заредят сцената със страст. Не споделям и превъзнасянето по играта на Гергана Плетньова, ОК е, но нищо повече. С изключение на Силвия Петкова, която на моменти наистина стоеше естествено, другите актьори бяха на ниво училищна пиеска.
    Толкова за „Никой“. Симпатичен експеримент, който Е длъжен да остане на това ниво – един вид (първа) стъпка в развитието на човек, който тепърва се учи да РАЗКАЗВА истории.

    По повод документалният „филм за филма“ „Кой е Никой“, прясно и абсолютно неуместно преозаглавен на „Възвишения“, мнението ми е крайно негативно. Този претенциозен авторски вопъл изобщо не би трябвало да съществува, но въпреки всичко ще подтикна всеки на който му е интересно да го види. Филмът е свободен за гледане в youtube и ако човек успее да се дистанцира от евтините послания, мисля, че може да научи любопитни подробности около снимките на филма, проблемите на създателите на независимото кино и прочие.

    Ще подтикна също всеки да си направи труда да изгледа и „Никой“ и ако има какъвто и да е проблем с филма (или пък иска да похвали авторите) да го стори с коментар тук. Обратната връзка в подобни случаи е много важна, особено след дебют, защото дава възможност за авторите да дефинират и коригират грешките си за в бъдеще. Филмът вече го има в HBO GO.

  21. Този филм е пълна катастрофа. Откъм драматургия, кастинг, режисьорска работа. По едно време получих буквално гадене от претрупаните кадри, а репликите излизаха от устатата на актьорите като че ли са малоумни. Нищо българско, познато и приятно не видях нито във визията им, нито в обстановката с изкл. на планинския пейзаж, който обаче също беше прекалено арт предаден. Моето мнение – като изключим нелошия сюжет, не си губете времето, не си струва.

  22. Феноменалното във филма е това, че се опитва да обясни и оправдае разврата, безотговорността, арогантността и наглостта, като цяло липсата на морал, сред обърканите хора в едно много слабо общество (като българското).
    Всичко се дължи на сексуалната енергия – сякаш е едно от главните послания – и във филма има доста симпатичен секс, само че без съзидателна сила – уви, семето се излива напразно, нищо не се създава, освен да се освободи нагона.
    Фабулата се гради единствено на наглостта и арогантността на главния герой, който избива комплекси/ травма от това, че жена му е избягала с най-добрия му приятел. В реалния живот такъв герой щеше да яде бой или – в по-нормални общества – лекуван в психиатрия или полиция.
    Най-стойностният момент във филма е режисьорската самоирония – споменава се даже неговото име. Кифличката, която този режисьор трябва сега да търпи, щото бил искал да си ляга с нея, след няколко години може да се окаже, че вече тази кифла е сбръчкана или дебела и режисьорът няма повече да я търпи. Съзидателната сила на секса… е изгубена, отишла е на халост…
    В заключение – хубави кадри, нелош секс с млади момичета и много лоши и пошли послания за хората, най-вече в Бг – че всичко е чукане на момента, че всеки преминава през любовни триъгълници/ изневери и… и дори и да се превърне в нещо като чудовище, това пак е Ок… Сори…

  23. Пичове, още не съм гледал филма, но да питам. Верно ли се ебат, питам за да знам, да го гледам или да не си губя времето.

  24. Не искам да гледам секс сцени в киното или където и да било, гъделичкащи първичните и най-низки страсти в човека. Особено не искам да гледам лезбийски или педалски извращения, представени като част от нормалността, като нещо достъпно и дори привлекателно. Не искам да гледам за далавераджии, груби и безскрупулни типове, депресирани и ненаясно с общочовешките ценности жени, които са пушечно месо и „готини задници“. Искам да гледам филм за истински хора, с истинските ценности, кротки, мили, възпитани и интелигенти хора. Филм за хората герои, за хората, които имат силата да излязат от матрицата и да се борят със злото около нас, за хората, които са солта на земята. Филм, който ще остави радост в душата, а не объркване и горчилка. За истинските българи със здравия морал. Такъв филм с такава корица и съдържание няма да гледам. Нито пък новия филм на този режисьор, чието предълго интервю внимателно изчетох. И не съм само аз, която мисли така, просто повечето хора с подобна нагласа не пишем коментари. Но трябва да ги има. За да се чуе някъде-не искаме пошлост, разврат, педерастии, схеми, далавери и материалистичен поглед към всичко. Това не е единствения поглед към хората и в частност към българите. Режисьор, на който му липсва морал и разграничение, едва ли ще разбере това. И все пак го казвам, някъде ще се чуе.