Любезните пичове / The Nice Guys 

So you're telling me you made a porno where the plot is the point
от на 2016-05-29
 

Некадърният частен детектив Холанд Марч (Райън Гослинг) и наемникът Джаксън Хийли (Ръсел Кроу) разследват изчезването на момиче и смъртта на порно звезда. Свързани ли са двете и какво по дяволите става?

Дъщерята на Марч (Енгауъри Райс), въпреки крехката си възраст, също е нетърпелива да разгадае мистерията. Изчезналото момиче се казва Амелия, а майка й (Ким Бейсингър) дава мило и драго, за да я открие. Далавери с автомобилни заводи, конспирации, екологични протести в защита на птиците и страх от пчели-убийци. Да не говорим за сюжета, защото ще ми се прииска да си пръсна мозъка.

Шейн Блек и Антъни Багарози пишат сценария още през 2001 г., но никое студио не го приема. След пет години пробват да го разтеглят в сериал, но условията не са добри. Чак сега, след тринадесет години протакане, идва ред на един последен опит. Агентът на Гослинг отговаря с: „This is the sort of thing Ryan’s looking for”. Кроу се присъединява и чудото се случва.

Вдъхновението за „Любезните пичове” идва от старите детективски трилъри и кичозните криминални романи, които се продават по летищата през 50’-те и 60’-те (с култови илюстрации от Робърт Макгинис). Блек е впечатлен от занаятчийството, което се е извършвало в разказването на тези истории. При тях не става въпрос за литература, а за увлекателност. Колко дълго ще задържат вниманието ти чрез майсторски изпълнени схеми. Междувременно в някои от тях се промъква и подтекст, превръщат се в шедьоври на жанра.

Робърт Макгинис очертава седуктивното очарование на ноар вселената

Робърт Макгинис очертава седуктивното очарование на ноар вселената

Въпреки популярността им, малко от тях получават качествени адаптации. От периода се откроява единствено „Нощни маневри”, който може да се квалифицира като един от първите нео ноари. В него героят на Джийн Хекман маркира значителна промяна в образа на частния детектив, представяйки го с човешки слабости и недостатъци. Любимият на цяло поколение американци Филип Марлоу започва да намирисва на отминала епоха.

Истории за мъжаги, които подобно на уестърн героя се появяват в града, подпалват го и раздават собствено правосъдие, след което си тръгват, на фона на пламъци или след като са въдворили ред (според техните представи, разбира се). Двата образа – на каубоя и на частния детектив са типично американски и разказват на практика една и съща история. Според Блек дори „Смъртоносно оръжие”носи от същия уестърн дух. По негови думи it’s a gunslinger story.

Любезните пичове” е потопен в бунтарския дух на 70’-те и черпи с всички сили (къде успешно, къде не чак толкова) от свободолюбието на класики, като „Vanishing Point” и „Five Easy Pieces”, които са смели и непредвидими филми, често прекрачващи границата, но ефективни, поради своята дълбока автентичност. Свободата, която притежават е сурова и непримирима. Блек взима най-вече от сериала „The Rockford Files”, който има по-скоро очарователно и леко, бутафорно излъчване. Колите пък, които играят голяма роля във филма, директно подсещат за „Bullet” и „The Seven-Ups”.

В сцени като тази изкрастилизират любовта и искрената страст на Блек към киното

В сцени като тази изкрастилизират любовта и искрената страст на Блек към киното

Като сценарист Блек е виновен за множество пълнокръвни комбини. Тези в „Последният екшън герой”, „Последният бойскаут” и „Дълга целувка за лека нощ” и най-вече култовото дуо от „Смъртоносно оръжие” (втората част от поредицата е може би най-добрият buddy cop филм правен някога). Чудесният „Kiss Kiss Bang Bang” от 2005 г, който за съжаление не беше финансово успешен, заради западащата по това време кариера на Вал Килмър и наскоро излезлия от затвора Робърт Дауни, се доближава най-много до настоящия филм.

Любезните пичове” е нео ноар, който не използва жанровите тропи, а ги смесва със седемдесетарския шарен дух, обгръща ги с главата надолу, разклаща и отваря капачката. В сцена, която използва всички правила и клишета, изведнъж някой се подхлъзва, друг се държи предизвикателно със злодея, трети коментира какво би трябвало да се случи, ако това беше филм. Весело е, защото те изкарва извън зоната на комфорт. It’s very Deadpool-ish.

Марч и Хийли следват традицията на „Буч Касиди и Сънданс Кид”, но са по-близо до Бъд Абът и Лу Костело. Когато Марч вижда изхвърления труп на порно продуцент, до когото се е изтърколил от терасата на луксозна къща, реакцията му е бутафорна, може да подразни, ако не си следвал внимателно подсказките за това, какво гледаш. В първата сцена момченце се измъква от леглото, за да чете порно списание, а минута по-късно през къщата му прелита кола. Когато отива до останките, вижда Мисти Маунтинс – същата порно актриса, която е разглеждал допреди малко, застанала в същата поза, като в списанието, този път оцапана с кръв и умираща. Момченцето сваля якето си и я покрива. Есенцията на това да си nice guy.

какво е филм за 70’-те, ако в него няма бъзици с Никсън

Какво е филм за 70’-те, ако в него няма бъзици с Никсън

Смесването на тонове, което режисьорите днес рядко си позволяват да правят е любимо занимание на Шейн Блек. В „Любезните пичове” ставаме свидетели на умело превключване между игривост и сериозност. Филмът не е сантиментален, но дори на места да е краен и суров, запазва емоционалното си ядро. Марч и Хийли се учат да бъдат добри хора, има благородство в тях, приличат на рицари с очукани брони. Единият си изпуска шлема, другият го бодва по дупето с ръждясалото си копие. Връзката на Марч с дъщеря му също помага да погледнем на героите като на нещо повече от кукли на конци, функциониращи единствено, за да ни забавляват.

Енгауъри Райс е изключителна. Убедителна в по-драматичните сцени и с безупречен тайминг, напълно заслужава да се квалифицира в списъка с най-обещаващи млади актриси. Химията между нея и Гослинг, между Гослинг и Кроу, между Кроу и… вътрешното му аз. Това е сърцето на филма, скритият двигател, който прави сцените ефективни. Харесваш тези герои, искаш да ги гледаш отново.

Всички са чудесни, но Гослинг открадва шоуто. Не съм виждал друг секс символ да играе толкова убедително идиот. Може би единствено Джордж Клуни. Физическата комедия, която демонстрира, напомня на нещата, които легендарния Питър Селърс използва. Като в сцената, в която Марч счупва прозорец с ръка, порязва се, прилошава му от кръвта, подхлъзва се по стълбите. Или начинът по който трепери в асансьор, след като е видял уменията на Джон Бой (не сме обсъдили все още „лошия”, защото появата му във филма е почти толкова късно, колкото и в ревюто).

Тези ефективни сцени изглеждат като писани без мисъл за определен филм и всъщност са писани точно така, което е един от малкото минуси на филма. Блек и Багарози се забавляват с героите, създават смешни сцени с тях, събират всичко в кутия, след което преглеждат и  изхвърлят това, което не им хареса. Този метод създава страхотни комедийни епизоди, но спъва крайния резултат. Филмът започва да изглежда като сбор от гагове, цялостната структура се огъва под тежестта на смешките.

Химията (хе-хе) между Гослинг и Кроу е толкова добра, че вече се заговори за продължение

Химията (хе-хе) между Гослинг и Кроу е толкова добра, че вече се заговори за продължение

„Лошият” е наемен убиец на име Джон Бой, който се появява късно във филма, за да отреже палма с картечницата си (препратка към класика, около която Шейн Блек обвързва все по-категорично с кариерата си) и да позволи на Хийли да демонстрира моралното си развитие. Толкова е късна появата му, че филмът съвсем спокойно можеше да мине и без нея. Което те кара да се замислиш. Гледаш кримка, в която сюжетът не е важен и няма кой знае какъв злодей. Всичко в „Любезните пичове” е конструирано, за да те откаже, да ти демонстрира, че не е истински филм. И все пак му вярваш, откриваш някаква истина в него, която поддържа интереса ти до края. Невъзможно е. Като порно, в което е важна историята.

Харесах филма и се надявам да има продължение. Според Блек имат толкова готови сцени, че за нула време ще напишат сценарий. Може да се получи нещо като поредицата за Розовата пантера. Ха, дано!

7.5/10

П.П: Днес рожден ден празнува Институцията Димитър Дринов, който заслужава повече от всеки друг да бъде наречен nice guy. Да ни е жив и здрав… и да не се отпуска.

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2016-05-29 at 21:49

    „Не съм виждал друг секс символ да играе толкова убедително идиот.“ … абе, а Брад Пит в „Burn After Reading“ ?!? И кой е казал, че тоя путьо Гослинг е секс символ?

    Отговор

    • Ивайло
      2016-05-29 at 23:21

      Клууни в Burn After Reading също е доста убедителен. В римейка на Одисея и в Intolerable Cruelty отново. Hail, Caesаr още не съм го гледал, но по видяното от трейлърите пак изглеждаше като завършен идиот.


    • 2016-05-30 at 16:04

      Всяка жива (отвътре) жена то казва! 😀 А приликите с дринов само потвърждават.

      Пит е чудесен пример също, да.


  • UZUMAKI
    2016-05-29 at 21:56

    Крайно време е Гослинг да спре да имитира Дринов и да открие вой собствен стил.

    Отговор

  • селянин
    2016-05-30 at 15:16

    Адам Сандлър е виновен ,че много хора не намират филма за смешен.За много хора той е върха на комедията.За всички останали филма си струва.Горе в ревюто е написано защо.

    Отговор

  • Riddick
    2016-05-30 at 20:28

    Жив и Здрав да е Институцията

    Отговор

  • toto
    2016-05-31 at 12:46

    В него героят на Джийн Хекман маркира значителна промяна в образа на частния детектив, представяйки го с човешки слабости и недостатъци. Любимият на цяло поколение американци Филип Марлоу започва да намирисва на отминала епоха.
    * * *

    Това в какъв смисъл?! не съм гледал Хекман в тази му роля, но остава усещането, че е Марлоу е без „човешки слабости и недостатъци“?!? Което може да напише само човек който не е чел романите на Чандлър…

    Отговор

    • 2016-05-31 at 20:18

      Не знам ти какво си чел, но в романите на Чандлър, Марлоу остава морален център, докато около него се завъртат всякакви гротескни образи. Въпреки неговите недостатъци, в него може да видиш запазена вярата, че героят не трябва да е зъл, че има добър детективски нюх и не изпитва страх. Героят на Хекман няма представа какво се случва около него, некомпетентен е и създава още по-голяма бъркотия. Гледай „Нощни маневри“ и ще видиш огромната разлика с Чандлър.


    • toto
      2016-06-01 at 00:06

      Да, Марлоу е романтик, въпреки, че е циник, сантиментален е, не се поддава на подкупи и насилие, може да го лъжат веднъж или два пъти, но накрая лъжеца остава излъган. В този смисъл, може да е морален център, но не е човек който е вън от реалността, напротив- осъзнава я и често се примирява с нея, защото е никой. Въпреки това, което зависи от него го прави по своя начин и заради това в 99% от случаите е аутсайдер.

      Апропо, Марлоу става любимец (не само на всички американци) с доста по късна дата от своето литературно рождение… тъй че.


    • 2016-06-01 at 00:44

      и все пак, точно през 70′-те се появяват наченките на това, което наричаме сега нео ноар. :)


  • Annatar
    2016-05-31 at 19:43

    Абе всички говорите за Гослинг, но Ръсел Кроу е култов. С това шкембенце е много убедителен побойник :) .
    И на мен ми хареса филма, въпреки че бях сам в залата….което май е нормално за вторник следобед…не че се оплаквам де, поне никой не ми хрупаше пуканки на главата :)

    Отговор

    • toto
      2016-06-01 at 00:07

      Той напоследък само с шкебе се снима, явно му е трудно да го смъкне :)


    • 2016-06-03 at 00:12

      Ръсел Кроу е супер, но си е Ръсел Кроу. Няма кой знае какво да се коментира. Стабилен тип, симпатяга. Гослинг обаче демонстрира funny неща, които преди не е правил. Някои спорят, че нямал range. Може да няма колкото Хоакин, но със сигурност оставя различни образи във филмографията си.


    • Annatar
      2016-06-03 at 11:05

      О да абсолютно съм съгласен за Гослинг :) заслужава всички суперлативи за играта си :)


  • Маколи
    2016-06-03 at 16:53

    Ръсел изобщо не ми харесва,още на интервютата си разкри,че е един мръсен,долнопробен,гнусен пияница и наркоман и побойник и знае само да се държи грубо със журналистите и да ги бута и бие~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    А за заглавието на филма:имам чувството,че е интерпретация на „Добри момчета“.

    Отговор

    • 2016-06-03 at 18:53

      Кое интервю? В Кан ли? Щото там наистина се изложи малко на пресконференцията.


  • UZUMAKI
    2016-06-10 at 02:48

    Ебаси – не само, че филмът не ми хареса, ами на моменти беше непростимо тъп :(

    Отговор

  • 2016-07-29 at 13:22

    Marriage is buying a house for someone you hate 😀

    Отговор

  • 2016-07-29 at 14:08

    Още не съм преценил дали много ми хареса или просто ми беше приятен. Засега съм сигурен, че адски се смях на моменти, пълно е с култови сцени и забавен диалог. За останалото времето ще си (по)каже :)

    Отговор

  • 2016-08-08 at 01:23

    Сори, много надежди имах за тоя филм, обаче това си е „парче лайно“. Толкова пък да не ми хареса, че на някои моменти дори ми идваше да си закрия очите от тая тъпотия :/

    Отговор

    • UZUMAKI
      2016-08-12 at 07:30

      Аз съм огромен фен на Блек още от 80-те, пределно ясен ми е подходът в „Любезните пичове“, освен това жанровите деконструкции са ми ужасно на сърце. Гледах филма с извънредно положителна нагласа. Ужасно много не ми хареса – отдавна не ми се е случвало такова разминаване и липса на химия между мен и случващото се на екрана. :(


  • TTT
    2016-08-22 at 11:06

    И аз съм голям фен, но на Блек-сценариста. На Блек-сценарист+режисьора – не толкова. Две думи – „Последният бойскаут“. И още няколко думи – жесток сценарий на Блек + супер режисура от Тони Скот = една от големите (незнайно защо позабравени) класики в жанра.

    А The Nice Guys, по мое мнение, страда от липсата на известна – ще я нарека – въздържаност. От човек, който да казва: „Пичове, дайте една идея по-сериозно. И да не блъскаме във филма всичко, което ни изникне в главите“. Защото балансът между хумора/жанровите обрати и „сериозните“ линии според мен изобщо не е улучен и резултатът ми е миш-маш, на моменти крайно забавен, но в крайна сметка фразата, която (за мен) описва гледането на филма, е „не ми пука“. Все едно си гледал порно, ама от тези обичайните – без история :)

    Отговор

Коментирайте