Игра на тронове – сезон 6, епизод 5

The Door
от на 2016-05-24
 

Вратата се отваря и прекрачваме през средата на шести сезон с епизод, толкова емоционален и интимен, колкото и епичен. След като “Book of the Stranger” изгори мостовете, героите нямат избор, освен да се втурнат в яростна надпревара с времето и себе си, за да спасят света, който познават, или да съществуват в такъв, който са извоювали сами. „The Door” са първите крачки от този спринт. За някои – и последните.

Студено е началото между Санса и лорд Бейлиш, намиращи се в разрушена къща – подходящ setting и отражение на отношенията им в момента. Приятелството и загрижеността на Кутрето, които обещаваха светло бъдеще за принцесата от Севера, са срутени, потънали, като разпръснатите наоколо прогнили греди, в суровия свят и играта на тронове, запълваща липсата на всички близки, изгубени като безсмислена жертва за силните на деня.

Бейлиш, който винаги е държал ситуацията под контрол, е принуден да види последствията от амбицията си – последствия, които не е предполагал, че могат да достигнат тези, за които е запазил последните си грижа и човечност. По лицето му се разчитат неподправенo объркване и съжаление, каквито не сме наблюдавали досега. Наистина ли е подценил садистичните наклонности на младия лорд Болтън или е предполагал, че Санса има достатъчно опит с Джофри, за да се справи със ситуацията? Без значение, Кутрето остава безмълвен пред речта на Санса. Реч, която бележи напредък в развитието ѝ като разумен и себеуважаващ се човек. Санса е жертва, която се учи от раните си. Ще поговорим доста за жертвите в този текст.

game-of-thrones-season-6-episode-5-sansa-littlefinger-750x522

Въпреки изненадата си, Кутрето не пропуска възможността да подреди фигурите в полза на интересите си. Ако действително чичото на Санса си е възвърнал Речен пад, това би било ценно подкрепление във войната срещу Рамзи и останалите северни родове. Последните думи на Бейлиш са за Джон. „Армията на брат ти” и „полубрат” са от онези думи-снаряди, които попадат точно в целта и хвърлят сянка върху бъдещи решения. Последствията от този деликатен inception виждаме проявени на стратегическата маса, когато Санса премълчава откъде е разбрала ценната информация за Речен пад. Липсата на доверие към брат ѝ по-късно ще се компенсира с подаръка, който му прави. Интересни са тези нюанси и съвсем логични, предвид всички предателства, които Санса (буквално) изпита на гърба си.

Сестра ѝ Аря, която все още държи първенството за най-омачкан герой, получава втори шанс да постигне целта си. Когато се провали за първи път беше от жажда за мъст, действията ѝ бяха прибързани и невъздържани. Този път Джакен изважда от прокъсания си ръкав по-труден тест. Дали Аря е способна да убие невинен човек, дали може да спомогне на злите да постигнат целите си, заличавайки по този начин всички морални граници. Ако искаш да бъдеш Никой, трябва да забравиш концепциите за добро и зло.

Чудех се кога да спомена колко театрален ми се стори “The Door”. Повечето сцени са статични, има проблясъци на маниерност и съдбовни признания в любов. Най-театралният момент настъпва, когато Аря гледа постановка за убийството на баща си. Винаги е интересно, когато героите се сблъскат с художествената действителност, в която съществуват. Напомняне на Аря защо прави огромните жертви, на практика отказвайки се от свободния живот. Отмъщението ѝ не е приключило. Основните отговорници за смъртта на баща ѝ все още са живи.

brienne-tormund_1

Речта на Теон прилича на разпалените му думи в Зимен хребет, когато за малко успя да убеди мъжете си, че е годен за водач. Сега виждаме същия плам, този път примесен с отказа от власт и амбиция. Благодарение на мъченията на Рамзи, Теон е открил и приел нова част от себе си – ролята на помощник. Сцените в Железните острови също са театрални. Изборът на нов крал, начинът, по който Юрон се появява, освещаването чрез вода и моментът, когато откриват, че корабите са откраднати, са пропити от маниерност. Всичко в този сезон, отнасящо се до Железните острови, изглежда крайно прибързано. Едвам си припомнихме какво става там и вече ги напуснахме. От друга страна, кой би искал да стои на тия плесенясали скали.

Бейлиш не е единственият голям играч, който бива предизвикан в този епизод. Варис също остава без думи, когато червената жрица изкачва стълбите (не се ли изтърка вече този трик – стълбите като визуална подсказка за това кой държи юздите?). Напомнено ни е, че всеки има слабости, дори евнухът, който толкова умело лавира между хвърчащите ножове на политическите интриги, не е предполагал, че някой има достъп до миналото му. Нещо характерно за рацио дуото Тирион-Варис е липсата им на опит със свръхестественото. Как и дали ще се справят в един свят, където законите на науката все повече отстъпват на магията? Чие ли име е чул Варис в пламъците?

Говорейки за свръхестественото, ръката на Джора очевидно не се подобрява. Заедно с Теон, той е един от най-интересните и обречени герои. Тласкан от съмнения и любовна мъка, останал без дом, рицарят с усилие намира причини да остане жив. Хареса ми заповедта на халиси да намери лек за състоянието си. Джора е поредният пример в този епизод за герой, който дава живота си заради големия план. Като жертва, принесена, за да победят „добрите”.

game-of-thrones-season-6-episode-5-promo-bran-750x522

Епичният кадър, в който Бран върви срещу армията, е като картина от фентъзи artwork. Белите бродници не са абсолютно зло, били са създадени от страх, в генезиса им се откроява трагедия. Това решение усложнява драматургично ролята им и ги превръща в нещо повече от безмозъчни зомбита. Проблем са горските чеда, които не са изградени добре, и не само, че не са оставили траен спомен от предишния сезон, в който сме ги виждали, но изглеждат крайно неубедителни като създатели на смразяващото зло, което води зимата със себе си.

Битката, или по-скоро бягството, е интелигентно хореографирано и напоено с напрежение, натегнато още повече от клаустрофобичността на пещерата. Белите бродници не могат да влизат в нея, но любопитството на Бран отваря вратата (още една връзка със заглавието на епизода). Първата жертва на първородния грях е Триоката врана. Ще ми липсва мощното присъствие на легендарния Макс фон Сюдоф, който за няколко епизода остави трайна следа в сериала.

В хотелска стая, преди години, Уайз и Бениоф се срещат с Дж. Р. Р. Мартин, за да говорят за съдбата на Ходор. Когато разбират откъде всъщност идва повторението на двете срички „хо-дор” двамата остават без думи. Още тогава, далеч преди историята да се разгърне на малкия екран, драматургичната сила на сцената удря с цялото си великолепие двамата сценаристи.

Ходор е спасител, който същевременно е жертва. Прекарал е целия си живот в служба, белязан от недъг поради невъздържаността на Бран, и умира, за да предпази младия си господар. Защо някои трябва да страдат толкова, да бъдат второстепенни фигури, в служба на по-значимите? Жертвата на Ходор ще се окаже съдбоносна в своите последствия, но фактът, че животът му е преминал в сянката на едно времево-пространствено разместване, остава. And it breaks my heart.

Hodor-Kristian-Nairn-Game-of-Thrones-Season-6

The Door” е епизод за преминаването и за жертвите, които трябва да бъдат направени за това преминаване. Герои загърбват егото си и скланят коляно пред по-силна воля, в името на нещо по-голямо. Редуване на статични сцени, които избухват в епичен финал. Един от най-добрите епизоди до момента, полагащ емоционалното сърце на сезона. Добрите печелят, защото имат приятели, които дават живота си за тях.

Дръж вратата, Ходор!

коментари
 
Отговорете »

 
  • UZUMAKI
    2016-05-24 at 13:12

    Любимият ми епизод от шести сезон, засега. Линията на Бран от най-скучна и задънена стана най-интригуваща. Интересно е обаче дали няма пак да зациклят нещата след смъртта на Враната… сякаш прибързано го махнаха от сюжета.

    Отговор

  • legrandelf
    2016-05-24 at 13:16

    Наистина голям епизод и до момента – няма слабо в сезона. Макар, че в началото на серията малко ме дразнеше детайлността в сцените с театъра и Аря, айрънборните, почти насилената драматичност при Калиси и Джора и… неприятността на „новата“ червена жрица – соре, ‘ма Мелисандра е класи над нея :)

    Безспорно – финалът има огромен емоционален заряд… деба добрия сериал, деба!

    Отговор

    • cazaril
      2016-05-25 at 16:02

      Верно си е,

      И аз закусвах като го гледах. Мазничко си беше. :/


  • UZUMAKI
    2016-05-24 at 13:22

    Имаше два конкретни детайла в сцената с театъра, които никак не дразнеха… освен aко нямаш предвид тийзваха 😀 Въпросните детайли създадоха усещане за триизмерност и пазвен уют…

    Отговор

  • 2016-05-24 at 13:47

    прибирам си израза „пазвен уют“ и хвърлям две неща, които забравих да включа:

    – Мийра утрепа бродник с копието си
    – Лято го бастисаха, остават само вълците на сняг и аря, нали така?

    Отговор

    • toto
      2016-05-24 at 15:06

      Не с копие, а с къс dragonglass, което е острие на това копие… малко преди това едно от горските чеда ръгна бродника с едно такова копие в корема, но той имаше броня… Мийра уцели бродника в шията…


    • legrandelf
      2016-05-24 at 15:58

      Ясно, че не става въпрос за биуууууубссс… сцени, които ме върнаха в зората на сериала 😀 Когато Бейлиш имаше вертеп и всички ебяха, а епизодите набираха фенове тук и там 😀

      Като заговорихте за бродниците… бахти колко яки керъктъри са! За Лято… можем само да ревем! Вълкът на Аря не го знам къде е, но да… на Джон още е жив :)


  • Борис
    2016-05-25 at 10:28

    Сцената на Аря си беше на много на място. В този сезон явно фокусът е върху това да върнат героите в стиуациите, в които са били в началото – Денерис при дотраките, Аря при обезглавяването на баща й, Теон отново да се върне у дома, Санса отново да си ушие рокля и т.н. Класически фентъзи похват. Радвам се, че го разиграват толкова добре.

    Отговор

    • 2016-05-25 at 11:32

      Съгласен. Виждаме вариации, а героите са си научили урока и поради натрупания опит се справят със ситуациите.


  • TTT
    2016-05-25 at 10:33

    Наистина, много мощна драматургия в заключителните сцени. Ето това е голямата драматургична творба – и най-малкият детайл, и най-маргиналният герой с най-малко екранно време имат огромно значение, мисия, смисъл по отношение на историята. Жесток епизод, учебник по драма.

    Отговор

  • Arienrod
    2016-05-25 at 12:19

    Най-накрая малко храна за фенове и теории… и, уви, доста фактологическа несъстоятелност.
    Да започнем с нея – при очевидна липса на умения за телепортирне, Бейлиш просто няма как да измине пътя от Долината до Моут Кейлин и после чак до Къртичино за по-малко от 2-3 месеца (това са си близо 2300 км – може да проверите).
    Съжалявам за прехласването ви по сцената между „жертвата“ Санса и него, но ноуп, няма как да се получи. Т.е. би могло и да стане, при условие, че Санса си е още в Долината (където и би трябвало да се намира!) и тепърва ще я женят за уона-би наследника на старата твърдина на Арините.
    Юрон е твърде, твърде млад (вижте за сравнение неговите братя – Бейлон, Мократа коса и печално липсващия Викторион, т.е. извинявам се – него няма как да го видите). Но иначе сте прави – колкото по-малко се застояваме в близост до Морския трон, толкова по-добре…
    Разбира се появиха се два големи въпроса: как точно действията на Чадата се отнасят към Най-дългата нощ и примката на времето. Да припомним – въпросната Нощ се е усетила в централен Есос, където Ройн замръзва… и казват чак в Ашасаи… Така че си е в реда на нещата да се зачудим как ритуалното бодване с обсидиан е довело до планетарен катаклизъм и как той е бил преодолян и по какъв начин се е проявил и предстои да се прояви Азор Ахаи…
    А времевите примки са нещо, което би могло да докара до безсилно гризане на кокалчета и най-умелия и прецизен сай-фай автор… понеже са си блъди парадокс. След като Бран очевидно умее да въздейства върху миналото, възможно ли е една фина намеса в даден съдбовен момент наистина да спаси положението?!!! би било извънредно любопитно да се види.
    И сега, сигурно аз не съм много добър човек, но на мястото на Денерис бих използвала Джора като биологично оръжие, а не бих го отпращала незнайно къде. Няколко делви добро арборско подправено с кръв и парченца кожа от Мормонт използвано за поливане на мира с робовладелците? – разбира се! че да не сме на Олимпийски игри (както се казваше в една друга голяма книга).
    И последно – жалко, жалко, че не се разбра докъде са стигнали Ланистърови с плана си да се оттърват едновременно от Врабците и от Тирелите и да отмъстят за заговора срещу скъпоценния им Джофри… Е, предполагам не може всичко само в една серия.

    Отговор

    • cazaril
      2016-05-25 at 16:20

      Силно,

      Никой не ти казва колко време минава от епизод до епизод. Както и какво се е случило след забития в гърдите обсидиан. Това, което видяхме, е че едни горски деца (изключителен грим, поклон) обсебиха с определна сила един вързан мъж. Кой е той? Какво са му казали след това? Как е разбрал как да я използва тая сила и т.н. въпроси на които или книгите, или сериите. И в двата случая чакаме. Не и за това със сезоните и дългата нощ. Интересно е, ама щом има забъркана магия, нищо фактическо не може се сбърка.


    • 2016-05-25 at 18:37

      Наистина нямаме реална представа колко време минава от епизод до епизод. Може да са месеци. Но това си е взиране в подробности. Няма как всичко да се напасне добре. Теон също твърде бързо стигна до островите. Who cares?

      Следващият епизод обещава чудесни неща за Кралски чертог (най-накрая малко раздвижване там)


  • ratm18
    2016-05-25 at 18:03

    Едно не ми е ясно. Ходор ще затиска врата поне още 5-10 минути, а тия двамата къде ще отидат в тоя студ? Как ще се спасят?

    Отговор

    • Борис
      2016-05-26 at 01:21

      Страхотен въпрос. Стискам палци да се появи Coldhands и да ги спаси. А теорията е, че Coldhands е Чичо Бенджен, но в книгите все още е непотвърдена.


    • 2016-05-28 at 16:27

      Време е да срещнем Бенджен, да.


    • toto
      2016-05-28 at 22:01

      Така подсказва логиката, че ще е Бенджен. Обаче аз си мисля, че ще е таткото на Мийра… още повече, че го въведоха този сезон и Бран го „видя“… моя версия, гордея се с нея. :)
      А и по книгите, това е един от хората които знаят много неща около миналото на Нед, Лиана, Джон и въобще…


    • 2016-05-28 at 22:53

      Може и той, да. Може направо двамата хаха трябва да вържат сняг и мийра. :)


  • Sir Stevancho
    2016-05-26 at 02:05

    Много силен сезон…

    Не мога да кажа, че съм брутално изненадан от качеството, но предвид тенденцията добрите сериали да се скапват след 1ви или 2ри сезон и предвид фенските очаквания – няма как да се отрече, че тоя сезон смазва от към качество. Като фенски кеф – всичко до тоя момент ме кефи като сезони. Но като кино фен – този ме изненадва повече от много. Супер добре построена история, ако се запази до края – голямо Евала.

    Отговор

    • 2016-05-28 at 16:26

      Вече няма как да се огелпят. Всичко е толкова стабилно построено, остава само да нанесат финалните щрихи. Проблем ще се появи, ако прекрачат плана от седем сезона. Нямам против да има спин оф сериал, но нека завършат историята стегнато.


  • WelloW
    2016-05-26 at 16:09

    Добре де, а някой задава ли си въпроса, че щом Бран е повлиял на живота на Ходор, то не би ли могло и някой да е повлиял и на Лудия крал по същият начин, като е крещял „Изгори ги всичките“? Кой е Триоката Врана? Бран на стари години? Някой забравен Таргериен?

    Отговор

    • cazaril
      2016-05-28 at 09:49

      Damn,

      Какво си мисля аз. Тая триока врана има способности, които носят невъобразима отговорност и за да може човек повече да помога с тях, вместо да вреди, е необходима солидна доза съобразителност, търпение, аналитичност и неутралност. Което обяснява защо чичето е на столетна ваканция в Сибир.

      Вчера се приспивам аз на оня предишен tower of joy епизод. Татко Нед и верният другар Хаулънд убиват двама вместо трима от предписаното. Мисля си: „третият е горе; пази пред вратата“. Работата е серьожа и напрегната, а Нед тръгва към входа на кулата. Събитията покачват адреналина на малкия Бран и (като във финала на Шампионската) той се провиква отвержено: „ТААТЕЕЕ“.

      Ей това е проблемът с виртуалната реалност, сигурно ще ни побърка всичките. Татко Нед обаче се обръща. Зрителят разбира, че явно тая виртуална реалност позволява някаква степен на вмешателство (което, мисля си аз, би било крайно неудобно за съвремения футбол). Триоката врана се плясва по челото и прибира Бран у дома в уюта на пещерата. Защото, както написах, тия способности искат умения, които Бран още нито е развил, а дори и да беше, искат премислено приложение.

      Всичко прекрасно и чудесно и таман да заспя… WTF, баща му се обърна? Синът му не се е провикнал на развален албански; Нед почти сигурно е чул „Татко!“, така както и малкият Уилис бе осакатен от едното „Дръж вратата!“. Знаем, че горе Лиана нещо вика, а Нед се качва с едно „татко“ на ум. Хм, мисля си, какво ли му е хрумнало на младият Нед?


    • legrandelf
      2016-05-28 at 10:05

      Хахахахахаха :) Но си абсолютно прав в разсъжденията си 😀


    • 2016-05-28 at 10:10

      на мен постоянно ми се случва да осиновявам деца по този начин :(


Коментирайте