Knight of Cups

Begin.
от на 2016-04-09
 

В есето си “Are Writers Made or Born?” Керуак разграничава гения от таланта. От латинския корен на думата gignere (да заченеш) битникът извежда тезата, че геният ражда, докато талантът асистира, поема плода, грижи се за него, имитира. В този смисъл никой друг не би могъл да напише „Моби Дик” освен Мелвил и никога няма да се роди втори Кафка. Творбите са толкова свързани с личния опит на твореца, че се превръщат в абсолютно неповторими.

Вярвам, че тезата работи в пълна сила за Терънс Малик. Често критикуван заради похватите, които оформят характерния му почерк, тексасецът-преподавател по философия продължава да прави своето си нещо, като влиянието му се разпростира от комиксовите адаптации до артхаус филмите. В предишен текст събрах впечатленията си от темите, разглеждани във филмите му, както и методите му на работа. Макар сега да виждам колко малко съм успял да побера и колко повърхностно е минала мисълта ми, изводът остава – никой не прави филми като Терънс Малик и след като си отиде, никой няма да ги прави по същия начин.

Knight of Cups” трудно би устоял като самостоятелен филм. Нелинейната структура, свръх употребата на глас зад кадър и редуването на еднотипни епизоди биха оставили неприятно първо впечатление. В цялата филмография на Малик се забелязват сходни мотиви и идеи, но филмите му след „Дървото на живота” са особено концентрирани. Образите се препокриват и допълват, създава се общо внушение. “To the Wonder” и “Knight of Cups” са парчета от пъзел, които създават една картина, и са неделими части от нея. Нещо като поредица от филми, които всъщност са един и същи филм.

кадър от „To The Wonder”

Кадър от „To The Wonder”

Рик (Крисчън Бейл) е сценарист, погълнат от бляскавия живот на Лос Анджелис. Оставил е живота си да се носи по течението. От един купон на друг, от една жена към друга, успешният мъж отчаяно протяга ръце към всяко ново усещане, което би му дало смисъл. Филмът проследява екзистенциалното му пътуване и напомня на сън, бълнуване на един объркан ум. Сюжетът се разпада и дава място на образите.

Подобно на „Дървото” тук отново има семейство с три момчета, едното от които е починало. Бащата на Рик (Брайън Денехи) чувства вина за смъртта му. Отделно от това не вижда как може да помогне на третия си син – Бари (Уес Бентли), който се влачи в сянката на по-големия брат. Рик търси развлечение в компанията на жени: опасната Дела (Имоджен Путс); лекарката Нанси (Кейт Бланшет), за която е бил женен; модел на име Хелън (Фрида Пинто); Елизабет (Натали Портман), с която чувства истинска споделеност, но обстоятелствата ги разделят; стриптизьорката Керън (Тереза Палмър); и младо момиче, което в крайна сметка му помага да открие пътя напред – Изабел (Изабел Лукас).

Филмът смесва духовното пътуване от книгата „Пътешественикът” на Джон Бъниан (части от която са прочетени от гласа зад кадър) с архетипните образи от картите таро, които вдъхновяват главите във филма (Луната, Обесения, Кулата и др.) и самото заглавие „Knight of Cups”. Има седем глави, седем етапа, през които Рик минава преди да достигне свободата, за която жадува. Чрез фрагментиране на епизодите и чести смени на кадрите Малик унищожава усещането за последователност и създава реалност, близка до тази в книгата на Бъниан (героят Християн (интересно съвпадение с името на Бейл) в „Пътешественикът” сънува алегоричното си видение).

Героят в „Пътешественикът” е винаги между двата свята

Героят в „Пътешественикът” е винаги между двата свята

Операторската работа на вече трикратния носител на „Оскар” Еманюел Любецки е не по-малко впечатляваща от тази по „Завръщането”. Вместо мечки и сняг, камерата му се фокусира върху сгради, пренаселени плажове, палмови дървета, холивудски партита, арт галерии, стриптийз клубове, бездомници, преминаващи самолети и хеликоптери. Празният живот на играчите в бизнеса със забавление е показан с необходимите възбуда и невъздържаност.

Актьори във филма няма. Има само хора, които се държат спонтанно, реагират на обкръжаващата ги среда. Доста се заговори напоследък за нестандартния подход на Малик, така нареченото изстрелване на торпедо, при което актьорите разполагат само с една-две думи, написани на листче хартия, преди да влязат в кадър. Всичко зависи от тях. Уловената спонтанност е един от основните елементи, които създават невероятната атмосфера на филма. Към нея допринасят и основните музикални теми, които са „Изход” на Войчех Киляр (колко подходящо, предвид последния филм на Бейл) и музиката на Едвард Григ по пиесата „Пер Гинт” на Хенрих Ибсен. И двете са вдъхновени от странстване, отшелничество и търсене на смисъл.

Според картите таро попът купа е мечтател, който лесно се влюбва

Според картите таро попът купа е мечтател, който лесно се влюбва

В „Или-или” Киркегор пише: „Това, което философите казват относно действителността, е често точно толкова измамно, както ако човек прочете на някоя табелка във вехтошарски магазин: „Тук се глади”. Донесе ли след това бельото си, ще се окаже, че са го подвели; защото табелката е била окачена само за продан.”

Въпреки цялата философска подготвеност, с която Малик разполага и която неизменно се прокрадва във филмите му, в тях се усеща и един отказ от философстване, едно съзнателно загърбване на знанието. На места то е фаустовско, в търсене на удоволствията на света. Примерно когато Рик минава през фазата на сладострастието, в пищна сцена с холивудско парти, Антонио Бандерас му шушне дружески на ухо: „Понякога ти се яде малина, след това ти омръзва и искаш ягода”.

Друг път знанието бива заместено от духовно откровение. В “Knight of Cups” се усеща влияние от Изтока. Сливане на християнство и дзен будизъм. Към края на филма Рик разговаря с напомнящ на Алън Уотс персонаж, който е ходил пеша из Тибет и който вярва, че лишението е единствен източник на концентрация и вътрешно спокойствие. Ако вземем предвид, че филмът започва и свършва в пустинята, не е трудно да си направим изводите.

В “Knight of Cups” Малик засяга едни от най-актуалните теми, които тревожат западния човек, при това го прави по подходящ и въздействащ начин. Убеден съм, че филмите му ще останат като свидетелство за вътрешния живот и търсенето на смисъл в началото на новото хилядолетие.

8/10

Там, където няма нищо, може да има само дзен

Там, където няма нищо, може да има само дзен

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2016-04-09 at 12:09

    Ок, чакай да видим какво разбрах от ревюто – нелинейна структура, свръх употреба на глас зад кадър, редуване на еднотипни епизоди, акцент предимно върху импровизацията, теми, които се преповтарят във всеки един от филмите на Малик от забeлежителния му „късен“ период или с две думи – поредната визуална „арт“ инсталация от човек, който отдавна е загубил връзка с реалността 😀

    Отговор

    • 2016-04-09 at 12:26

      много е хубаво, когато човек знае кои филми не са за него. :)


  • .
    2016-04-09 at 15:38

    На това и 7/10 да му дадеш е грехота бе, Касабов. В To the Wonder имаше някакви ридийминг качества, но тук работата е доста здрава дупка. Дори красивите „картинки“ бледнеят (в сравнение с предишните му неща). Пичът се е усетил, че малко хора успяват да му се издървят пълноценно и след „Дървото“ е намалил мистицизмът, и същевременно се е постарал да действа „по-структурно“. Историите в последните два филма с по-близки, по-компромисни за зрителя, и въртележките които прави – за да запази част от характерните си загадъчни послания – са тъжен помен от някогашните му произведения.

    Този нов Малик – опитващ се да балансира между истинският си аз и ласкателството на публиката – е много различен от онзи в миналото. Последното му произведение е доста голямо разочарование (общо взето квинтесенцията за нарицателното на претенциозна арт пръдня :(). Ако не друго сигурно е забавлява повече (и от чисто биографична гледна точка) => снима повече.

    Също така критика към теб. Хубаво, че много неща четеш и подготвяш преди/като пишеш, но за сметка на това има толкова малко от тебе, че е направо незначително. Тълкувай си го както искаш :).

    Отговор

    • 2016-04-09 at 17:51

      според теб „To The Wonder“ и „Knight of Cups“ са по-конвенционални и близки до зрителя от „Новият свят“ и „Тънка червена линия“?


  • .
    2016-04-09 at 18:53

    Много, като погледнеш отвъд залъгалките (работата е там че се проваля). НЕма някви дълбини. Има разлика от привидно прост, но многопластов и привидно сложен но недвусмислен. Дали е по-близко до зрителя зависи от него, ако гледаме резултати и оценки – значи не. Като подредиш разхвърляната структура имаш по-конвенционален филм, който третира съвременни герои, истории, проблеми. Хвърли и чисто автобиографичните им качества (режисьорските) там. Ако за теб е достатъчно едно произведение просто да е разпиляно и объркващо – щото така, и отвъд това да не допринася с нещо съществено, твоя воля.

    Отговор

    • 2016-04-10 at 16:01

      изобщо не съм съгласен. всички филми на малик преди Дървото са далеч по-конвенционални от тези след това.


  • Pacino
    2016-04-09 at 21:09

    Никакъв допир до зрителя, явно тва си е някво прайвът муви за Мълик, и изобщо не го еве за останалите, които ще го гледат.

    Отговор

    • .
      2016-04-10 at 01:59

      Нище да си дава цялото дупе, бре :). Все пак, не е случаен режисьор.


  • Sir Stevancho
    2016-04-10 at 00:02

    Не съм гледал филма и не съм фен на Малик. Наистина харесвам само The New World, другите му неща чисто и просто не ми допадат. Но критиката към ревюто е смехотворна – толкова ли сме богати на хора с богата обща култура и речник, че едно стегнато, написано със знание и сърце ревю да ни идва излишно? Евала на Касабов, аз съм от най-големите му критици тук, но с удоволствие бих изпил една бира с него заради способността му да не е тъп гъз. Ще погледна филма, надали ще го почувствам както той го е почувствал, но всичко, за което той пише – ми е познато и му вярвам. Ако това да повярваш на някого не е целта на един текст – не знам кое е.

    Отговор

    • .
      2016-04-10 at 02:09

      Да ми ядеш кура Стеванчо :). Критиката ми нито е обидна, нито нищо. Хайде де не правиш от мухата слон и да даваш генерализации дето не са нужни. На тебе ти е приятно да четеш добре подготвени материалчета, на мен ми е интересно мнението, мислите, разсъжденията на авторът. Ако ще го играеш рицърче не със мене, моля (няма да се дръгля излишно).


    • Sir Stevancho
      2016-04-10 at 03:40

      Окс.


    • Sir Stevancho
      2016-04-10 at 12:25

      БТВ лекинко с яденето на курове, не скачай толкова като петле зад монитора. Казах си мнението, репченето ти ми идва малко в повече.


  • христиана
    2016-04-10 at 13:38

    на мен пък ми харесва ревюто. даже и филмът мога да гледам, но трябва да имам време да се отпусна и да му се отдам, а сега съм си набелязала 1000 филма за гледане…иначе обективно не ми изглежда наистина толкова добър и внушителен като ‘дървото’ или като ‘новият свят’. ще видим.

    ‘дървото на живота’ беше пищен и емоционален филм, на който ревах в киносалона, докато някакви хора пръхтяха до мене. няма проблеми хората да не се чувстват по един и същи начин и да не реагират еднакво. така че спорът колко е добър терънс малък и колко не е е напълно излишен – по-добре да има и хора като него с различно светоусещане, отколкото поредното повторение, което да дрънка за супермени, хоръри, извънземни, апокалипсиси и т.н. всичко е банално така или иначе. нека поне имаме разнообразни разказвачи.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-04-10 at 14:05

    Фактът, че хора като Малик са нужни е безспорен, но тезата, че едва ли не от едната страна е геният Малик, а от другата тъпегьозите, правещи филми за „супермени, хоръри, извънземни, апокалипсиси и тн.н“ е малко крайна. За всичко има хора и не е нужно всеки филм да е арт първормънс с нелинеен сюжет. Има филми, за които не е нужна предварителна подготовка с четене на Киркегор и Витгенщайн, за да им се даде 10/10. Пък бил той и хорър.

    Отговор

  • христиана
    2016-04-10 at 14:33

    ама разбира се – нали точно това се опитах да кажа :))

    аз съм ценител и защитник на всякаквото разнообразие – мненийно, визуално, емоционално и т.н.
    тва със супермените го казах само защото има МНОГО повече от него, отколкото от другото.

    и в един момент ти писва. мъъничко.

    Отговор

  • Pacino
    2016-04-10 at 15:03

    Филмите със Супермени, са като порното, винаги знаеш как ше свършат, но все така са ти интересни ххаха. Колкото до Мълик ше кажа само за Тънка червена линия, как преди години съпоставях със „Спасяването на редник Райън“, и все още не съм на ясно, кой ми е фаворит.

    Отговор

    • 2016-06-14 at 10:59

      За мен Линията е далеч по-интересен филм, затова и съм го гледал много повече пъти, отколкото Спасяването на Райън-а.


  • Sir Stevancho
    2016-04-10 at 15:28

    „Спасяването на редник Райън“ е филм, накарал сума ти ветерани от всякакви военни мисии да напуснат прожекцията, защото не са могли да издържат достоверността на действието. Спилбърг в пълния си блясък за мен седи чувствително над Малик, но пак казвам – въпрос на вкус.

    Отговор

  • 2016-04-10 at 16:04

    никога не съм възприемал „тънка червена линия“ като военен филм. или поне не го слагам в същата категория като „редник райън“.

    Отговор

  • Papa Joe
    2016-04-10 at 21:17

    Радвам се, че някой най -после нахрани рицаря на тъмните и влажни помещения сър Стеванчо. Време му беше:)
    и за да спра да спамя ето какво предлагам за WTF трейлър на седмицата
    https://www.youtube.com/watch?v=rc05M96oFCM
    турската меко казано пародия на Игра на тронове само, че като филм с глупавото( пак меко казано) заглавие“Византийски игри“
    По горният филм …няма да го гледам..достатъчно съм затънал в драми

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-04-10 at 21:59

    Кой ме нахрани бе, папе?

    Отговор

  • Na-Um
    2016-04-11 at 02:06

    Тоя още ли продължава да прави филми за… всичко? Аз съм убеден, че ако разбъркаш сцените/кадрите от последните три филма на Малик и направиш нови три филма. Пак ще се получи същото. Такива типове като Малик са вредни за киното, бе!

    Отговор

    • 2016-04-11 at 09:07

      ами, не е така.
      последните му филми са фрагменти от Дървото, които все едно са увеличени с лупа. съвсем целенасочено си приличат и се препокриват. в крайна сметка ще се получи една обща картина, която (поне според мен) ще остане във времето.


  • cazaril
    2016-04-11 at 11:13

    Интересно,

    Поставяш ме да го гледам. Харесва ми колко литературни препратки има в ревюто, били те част от филма, детайли от драматургията или просто за самата философия. Чудесно е написано, браво!

    Отговор

Коментирайте