Oh, you’re so cool Bruce!

Епизодът за Супермен, който наскоро реализирахме, още ни държи влага и решихме да се понапънем още малко, за да отделим нужното време и полагащото се внимание на другия най-известен cyпергеройски персонаж – Батман. Естествено, основното ни вдъхновение е актуалният и престъпно подценен епос „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“, който продължава да шества по световните екрани, но дори и без мащабния блокбастър на Зак Снайдър, пак ни се струва задължително да спретнем подобно издание на подкаста Inglourious Kunts. Образът на Брус Уейн, създаден от Бил Фингър и Боб Кейн и дебютирал през пролетта на 1939 г., търпи значителни промени през десетилетията и след като първоначално е ориентиран към по-детската аудитория, през 80-те години на миналия век преживява сериозна трансформация, оформяйки се като мрачен и суров анти-герой, добре познат днес благодарение на всякакъв тип формати и медии, а културното влияние на образа става наистина внушително.

В рамките на 73 минути покриваме не само комиксите и киното, но също компютърните игри, телевизията и анимационните филми, даже тук-там правим и чисто литературни препратки, за да симулираме интелектуална проникновеност. Водещият Мартин „Циничния Елф“ Ангелов дава по-рядко думата на Димитър Дринов, а по-често – на Благой Иванов и на специалния гост Станимир Ставрев от The Elitist Reviewer, което е по-скоро за добро (поне в случая). Темата е достатъчно обхватна, за да останат необсъдени редица аспекти от митологията на Батман, затова ви агитираме да се включите в коментарите със забележки, допълнения и всякакъв друг feedback.

Добре дошли в Готам:

Similar Posts

Вашият отговор на Дринов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

12 Comments

  1. Доста дълбоко ровихте и миналият епизод и този. Научих доста неща (сцената с акулата, мноо яка наистина, беше да топ, сцепих се от кеф). За епизода да добавя, Благой и новото момче, голямо браоо, много добре подготвени и си личи, че сте фенове. Присъствието на Дринов и Елфа бе, като някъв арт декор на студиото хахах. Като цяло 8/10 за ХХХ||| епизод!

  2. Макар и да не съм фен на комиксите и комиксовите персонажи ,господата Благой Иванов и Станимир Ставрев с премерени и аргументирани изказвания ми помогнаха да разбера по-добре този жанр.Беше интересно и бих казал-поучително.

  3. Супер епизод, хареса ми. Само една грешка хванах на Благой за анимираната вселена на Батман и часта с Батман и син. Последния филм не е Batman: Bad Blood, а има четвърти филм „Justice League vs. Teen Titans“ който излезе съвсем наскоро.

  4. „Justice League vs. Teen Titans“ безспорно e част от анимационната DC вселена, но аз имам предвид друго: че „Bad Blood“ e уж финал на трилогията, в която акцент е Деймиън Уейн и взаимоотношенията му с Батман. Затова и неофициално ги нарекох трилогия „Баща и син“, която включва преди това „Son Of Batman“ и „Batman Vs. Robin“. Докато „Justice League vs. Teen Titans“ си е категорично Джъстис Лийг филм и обхваща други конфликти и далеч повече супергерои.

    PS Все пак съм направил (поне) една фактологична грешка, ама то при изсипването на толкова инфо вероятно беше неизбежно: първият игрален „Батман“ не е преди сериала от 60-те, а е реализиран между първи и втори сезон. Не че има кой знае какво значение, ама все пак.

  5. Дринов, по средата на подкаста съм, но се сетих. Каза, че ще преспиш с идеята за мотивацията на Супермен и Батман и по-специално с това, че според мен тази на първия се води от усещането му за безсмъртие и всесила. Без да разводняваме коментарите и под тоя прекрасен епизод – интересно ми е – какво стана 🙂

    П.П. Прекрасен подкаст 🙂

  6. Гадни мръсници (или е женското cunt), добре, че не показвате познания и по други езици, че тогава ще стане миш-маш! И други са Ви го казвали: градивна критика. Не става дума за няк’ъв фанатизиран патриотизъм, но българският ни език си е достатъчно богат за задълбочен анализ, а не като хлапета да ползвате хамерикански чуждици – чиято простота може да се тълкува по различни начини = и мислите, че {ще} изглеждате по-яки /или младежки/. Дано пораснете след първите 7!

    Времетраене: колко хора мислите, че ще изгледат цялото предаване? (пуснах го на скорост 1.5, защото наистина си заслужава(ше)). Ако ^това^ са режисьорски версии – трябват и съкратени с премахнати всички секунди безсмислени вмъквания и паузи. Всеки с камера може да се снима колкото си иска. Щом е интересен, ще намира публика. Но най са ми странни тия зомбита, които по цял ден се ровят в глобалната мрежа да четат/гледат чужди коментари, понеже (явно?) нямат собствено мнение. Животът е твърде кратък, за да гледаме всичко; какво остава и за по-дълги ревюта. Трябва да са лаконични!

    И… да, Човекът-прилеп е най-популярният герой, защото не е „супер“, а пример какво може да направи/постигне/промени всеки от нас (с малко пари за технологични „играчки“, но дори аналогията на ~ЧУДОТО – богаташът Железният човек – използва повече фантастични приспособления). Прилепът винаги ще е актуален: воин на честта = Тъмен рицар!

    :-P.S.: убийствено: Suicide Squad Trailer Spoof – TOON SANDWICH – https://www.youtube.com/watch?v=ufHUBvR6ltg

  7. Всичко 6, но една малка поправка към @UZUMAKI . Батман не е замислен, като family-friendly character в своя генезис. Първоначално е носил оръжие и не му са се свидили патрони. Да, искали са да доят от златната крава на успеха на Супермен, но вдъхновението за Батман идва повече от Pulp fiction от онова време като радио шоутата по The Shadow. Историите са си били доста мрачни и насилствени и за това доста скоро се налага да сменят подхода, за да има повече приемственост от деца( и повече кинти да падат) . Добавя се Робин, в последствие и Батуоман( доста по-различна от гей-прайд версията от последното десетилетие) и Батгърл… че и куче : ).

    Тъмният период от края на 80-те, за който говорихте също не започва с Франк Милър. Започва през 71-ва с Дени О’Нийл, който връща детективската черта на героя и задълбочава характера на героя, като никой друг. Създава Лигата на сенките и отговаря на някои въпроси относно миналото на персонажа. По-късно на неговите рамене стъпва Франк Милър и доразвива идеите му до това положение , което всички обичаме днес (DKR и Year One).

  8. Може би използвах прекалено общо понятие с това family friendly – имах предвид, че от самото начало Батман е комикс за хлапета, макар и наистина при дебюта си да е близък до образи тип Сянката (като настроение), докато по-късно откровено си се вдетинява и сериалът е добро отражение на тогавашния му инфантилен ореол. Колкото до Франк Милър: зверски се изкушавах да спомена и по-ранни заглавия, които са прото-dark Брус Уейн, но предаването и без това се очакваше да е дълго, исках да сме по-сбити. Пък макар и по-рано да имаме по-тъмни краски около персонажа, именно през 80-те нещата действително загрубяват.

    1. Thumbs-up ! Много готин епизод се е получил така или иначе. Просто това ми направи впечатление.

    2. Danke за feedback-a, най-полезното в тия епизоди е, че чрез обратната връзка ние също научаваме много неща. 🙂 Cheerz!