Buckle your seatbelt Kal-El, ’cause Krypton is going bye-bye!

Вече сме се отдавали на темата в малко по-общ план, но беше крайно време да посветим цял епизод на Inglourious Kunts на може би най-голямата поп-културна икона, създавана някога – Супермен. Роден във въображението на съучениците Джери Сийгъл и Джо Шустър през 30-те години на миналия век, извънземният Кал-Ел, който пристига на Земята, след като родната му планета е погубена от катаклизъм, се превръща в символ на надеждата и справедливостта. Днес комиксовата легенда отдавна не е част само от хартиената вселена на DC, а е прелетяла през всякакви медии и формати, за да кацне на върха на супергеройската пирамида като абсолютният повелител на доброто.

В този епизод, вдъхновен от световно нашумелия блокбастър „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“, се концентрираме както върху кино-появите на Супермен, така и върху живота му като анимационен и телевизионен образ. За да може дискусията да има и филмов, и нърдовски смисъл, в студиото гост е разбирачът по темата Станимир Ставрев от The Elitist Reviewer, а компания на него и на водещия Мартин „Циничния Елф“ Ангелов правят Благой Иванов и Димитър Дринов. Материалът, който компанията покрива, е сериозен, а времето сякаш никога не е достатъчно, но в резултат на масата за гийк аутопсии лягат десетки имена, епохи и заглавия, така че си извадете лист и химикалка, за да записвате стриктно подробностите.

Излитане след три… две… едно:


Similar Posts

Вашият отговор на Sir Stevancho Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

43 Comments

  1. Страхотно включване на това момче, браво. Узумаки, не трябваше да си мълчите в някои моменти, в които ти се струваше, че се отдалечавате от темата, тъй като някои от доводите на Дринов не бяха верни, а пък на тях се основаваше трактовката му на персонажите, ако щеш. Това, че Батман не се е жертвал – трябваше да се обадите и да споменете някои примери от комиксите или графични новели, в които Батс бая се е отебавал в името на нещо по-голямо. Дори и да не говорим за класическа саможертва – планът му за унищожение на Джъстис Лийг, включително и на самия него – е нещо, което придава на тоя персонаж качества, които показват бруталната му дълбочина, каквато нито един друг супергерой не е в състояние да презентира. Също така – това, което каза, че той се е жертвал изначално – трябваше да пообясните повече what drives him, защото усещането, че Батман е герой, който не е склонен на този тип саможертва, е абсолютно погрешно и повърхностно. Тоя подкаст ми беше адски странен като цяло – Дринов мълча, Елфът се държа дипломатично и тн. Личи си, че не знаете много неща за DC и за логиката, която изгражда тази вселена и си го осъзнавате. Не искам да звуча като хейтър, просто някои от нещата, които говорите, напомнят на критиката към Батман вс Супермен – просто идват от непознаване.

    1. Факт – Дринката е n00b по темата и тотално не е прав за Черния рицар, но нарочно се опитах да обера посоката за Батман и да я върна към Супермен, тъй като иначе щяхме да направим 2-часово предаване и Елфа щеше да откачи. 😀 Нека те успокоя, че другата седмица ще пуснем аналогичен епизод, но посветен на Брус Уейн, та се надявам там да откриеш много от нещата, които си искал да видиш тук.

    2. Аре, само don’t patronize me! Това и към двамата! Много обичам „разбирачите“ да ми обясняват, колко съм зле, че харесвам Супермен, а не Батман, който, видиш ли, бил много по-дълбок и прочие булишт. Толкова неща са изписани за Батман, че сигурно има моменти в, които се жертва, както има и такива, в които убива и т.н. – ако нямаше, начи ебем ти иконичния образ щеше да е. Саможертвата я имаше заложена и в „Райзес”, но там този момент беше насран от финала. Идеята ми е, че саможертвата при Супермен е изведена на съвсем различно ниво – той все пак е алегория на Джисъс Факинг Крайст! И ако това не е ясно, значи язък, че сте толкова навътре с „логиката, която изгражда” DC вселената.

    3. Може и това да направя. По принцип съм издръжлив, но от време на време и на мен ми идва повече. 🙂

    4. @ Узумаки,

      На подкаст за Батман ще се изпонасера от кеф, нямаш идея от колко време чакам това 😀 Още повече – кино материалът там е не само повече, но и в пъти по-качествен от при Супермен. Но там обсъдете и сериозно пълнометражните анимации, някои от тях дефинират Ултимативния Батман 🙂

    5. Хахахахаха 😀

      Кавил ако играеше Батс щеше да го смажеш от хвалби, нали 😀

    6. Фак! Е тука вече ме гепи! 🙂
      Истината е, че се дразня когато хората дисмисват Супермен и затова страстно защитавам позицията, понякога дори и срещу собствените си убеждения. Но това не означава, че не го смятам за интересен и голям образ. Все пак не случайно е архетип и нарицателно. 🙂

  2. Абе глупости, нито се имам за разбирач, нито нищо. Просто не съм съгласен с доводите ти на някои места – това за развитието на Супермен след Мен ъф Стийл или пък това за Батман. Може би просто като фен не мога да го погледна толкова отстрани, факт е, че като коментирам тия неща съм склонен да гледам не толкова с кино-очила, колкото като нърд.

  3. Батман форевър, Супермен ху кеърс хахахх

    @Sir Stevancho, мноо точно отправена забележка, в по-горният ти пост, после що обърна палачинката ти се чуди човек. На Дринов, му бега малко по тъча темата хахах

  4. @Pacino,

    Обърнах я защото не споря от гледната точка на „разбирачите“, тъй като не се имам за особен такъв. Но не си взимам думите назад, че много от доводите на Дринов лежат именно на по-малко познаване на темата. Моето не е кой знае какво, но определено е повече по темата и смятам, че както аз си „свалям“ кино-очилата, както споменах, така Дринов не може да си сложи „гийк-очилата“, които иначе биха дали отговор на проблемните според него моменти.

  5. @Дринов,

    Още нещо – с какво това, че Супермен е алегория на Иусус, прави идеята за саможертва по-висша или там – разбираема и тн. ? Батман е единствен сред всички тия без супер сили, освен нали мъни-мъни, нима идеята за някой, който трепе лошите без да е неубиваем и вместо спокойно да си ебе всичко живо – маа краци (криле) през нощта, не е по-близка до еври факин хюман?

  6. Гайс, понеже сме цивилизовани и разумни хора, допускам възможност, да съм си извадил заключение на базата на представителна извадка, а не пълния набор от данни. Нека кажем, че това е вярно! За да е ясно обаче, искам за протокола да ми потвърдите. Според вас, при „all things considered“, в своята същност Батман е по-жертвоготовния герой от Супермен, така ли? И, моля, не говоря за това кой е по-добре изграден, по-дълбок психологически и прочее, а чисто и просто, кой от двамата е по-вероятно да се жертва – кой е по-близко до олицетворението на тази идея. Пак казва, сериозен съм и съм готова да призная, че не съм прав. 🙂

  7. Ми предвид, че единият при 100 % от саможертвите си оживява, а другия би могъл да го направи само веднъж, да – Супермен е.

  8. Дринов, истината е че никой не е гледал Супермен, а останалите са се наслаждавали на Батман хахаха

  9. @Ахмед
    Ахахахахахахах! Това е мега, да!

    @Pacino
    Лошо няма. Така съм аз, когато определени актриси са на екран – не ми пукак какво друго се случва. 🙂

    @Sir Stevancho
    Какво имаш предвид? Че да, Супермен е по-жертвоготовен, но тези жертви не означават нищо, защото той оцелява след това ли?

    1. Имам предвид, че е по-лесно да се жертваш, знаейки на 99%, че няма особен шанс да умреш, да. Нима не съм прав? Единият има някакъв комън сенс, защото е смъртен, докато другият се хвърля да се трепе с всичко и всеки, защото (както ДC са правили неведнъж) – знае, че шансът някой да му направи нещо, граничи с 0. Дори наранен – той регенерира. Ако мен са ме гръмнали преди малко с ядрена бомба и 5 мин по-късно съм ок – що да не пробвам късмета си говноподобния изрод долу на земята? Виж, вече ако имаш предвид, че саможертвата на Супермен се измерва с това, че на фона на абсолютната си сила си – изобщо се занимава да се бие ЗА нас – ок, но това е съвършено различно.

    2. Хъм, не съм съвсем съгласен, но понеже, както вече допуснахме, не съм супер-напред с материала, да кажем само за БвС, който и без това си засегнал. Там той знаеше, че криптонита го убива и въпреки това го взе – според мен, не е сигурен, че няма да умре. Иначе, да, ако си неразрушим инстинкта ти за самосъхранение е липсващ.
      И един такъв въпрос. Исус знаел ли е, че е безсмъртен и саможертвата му, по-малка ли е, ако това е така? Кур за религията и Джизъс в частност, но като комиксов герой, това ми е интересно. 🙂

    3. Кур за религията като религия, но застъпваш интересен момент. Ако разчитаме на Библията или там разните други евангелиета – идеята с алегорията на Супермен с Иисус издиша кардинално. Вторият е знаел, че ще умре и го е било страх от това, изпитвал е съмнения дали ще може да издържи и тн. При Супермен това кардинално отсъства, аз лично нямам спомен той да се е чудел дали е достоен и тн., тъкмо напротив – съмненията на Супермен се съизмерват с това дали другите са достойни да го имат – макар и грубо казано. Иисус е ЗНАЕЛ, че ще умре и трябва да мине през това, за да изкупи греховете на хората, Супермен е склонен да се жертва във всяка минута за А/Лоис Лейн Б/Каквото и да е друго, знаейки, че най-вероятно ще оцелее. Саможертвата в името на нещо по-голямо е в пъти по-добре представена при Батман, който десетки пъти е отебавал близки хора в името на това основната идея да просперира.
      Също така – при Супермен идеята за това какво е саможертва е меко казано размита предвид способностите му. Засягайки пак сегашния филм – единият не умря при ядрен взрив, другият отиде да се бие с 20 човека в някво хале, беше застрелян в главата от упор и наръган с нож. Е ок, при кой има по-голям риск, щото тренировките на Брус Уейн не го спасяват ако „шлемът“ пропусне куршумът или ако с ножът му плеснат сънната артерия?

    4. Да бе, това за саможертвата при хората вече го обсъдихме – то е ясно, че като си смъртен нещата са доста по-различни. Но разбрах каква е твоята позиция. За теб саможертвата на Супермен винаги произхожда от знанието за собствената му неразрушимост, а не от идеологията му или всякакви други керактър характеристики. Ще помедитирам малко над този пойнт! 🙂

    5. Казано с по-малко излишни думи – да. 🙂 Не отричам и друго бТВ – нещо, което беше много хубаво застъпено в тоя филм при разговора на Супермен с майка му. Супермен няма ясна концепция какво е мястото му сред хората и дори с какво би могъл да допринесе. Има един много хубав момент от вече споменатата от мен анимация, в която Батман е предложен за изключване от Джъстис Лийг поради плана му за неутрализиране на всеки един неин член в случай, че се превърне в заплаха. Супермен дава на Батман едно парченце криптонит, казвайки му, че иска да е в неговите ръце ако нещо се случи с него и изфиряса. Фъни моментът в историята е, че Батман като цяло досега е събрал сигурно 20 кила криптонит и това му е през фара. В този момент от филма той не благодари на Супермен, замълчава си и си тръгва. Което на езика на зрителя е „Батман не е многословен, но приема с благодарност готовността за саможертва на Супермен“, но на езика на Батман е „Ако нещо се осере, преди да мога да направя каквото и да е с тоя напръстник криптонит, Кларк може да взриви 10 ядрени площадки и да затрие всичко живо, след като ме е изнасилил 5 пъти и е направил US армията на мармалад. Така че, ок, мерси, но добре, че в баткейва имам 50 стрели с криптониеви върхове и 20 копия, 40 гранати и 5 пълнителя с криптониеви куршуми, щото не ми се разчита на това безсмъртния да жалее за смъртните.“

    6. Момчета, дали ще е уместно да се включа в разговора ви?
      Sir Stevancho, не мисля, че си прав в аргументацията си за саможертвата.
      Когато става въпрос за Супермен, ти гледаш единствено Batman v Superman, но когато защитаваш Батман, вземаш под внимание цялата анимационна вселена на героя.
      Ако гледаме единствено BvS и дума не може да става за саможертва в името на Батман. Той е толкова изгубен в чувството си за безсилие и мъст, че самия той почти убива Супермен и замалко да се превърне в престъпниците, които преследва.
      Супермен пък от друга страна е напълно незапознат с ефектите на криптонита. Супермен уби Генерал Зод в Man of Steel, следователно обраното също е възможно. Новия Зод (Doomsday) има силата да убие Супермен, особено в комбинация с криптонит.
      Саможертвата на Супермен се изразява в това, че той не просто го прави за чужд народ, ами го прави за хора, които мразят и отказват да го приемат. По един библейски начин той се жертва за един чужд свят с грешни хора.
      Ако пък желаете да погледнем саможертвите на двата героя в по-голям анимационен или комикс диапазон, нищо не може да надмине наградената с Eisner награда поредица на Grant Morrison – All Star Superman. Събрана в дванадесет броя, историята разказва за живота на Супермен след като той разбира, че плана на Лутор е проработил и му остава само 1 година живот. Комиксът е просто смазващ и неслучайно е смятан от фенове и критици за може би най-добрата Супермен история на всички времена. Пускам ви един линк с надеждата да видите каква добра литература може да бъде 1 комикс и да си го купите 🙂
      http://hellocomic.com/issue/search?q=all+star+superman
      Поздрави!

  10. Готин епизод, въпреки че не съм фенбой 🙂
    Узумаки, благодаря за документалния филм за проекта на Бъртън/Кейдж 🙂 много е яко да намирам общи инфлуенс точки между филми като Alien и този незавършен проект – Moebius. Доста, доста яко!

  11. Радвам се, че епизодът предизвиква полемики и че съдържанието му е интересно за тези, на които темата им е на сърце. 🙂 Няма да ми повярвате, но в сценарийчето, дето държа пред себе си, бях отбелязал да спомена турския Супермен, наред с много други неща. Просто не остана време за всичко. 🙂

    PS Cтивънчо, риспект.

  12. @Sir Stevancho
    Няма как да обявиш к.р, за религията, може да не осъзнаваш, но си част от нея…., ако се праиш на мъж пак не те оправдава.

    @Дринов
    Исус, реално не може да направи преценка дали се жертва или не, дори и сега ако съществува пак немож да отговори на този въпрос. Мноо неуместни сравнения със Супермен. И двете са плод на човешкото въображение и в частност на добрата страна, но са несъизмерими едно към друго, щото едното е константа и винаги ше бъде така, другоо е просто…..

    1. Мога да обява колкото си искам курове за религията, Пачино, моля те – нека не спорим за мнения. Ок, не осъзнавам, не ме захващай на тая тема, че хич нямам нерви за глупости.

      А това дали Иисус може да направи преценка дали се жертва не е въпрос на трактовка, а на това, което защитаваш – а именно – религията. Нека не спорим за тия неща тук, наистина, защото наред с всичките удобно подлежащи на тълкувания внушания на Библията – има и константни догми, така че, моля те – ако не си чел – не излизай зад щита на „всичко е въпрос на възприятие“.

    2. Kaтегорично съм съгласен за куровете и религията – малко са й даже. 😀

  13. Просто не вярвам, как някой интелигентен човек може да отхвърля дадени възприятия с лека ръка с някви обиди. Единствената цел, с която пиша в теми, които не ме засягат, (повечето) е някак си, позитивното да надгражда. Предполагам, че си кръстен, което означава, че си християнин, по думите ти съдя, че не си Ок, аз също не съм Ок, но спазвам определена култура на изказ. ….. Утре ше ме срещнеш, ше те разочаровам и ше ми кажеш к.р за теб и аз кво да те прааа?, при положение, че не те познавам?

  14. Както казах, не ми се спори за глупости. Водил съм подобни спорове ужасно много пъти, нямам намерение и тук да го правя. Забелязал съм това, което казваш – положителната ти нагласа. Аз също имам подобна и поради това – не мисля, че има смисъл от тоя спор. Не казвам „кур за религията“ защото съм я срещнал и не ми е харесала. Нека не продължаваме, тоя спор е загубен и от двама ни.

  15. Все още не съм гледал Batman v Superman, но съм съгласен с Дринов.
    Да, Супермен е архетип на месианската фигура, като при слаб писател (или сценарист, визирам Гойър) е скучен. Скучен е, ако го разглеждаме само като Супермен. Кларк Кент от друга страна е толкова интересен. Тъй като причината да стане герой не е защото родителите му са били убити. Или чичо му. Или защото му плащат. Причината е, че родителите му от малко градче в Канзас са го възпитали така. Въпреки че лети, има супер сила и е почти неразрушим, Кларк Кент все пак минава през училище, университет и работи като журналист за да може да си купува храна и да плаща наем на квартира в Метрополис. От друга страна имаме Батман. Характеристиките му са: човек, милиардер, знае бойни изкуства, доста интелигентен. На пръв поглед антипод на Супермен. Приликата между двата героя обаче идва от това, че разгледани поотделно представляват идеалния човек. Батман – чрез всичко, което homo sapiens би могъл да бъде. Супермен – чрез суперсилите си. Мотивацията на Батман идва от смъртта на родителите му. Близките му са Алфред и антуража sidekick-ове. Батман няма живот извън това да е Батман. Личността Брус Уейн умира в деня, когато умират родителите му, а маската Брус Уейн служи за прикрите на Батман. Супермен от друга страна е Кларк Кент с костюм.

    Историите с Батман са по-добри, защото са по-лесни за писане. По-лесно е да се идентифицираш с него – когато бъде прострелян, куршумът минава през него. Злодейте му са и по-правдоподобни, по-човечни – психопат облечен като клоун, полудял адвокат с пистолет търсещ отмъщение, Jigsaw облчен със зелен костюм, нацепен с амфетамини батка израснал в затвор, учен измислил freezing ray който търси пари за да излекува жена си и е готов да убива.

    Аргументът, че Супермен е безсмъртен е малко несериозен според мен. Враговете на героя са равни или по-силни от него (Зод, Дуумсдей) или използващи интелекта си (понякога нещо друго) да го принизят до тяхно ниво (Лутър, Брейниак, Метало). От друга страна това донякъде ограничава. При Супермен опциите в повечето случаи са: 1) успява чрез хитрост или друг способ да победи по-силния от него; 2) някак или с помощта на някого успява да отстрани това, което го отслабва.Конфликта между Батман и злодеите в предишния абзац е по-интересен, защото позволява толкова много.

    На кратко: повече съм фен на героя Супермен, докато Батман има по-добрите истории – не заради самия герой, а заради това, което позволява на един добър писател.

    1. Не съм съгласен с почти всяко нещо от написаните, доводите ти са въпрос на мнение и не почиват на никакви логични обосновки. Утре ще споря повечко, до тогава имаш време да си прегледаш текста и да видиш къде издиша 🙂

    2. Ще започна от там, че построяваш обосновката си по начин, който удобно се нагажда в полза на твоята позиция, без тя логично да води до нея. С думи прости – нищо (или почти нищо) не ме кара да кажа „да, вярно, прав си“ просто ей така. Неглижираш другата страна и веднага ти давам пример: казваш, че Кларк Кент е интересен, тъй като е възпитан добре от родителите си и не се бори за „доброто“ поради някаква изтъркана причина като убийство на родителите му и тн. Това, освен, че не е вярно (мотивацията на Супермен търпи брутална промяна и прогрес след като той научава за произхода си, научава историята на планетата, семейството и рода си и тн.), е и твърде слабо като защитник на тезата си. Според теб мотивацията на човек, който е загубил родителите си като невръстно хлапе и има всичките пари на света, но решава да се трепе с лошите, вместо да ебе всичко и да се продруса като свиня и да умре на 20, е недостойна за внимание? Даваш пример с плащането на квартира и тн от страна на Кларк Кент и като цяло обръщаш внимание на това, че едно същество с неограничени възможности се занимава със злободневните ни глупости. Давам ти пример с един адски логично построен супергерой, който е всемогъщ – Д-р Манхатан. Романтичният ореол около Супермен е много готин и нужен за – ако щеш – възпитанието на децата в някакви чисто човешки ценности – но абсолютно неподлежащ на логически интерпретации. Манхатън е чудовищно добър пример за това как би се държало едно такова същество – на него просто няма да му пука, щото може да си кеси на Марс, да си бие чикии зад Млечния път и да ръси семки в Марианската падина. Естествено, идеята на Супермен да му пука – е яка, но е не е нужно излишно престараване в пламенна защита на мотивацията му, която е по детски представена изначално. Тук съм най-склонен да се съглася, че образът е библейски, тъй като носи същата нулева логика и лесно смилаема презентация, каквато носят библейските персонажи, начело с Иисус Христос. Доводът ти, че историите за Батман са по-лесно за писане, е просто смехотворен, Супермен може да бъде победен или отслабен само и единствено от криптонит и някой от неговия свят като Дуумсдей. В самия подкаст беше отбелязано, че Супермен е толкова всесилен герой, че историята му е имала нужда от сума ти рестарти, за да се даде някакъв нов стимул и изобщо за да се направят нещата поне донякъде интересни – това достатъчно говори за това кои истории са по-лесни за писане. Ще завърша с това – Батман за мен е толкова по-многопластен образ, че ми е много по-трудно да се съпоставя с него, макар и да е само човек, или по-скоро – точно заради това. Демоните в главата на Уейн изглеждат същевременно много истински и необясними, а ангелите в главата на Кент изглеждат точно като всички други ангели – каквото и да правят, знаеш, че съществуването им страда от липса на логика по презумпция.

      Спорът е много готин бТВ, надявам се да съм бил поне донякъде ясен.

    3. За мен мотивацията му не се променя по какъвто и да е начин след като научава, че идва от болярския криптонски род Ел. Кал-Ел е името, което Джор-Ел му е дал – нищо повече. Кларк Кент знае, че е намерен в останките на кораб от ранна детска възраст. И израства, помагайки във фермата на майка си и баща си. Става Супермен много преди да разбере за Криптон. Другите неща съм ги написал. Окритието, че Криптон е разрушен по-скоро поражда екзистенциалната криза, че е (почти) единствения от вида си, а това до колкото знам е разгледано по-сериозно само от Алан Муур в The Man Who Has Everything. S-ът като символ на дома Ел се въвежда от Джеф Джоунс в една от най-слабите origin story-та на Супермен – Secret Origin и за мен е тотално ненужно. Надгражда по елементарен начин върху идеята за значението на знака от Superman: Birthright на Марк Уейд, но там S-ът е символа на Криптон.
      Ще се повторя с думи прости: Супермен е готин герой, защото няма основателна причина да бъде Супермен и въпреки това го прави.

      За „злободневните глупости“ май не си разбрал какво имам предвид. За мен да разглеждаш герой, който има същите проблеми като всички останали, НО да е и най-великото същество на планетата е златна мина.

      Не виждам как въобще реши да сравняваш Супермен с Доктор Манхатън. Манхатън губи човечността си, защото е буквално олицетворение на религиозните разбирания за Бог – всевиждащ, всемогъщ и съществуващ навсякъде. Супермен не е (изключвам абсурдната Silver Age версия). Той остарява, има нужда от храна, кислород, изпитва емоции. Повтарям се, но есенцията на Кларк Кент е пич от Канзас със сили. Слабите истории на Супермен са от писатели, които забравят това. А слаби истории за Супермен има доста повече от колкото за всеки друг герой.

      Съгласявам се с казаното в подкаста, че колкото повече сили му дават, толкова по-безинтересен става. Но това се дължи на медиума. Есенцията на супергеройските комикси е сблъсъка между добро и зло. Проблема при Супермен е, че когато имаш герой който лети, има супер сила и е почти неуязвим, нямаш прекалено много варианти за реализация на този сблъсък. За това и най-добрите истории със Супермен са тези, където героя движи историята, а не когато е в ролята да реагира.
      Не виждам какво толкова многопластово има в Батман, нито демоните му, които така философки описа, но окей, това е твое мнение. Преди година-две щях да съм съгласен с теб за повечето неща. Продължавам да твърдя, че Батман с всичките си злодеи дава много повече почва за добри истории.

  16. За проявяващите интерес към Супермен и въобще всеки незапознат с героя – прочетете Superman: American Alien. Седем броя разглеждащи различни етапи от живота на Кларк Кент, написани от Max Landis, сценариста на Chronicle. Всеки брой е с различен художник, което работи нечовешки добре, тъй като тоналността на историите също се различава. Шести брой излиза другата седмица, а седми след месец.
    Поне за мен, колкото и смело да звучи, това се заформя като най-добрия Супермен комикс (да, по-добър от All-Star).

  17. Exa, тук е настанал потоп. Лошо няма. 🙂 Само за едно съм съгласен и с двама ви: както Супермен, така и Батман са интересни персонажи, с адски яки истории, но Супермен е далеч по-лесен според мен – именно предвид по-ясния си, изчистен и разработен архетип, докато Батман е далеч по-дълбок и психологически образ, непрекъснато променящ се, при който почти всеки елемент на митологията му (поддръжници, злодеи, местообитание) е своеобразна метафора на самия него. Готам Е Брус Уейн – всеки от аспектите му е проявление на характеристиките на образа, на шизофренията му, ако щеш. Изобщо не е вярно, че за Батман се пише по-лесно – пише се по-далеч по-трудно, най-вече защото е човек, а не полубог; много по-тегаво е да го противопоставиш на вселена, тъпкана с абсурдно могъщи злодеи и герои. Факт е обаче, че в историята на комиксите няма по-силни арки от тези за Човека-прилеп, а причината е баш защото има много повече неща, които могат да се кажат за него, много повече драма, която може да се експлоатира. Елементът с отъждествяването е ужасно важен – Уейн е много по-близък до читателя от Кларк Кент.

  18. Ивайло, напълно съм съгласен с интерпретацията ти за Супермен. Евала!
    Човечността на Супермен/Кларк е това което го прави интересен, изборите които той сам избира да направи, а не силите му.

    Ще се съглася също така, че за Батман се пише доста по-лесно. Батман като човек е много по-познат и смилаем за нас, отколкото Супермен. Малко са наистина хубавите истории за Супермен, точно защото не е лесно да пишеш качествено за него.
    Батман също има скапани истории, но е доста по-лесно да създадеш окей/готина история, точно защото света и злодеите му го позволяват. Невероятните истории за всички герои се пишат трудно, това трябва да е ясно.
    За мен лично автор който пише страхотно Батман, би могъл да пише страхотно и за Green Arrow, Punisher, Daredevil и др. подобни герои. Пример за това е Франк Милър със The Dark Knight Returns и The Man Without Fear.
    Както се вижда обаче и в самия The Dark Knight Returns, Милър няма никаква идея как да пише Супермен.
    Той човека си е виден Супермен хейтър, ама да не се откланяме от темата.
    Не всеки може да пише Супермен истории.

    Ивайло, силно ме заинтригува с Superman: American Alien и ще си го взема веднага като излезе на paperback volume. Това като гледам е Elseworld история нали? Арта изглежда прекрасно

  19. Много по-трудно е според мен да опишеш човешка история с чисто човешка трагедия, която да звучи релевантно и да оправдае драматичните си претенции, отколкото да измислиш поредно приключение на фигура, наподобяваща Иисус, разчитаща на готови модели и на лишени от емипирична обосновка свръхестествени контури. Освен това причината да имаме повече яки истории за Черния рицар не само не е резултат от това, че би могло да се пише по-лесно за него, а тъкмо обратното – Батман просто е далеч по-предизивикателен и любопитен за един писател от Супермен, много по-гъвкав и адаптивен е, много по-провокативен. Категорично не съм съгласен и с твърдението, че подобни персонажи имат особен избор да (не) бъдат това, което са – точно както Батман, така и Супермен няма избор дали да бъде това, което е. Със смъртта на родителите си умира и Брус Уейн, неизбежно раждайки Батман, по същия начин със смъртта на Криптон загива и Кал-Ел, но изпращането му на Земята ражда Кларк Кент. На теория и двамата биха могли да водят човешки животи – единият като галеник на мулти-милионното си наследство, другият – като кротък канзаски фермер. Само че на практика това е невъзможно: Батман и Супермен са бомби със закъснител, които рано или късно ще се активират (особено при Кент, който притежава извънземни сили – философски погледнато, той е изцяло в ръцете на съдбата си, не обратното; самият Джор-Ел е наясно с това). Друг е въпросът дали действията им ще са насочени с цел добро или зло, това вече е творческа и морална посока, която зависи от редица условия… и автори.

    PS „Superman: American Alien“ съм си го предвидил за поръчване в края на лятото, когато излиза в hardcover версия.