През 93-годишната си история компанията Walt Disney няма как да не се е научила да залага на сигурно. 30 години след първите късометражни анимации и класиката „Снежанка и седемте джуджета”, студиото създава „Книга за джунглата” по едноименната творба на Ръдиард Киплинг и вече почти половин век това рисувано приключение се среща с нови и нови поколения зрители. Вярно е, че децата на 21 век намират „старите” рисувани филми за доста „демоде”, но за да задържа и увеличава аудиторията си, компанията е открила най-правилната формула: комбинират се класически истории с модерни технологии и се възлагат за реализация на режисьори с мащабно мислене.

Когато през 2013 година беше обявен за първи път игралният „римейк” на „Книга за джунглата” и потвърден фактът, че Джон Фавро ще оглави проекта, надали някой (освен режисьора и продуцентите) си представяше ясно какъв ще бъде резултатът; помня отчетливо, че дори „операционно” бяхме по-склонни да обръщаме внимание на „конкурентния” проект  на дебютанта-режисьор Анди Съркис, продуциран от Warner Bros. Е, тези факти са вече в миналото, а „Книга за джунглата” на Джон Фавро се оказа поредната прекрасна изненада, за радост на малки и големи.

От самото начало с рисуваното лого на Disney, през навлизането в джунглата и срещата с всякакви живи твари, още с първата гонитба между дърветата публиката лесно може да се изгуби. В онзи, чаровния смисъл – изгубваш се в картинката, сливаш се със сенките, увисваш на някоя лиана, готов си да пиеш дъждовна вода от големите зелени листа на неизвестно дърво, които могат да служат и за чадър, но не и под пороите на дъждовния сезон, когато гората набъбва от влага… Искаш да се скриеш зад някоя скала и да наблюдаваш вълчата глутница, любопитно ти е да чуеш наставленията на мъдрата черна пантера Багира и… вече си забравил, че гледаш филм.

Книга за джунглата

Не може да има друго определение за хората, ангажирани от Фавро и работещи за The Moving Picture Company („Животът на Пи” и още десетки други филми) и за Weta Digital („магьосниците” на Питър Джаксън), освен „създатели на шедьоври”. Всичко, буквално всичко в света на тази „Книга за джунглата” е повече от истинско. Ясно е, че десетгодишният дебютант Нийл Сети е трябвало да „играе” с кукли пред камерите в зеленото студио, но когато гледате филма, нито за момент няма да се замислите за начина, по който е направен. Не очаквах нищо конкретно от единствения жив, дишащ герой на историята и може би затова момчето ме изненада приятно с естествено присъствие и прекрасно взаимодействие с компютърно-генерираните си партньори.

Новият прочит на историята за изгубеното в джунглата дете наистина е епичен и супер впечатляващ. В един от най-сухите сезони глутницата на Маугли среща могъщия тигър Шир Хан, който поставя ултиматум – да му предадат момчето! Колкото и да е трудна раздялата, вълците Акила и Ракша, които са отгледали Маугли, го поверяват отново на грижите на Багира, който трябва да го отведе в човешкото село. По пътя се случват страхотни и доста страховити приключения – среща с питона Ка, събиране на мед за чаровния мечок Балу, надлъгване и гонитби в античен храм, обитаван от маймунския народ и огромнейшия орангутан Крал Луи, за да се стигне до финалния сблъсък, създаден със забележителен размах и въображение.

През цялото време, по пътя в джунглата може да се провиди уверената намеса на режисьора Фавро, който подготвя детайлите така, че след финалното им полиране всички те да се съчетаят безупречно и да конструират една магическа, очарователна мозайка. В нея няма пукнатини – малкият актьор се превръща в истинско диваче, а животните около него му предават най-ценните уроци – за „важните неща” в живота, за приятелството, за лоялността, за добротата… Ама те говорят с човешки гласове, не е ли странно-неестествено това? Не! Това, че сме забравили да слушаме природата, не ни прави по-модерни или по-напреднали в развитието си. Природата и Земята ни нямат нужда от човечеството – ние, глупавите хора имаме нужда от тях! След хилядолетие или две, а може и по-скоро, нашата планета ще реши да се отърси от нас, след като толкова дълго търпи човешките издевателства върху себе си. И ще остане именно Природата – живите същества, които се радват на топлината на слънцето и на дъждовната влага, които взаимно си помагат в оцеляването, които правят всичко възможно да растат и които живеят в хармония по между си… Точно такава е тя във филма на Фавро – жив, топъл, безкрайно многолик организъм, който (неусетно) предава своите уроци за младите зрители, които имат очи да видят и сърце да усетят историята…

безмилостния Шир Хан
Безмилостния Шир Хан

Няма спор – всичките животни в „Книга за джунглата” са повече от майсторски изпипани! От самото начало – изборът на актьорите за ролите на най-важните персонажи, през „изиграването” на сюжета с гласовете им до финалните щрихи, положени от майсторите на спецефектите върху косъмчетата от козината на компютърно генерираните образи – всичко демонстрира уважение към идеята да оживеят героите на Киплинг и обич към неговите творби. Джон Фавро признава, че е израсъл с анимационния филм от 1967 година и с огромно желание поема работата по новата адаптация. Изборът на Бен Кингсли за най-любимия ми образ от историята – Багира, е повече от удар в десетката, както и Идрис Елба за ролята на безмилостния Шир Хан, а също и уникалните Бил Мъри (Балу) и Кристофър Уокън (Крал Луи).

Любимите ми сцени от новата „Книга за джунглата” са двата сблъсъка на големите котки – сто пъти предпочитам да видя нещо толкова истинско и естествено, отколкото фръцкането на Железния човек с някое от технологичните му чудеса (не че Фавро не се справя добре и с тази тема…). Сцените с мечока Балу излъчват мекота, закачливост и меланхолия, по които безотказно можеш да се досетиш за присъствието „зад кадър” на невероятния Бил Мъри. Певческите напъни на Луи са толкова „силово”-джазови, че дори през тях се усеща безскрупулната категоричност, характерна за мистър Уокън. А властническата походка на Шир Хан е буквално заредена с желание за мъст и макар тигровите шарки да падат в гънките плавно и меко, всяка интонация на Идрис Елба буквално оголва зъбите и ноктите на неговото могъщо животно…

jungle-book-review-img06-20160616

Няма по-подходящо място да изкажем благодарността си към българските разпространители от „Форум Филм”, които пускат „Книга за джунглата” на екран в две версии – дублирана и субтитрирана, което дава възможност най-накрая да чуем оригиналната версия на филма. Не се съмняваме, че дублажът е извършен професионално, но нека бъдем честни – кои са точно българските актьори, които биха могли да се сравняват с Бил Мъри и Бен Кингсли?!

За щастие на всички киномани, които обичат “old-fashioned” приключения, и за радост на всички почитатели на Киплинг, „Книга за джунглата” на Джон Фавро е прекрасен филм. И не мисля, че би бил подходящ за всички деца – което е комплимент за филма! Четири-петгодишните все още са прекалено малки и вероятно ще се стреснат от битките и „червеното цвете”, но за всички от 6 до 106 филмът е повече от препоръчителен! Казвам дори, че е едно от „важните неща”, които не бива да се пропускат на кино!

https://youtu.be/g7pruF8Xm4Y

 

Similar Posts

Вашият отговор на Жор Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

18 Comments

  1. Невероятен,красив филм.Това са най-достоверните CGI създания,които съм виждал на кино,работата на озвучаващите актьори даже прави по-голямо впечатление.Пълна наслада за сетивата и ума.

  2. Mного ми е любопитно каква ще е съдбата на версията, която Съркис подготвя…

    1. “Анди Съркис иска помощ от Алфонсо Куарон“

    2. Май е отложен с 1 година ,явно изпитва затруднения, но ще го направи.

  3. За мен това е дефинитивната версия на Книга за Джунглата. Невероятно красив, чудесно изигран и страхотно балансиран филм.

    И аз съм любопитен за версията на Съркиз. Подозирам, че ще изберат нещо по-близко до оригинала на Киплинг и доста по-мрачно.

  4. И на мен филмът ми хареса.
    А за версията на Съркис имам съмнение, че ще се осъществи. Ама ще видим. 🙂

  5. Toва имах и аз предвид – не само как/кога ще се случи, но и дали изобщо ще се случи тоя филм. Дано де, Съркис ми е далеч по-интересен от Фавро.

  6. Ба.
    Пише, че е в пост продукция и ако съдя от all-star статута на екипа (Бейл, Къмбърбач, Бланшет), то най-вероятно ще го бъде. Смисъл – бутнат е за края на 2018, което има маркетингова логика, тъй, че стискаме палци 🙂

  7. Да и IMDB Pro го дават в пост-продукция от 12 декември 2015. 🙂 Ако е истина скоро трябва да има някоя снимка. 🙂

  8. Вчера го гледах…..много добро филмче.
    За животинките, всичко е казано, ама се чудя след колко ли години, няма да са нужни актьори изобщо, след като видях Маугли.
    Младият Хан Соло, можеше да е компютърно подмладена версия на Харисън Форд

  9. и аз го гледах снощи. много ми хареса. класическият холивуд среща бъдещето. визуално е джоудропинг и нивото на детсйлите е смайващо.

    като история и образи трябва да се сравнява с книгата и предишните адаптации. има интересни решения и подобрения. спомням си онзи от 90-те години колко натуралистичен беше и колко ме плашеше Каа.

    странно, че никой не го коментира, но хванах поне пет визуални препратки към властелина и хобит.

    бих гледал продължение, но не виждам смисъл от нова адаптация. не го знам съркис какво ще прави. ако е много смел филм,,примерно по-дарк и туистед, може и да издуха този. при всички положения фавро се оказа добър занаятчия.

  10. Много ми хареса. Точно така трябва да се използват технологиите – когато всичко е пипнато до съвършенство да се потопиш в атмосферата без да се замисляш как са правили всяка тревичка. Все пак не разбрах за животните правили ли са motion capture на актьори? Нещо не мернах такова в мейкингите, а е странно.

    Сюжета също е много добре балансиран. Само леко около маймунската сцена нещо много го разпънаха, а и Луи можеше и да не пее.

  11. И аз най-сетне го гледах и категорично ми харесва повече от двата стари филма. Монологът на Кристофър Уокън беше ебати попадението, а Бил Мъри беше най-подходящият каст за Балу. Освен за всичко останало, се замислих, че тая година детските/анимационни филми са ми харесали повече от половината блокбъстъри, които гледах 🙂