Каръл”, показан за първи път в програмата на 20-ия юбилеен София Филм Фест, е адаптиран по романа „Цената на солта” на Патриша Хайсмит и разказва историята за невъзможната любовна афера между две жени през 50-те години на миналия век в Ню Йорк. Те са разделени не само от политическата, моралната и легална недъгавост на обществото, което просто не може да приеме хомосексуалната любов, но и от класови различия, а и – очаквано – от наличието на един ревнив съпруг.

Патриша Хайсмит публикува романа през 50-те под псевдоним, а книгата се превръща в бестселър и водещо заглавие в гей-прозата.

През изминалата седмица Британския Филмов Институт обяви „лесбийската драма” на Тод Хейнс за най-важния ЛГБТ филм на всички времена, като го избра от селекция с над 30 заглавия, сред които „Планината Броубек”, „Синият е най-топлия цвят”, „Моят личен Айдахо” и др.

За мен лично „Каръл” е филм за любовта като цяло, не в частността на социална адженда, свързана с отказа на обществото за равноправие по отношение на сексуалността.

Руни Мара и Кейт Бланшет

Отмерен, плавен, сдържан, но същевременно емоционален и нежен филм, който проследява как една връзка се заражда и израства на фона на друга, която е към своя край. „Керъл” не задава въпроси, освен може би този как с развитието на историята ще се формират изборите на главните му герои. Той ни оставя да се насладим на любовта между две жени и на две наистина страхотни „оскарови” изпълнения.

Терез (Руни Мара) е 19-годишно момиче, което работи на щанда за детски играчки в универсален магазин. Нейната младост и момичешки наивитет са разпознаваеми от пръв поглед – светлото и непринудено лице, късата младежка прическа, широките дрехи, обемната цветна барета и излъчването на неудовлетвореност, което долавяме в разговорите с нейния приятел и колегите й още в първите минути на филма.

Именно в магазина Терез среща Каръл Еърд (Кейт Бланшет) – зряла, омъжена жена, която търси коледен подарък за малката си дъщеря, подобно на много от другите дами, изпълнили магазина. Но Каръл не е като „останалите”, тя се откроява в тълпата със своята загадъчност, платинено русата си коса и ярък червен тоалет, задава провокативни и странни въпроси и борави с грация, магнетизъм и очарование, на които много малко дами са способни. Такива жени просто се раждат с подобно умение – то не се придобива.

Каръл е в процес на развод. Нейният съпруг Хардж (Кайл Чандлър) все още я обича и отчаяно протака делото с надеждата, че тя все пак ще се върне при него. Той знае за предишни нейни увлечения и се опитва да спре раздялата с претенции за пълно попечителство над дъщеря им. Това разкъсва Каръл, защото тя не иска да изневери на своята природа и да бъде нещо, което не е, но не желае и да загуби дъщеря си.

Кейт Бланшет

Каръл и Терез се виждат отново известно време след срещата в магазина и между двете жени започва да се формира връзка, която скоро прераства в любовна афера. Макар двете да принадлежат на два различни свята, разделени от възрастови, социални и класови различия, те дават шанс на любовта си с предприемането на пътуване, чрез което се поставя началото на тяхната интимност. Терез знае какво не иска, но и липсва опитността, която Каръл вече е придобила. Каръл от своя страна е тази, която навигира желанията на Терез. И все пак двете споделят чувствата си една към друга „между редовете”, изключително чрез погледите, които си разменят. Историята се разгръща бавно в нежна прогресия със сдържана драматичност.

Виждаме едно титанично превъплъщение на Кейт Бланшет като магнетична зряла, изкушаваща, фина, флиртуваща, копнееща, ранима жена и майка. В „Каръл” езикът на тялото й, всеки един нейн поглед и маниер казват много повече от думи. Тя играе в свой собствен ранг и разбира се – заслужаваше да вземе Оскар за ролята си на Каръл Еърд. Това е втори нейн проект с Хейнс – през 2007 г. се превъплащава в ролята на младия Боб Дилън в проекта „I’m Not There”, където е (отново) блестяща и неузнаваема.

Руни Мара е не по-малко отдадена на своята Терез, като разкрива един емоционално наситен, търсещ и жадуващ вътрешен свят, зад сериозното младо лице. Със сигурност това ще остане като една от най-добрите й роли и със сигурност можеше да бъде номинирана и за главна женска роля.

Руни Мара

И тук идва ред на бомбата! Историята е толкова позната, дъвкана и предъвквана, и реално не предлага нищо ново, което да не сме гледали вече под една или друга форма. Именно това е моят проблем с този филм. Скучноват ми е! Темата, разбира се, е актуална и стойността и красотата на филма са неоспорими, но все пак не се чувствам така, сякаш съм гледала нещо наистина специално…

Не бих казала, че съм изненадана и впечатлена особено от сюжета, нито, че ще го гледам отново скоро, но бих казала, че „Каръл” е хубав филм. Не само заради интензивния „деливъринг” на двете актриси. Визуално е изпипан във всяко едно отношение. Това е едно от най-ярките му достойнства – кадър по кадър „Каръл” е като изведен през погледа на фотограф, прекрасно заснет в цветови тоналности и теми, съгласувани с носталгичните настроения на филма. Тод Хейнс е свършил страхотна работа и с представянето на епохата, и с таланта, който е провокирал да се прояви у всеки член на неговия актьорски екип. Всички заедно са сътворили изключителен образ на времето и … ода за любовта.

 

–-

Може да гледате „Каръл” от 1 април на кино в София, Пловдив и Варна.

Similar Posts

Вашият отговор на Начев Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

16 Comments

  1. По-скоро бездарно дървена пача, която прави – иначе ок – филмът мъчен.

  2. Много силно казано „хубав филм“. Фактът, че даден филм е представен на филмов фест, кара много хора да придават качества на откровени глупости. Пълна тъпотия.

    1. Пълна тъпотия е коментара ти, Sir Stevancho. Дори да го даваха по HBO, оценката ми нямаше да е различна.

    2. Да, нямаше да е зле тоя филм да поприлепи нещо от някои брутално качествени HBO продукции, които третират до болка познати теми по един страхотен начин. Но – права си – може и другото: meh история с meh сценарий и не лоша кинематография, която забравяш на мига след филма поради всичките му други изтъркани елементи. Не мнението ми, Гери, филмът е пълна тъпотия.

  3. ,,През изминалата седмица Британския Филмов Институт обяви „лесбийската драма” на Тод Хейнс за най-важния ЛГБТ филм на всички времена“ Не думай !!!!!!!!!!.
    Принудихте ме да се включа като представител на ЛГБТ обществото ,каквато не е нито ревюиращата,нито коментиращите.Филмът през цялото време ми се струваше,че е правен от хора,които само така бегло познават нашият свят.Не знам може някой от героите или от техническите лица да е хомосексуален,но историята се плъзга като върху огледална повърхност.Повърхностно и опасно, но без реално да чупи нещо или да вниква в проблемите.Не отричам , че актрисите са добри..пропуснахте чудесната героиня на Сара Поулсън,която вече е сърбала попарата на героинята на Кейт Бланшет .Филмът е и добре направен, в Холивуд знаят как да го направят без съмнение,но е кух.Въобще не ме трогна,въобще не ме разтресе като Планината Броукбек, или дори последният Тв филм по лесбийската тема,който гледах-а това беше ,,БЕСИ“ с удивителните Куин Латифа и Моник.
    Гери, ако мога да се обърна така към теб,Карол на Кейт Бланшет е хищник , а Терез на Руни Мара е жертва,плячка.Трябва да си гей, за да ме разбереш.Моята оценка е 5 от 10

    1. Може. Не претендирам за нищо по ЛГБТ темата. А и докато пуснат текста мина почти месец от обявяването на филма за „най-важен“. Планината Броубек е моя филм на тази тема. Предпочитам го по-всички параграфи. Както съм написала – Керъл не ме изненада, не ме „докосна“. За тезата, че Керъл е хищник а Терез – плячка – съгласна съм с теб. Изглежда така, но има и влюбване, и откриване и израстване. За съжаление като се вгледаш малко по-дълбоко виждаш, че историята е не особено оригинална и плитичка дори. Но филма си има достойнства as a piece of art, и overal по-скоро съм с положителна оценка. За това казвам „хубав филм“.

  4. Има рубрика „Past of glory“ – Дринов несъмнено ще обърне внимание на текст за филм по темата, така че – защо не се пробваш?

    1. Не бих отказал,но се притеснявам, че ще ги погледна нещата под моя ъгъл и моя опит като гей и това може би ще се отрази и върху дисекцията.Мога и съм напълно способен да погледна нещата и откъм тяхната ,,стрейт“ точка( харесвам добре направени хетеро любовни истории- така де любовта е универсална)Другият свят почти не познава нашият,в който ние ,различните сме по големи расисти един към друг,отколкото към хетеросексуалните (при нас има своеобразно разделение,категоризиране,за което тези с полово влечение към другия пол почти нищо не знаят) .Добре изберете някой филм по темата и ще ви пратя текст за него.

  5. Поредния случай, в който тематиката на филма взема връх на филмовите му достойнства. Папа Джо, за кой ли път навираш сексуалната си ориентация в мненията си и – както огромна част от „твоите хора“ – правиш невъзможно за всеки от нас да приеме сериозно тезата ти. Мнението ми за филма се основава единствено и само на достойнствата му като такъв, а те са меко казано спорни (забавно ми е, че се поставям в ситуация, в която следва едва ли не да споря защо един очевидно слаб филм е такъв).
    Ясно ми е, че гейовете имате брутален комплекс от това как ви приемат, но толкова ли никой от вас не може да разбере, че това е един омагьосан кръг, в който сами се въртите…? Може би и аз не разбирам, това май е най-лесното за казване. Както и да е – Планината е единствения филм по темата, който е бил в състояние да ме трогне адски много, тук си прав. Не мисля обаче, че този филм гони подобен резултат. Иначе – няма да го крия – финалната сцена с Хийт Леджър и ризата ме накара да се просълзя поради съдбата на една любов. Начинът, по който този филм го постига е напълно противоположен на държанието ти, Папа Джо. Както искаш ме разбирай.

    @Гери,

    Сори за крайните думи, Гери, просто моето мнение се различава кардинално много от твоето. За мен филмът е тъп и това си е, no hard feelings.

    1. None taken – на който, каквото му харесва.

  6. Стеванчо ти наистина не разбираш нашият свят .Филмът описва,,моите хора“ та кой друг би могъл да го оцени по добре-5 от 10 не мисля,че е великолепна оценка,по скоро средна .Препоръчвам ти гръцката комедия ,,Стрейт стори“-,за да видиш как биха били нещата,ако светът беше наобратно. Аз се смятам за нормален,просто сексуалността ми е като това да си с черен цвят на кожата,да си със сини очи или пък да пишеш с лявата ръка. Хетерото ни смятат за луди,болни, ненормални,но и аз ям, пия,дишам,обичам..и си плащам данъците::)

  7. Не бих казал, че филмът е пълна тъпотия, но със сигурност не е и нещо особено. Стандартна любовна история, без нито един запомнящ момент или (мело)драматичен обрат. Тече плавно, като в края на краищата носи точно това, което не би искал да видиш – скука. Ако този филм беше заснет преди 20 години, то бих му дал съвсем друга оценка, като филм, който разчупва (известни) стереотипи, но сега си е нищо повече от лесбо версия на „Мостовете на Медисън“.

    Обаче въпреки това, което изписах по-горе, филмът си струва да се види (дори да е само за обща култура) най-вече заради Кейт Бланшет и Руни Мара. Мара е страхотна в този филм и според мен това е най-силната й роля до момента!

    1. + за Руни Мара, съгласен съм. Но що се отнася до другите неща – именно това и аз казвам, Нищо особено, нищо ново, нищо запомнящо се. Моята „пълна тъпотия“ идва именно поради това – просто един филм, който е нищо повече от много други. 🙂

  8. Любовна история, в която не става ясно защо двама души се влюбват един в друг, означава слаб филм. Без значение от сексуалността.
    Но иначе има прилична секс сцена между двете актриси.