Игра на тронове – сезон 6, епизод 1

The Red Woman
от на 2016-04-26
 

Подобно нещо не сме правили досега. Ще се опитаме да проследим цял телевизионен сезон епизод по епизод, като коментираме основните събития, след което с удоволствие ще поспорим с несъгласните в коментарите. Идеята винаги ни се е струвала твърде амбициозна, но предвид това колко много ни се говори за сериали и колко малко ни се удава възможност да го направим както трябва, решихме, че е крайно време да се пробваме.

Изборът не беше труден. Да не кажем, че изобщо не е имало такъв. „Игра на тронове” е телевизионен феномен, какъвто не е имало от поне десетилетие. Още повече това постижение изпъква на фона на разконцентрираното внимание на съвременния зрител, който поради неограничения интернет достъп, гледа всякакви неща от цял свят. Но април месец зимата идва и всички сме във Вестерос (можете да хвърлите поглед на дискусията ни, посветена на предишните пет сезона тук).

Струва ни се излишно да предупреждаваме, че в текста ще има спойлери. Все пак говорим за шести сезон от изключително популярен сериал и в никакъв случай няма да се съобразяваме с хора, които са имали неблагоразумието да се лишат от най-епичната история, разказвана някога на малкия екран. Така че затегнете коланите, текстът е тъмен и пълен с ужаси.

Джон Сноу

Когато за последно ги видяхме, героите на Джордж Мартин бяха, меко казано, в кофти положение. Джейми Ланистър изпита жилото на змиите от Дорн, докато Мирцела умираше в ръцете му; любимата му Церсей трябваше да мине през столицата гола, докато поданиците ѝ изразяваха адмирациите си към царската ѝ особа с плодове и зеленчуци; Аря Старк стана кандидат за новия сезон на „Daredevil”; Денерис осъзна, че драконите не се обяздват толкова лесно като мъжете, а Джон Сноу най-накрая видя колко подходяща фамилия му се е паднала, докато издъхваше в снега, предаден от мъжете си. Рационалното мислене на Тирион беше поставено пред изпитание при вида на Дрогон, а сър Джора, освен че беше белязан от смъртта, видя как любовта на живота му отлита, без гаранция, че ще се върне. Санса Старк избяга от изрода Рамзи, но дори с помощта на Теон ще ѝ е трудно да се справи с покритите със сняг гори на Севера. Бриен най-накрая се докопа до Станис Баратеон, чиято смърт не видяхме, което подхранва спекулациите, че в бъдеще може отново да го срещнем. Разбира се, най-феноменалната сцена изобщо не включваше хора (поне не живи). Армията от мъртви на Белите бродници изглежда доста близо до непобедима с опцията за регенерация.

Най-голямата изненада без съмнение беше смъртта на Джон Сноу, която все още се отрича от повечето фенове. Никой не иска да повярва, че един от основните и толкова харесвани герои може да си отиде по толкова нелеп начин. Не бива да забравяме обаче, че законите в света на Джордж Мартин са сурови и боговете, за разлика от нас, нямат любимци. Въпреки това на фона на толкова магии и свръхестествени съживявания, надеждата остава, че копелето на Старк не е свършило пътя си.

В шести сезон вече сме отвъд картографираната територия. Макар все още да се забелязват трохи от последно излязлата до момента пета книга, това е първият сезон, който ще е по оригинален сценарий на Дейвид Бениоф и Ди Би Уайз. Многознайковците, които са чели книгите, треперят точно толкова, колкото и феновете на сериала. Всичко може да се случи, никой не е застрахован откъм изненади.

got-s06e01-review-img02-20160426

The Red Woman”  започва по очакван начин. Директно с лежащия на снега Джон Сноу. Името на епизода даваше надежди, че Мелисандра ще възстанови скъсаната нишка на живота на героя. Нищо подобно. Епизодът не дава никакви отговори, даже още повече засилва отчайващото положение на Давос и останалите, все още верни на Сноу мъже от Нощната стража.

Малко по-на юг, в емоционална сцена Санса и Теон са спасени от Бриен и Подрик. Формираната групичка със сигурност ще продължи през по-голямата част от сериала. Приятно е да видим малко сигурност за принцесата от Севера, която преживя незабравими нощи с Рамзи Болтън. Вероятно най-слабият момент от епизода е между Церсей и Джейми, които не успяват убедително да пресъздадат отчаянието от смъртта на децата им.

Аря продължава да бъде измъчвана. Цената за изключителните умения, които се опитва да придобие явно ще ѝ коства скъпо. Интересно е, че срещаме Денерис в позната от първи сезон ситуация. Този път обаче тя е друг човек. Има силен сблъсък на воля между нея и хала на племето. Може би в бъдещи епизоди ще видим столицата на дотраките Ваес Дотрак, където Денерис ще е длъжна да прекара живота си в уединение и мъка по мъртвия хал Дрого (добре че наблизо се навъртат Джора и Даарио). В Дорн получаваме изненадващо развитие (поне за тези от нас, които са чели книгите). Пясъчните змии убиват Доран и Тристан и поемат тотален контрол над кралството. Нямаме никаква представа как ще се развият нещата на юг и какви последствия ще имат на север.

Тирион и Варис е може би най-ефективното и забавно дуо в сериала и не е изненада, че Бениоф и Уайз ги събират отново. Този път джуджето и евнухът ще трябва да се справят с политическите интриги на чужда територия, както казва Тирион „без да познават врага си”. Най-забавният момент в епизода илюстрира културните и езикови различия между ниския благородник и една просякиня. Мелисандра предостави най-голямата изненада, превръщайки се в стара вещица без огърлицата си. Образът, колкото шокиращ, е и добре познат. В приказките многократно сме виждали красивата изкусителка да се трансформира в грозна вещица („Приказка на приказките”, „Звезден прах”). Дали това по някакъв начин е отражение от скорошните събития или винаги е била такава; и дали това, че си легна, е знак, че няма интерес или нужните сили да съживи Джон Сноу, предстои да разберем.

got-s06e01-review-img03-20160426

The Red Woman” определено не е сред силните епизоди на сериала и едва ли ще остане запомнен. Бавното начало стои по-скоро като пепел след огън. Необходимо е след всяка битка бойното поле да се разчисти, за да има място за нови действия. Такова е усещането от първия епизод. Не бива да го съдим сурово, предвид цялата драматургична работа, която трябва да се свърши като експозиция. Епизодът трябваше да представи героите, да напомни за нанесените рани (горкият сър Джора) и да установи тона на новия сезон. Mission accomplished.

Най-важното е, че епизодът напомня защо харесваме сериала. А неговата основна сила винаги е била в необичайните срещи и формирането на групички от интересни герои в различни места и обстоятелства. Целият сериал може да се разгледа като едно постоянно въртене и разбъркване на калейдоскоп, в което всяка част се свързва с друга, оформяйки различна картина.

Но ако има нещо, което тематично да обедини „The Red Woman”, това със сигурност е погледът към силните женски персонажи и отношението им към властта. Санса трябва да си припомни думите, които една владетелка изрича пред обет, Аря да се обезличи тотално, Церсей да възвърне властта си след публичното унижение, а Денерис да повтори пътя, по който е минала, този път с авторитета на халийси. Темата най-силно изпъква в сцената, когато Олария убива Доран и казва над умиращия принц: „Дорн никога няма да бъде управляван отново от слаб мъж“. На другия полюс е Мелисандра, която виждаме като стара, грозна и отчаяна жена, чиято вяра е рухнала. Вече няма място за илюзии. Вярата ѝ в Господаря на светлината се оказа ненадеждна, колкото и красотата ѝ.

За финал: шести сезон за първи път ще покаже дали Бениоф и Уайз имат необходимите качества да завършат адекватно историята. Засега първият епизод само припомня жалкото състояние на героите и нарежда дъската за бъдещи събития. Очакванията отново са до небето. Най-важното е, че чудовището, каквото е „Игра на тронове”, отново се движи.

Не пропускайте епизодите от 6-ти сезон на „Игра на тронове” всеки понеделник само по HBO и HBO GO.

коментари
 
Отговорете »

 
  • Давид Наков
    2016-04-26 at 17:32

    Интересен коментар, най-вече обобщението за женските персонажи.
    За най-слаба сцена обаче аз бих определил „превземането на властта“ от Олария и Пясъчните змии – колкото шокова, толкова и безумна. А самите образи на пясъчните змии са толкова плоски и смехотворни, че едвам се търпят. На всичкото отгоре за мен е напълно неясно как те ще „наследят“ тази власт.
    Другата сцена, в която случайността има прекалено голяма роля, е тази със спасяването на Санса и срещата ѝ с Бриен, въпреки че е логично да се случи нещо подобно, не съм убеден обаче, че това е начинът.

    Отговор

  • TTT
    2016-04-26 at 18:31

    А бе, експозиция, експозиция, ама малко заприлича на новинарска емисия. Задръж се малко повече на едно интересно място, вкарай малко екшън, пък в следващия епизод припомни за разните десет хиляди кътчета от света (за които реално на почти никого не дреме). Най-силните епизоди на сериала бяха фокусираните епизоди – в които действието се развива на едно място. Ясно, че първият точно няма как да е баш такъв, но трябваше да е малко по-фокусиран, отколкото реално беше.

    Отговор

  • Пламен
    2016-04-26 at 22:40

    Аз нямам забележки, като първи епизод работи чудесно – положи основите, поприпомно някои дупки ;), посетихме май всички значими групи (нещо, което май не се е случвало особено често).
    Едно нещо обаче продължава ама изобщо да не ми харесва – Дорн. Всичко в Дорн – от тяхната незначителност за голямата картина, действията на самите персонажи, та и самите актьори са посредствени – 3-те девойки и мамчето им хич не ги бива. И в този епизод действието там беше …..идиотско. Ако е било толкова лесно да убият владетеля, защо не го направиха по-рано, докато дори Дж. Ланистър беше при тях?

    Отговор

    • SRR
      2016-05-03 at 13:58

      Помилването на Ланистър беше може би последната капка, за да прелее чашата на Олария и да задейства отмъстителността си. Но беше странно наистина с каква лекота превзеха властта..Благородното и наивно сърце на краля не е допускало такова предателство, за да постави повече охрана наоколо..


  • ТТТ
    2016-04-26 at 23:05

    И още нещо – на този първи епизод според мен му липсваше и качествен foreshadowing елемент (какъвто например беше flashback-ът със Церсей и вещицата от първи епизод на миналия сезон… или пък направата на мечовете (с цялата символика, вложена в това) в първия епизод на четвърти сезон). Така че за мен дори и като първи епизод не е най-високото възможно качество, което сме свикнали да очакваме от „Игра на тронове“. Изпълни си целта, да, но само толкова.

    Отговор

  • 2016-04-26 at 23:26

    Spot on коментари.

    В Дорн трябваше да разчистят. Няма какво да ги правят тия герои. Всичко отива по дяволите с тия книги…

    За случайност най-нелепо беше намирането на пръстена от сър Джора. : )))

    Отговор

    • toto
      2016-04-28 at 12:02

      В края на пети сезон и аз се чудих, как аджеба, ще намерят пръстена и, щото очевадно беше пуснат с тази цел. Обаче, когато двамата лавъри попаднаха в долината, ясно се видя, че в цялата утъпкана трева от хилядите конници, има един кръг свежа растителност (там където беше Денерис и дотраките я обикаляха) … Джора отиде в малкия кръг, от там нататък не изглежда чак такава случайност.

      Епизодът е свързващ с предния сезон. Дорн наистина е слаба локация. Да видим как ще се върнат към зарязаната история при железнородените, които явно този сезон пак ще играят някаква роля.


  • 2016-04-27 at 05:11

    Предвид факта, че се намираме в територия, неописана в книгите, възможно ли е да е форшадоунато нещо, но да не сме разбрали? От Дорн тепърва може да изскочи нещо, все пак е книгите от там идва престолонаследникът, който е преди Денерис. Може и мацките да поведат война срещу Ланистър. Нека да видим как ще се развият нещата.
    Това с пръстена и Джора беше прекалено удобно – и на мен не ми хареса. :/

    Отговор

    • 2016-04-27 at 08:16

      Най-вероятно така ще направят. Не виждам друга полза от пясъчните змии. Но колко му е да се съберат с някой познат герой, за когото сме забравили.


    • UZUMAKI
      2016-04-27 at 12:16

      Cцената с Джора беше 1:1 като сцената с Арагорн и елфическата брожка в „Двете кули“; такива сюжетни похвати са наивни, но и част от жанра.


  • 2016-04-27 at 13:01

    1:1 друг път. схватката между деамата се разигра на няколко метра, плюс това оркът държеше брошката. не е като да е минала цяла орда дотраки. малко повече от наивно си е. не, че това ми е проблемът с епизода, само го отбелязваме като нещо, което вади окото.

    Отговор

    • UZUMAKI
      2016-04-27 at 13:14

      1:1 е друг път, наистина, тъй като очевидно говорим за различни сцени.


  • 2016-04-27 at 13:49

    онова не беше брошка,а колан?!?

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-04-27 at 14:04

    Оф, баце, коментирай c reply-опцията, че тука стана егати мазалото. 😀 Ocвен това не говорех и за сцената с колана, но дори и да говорех за нея – какво като е колан, пак е малшанс. :) За да съм конкретен: Apaгорн, Леголас и Гимли прекосиха цял Рохан, нелепо по-голяма площ в сравнение с разораното поле в „Игра на тронове“, попадайки на брожката, която Пипин беше подхвърлил нарочно, докато ордата орки ги мъкнеше към Ортанк. Имай предвид, че преследването продължава дни наред, през десетки километри разстояние, в галоп, с кратки спирания, за да се проверят наново още пресните следи, тоест никой от тримата не си гледа в краката през повечето време и – хоп: баш при едно от дежурните поглеждания надолу стъпканият елфически накит е локализиран.

    Отговор

  • 2016-04-27 at 15:45

    Арагорн има елфска жилка. :р

    Отговор

  • Ivanus
    2016-04-28 at 08:16

    Лятото всички са на Слънчев Бряг само Гандалф на Каваци.

    Отговор

  • 2016-04-28 at 11:46

    Кефи ме как темата се е изместила от GoT към недостижимия епос „ВнП“. Така ми се препрочитат книгите :( Само да имах 1 месец свободно време да се затворя насаме с книгите на Толкин и снимки на Оги.

    Отговор

    • 2016-04-28 at 15:01

      Аахахахахахаха искаш ли да менкаме снимки. имам повтарящи се.

      Иначе и на мен ужасно много ми се препрочита Властелина. Дано да остане време в тоя живот за такова удоволствие.


    • UZUMAKI
      2016-04-28 at 15:04

      Аз имам и видео!


  • Papa Joe
    2016-05-02 at 20:01

    Като чете човек този сайт може да си помисли, че Игра на тронове е единственият и най великият сериал, за когото всяка глупост около него трябва непременно да бъде отразена.Разбира се премиерите на новите сезони на по -добри сериали като Друговремец и Викторианска готика трябва да бъдат пропуснати и единственото мнение( от хора,които не са ги гледали) следва да бъде негативно.В църквата на Игра на Тронове Дринов и компания се кълнат-единствена вяра тяхна е това.Сега се сещам и за ,,Луцифер“ нищо не писахте.Как пък било няма Бог и Сатана ,има само ИГРА( на тронове)
    Отблъсквате читатели,които не харесват Отмъстителите и Игра на тронове до дупка…

    Отговор

  • Papa Joe
    2016-05-02 at 20:06

    Появата на новия злодей Дракула,макар и като сянка във Викторианска готика беше стряскаща,,,Не се плаши детето ми.Подай ми гърлото си.Дай ми кръвта си!“
    Иначе във сферата на героичното фентъзи по добро от Властелинът няма да има( според мен).Книгата ми е мега любима още от ,,Дъга“ и първото издание от 1990,когато имаше режим на тока и я четях на свещи

    Отговор

  • 2016-05-03 at 01:22

    пени дредфъл изостава на космически разстояния от игра на тронове. недей да хейтваш, просто защото е популярно (слушай ме, аз го правя постоянно).

    Отговор

  • suicidal
    2016-05-03 at 12:53

    Абе понеже си пишете за нелепото намиране на пръстена в некво поле с размерите на Бъндеришка поляна, аз да ви питам нещо друго интересно. Какво стана с песовете, които бяха набарали Санса и аха да и гризнат вратлето и кат се появи тоя урод Бриен изчезнаха тотално от картината. То па бива да е плашеща таз девица, ама чак да изпобягат тия хрътки…

    Отговор

    • 2016-05-03 at 13:04

      Песовете ги видяхме сега, прибрани и гладни за бебета. :)

      С такива неща рядко имам проблем. Не мислех къде отидоха кучетата, докато гледах сцената. После някой ми обърна внимание. Не е дразнеща грешка


Коментирайте