Разрушение / Demolition

If you want to fix something, you have to take everything apart
от на 2016-03-17
 

demolition-review-img06-20160317

Има добри филми, има и слаби, а има и филми, за които не те интересува колко висока е художествената им стойност. Просто защото са те спечелили по някакъв начин. Свалил си гарда за тяхната сантименталност и дори драматургичните компромиси не успяват да развалят магията. Много харесах „Разрушение“, макар дълбоко в себе си да осъзнавам, че нито е голямо кино, нито ще остане за дълго в съзнанието ми. И  все пак… защо ми се струва като удар под кръста да говоря за слабостите му.

Дейвис (Джейк Джиленхол) току-що е изгубил съпругата си в катастрофа. На него като по чудо му няма нищо. В болницата автомат за закуски блокира и отказва да изпълни поръчката му. Така започва манията. Да поправя, да разглобява всяко нефункциониращо нещо на съставните му части, докато не разбере как то функционира. Жертвите са скърцаща врата в тоалетната на офиса, хладилника му, лампата у тъста. Дейвис развива и друга обсесия – да изпраща писма до фирмата производител, чиято машина го е лишила от пакетче M&M’s. Писмата не са просто недоволство, те са изповед. Като най-голямото признание е, че всъщност жена му не му липсва така, както би трябвало.

Личните му истории стигат до Керън Морено (Емили Уотс), която пуши марихуана и търси начин да не изгуби близостта на 12-годишния си син, който слуша Дейвид Боуи, облича се като момиче, пуши, пие и показва на Дейвис нагледен пример (с пиратка и две играчки) за неадекватната намеса на Америка в Ирак. Между тримата се заражда красиво приятелство. Всеки е счупен по свой си начин и има нужда от приемане и разбиране.

Джейк Джиленхол

Когато разрушението започне, не спира почти до самия край. Малко след средата беше разглобена цяла къща и сякаш беше време за някакво драматично разрешение на зададените въпроси, но не, точно тогава Дейвис си купи булдозер от e-bay и нанесе последни щети на луксозната къща, в която той и жена му са живели. В манията на Дейвис няма гняв или злоба. Само любопитство и свобода да се пуснеш по течението, да погледнеш живота като за първи път.

И това е усещането, с което останах след прожекцията. Чувство на лекота, все едно някой ти е казал, че е ок да си луд от време на време. Разбирам, че това не е най-голямото художествено постижение, нито най-мъдрата поука, но понякога е достатъчно да си прекараш добре. А „Разрушение“ е точно такъв feel good movie без претенция, който разнообразява тежките драми, които обикновено печелят благоразположението на критиката. Във филмографията на Жан-Марк Вале филмът стои съвсем добре до „Wild” и „Клубът на купувачите от Далас“. Всичките разказват за герои, които решават да тръгнат срещу течението, преоткривайки себе си в търсене на отговор или спасение.

Разрушение“ с гордост носи духа на антиконсумеризма, докато ни предлага деконструкция на брака, работата, семейството и амбицията. Ако трябва да го причислим към някоя група, то тематично филмът би застанал някъде между „Американски прелести“ и „Боен клуб“. Единствено като послание, защото лекият му тон го причислява по-скоро към романтичните комедии (макар за щастие в него да няма кой знае каква романтика).

demolition-review-img12

Страхотен саундтрак, страхотен Джейк и убедителен Юда Луис като синът на Керън (това е второто дете актьор след Джейкъб Тремблей „Стая“, което дава заявка за сериозен потенциал). Емили Уотс  с лекота показва Керън като объркана и невротична, докато Крис Купър като тъста на Дейвис по-скоро кара на автопилот и повтаря роля, в която сме го виждали твърде често. Успехът на изпълненията се състои в притегателната сила на героите, с които човек би искал да прекарва повече време. Иска още сцени на необуздано разрушение и сблъсък с установените норми, или просто танцуващ в метрото Джейк.

Прекарах си толкова добре по време на „Разрушение“, че не знам какво повече да напиша, за да ви убедя да го гледате. Приятно е да видиш, че някой не играе за Оскар, че няма амбиция за развиване на технологични иновации или създаване на впечатляващи картини. Все още имаме нужда от филми, които да са лични и малки, които да са като приятелско потупване по рамото. Всичко е наред (дори когато не е).

7.5/10

Все още имате шанс да гледате „Разрушение“ на течащия в момента София Филм Фест.

коментари
 
Отговорете »

 
  • Sir Stevancho
    2016-03-22 at 23:20

    Определено ми се догледа след това ревю :)

    Отговор

  • Mad Max
    2016-03-22 at 23:21

    И на мен ми се догледа и на всичкото отгоре смятам, че ще ми хареса. Ъъъ, и не че нещо, ама от тия оценки под ревютата на Марти няма никъв смисъл … и без това всеки знае, че това са произволни цифри без никаква връзка с качествата на филма хи-хи-хи 😛

    Отговор

  • Irena
    2016-03-22 at 23:21

    Благодаря за ревюто – прекарах си толкова добре докато го четях и задължително ще гледам и филма :)

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-03-22 at 23:21

    Ако сте от софия, филмът има бая прожекции другата седмица.

    Отговор

  • Cega
    2021-08-14 at 19:57

    Много красив е ДжейК!
    А играе с такава лекота.Филма е хем адска депресия,хем успокоява че точно така трябва да се живее.
    Чувството докато гледаш неможе да се опише.
    За първи път да видя на някой толкова добре да му отиват
    Слушалки и очила 🎧😎🎧

    Отговор

Коментирайте