Разрушение / Demolition

If you want to fix something, you have to take everything apart
от на 2016-03-17
 

demolition-review-img06-20160317

Има добри филми, има и слаби, а има и филми, за които не те интересува колко висока е художествената им стойност. Просто защото са те спечелили по някакъв начин. Свалил си гарда за тяхната сантименталност и дори драматургичните компромиси не успяват да развалят магията. Много харесах „Разрушение“, макар дълбоко в себе си да осъзнавам, че нито е голямо кино, нито ще остане за дълго в съзнанието ми. И  все пак… защо ми се струва като удар под кръста да говоря за слабостите му.

Дейвис (Джейк Джиленхол) току-що е изгубил съпругата си в катастрофа. На него като по чудо му няма нищо. В болницата автомат за закуски блокира и отказва да изпълни поръчката му. Така започва манията. Да поправя, да разглобява всяко нефункциониращо нещо на съставните му части, докато не разбере как то функционира. Жертвите са скърцаща врата в тоалетната на офиса, хладилника му, лампата у тъста. Дейвис развива и друга обсесия – да изпраща писма до фирмата производител, чиято машина го е лишила от пакетче M&M’s. Писмата не са просто недоволство, те са изповед. Като най-голямото признание е, че всъщност жена му не му липсва така, както би трябвало.

Личните му истории стигат до Керън Морено (Емили Уотс), която пуши марихуана и търси начин да не изгуби близостта на 12-годишния си син, който слуша Дейвид Боуи, облича се като момиче, пуши, пие и показва на Дейвис нагледен пример (с пиратка и две играчки) за неадекватната намеса на Америка в Ирак. Между тримата се заражда красиво приятелство. Всеки е счупен по свой си начин и има нужда от приемане и разбиране.

Джейк Джиленхол

Когато разрушението започне, не спира почти до самия край. Малко след средата беше разглобена цяла къща и сякаш беше време за някакво драматично разрешение на зададените въпроси, но не, точно тогава Дейвис си купи булдозер от e-bay и нанесе последни щети на луксозната къща, в която той и жена му са живели. В манията на Дейвис няма гняв или злоба. Само любопитство и свобода да се пуснеш по течението, да погледнеш живота като за първи път.

И това е усещането, с което останах след прожекцията. Чувство на лекота, все едно някой ти е казал, че е ок да си луд от време на време. Разбирам, че това не е най-голямото художествено постижение, нито най-мъдрата поука, но понякога е достатъчно да си прекараш добре. А „Разрушение“ е точно такъв feel good movie без претенция, който разнообразява тежките драми, които обикновено печелят благоразположението на критиката. Във филмографията на Жан-Марк Вале филмът стои съвсем добре до „Wild” и „Клубът на купувачите от Далас“. Всичките разказват за герои, които решават да тръгнат срещу течението, преоткривайки себе си в търсене на отговор или спасение.

Разрушение“ с гордост носи духа на антиконсумеризма, докато ни предлага деконструкция на брака, работата, семейството и амбицията. Ако трябва да го причислим към някоя група, то тематично филмът би застанал някъде между „Американски прелести“ и „Боен клуб“. Единствено като послание, защото лекият му тон го причислява по-скоро към романтичните комедии (макар за щастие в него да няма кой знае каква романтика).

demolition-review-img12

Страхотен саундтрак, страхотен Джейк и убедителен Юда Луис като синът на Керън (това е второто дете актьор след Джейкъб Тремблей „Стая“, което дава заявка за сериозен потенциал). Емили Уотс  с лекота показва Керън като объркана и невротична, докато Крис Купър като тъста на Дейвис по-скоро кара на автопилот и повтаря роля, в която сме го виждали твърде често. Успехът на изпълненията се състои в притегателната сила на героите, с които човек би искал да прекарва повече време. Иска още сцени на необуздано разрушение и сблъсък с установените норми, или просто танцуващ в метрото Джейк.

Прекарах си толкова добре по време на „Разрушение“, че не знам какво повече да напиша, за да ви убедя да го гледате. Приятно е да видиш, че някой не играе за Оскар, че няма амбиция за развиване на технологични иновации или създаване на впечатляващи картини. Все още имаме нужда от филми, които да са лични и малки, които да са като приятелско потупване по рамото. Всичко е наред (дори когато не е).

7.5/10

Все още имате шанс да гледате „Разрушение“ на течащия в момента София Филм Фест.

коментари
 
Отговорете »

 
  • Sir Stevancho
    2016-03-22 at 23:20

    Определено ми се догледа след това ревю :)

    Отговор

  • Mad Max
    2016-03-22 at 23:21

    И на мен ми се догледа и на всичкото отгоре смятам, че ще ми хареса. Ъъъ, и не че нещо, ама от тия оценки под ревютата на Марти няма никъв смисъл … и без това всеки знае, че това са произволни цифри без никаква връзка с качествата на филма хи-хи-хи 😛

    Отговор

  • Irena
    2016-03-22 at 23:21

    Благодаря за ревюто – прекарах си толкова добре докато го четях и задължително ще гледам и филма :)

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-03-22 at 23:21

    Ако сте от софия, филмът има бая прожекции другата седмица.

    Отговор

Коментирайте