Започвам това ревю с честното признание, че много обичам тъпи комедии. Не от онези най-най-тъпите, а от другите, с брутално чувство за хумор, голи мъже, които често са дебели, и тези, които си правят ебавка с всичко, дето минава за важно и свято в света на големите. Тези жанрови филми са моето guilty pleasure. Мога да ги гледам до безкрай, а след това да използвам реплики от тях за catchy фрази, когато реша да се правя на интересна. Рядко ми се получава, но адски ме кефи.
„Зулендър“ е една такава комедия. Тя е толкова провокативно тъпа, че всичката смотания, която извира от всеки неин кадър, те кара да се хилиш като петокласник, който са го хванали с долнопробно порно списание.
Годината е 2001-а и Бен Стилър пуска комедия, в която се бъзика с модния бизнес. Той го прави елементарно, но с желание и ясната идея, точно какво иска да каже на хората извън бизнеса и в него, като ги гъбарка на най-елементарно ниво. Истината е, че му се получава. Тъпашкият му образ на Дерек Зулендър е най-смешното и нелепо същество, което съм гледала в последните години. И моля ви, не сравнявайте „Зулендър“ с всички онези треторазрядни американски комедии, които винаги имат навика да кастват хора като Аштън Къчър в главната роля. „Зулендър“ е нива нагоре. Да, нива. Благодаря.
Дерек Зулендър се превръща в култов образ на култова комедия, въпреки ниската си оценка от критиците и прочие разбирачи, оперирани от чувство за хумор или най-вероятно тайни почитатели на кожените елечета, якетата с косъм и леопардовите обувки. Иначе не мога да си обясня лошото отношение към първата част на филма по друг начин.
Петнайсет години по-късно Стилър се заема със задачата да възроди Дерек Зулендър – човекът със смразяващо секси поглед, най-жестокият и горещ модел в света на висшата мода, а бе, най-якият в света на яките, сещате се. Ако „красивите“, фалшиви, глупави и измислени хора имаха царство, то Дерек Зулендър щеше да е техният крал. А неговият най-голям конкурент – моделът Хензел, в ролята Оуен Уилсън, все така дебилен, независимо какво играе – ще бъде неговият заместник-крал. Бен Стилър възражда Зулендър и Хензел, с ясната идея, че е създал интересни образи, които дори след толкова време пак ще се гледат. И прави перфектната рекламна кампания – той взима назаем реалния свят на висшата мода, с която така умело се бъзика, за да се промотира. И отново му се получава добре. От ревюто на Valentino, на което той и Уилсън излязоха по време на една от Седмиците на модата, през парфюма „Zoolander N2“, който много напомня на Chanel N5, до висенето в рамките на шест часа по витрините на моден магазин, промоцията на „Зулендър 2“ носи духа на първата си част. Но само това.
Да направиш продължение на готина, малоумна комедия сигурно е едно от най-трудните неща на света. Освен, че трябва да си смешен, както си бил преди, защото хората го очакват, то трябва и да умееш да надградиш над онова, което вече си разказал. Не е редно да се повтаряш. Стилър се опитва да направи и едното и другото, и някъде в симбиозата между двете нещата не се получават. Той хем връща старите образи, такива каквито ги помним, хем им наслагва повече смисъл, случки и сюжетни линии, изцяло ненужни в този тип филми. Затова на финала имаме нещо, което уж трябва да е гурме, ама си е шопска салата с претенция.
„Зулендър 2“ ни среща с почти всички персонажи от първата част. Тоест, ако не сте я гледали половината смешки – тези, които реално стават, за вас има шанс да останат непонятни. По-тъпата част от смешките ще са ви ясни, но какво от това, те са просто тъпи и толкова.
Във втората част на филма Дерек Зулендър се е оттеглил от модния бизнес след безпощаден крах на кариерата си и отнемане на родителските му права, а Хензел се е отдал на духовно и сексуално порасване. Тоест, прави оргии и медитира. И така 15 години. След като се избъзикват малко повече от необходимото с цялото време, което е минало между първата и втората част, Стилър и Уилсън ни повеждат из дебрите на продължението. Началото е ударно – с Джъстин Бийбър, който бива направен на решето и с последни сили си прави селфи за Инстаграм. Освен с модния бизнес обаче, тук Стилър, Уилсън и Джъстин Теру, който е сценарист на филма, решават да ни занимават и с някакъв вид шпионаж и световна интрига, като от роман на Дан Браун, която носи своите корени още от библейско му, сиреч – Рая, Ада, Адам, Ева и един богоизбран, който всички издирват. Не стига това, но за да е още по-сложно, те решават да вкарат и интрига с клика от зли дизайнери, запътили се към тоталното продаване на душите си в търсене на Извора на младостта.
Извинете, обърках се. В своята основа „Зулендър 2“ не трябваше ли просто да е комедия, в която някой се ебава с модния бизнес? Къде отидоха смешките с фотомодели, които се поливат с бензин и се самозапалват без да искат, и стигнахме до момента, в който лошият Томи Хилфигър иска да злорадства над нечий труп!? Предполагам, че на Бен Стилър му е също толкова мъгляво и неясно, колкото и на мен. Затова и имаме този резултат на голям екран.
„Зулендър 2“ е неприятно несмешен в своята основа, макар да има много моменти, които предполагат и носят нужните за този жанр тъпашки избухвания. Най-яките моменти могат да се изброят на пръстите на едната ви ръка. Единият е Пенелопе Крус, макар тя да е по-скоро секси, а не толкова смешна. Вторият е Бенедикт Къмбърбач, който е само смешен в ролята на нещото Ол и в никакъв случай не е секси. Третият е думата „ламе“, с която Стилър замества доброто модерно лейм, тъй като не знае какво е и го чете буквално. Четвъртият е безобразната ебавка с всичките досадни хипстъри и друг вид био и еко олигофрени и на финала, ярко блести Уил Феръл. Защото Уил Феръл винаги е смешен, по дяволите. И винаги някъде в някакъв момент е гол. Което също е смешно.
За разлика от добрите шеги, които в 60% отсъстват, „Зулендър 2“ е натъпкан със звезди до пръсване. От Джъстин Бийбър през Ъшър, Оливия Мън, Ана Уинтър, Били Зейн, та чак до Стинг, всеки, който е бил свободен в периода на снимките, е някъде там из сцените на комедията. Появява се за малко или за много, но го има. Натъпкан с повече знаменитости, отколкото с хумор, „Зулендър 2“ е лошо продължение на своята култова първа част.
Сигурна съм, че много от вас ще отидат да го гледат обаче. И много ще се смеят на голяма част от смешките. Но киното, подобно на чувството за хумор и алкохола, винаги трябва да е с мярка. Тук тя се губи под пластовете напъни на Стилър да бъде смешен на всяка цена. Което е ненужно, точно толкова, колкото и участието на Джъстин Теру в този филм. Но вкусът за кино, било то за събота вечер или за друг ден от седмицата, винаги е въпрос на избор. Като повечето неща в живота. Дали ще изберете „Зулендър 2“ след това ревю е ваша работа. Но се чувствайте предупредени.
спомням си, че навремето бях дал 4000 лв /4 лв/ за касета под наем, и пак не можах да го изгледам, уникална тъпотия. Като разбрах, че правят 2-ка се изненадах много, ама не бих си го причинил
He, много от нас няма да отидат да го гледат, а ако случайно се излъжат, няма да им хареса. Освен това първият филм наистина е негледаемо тъп, както Ридик каза.
Малик обожавал „Зулендър“. Не съм гледал нито първия, нито втория. Само сцената с Дейвид Боуи.
не ми е ясна таргет групата за подобен филм, не ми е ясно кой дава зелена светлина на такъв проект, все пак става въпрос за не малко пара
Първият е чудна „гилти плежър“ гавра. Този не става! :/
Едно от най-добре написаните ревюта, които съм чел на сайта.
Ей, аз се надявам на ревю на Детпул, на Аве, Цезаре, вие глей на кви тъпотии пускате ревюта начи.
Беги маани се с тия олигофрении, кой ще седне да ги гледа. Насила да ме вържеш ще си избода очите..
П.С. Единственото хубаво нещо в тоя филм, ама абсолютно единственото нещо са ЦИЦИТЕ на Пенелопе 🙂
Не знам за вас,но на мен специално Бен Стилър ми писнА със тези неговите „емблематични“ продължения:Нощ в музея 1,2 и 3,сега и Зулендър 2,какво ли ще измисли още кокошия му мозък:Хем боли,хем сърби 2,ли?!? И появата на тоя малък Пикльо и мерзавец Джъстин Бийбър в ъв тоя филм е ПОВЕЧЕ ОТ НЕУМЕСТНА!!! Ама както и да е,все си е боклук.