Часът на героите / The Finest Hours

More adequate than fine
от на 2016-02-07
 

Часът на героите / The Finest Hours - ревю

Часът на героите” на Крейг Гилеспи („Lars and the Real Girl”) събира в едно вдъхновена от реални събития героична драма, катастрофа, изправяща човек срещу природните стихии и собствените му физически и психически предели, и не на последно място, филм на Disney в класическите „cheesy” традиции на студиото. Всеки един от елементите, поставящи го в съответната категория, не надхвърля познатите ни до болка клишета, но в същото време филмът се възползва максимално от положителните им и работещи страни – в по-голямата си част успява да бъде що-годе адекватен и гледаем.

Създаден по романа на Майкъл Дж. Тогиас и Кейси Шърман, „Часът на героите” разказва истинската история на една от най-опасните и дръзки спасителни мисии в историята на американската брегова охрана. През 1952 година, бреговете на Нова Англия са ударени от невиждано силна буря, която буквално разполовява петролния танкер „Пендълтън”, и над 30 моряци на борда му са изправени пред сигурна смърт. Въпреки огромния риск за собствения им живот, четирима мъже от бреговата охрана излизат в изключително тежки климатични условия в опит да спасят екипажа, който от своя страна прави всичко възможно да задържи разцепения кораб максимално дълго на повърхността.

Кейси Афлек

Часът на героите” е вторият Disney филм на Гилеспи след „Million Dollar Arm” и както може да се очаква, той вече е овладял характерната за студиото патетика – приказките за чест и дълг, както и евтините сантименти и красивата цялостна визия са налице (макар и не в най-ефективната им форма). Но предвид това, че най-известното му произведение е камерният независим хит „Lars and the Real Girl”, може да се очаква още, че той ще бъде далеч по-уверен в изграждането на пълнокръвни образи, отколкото (и нямам предвид само в чисто техническо отношение) в пресъздаването на бурята и разцепването и потъването на танкера. Де факто е точно обратното.

Определено един от най-слабите елементи в „Часът на героите” са драматургията и самите герои. Дори основният протагонист, предводителят на самоубийствената спасителна мисия Бърни Уебър (Крис Пайн), на когото е обърнато най-голямо внимание – Гилеспи и сценаристите Скот Силвър, Пол Тамази и Ерик Джонсън взимат принципно доброто решение да му отделят достатъчно време в началото на филма, преди да ни „хвърлят в дълбокото” – в крайна сметка „дрънчи на кухо”, тъй като е нарисуван само и единствено в положителни „героични” краски и му липсва каквато и да е комплексност.

Същото се отнася и за любовната нишка в лицето на бъдещата съпруга на Уебър Мириам (Холидей Грейнджър), която служи като допълнителна емоционална тежест и с която са свързани по-голямата част от измислените драматични окраски на действителната история. Общо взето, малко са прекалили в опитите да я направят силна и независима (в което няма лошо) и на моменти тя стои почти като анахронизъм насред 50-арския сетинг на историята. Също така, това налага образът да присъства на екран повече, отколкото е необходимо, което леко нарушава ритъма на филма, разкъсвайки силните моменти с драмата около спасяването.

Часът на героите

За поддържащите персонажи нямам какво да кажа – по-голямата част от тях са двуизмерни апликации, раздвижени и нюансирани само благодарение на добрите актьори (като Бен Фостър и Ерик Бана например), които ги изпълняват. Единственото изключение е механикът на бедстващия кораб „Пенделтън” Рей Сибърт (Кейси Афлек), който e равноправен на Уебър по важност герой и е най-интересният и пълнокръвен образ в целия филм. По време на катастрофата Сибърт взима командването в свои ръце и има огромна заслуга за спасението на екипажа, а изпълнението на Афлек, кажи речи, е най-доброто във филма.

В противовес на тези проблеми идват цялостните технически качества на филма и пресъздаването на бурята, разцепването на кораба и спасителната мисия, където (както вече споменах, поне за мен изненадващо) Гилеспи изглежда най-уверен. И не става дума само за качеството на ефектите, а за цялостното пресъздаване на епохата и режисурата на сцените – начина, по който той изгражда географията на кораба и как това помага на зрителя да придобие представа за механиката на кораба и съответно да разбере какво се крие зад действията на Рей Сибърт.

Ерик Бана и Крис Пайн

Разбира се, и тук може да се открият недостатъци –  при ефектите не липсват един-два ужасни сини екрана и кофти CGI, а и реално не получаваме нищо чак толкова специално, което вече да не сме виждали в „Перфектната буря” (с който „Часът на героите” неизбежно ще бъде сравняван в повече от едно отношение) или „Титаник”. Но освен ако не искате да се втелявате, те не са проблем. Макар че едва ли е творческо решение, използването на 3D също можем да го сложим в техническите минуси – през по-голямата част от времето говорим за мрак и нарушена видимост благодарение на безкрайния дъжд и сняг, а 3D допълнително помрачава нещата, правейки всичко безлично сиво. Единствената полза от 3D-то е, че при него разликата в мащабите се усеща доста по-добре.

Часът на героите” е филм, който не бих препоръчал с чисто сърце. От една страна има прекалено много недостатъци във важни елементи, сред които най-изпъкващи са клишираните черно-бели образи и повсеместната героична патетика, и вероятно доста хора не биха ги преглътнали. От друга, филмът се възползва максимално от работещите страни на клишетата, с които борави, и тези от вас, за които приказката „клишетата са клишета, защото работят” е вярна, ще получат едно базово, но задоволително двучасово забавление. В зависимост от това в коя от двете категории поставяте себе си, решете дали да поемете към киното или да си останете вкъщи.

коментари
 
Отговорете »

 
  • legrandelf
    2016-02-07 at 13:45

    Охооо, да не би това да е дългоочакваното завръщане на Дринов като списващ ревюта за най-добрия български сайт за кино???

    😀

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-02-07 at 15:12

    Аахахахаха

    ЗАВРЪЩАНЕТО.

    Преминал през снеговете на творческия блокаж, той идва да си отмъсти за лошите текстове.

    Отговор

  • христиана
    2016-02-07 at 15:19

    а на тоя филм трейлърът му е от тия дето: „сега ще ви разкажем целия филм, щото в случай, че не го гледате все пак да знаете за какво става въпрос. и ще ви го въртим в киното в продължение на 6 месеца, за да ви се забие в главата и дори и да го намразите пак да гововите за него“ 😀

    Отговор

  • DDL
    2016-02-07 at 17:02

    Nice, Drinov!!!! Welcome back 😀

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-02-07 at 17:06

    И аз му намразих трейлъра.

    Отговор

  • Данаил Найденов
    2016-02-07 at 19:01

    Аз ще го гледам в края на месеца. иииихууууй!

    Отговор

  • MilmFaker
    2016-02-07 at 22:03

    Не че нещо, но какво е това „основният протагонист“…?
    Или е протагонист, или не е.

    Отговор

  • Дринов
    2016-02-07 at 23:37

    Просто не е единственият. Двама са, а той получава повече екранно време.

    Отговор

  • Svetly
    2016-02-07 at 23:50

    Единият Мартин да замълчи 😀
    И да си пази силите (и дъха) за въжделения му Бела Тар! B|

    Отговор

  • marina
    2016-02-08 at 10:09

    Посредствен филм без претенции с двуизмерни образи и никакво напрежение.

    Отговор

  • 2016-05-11 at 18:34

    Хахахах сега прочетох това ревю и в коментарите ви разбрах, че авторът е самият Автор… Но Дринов наистина ли това си почувствал и усетил с този филм? Ако е наистина така, наистина доста лошо ме разочароваш от към анализ. Как може толкова отрицателна енергия да вкараш в един прекрасно направен и по своему всеки уникален в ролите си от актьорите. Тук направо заслужаваш шамар човече! Филма е уникален именно откъм актьорската игра. Те го правят силен – не сюжета.Не виждаш ли, че те са поставени в толкова разбъркани персонажи и роли, несвойствени на всеки един от тях. Всеки играе толкова противоположни образи и всеки един ред от сценария е истинско предизвикателство за всеки един от тях. Кой не ти допада от тях ? Бърни Уебър (Крис Пайн)? Уникален в образа си на малоумен идиот-идеалист и толкова добре пресъздаден от него.Рей Сибърт (Кейси Афлек) ли в почти първата си толкова силна роля на силен персонаж. Или Ерик Бана като абсолютният хладнокръвен гадняр?Уникални! Човече събуди се! А Бен Фостър направо не може човек да го познае в тази си укротена си роля. А мацката Уебър Мириам (Холидей Грейнджър) заслужава пълни адмирации в силата си. Всеки един от актьорите играе толкова несвойствени персонажи, че е удоволствие да ги гледаш. Като цяло е за най-обикновени неща: съдби, чест, спасение, загуба, вярност, но това е фона на всичкото това прекрасно изпълнение на актьорите. Изпълни ме тази лента, а не очаквах! Сравнението ти с „Перфектната буря” е напълно неправдоподобно, защото „Перфектната буря” е пълен шит и показване на CGI ефекти на Петерсон и нищо повече. Мнооого слаб.

    Отговор

    • Liubo Ursiny
      2016-05-11 at 18:54

      Ти колко имаше в училище по български език и граматика? Човече!


    • UZUMAKI
      2016-05-12 at 08:59

      Бъди по-снизходителен де, според мен е бил истински първенец в дома за бавноразвиващи се.


    • 2016-05-12 at 09:28

      Satyr73, не се излагай, човече! И вземи прочети внимателно какво съм написал и тогава коментирай. Най-много ме нервират такива изказвания по инерция. Никъде не съм коментирал качествата на изпълненията като минус. Даже съм споменал, че добри актьори като Бен Фостър и Ерик Бана помагат за нюансирането на двуизмерните герои. Сравнението с „Перфектната буря” е напълно оправдано, защото е по отношение само и единствено на техническата част. Ама какво да ти отговарям, пак ще си прочетеш каквото искаш и ще си си избълваш тотално несъстоятелната и противоречаща с всичко, което си казал до момента псевдо-философска лекция, която си си намислил още от миналия вторник.


    • 2016-05-12 at 13:38

      Дринов, не се пали, но честно казано не ти иде отръки да пишеш за филми, които са те отвратили, човече. Пиши за нещо което те е изпълнило. Вече няколко ти ги чета и все негативни мнение в тях за въпросните филми – критиката не е градивна, а на ниво зрител, без дълбок филмов анализ. Не се засягай, но на косматко Uzi доста повече му идва отръки да пише :). Аз също не казвам, че мога да пише издържани ревюта, защото изобщо не държа да спазвам структурата на синтеза и изложенията, а просто казвам, това, което мисля.
      Оф оправи се този ENTER –
      Първо: Ти всъщност какво очакваш от какъв обикновен сюжет, та да правиш извода за реализацията му. Сюжета си е напълно нормален – за смелост-чест-глупост-водааааааа, много вода и напълно обикновени хора с тяхното ежедневие. Нещо повече няма там. Но реално мен ме подразни именно недооценяването именно на играта на актьорите, която всъщност е ВСИЧКО в този филм. Не ефектите и кораба /въпреки че и той бе направен перфектно, но както и да е/, а самите актьори и тяхната несвойствена игра. Давам пример:В този филм чак сега видях Крис Пайн като истински актьор и че това момче може да изиграе всичко.Тази му роля на малоумник-твърдоглавец доста трудно се постига, а и самият реален Бърни Уебър е бил именно такъв – малоумник, но добряк. Другия – Кейси Афлек прави от доста време насам една от най-добрите си сериозни и отговорни роли и нито за миг човек не би се усъмнил да го вземе на сериозно в този му образ. А за Ерик Бана просто с лекота спечелваше образа към образа си – уникален. А за първи път Бен Фостър така да се слее с всичко, че бе като необходимия придатък – неузнаваем.

      Обвиняваш ме че не ти чета какво си писал – напротив и дори ще ти цитирам твоите думи:
      „Определено един от най-слабите елементи в „Часът на героите” са драматургията и самите герои. Дори основният протагонист, предводителят на самоубийствената спасителна мисия Бърни Уебър (Крис Пайн), на когото е обърнато най-голямо внимание“ – Кое е слабото в драматургията, като прекрасно пресъздава епоха и всичко, а героите – та то именно филма е за спасяването именно от „протагониста“ /какво път е това в случая/ и е именно по действителния случай за героичната постъпка именно на този протагонист-герой. Човече виж се ти какво си писал. Ако не си разбрал до сега филма, той е именно за този образ Бърни Уебър (Крис Пайн) – малоумен твърдоглавец, който всеки се съмнява в неговите решения, НО Е ЕДИНСТВЕНИЯТ, който може да влезе с лодката в тези опасни плитчини. И никой не му се доверява, единствено образа на Кейси Афлек /спасил в сложната маневра цял екипаж, вижда в него способност и му поверява неговия си и на екипажа живот.

      Още говориш за техническата част, че не е доизпипана – ами все пак не е филм с 200-милионен бюджет или Титаник доизпипан отвсякъде.
      Като цяло мразя именно американските им пропагандни филми за техни измислени герои, но все пак с такива филми те отдават по някакъв всеобразен начин почит към такива хора спасили други. В слючая малоумника спаси бащи и синове на 20-30 семейства.

      филма е ценен не от към техническа или дори сюжетна част и изпълнние, а от към актьорската симбиоза и показвайки ни на нас зрителите, че всеки един тези актьори може да изиграе и такива роли – напълно несвойствени за тях. За мен всеки един от тях е участвал в него именно като предизвикателство, а не комерсиалност.

      Дано не съм засегнал авторското ти его, но ще ми е интересно следващото ти ревю, за кой филм ще е?


    • 2016-05-12 at 17:02

      Човече, няма нещо, което можеш да напишеш, което да ме засегне. Ако смяташ, че филмът е драматургично издържан, а героите са добре развити, няма какво повече да кажа. Прав си!


    • 2016-05-12 at 17:57

      Наистина не се засягай. :) А аз какво да кажа с цялата помия върху ми, но си свиркам.. :) Никак и не подценявам анализаторските ти качества, но ме удивлява, че за определени филми сме на толкова далечни и противоположни мнение в оценката си, че направо не е истина. Или гледаме различни филми или просто нещо не е наред. Да вземем например последния филм на Дани Боил – Стив Джобс – как го почувства точно този филм? Наистина очаквам откровен отговор pls. :)


    • 2016-05-12 at 18:33

      Не бе, човек, не се засягам, ако се засягах всеки път, когато някой каже, колко съм зле и не мога да пиша, досега да съм се самоубил. :) За протокола, аз не пиша анализаторски текстово – избрал съм си друг стил на писане. Но това няма значение. Няма и значение, че сме тотални противоположности по отношение на киното. Проблемът е, че просто не можем да проведем нормален разговор/спор – ние няма да се разберем дори и да сме 100% на едно мнение. Просто говорим на различни езици – твоят е джибириш. :) Сори, не успах да се сдържа. Ще ми простиш! :)
      „Стив Джобс“ ми е в личния Топ 10 на миналата година. Прекрасен филм във всяко едно отношение. Ако и той не ти харесва, не знам…


    • 2016-05-12 at 19:16

      Само да вметна,
      лично аз съм толкова отвратен от цялата тази комиксова помия, която се излива в последните години по кината и то в такива мащаби, и печели толкова безсмислени суми по боксофисите, че направо стойностните блокбъстери се загубиха изцяло. Дори и Епизод 7 заприлича на комикс, а не фантастиката, каквато я помним и очаквахме.Казвам всичко от комикси – като почнеш от виновника Нолан /това английско копеленце им показа колко паричен потенциал има в тези филмови елементаризми/ с неговите прехвалени батмани, та свършиш до последната кино-помия Batman sv. Supermen – във всичко това лично за мен, намирам качественото показване на кинематографично пиршество и оригиналност на ефектите в киното – нищо повече.

      И моля ви се, да ми правите толкова предавания и то с толкова безсмислени анализи за този си или онзи си супер-герой е направо несериозно и то за претендиращи, че разбират от кино. Защо не направихте до сега анализ на поредицата Alien, или изобщо на качествените фантастики и отделни произведения?
      Има толкова много да се разкаже именно за тази вселена на Пришълеца, както и да се покаже.

      Тия редове ги пиша искайки много отдавна да ги споделя, защото наистина е жалко да четеш еди какви си уж сериозни напъни за анализ и синтез и то за тъпотии като комиксови филми.

      Другото нещо, което ми прави впечатление при коментарите е пълната липса на кинематографическа култура и познания, а единствено говорите само за сюжети, кой как стои тук и там, а никога не чух анализ на работата на – говоря сериозен анализ на режисьорската работа, похвати, методи и как е реализирал идеите си, или работата на един от най-важните и подценени хора в всяко истинско кино – кинематографите.
      Никой не анализира напр. работата на Любецки в прехваление The Revenant или тренсцендентните напъни на Нолан в реализирането на Интерстелър? Все говорят за сюжети, роли, а всъщност всеки повтаря думата драматургия, но знае ли какво стои под този смисъл?
      Що е драматургия? Има ли някой да ми отговори? Що е имплицитното интуитивно кинематографство, като подход в реализацията на една идея. Как се реализира всъщност една драматургична идея в киното. От къде се започва? От сценария и колко коства всичкото това да се направи дори и кратък кадър и заснеме сцена? Как се представя и заснема обект и той как трябва да изглежда?

      Има много неща да се говори, но никой от вас не го казва. Говорите и си губите времето със сюжетни линии и персонажи, които са нищо без творците им. Вие реално виждате единствено повърхността на киното, това което вижда обикновения зрител, а какво става под и зад дълбоките пластове идеи, труд и интелектуална енергия в един филмов проект? Като кино-анализатори би трябвало да се прави цялостна дисекция на творбата, взимайки се под внимание името и творчеството на автора, нацина на реализиране и методите в процеса на продукция. Оператора, композитора, монтажа и всяка една брънка от процеса. И всичкото това трябва да се анализира едновременно в самият съкровен и сакрален акт на самия зрител, гледайки произведението. Да трудно е да се глеад като зрител и да не анализира като анализатор. Чудите ли се как и с какви очи гледа филмите си един Ридли Скот, като знае всичко от „кухнята“? Има режисьори, които никога не гледат собствените си филми. Да има ги. Дейвид Финчър – Пришълецът 3

      Та мисълта ми е … като анализирате, анализирайте за нещата, които трябва да се кажат или покажат в киното, а не съжети, гримове и общовидимите неща. Хората искат от вас да чуят истински и зрял анализ погледнат от всякъде, а не за какво е сюжета аджеба…! Всеки го знае за какво е сюжета, но не всеки има способността да вижда и наблюдава. Това покажете. От кухнята на киното.


    • 2016-05-12 at 19:35

      Предния ми коментар няма връзка с твоя последен. Просто ти си писал и аз съм писал.
      Сега на последния ти – Не съм казал, че пишеш лошо, нито пък аз…:) виж ми краснописа, но не това е важното, а важно е да има какво да каже човек. Реално виждам в теб един млад мъж, който ми е страшно симпатичен и уважавам/ дори и задочно/ и който ни най-малко подценявам в разбирането ти за киното. Но има едно нещо, което именно ти пречи да съумееш да видиш понякога нещата, такива не каквито искаш да са, а каквито са в действителност. В теб виждам, че си съхранил именно детския невинно и непринуден маниер на зрител и когато гледаш някой лента /признай си/ ти не анализираш, а просто се отдаваш на това пред теб и на това, какво то ще остави като отпечатък в теб. Да понякога иза го правя за да се насладя насладя на магията наречена – Кино. Но за моя жалост, в повечето случаи рефлекса ми за оценка надделява над емоцията. То което аз губя като зрител. Та нали все пак за това е киното – да забавлява, а не да ни даде отговорите на вечните въпроси….поне е дорасло още за това според мен. :)
      И Дринов, не че сме на различни мнение за повечето филми, а просто сме различни поколение и тази разлика е колкото и малка, толкова и голяма…
      Хахахах а какво трябва да значи твоето „джибириш“? :)
      И ето виждаш ли имаме съвпадение !!!!! Именно и за мен „Стив Джобс“е уникален филм, както и Боил като режисьор. Така, че спокойно – ще намерим много допирни точки. Просто не си ме питал мнение за филми. Питай!
      Също никой нищо не каза за Макбет новия – уау толкова суров и мрачен филм с толково реализъм и всеотдаденос на актьорите скоро не бях гледал, да не кажа от години дори. Така се почувствах навремето при първото гледане на Смело сърце. Суров и брутално съвършен.
      Поздрави от мен и отивам да пия бира със семейството си.


    • 2016-05-12 at 20:09

      копеле, „само да вметна“ 😀


    • UZUMAKI
      2016-05-12 at 20:11

      Копеле, „кинематографите“! 😀


    • 2016-05-13 at 23:22

      Дринов както винаги не отговаря, но то е ясно защо….?! Не отговаря на „джибириш“… :) Колко сладко… :)


  • cazaril
    2016-05-12 at 09:14

    Сатире, човек,

    разделяй ги тия коментари в абзаци, форматирай едно-друго, блог имаш все пак. :/ Сто процента си написал нещо, ама като го изпльоскаш така и е чисто предизвикателство за четене, дори за някой, който ти е фен (Тук имаш много, не спирай да ги пускаш).

    ХОУ ХОУ ХОУ

    Отговор

    • 2016-05-12 at 13:00

      Не мога човече щото не ми работи „Enter“-а и праскам всичко заедно хахахахах :)
      За мрънкащите относно филологическата ми грамотност – нямам такава :) Просто пиша… А и нямам намерение да се правя на лингвист – който иска – да чете. :)


    • 2016-05-12 at 17:14

      не искам да знам защо не ти работи ентъра и какво има под клавиша…


    • 2016-05-12 at 17:50

      хахаххаха @Izumen
      Човече, нямаш никакво раздвижено чувство за хумор..ама никакво…ампутирано ли ти е? Не загряваш ли, че се ебавам… леле!


    • 2016-05-12 at 18:01

      не, наистина повярвах, че не ти работи, защото алтернативата е далеч по-страшна. :( не знам кое е за предпочитане.


Коментирайте