Разговори със Скорсезе – Ричард Шикъл

от на 2016-02-26
 

Разговори със Скорсезе

Примерите за качествена литература за кино у нас не са много и когато попаднахме на заслужаващата вниманието на всеки кинофен „Разговори със Скорсезе” на Ричард Шикъл, решихме, че най-накрая е дошло време за литературна рецензия в „Операция кино“ – нещо, което отдавна планираме.

Страхотна книга! Нямам думи да опиша колко се зарадвах, когато видях новото издание от поредица „Амаркорд” на издателство „Колибри”. В последно време книгите от поредицата бяха станали скучновати, с имена на режисьори и актьори, които не са ужасно значими, докато старите издания, значително по-ценни, вече не могат да се открият по книжарниците. Затова „Разговори със Скорсезе” раздвижва застоя и предлага неподправен поглед зад очилата на един от най-великите режисьори в историята на киното.

Хубаво е, че книгата не е биография. Много лош навик на издателите у нас е да купуват права за невдъхновени и посредствено написани биографии, пълни с фактологически грешки и написани от едни хора за едни пари, без никакви страст и прозорливост. Ричард Шикъл обаче гори със същата искра, с която е преизпълнен и обектът на интервюто. Всъщност това не е интерю. Книгата е честен разговор между двама мъже, обсебени от филмите.

Цялата плява, каквито са ранните детски спомени е толкова пропита от филми, че ако някой се надява да прочете в какво корито са къпали големия Марти, ще остане разочарован. Нови филми, стари филми, чужди филми, собствени филми. Скорсезе не може да се сдържи. Превключва като машинизирана енциклопедия през десетилетията. Неведнъж е доказвал, че ерудицията му е огромна, но книгата е най-силното доказателство за това. Хареса ми и искреността на Шикъл, който признава, че не всеки от шедьоврите на режисьора му е допаднал чак толкова на първо гледане. No hard feelings, дет се вика.

В първите глави Скорсезе споделя за детсвото си, за „мръсните улици”, предателството като най-голям грях и спасителния пламък на църквата, който с годините изчезва, давайки място на празнотата. Но „трябва да се занимаваш с нещо, докато умреш” – съгласяват се през смях Скорсезе и Шикъл.

Първо прочетох главите за по-пренебрегваните филми на Скорсезе. Може би защото не знам достатъчно за тях, може би защото не се говори достатъчно. При всички положения съм на мнение, че човекът няма слаб филм и книгата е свидетелство за това. Когато видите всички пречки, съпътствали продукциите, геният на режисьора изпъква още по-силно. Живият пример е „Последното изкушение на Христос” – филм, който обожавам. Поради нетрадиционния поглед към историята на Спасителя, никое студио не се навива да финансира продукцията, което принуждава Скорсезе да импровизира, създавайки по този начин едни от по-интересните образи във филма. Коментира се връзката с Пазолини и най-вече тематичното ядро, поставено от Казандзакис. Ако Христос е бил бог, къде тогава е жертвата? Ако е знаел, че ще възкръсне, защо изобщо му се възхищаваме? Затова и акцентът върху човешкото и разбира се… Юда.

Предателството е пропито във всички големи филми на Скорсезе, но в никой друг не се коментира така силно, както в „От другата страна”. За него може да се говори много, да се погледне под различни ъгли, но разговорът се завърта около един човек – Джак Никълсън. Завърта се по същия начин, по който и Скорсезе открива, че непредвидимият актьор ще бъде ядрото. Нож с две остриета. Никълсън може да провали целия филм с тоналните промени и ексцентрични вмъквания на реплики, които не са в сценария. Но Скорсезе успява да го укроти именно като му дава пълна свобода. Сцената, в която Франк Костело вдига чашата към носа си и започва да души. „Надушвам плъх” – казва той на героя на Леонардо ди Каприо. Тази брилянтна импровизация е едно от попаденията, които оформят крайния емоционален заряд.

Освен всички филми на режисьора (до „Злокобен остров”, тъй като книгата излиза през 2011 г.), има глави, отделени за монтажа, цветовете, снимачния период, музиката и сторибординга. Има списък с филмографията и наградите на Скорсезе, както и показалец със стотиците имена на актьори и филми, споменати в разговорите.

Казвам ви, книгата е истинско съкровище. Намерете я!

коментари
 
Отговорете »

 
  • Wight
    2016-02-26 at 15:51

    Страхотна рецензия, благодаря! Ще прочета книгата при първа възможност! :)

    Отговор

  • TTT
    2016-02-26 at 16:31

    Призивът в края по-скоро трябва да е – „Прочетете я“ :) Намирането не е особено трудно (като знам колко сладкодумен е Скорсезе, четенето също ще е лесно и приятно) :)

    Отговор

  • Mad Max
    2016-02-27 at 01:50

    Отвратително ревю. Три пъти заспах, докато го четох, получих нервен тик на клепача и от отчаяние се чудя дали да не прегърна исляма.

    Отговор

  • 2016-04-25 at 23:37

    Това е нашата Библия, а Скорсезе е нашият Бог!

    Отговор

Коментирайте