Петата вълна / The 5th Wave

Годините, в които си тийнейджър, обикновено минават в непрестанно самосъжаление, че си подложен да живееш живота, който живееш. От скучната реалност (която по Филип Дик е това, което не изчезва, когато спреш да вярваш в него) ескейпизъм тийнейджърите намират в представата за някакъв динамичен фантастичен свят, който сам ще протегне ръка към тях и ще ги измъкне от лепкавото блато на домашните по математика.

Young adult литературата и киното опаковат тази нужда от наситен живот в бестселъри. През последните няколко години (от епидемията „Здрач” насам) YA тематиката се намърда удобно във всички жанрове и в резултат съществуват истории за подрастващи, разказани чрез наративите на фентъзито, трилъра/мистерията, стиймпънка и научната фантастика. Все пак според мен young adult не е отделен жанр – както напр. детективските романи са жанр, – а по-скоро разпространителска политика, която използва всички други жанрове за фон, за да генерира големи по брой и сходни по съдържание истории.

Петата вълна” в сценарно отношение е тавтология, съществуваща с графоманската лекота на тези, които без угризения пишат ли пишат, въпреки че нямат нищо оригинално за казване. Без един или два свежи момента – различими, ако си поставиш за цел да ги търсиш, филмът не блести с риск или новаторство. Голяма болка ми е като отида на кино да нямам какво специално да кажа за кинематографията; този тип продукции се правят сякаш с цел камерата да е напълно бездушна и неприсъстваща.

Петата вълна / The 5th Wave

Сюжетът на филма, без да посявам спойлери, е следният: Един ден в небето над Охайо надвисва заплашителен космически кораб. Населяван е от извънземни, наречени „Другите” (добро боравене с богатството на английския език), свръх-развита и интелигентна цивилизация, която си е поставила за цел тоталното изтребление на човечеството. Извънземните хитро са преценили да осъществят апокалипсиса на етапи, наречени вълни. При първата вълна използват електромагнитно оръжие, за да спрат електричеството и комуникациите по цял свят. При втората вълна предизвикват силни земетресения, които пък прерастват в унищожителни цунамита. Третата вълна представлява вирус, който птиците разнасят – при тази вълна загива 96% от човечеството. При четвъртата вълна извънземните се вселяват в тела-приемници на хора и стават практически неразпознаваеми с просто око. Тогава е ясно, че конфликтът между хора и извънземни е неизбежен и идва Петата вълна, най-страшната, концептуалното ядро на филма. На фона на тази всеобща катастрофа Каси (главната ни 17-годишна героиня) трябва да спаси себе си и малкото си братче, както и да разбере какво, по дяволите, се случва. Естествено, част от сюжета е и Евън, който докато не учи Каси как да се отбранява, цепи дърва гол.

Бойната тактика на извънземните във филма ми харесва – поетапно обезоръжаване на противника, докато е напълно отслабен и няма друг избор, освен да се гърчи и да умре. Намирам подобна катастрофална поредица, измислена от автора на „Петата вълна” Рик Янси, за наистина добра. Със сигурност не е напълно оригинална, но излиза от утъпкания апокалипсис път, в който главните злодеи са метеорити, изгасващи слънца и т.н. Всеки и всичко може да бъде враг тук – извънземните очевидно имат уменията да контролират енергията на планетата (а може би в цялата Слънчева система?), както си пожелаят. Още повече – неразпознаваеми са. Невидимото зло, което притежава всякакви форми.

Петата вълна / The 5th Wave

Ще продължа с коментарите върху сценария, защото той е очевидно най-слабото звено на филма (а при липсата на основа, цялата конструкция пада). Всички знаем, че за наистина увлекателните екшъни, мистерии, които се крепят на plot-driven действие, са много важни обратите, т.нар. plot twists. В „Петата вълна” не липсват обрати, но те са очевидни за зрителя, преди да се случат на екран, така че по-скоро са сенки на обрати или някакви куци обрати, които никога не пристигат на време. И фаталното в случая е, че не говоря за някаква маргинална брънка в историята, става въпрос за КЛЮЧОВИЯ, най-важния plot-twist на филма, който е предугадим от самото начало. Сякаш някой се опитва да скрие от теб нещо в стаята, но не може да се сдържи да не поглежда натам през няколко секунди.

Филмът също така има проблеми и с вътрешното протичане на времето – докато Каси се укрива в гората за седмица или две и претършува изоставени супермаркети за храна, 10-годишното ѝ братче за същото време (!) получава пълна военна подготовка и дори го изпращат на мисия (която на екран има визията на компютърна игра). Общо-взето казармата ряпа да яде – тук за седмица правим от хлапаци войници.

Петата вълна”, който е екранизация по книга, се води научна фантастика. Тук научната фантастика обаче сякаш е само камериерка на бушуващи тийнейджърски хормони. Нека да разрушим света, за да може главната героиня да бъде спасена от нацепен, но галантен дървар, който ако светът не беше разрушен, никога не би срещнала, защото в истинския живот е смотана. Както на много други места в young adult продукциите, и тук любовната история е плоска и абсурдна. До такава степен сцените, в които трябва между тези двамата да има химия, са зле написани и клиширани, че предпочитах да гледам кадри на разрушения и експлозии повече, отколкото тази насилена закърпена „любов”.

Петата вълна / The 5th Wave

След средата филмът придобива усещането за битпазар, в който има от всичко по малко, за да не е никой недоволен. Прочетох Q&A с автора Ник Янси, който отговаряше на въпроса на свой читател, споделяйки, че най-голямата му мъка би била да разочарова някой фен. Т.е. ако феновете искат съшита с бели конци любовна история, ще я получат! И аз, като автор и възрастен човек, по никакъв начин няма да се опитам да я направя по-правдоподобна,  вълнуваща и дълбока, каквито истинските любовни истории всъщност са!

Голям минус е и липсата на научни обяснения относно катаклизмите, които се случват. Какво точно е това електромагнитно оръжие, което използват извънземните? Какво се изисква, за да можеш да контролираш климата на цяла една планета? Колко са тези извънземни и откъде могат да идват, как са пропътували успешно толкова огромни космически разстояния? Живеем във времена, в които е напълно вероятно до няколко години да пратим хора на Марс, но някои от бестселърите и блокбастърите ни се държат като написани през XIX в., пълни с фантасмагории, които не си правят труда да теоретизират научната основа, върху която стъпват. И не е оправдание това, че са писани за тийнейджъри. Там, където има развлечение, съществува най-добрата почва да бъдат засети и информацията, и знанието. Какво пречи, докато децата се забавляват, четейки поредната замаскирана любовна история, да добият някаква представа и от основни физични закони? Сакън да не научат нещо ново. Подозирам, че в книгата някои от научните специфики са обяснени, но е престъпление да не бъдат включени във филма и той да не дава никаква добавена стойност в това отношение.

Петата вълна / The 5th Wave

Ситуацията при актьорската игра не е за „Златна малинка”, но не е и за похвала. Клоуи Грейс-Морец (Каси) е симпатична и не е дразнеща, освен в сцените, в които е влюбена. В тях ѝ личи, че не ѝ се отдава да гледа като теле и по-скоро скучае, докато я принуждават да го прави. Нейният love interest пък, Евън (в ролята Алекс Роу) е мъжката инкарнация на Кристен Стюарт, тъй като явно и двамата са сигурни, че убедително актьорско присъствие значи полуотворена уста винаги и навсякъде, където може да има полуотворена уста. Аз от фотограф знам, че хората действително изглеждат по-привлекателни, когато леко си отлепят устните, но пък в киното тези, които го правят фултайм изглеждат бааавни и объркани.

Майка Монро („It Follows”) е обещаваща актриса, но очевидно ролята ѝ в „Петата вълна” ще бъде по-ключова във втората част от трилогията, защото тук героинята ѝ Рингър няма много време да покаже сложния си характер на кик-ес мацка, която е такава, защото има още по-сложно минало, което най-вероятно е нещо невиждано на екран – напр. баща алкохолик. Ще я видим (евентуално). Във филма се подвизават и Мария Бело („A History of Violence”) и  Лиев Шрайбър („Ray Donovan”, „Spotlight”), които са приятно възрастно включване и подаряват някакъв характер на филма, но присъствието им не е достатъчно, за да го измъкнат от посредствеността.

Хрумва ми, че не се сещам способността да се вселяваш в хора досега да е използвана с благородна цел. Менталната манипулация е свръхсила, с която са надарени винаги злодеи. Как пък някой не се сети да се всели например в издател на young adult книги? После да се върне назад във времето, когато „Twilight” още не е написана и да изманипулира Стефани Майър да се откаже от това, защото „Здрач” е сигурен книгоиздателски провал”. Стефани се връзва и YA епидемията никога не започва, а това ревю се разтваря във времето като петно в почистващ препарат. Другият вариант: Вселяваш се в YA писател и го караш да напише роман – такъв, който има истинска дълбочина и задава смисли; такъв, който не само забавлява на първично ниво, ами предизвиква въображението, опъва ластика на съзнанието и възпитава критично мислене. Би трябвало да е стремеж.

Similar Posts

Вашият отговор на Дринов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

9 Comments

  1. Браво – ревюто е прекрасно 🙂
    Разбира се, никога не бих си причинила този филм – и адмирации за изгубеното време, пресътворено в забавно четиво!
    Добре дошла, Христиана! 😀

  2. аз мисля, че е полезно да се гледат и такива филми. още си спомням например, когато мама ми връчи първия „здрач“ с думите: „казаха ми в книжарницата, че е точно за момичета на твоята възраст!!“ дотогава не бях чела толкова постна книга през живота си, така че реално това, което мама ми подари, беше разнообразно преживяване.

  3. Щом за такава боза си написала цял роман, не ми се мисли колко ще е за филм, който си заслужава гледането 🙂 Поздравления за ревюто и уелкъм ту дъ джънгъл 😀

    P.S. @MadMax, май ти се намери достоен заместник

  4. Книгите си струват!!! Относно филма, горе-написаното е достатъчно красноречиво!

  5. Целта на всеки филм е да те накара да се замислиш. Мен лично ме накара и факта, че автора на статията се е постарал да го обезличи говори, че и на него му е въздействал по някъкъв начин. На фона на останалите бози ,които гледаме филма е хубав.

    1. Suglasen sam, ne e mnogo los filma, ima dobri efekti. No e dosta tragichno natovarvast!

  6. Този филм не заслужава чак толкова злобен коментар от тази Х.Х.! Доста по-добър е от доста по-касови американски бози. И поне, все още има нещо човешко и ценостно-семейно в него, а не поредната “ джендърско-негърска“ история!

  7. Забавно и замислящо! 🙂 Докато има такива ревюта на филми, България ще бъде!
    Ех, че кеф.
    Само че картинката с младите мозъци, които има да ги създаваме и оформяме е тъжна.
    Трябва да се въведе цензура – бозите като тази книга и филм – вън от живота на цивилизацията.
    Но как тогава ще има добри ревюта като това?