Момичето от Дания / The Danish Girl - ревю

През годините сме били свидетели на достатъчно филми, изобразяващи физически изтезания и мъчения. От безкрайните тийн-слашъри, през „сцената със стола“ в „Казино Роял“ до стилизираните призми на Куентин Тарантино и Мартин Скорсезе в шедьоври като „Глутница кучета“ и „Казино“. „Момичето от Дания“ на Том Хупър („Речта на краля“, „Клетниците“) също може да се отнесе към графа „мъчения“, но по-скоро към менталните такива, близки по идея с „Погребан“ на Родриго Кортес или „Летателен план“ на Робърт Швентке. Какво е да си в капан на сексуалната ориентация, която не чувстваш като своя собствена? Да притежаваш орган/и, които смяташ, че не трябва? И всичко това в контекста на времена (в случая 20-те години на XX век), в които оголен глезен се приема за акт на дързост и неприличие.

Вдъхновен от истинска история, носителят на Оскар Еди Редмейн („Теорията за всичко“) и Алисия Викандер („Бог от машината“) се превъплъщават в щастливо женени съпруг и съпруга бохеми Ейнар и Герда Вегенер, живеещи в Копенхаген в 20-те на миналия век. Ейнар е известен художник на пейзажи, а Герда е налагащ се портретист, която е в сянката на своята половинка. След като се съгласява да бъде модел в портрет на Герда, в който трябва да си сложи женски дрехи и обувки, в Ейнар се пробуждат силни чувства. Въвлечен в „малка и безобидна“ игра, Герда позволява на своят съпруг да изследва образа на своето алтер-его „Лили“ в по-сериозни дълбочини. Огромна грешка, която в бъдеще ще им коства връзката, защото Ейнар бива увлечен в спирала от объркване и неувереност в своята същност.

Еди Редмейн

Еди Редмейн „отнася“ втора последователна номинация за най-престижното признание на своята професия за смелото си изпълнение на Ейнар/Лили. За съжаление не успя да ме убеди, че гледам същността на Лили, а по-скоро нейна фалшива имитация, в която задълбочаването в образа ѝ не е на същото ниво, така както беше при Стивън Хокинг. Константните му усмивки и срамежливи мигания след един момент заприличват на единствените трикове, с които да пресъздаде такъв комплексен образ (след няколко подобни „хитринки“ се отпуснах на стола в опит да захъркам). По-обиграният психологичен портрет на главния/главната герой/героиня и по-драматичната интерпретация на неговата/нейната изтерзана душа биха придали по-голяма плътност на „Момичето от Дания“. Може би Ейнар/Лили е твърде странна и сложна личност, притежаваща труден за вникване лабиринт от емоции и душевни й състояния. Подозирам, че тази година Редмейн няма да има възможност да удари своя Оскаров дубъл.

Но далеч по-впечатляваща за мен беше изящната и възхитителна Алисия Викандер, която след „Бог от машината“ отново ни радва с фантастично изпълнение в ролята на отчаяната (психологически и сексуално) Герда. Заедно с Руни Мара, двете актриси са може би най-ярките таланти при жените в днешното кино. Диапазонът на Викандер е изключителен и овладява блестящо драматичността и сложността на своята героиня по начин, по който надали актриси от нейното поколение биха се справили толкова умело. Това, което не ми дава мира е фактът, че тя не е номинирана за най-добра главна женска роля, при положение, че има далеч по-очеизбождащо екранно присъствие (продуцентите са сметнали, че не би имала голям шанс в тази категория).

Еди Редмейн и Алисия Викандер

Другата пробойна на продукцията е самият сценарий, който е твърде разпокъсан. По-директният и прям очерк на историята сякаш би била по-приемлива. Вместо това филмът разчита повече на кинематографичността и изисканите костюми. Наистина ли са бохеми? Талантливи ли са? Предполага се, че притежават свободен дух, но със сигурност страдат от различните препятствия, с които се сблъскват. Не е нужно да притежаваш огромно въображение, за да оцениш какво предизвикателство е да си в капана на „грешното“ тяло и да копнееш да поправиш тази „грешка“ като посетиш хирургията. Опасностите дебнат от всеки ъгъл физическите рискове, психологическите терзания, заплахите за изградените до този момент взаимоотношения, страхът от социалния остракизъм или по-лошо – равната история, въплъщаваща всички тези елементи да изглеждат неправдоподобни и неуместни. Със сигурност тези детайли биха дали храна за една по- пълнокръвна и резонираща драма.

Въпреки драматичния си потенциал историята за Вегенер се третира с такова плоско отношение от Том Хупър и сценаристката Лусинда Коксън, че няма как да не се прозяваш през повечето време. Ейнар и Герда не си правят труда да търсят причините и генезиса на проблема, както и рефлектиращото въздействие за тяхното отношение. Отчасти поради този факт не се разбира възприятието и усетът на Ейнар към собствената му същност, нито като някакво прозрение за състоянието му. По същия начин не се натъкваме и на отчаянието на някой, който е в душевна криза, освен битката с незабавния ефект от операциите за смяна на пола на Ейнар, която се наблюдава в последния половин час от филма. Добре че поне на Хупър не му е хрумнало да ни покаже в детайли целия процес, когато вече ляга под скалпела. Има толкова важни неща за разказване, но силата на наратива е изцедена от липсата на вяра в същината на темата и постоянното разсейване само с естетиката и визуалното, ни карат да забравим истинското значение на една връзка, на душите и сърцата.

The Danish Girl

Цялостната абстракция от идеята на продукцията се дължи именно на нейната бляскава естетика. Всеки кадър е пищен – сценографиите на Ив Стюарт, костюмите на Пако Делгадо и операторската работа на Дани Коен („Речта на краля“, „Клетниците“, „Стая“) оформят един помпозен и живописен завършек. За съжаление Том Хупър експлоатира красотата – прекалено много сцени са разсейващо доминирани от съвършените рокли и ар нуво прозорци. Прекалено сълзливите ноти и константната им употреба на инак прекрасната музика на Александър Деспла („Гранд хотел Будапеща“, „Речта на краля“, „Странният случай на Бенджамин Бътън“) удавят емоционалния живот на изпълненията.

Момичето от Дания“ цели да захване борбата за самоосъществяване, така както я видяхме в доста добре приетия „Речта на краля“ на Хупър, но тук драмата тежи повече – прецизният и калкулиран стил на режисьора по-скоро призовава за силни чувства, емоции и душевни състояния, отколкото да ги раздвижи. В опита си да „зашие“ историята въз основа на изискванията за една престижна костюмна драма, този декоративен и непълнокръвен филм премахва операционната маса от историята на Лили Елбе, а на нейно място поставя (четирикрака) плоскост за горчиво кафе, върху която е поставена единствено красива дантела.

6/10

Similar Posts

Вашият отговор на D@ri22 Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

24 Comments

  1. сякаш сме гледали два различни филма. 🙂

    няма как да се съглася, че играта на Еди е неубедителна, ама няма и да споря, щото… не знам как се води подобен спор. 😀 отделно, драмата си беше бая дълбока – двама души се обичат, но не знаят как да се обичат – тя се бори да му прости, че я оставя без мъж, той се бори да не бъде такова разочарование за нея, каквото в крайна сметка ще бъде.

    това не е еднопластов проблем и не е представен еднопластово. имаше много емоционално заредени сцени, които комуникират всички ъгли от които този проблем е наистина проблем, а не лиготия.

    но действително филмът прокарва една по-женска емоционалност, а именно прошката и разбирането – това, което направи алисия – тъй като тя наистина обичаше, нямаше друг избор освен да прости и да спре да се оплаква колко й е кофти животът.

    и това е вечна и красива идея – че истинската любов винаги се опитва да разбере и прости. не мисля, че въобще някога ще се изтърка.

    заради тия неща аз бих му дала 7. иначе определено не е шедьовър, не 🙂

  2. Ако не бяха захаросали до такава степен историята, можеше да се получи нещо с една идея по-добро. А визуалната красота на филма, на която Хупър акцентира му изиграва лоша шега като оставя наратива в периферията. This is it 🙂

  3. на мен пък не ми беше особено красив, честно-казано. но и не съм го гледала на кино…

  4. хаха, аз също не съм изпитвал такова нежелание да гледам филм доста отдавна. Редмейн трябва да се снима във филм, където главният герой яде лайна!

  5. Този филм е за момичета! 😀 Дринов, трябваше да го дадеш на мен! 🙂 Аз разбирам от такива работи… нали съм „напудрен“ 😛 😀 😛 😀 😛

  6. За съжаление филмът е изпуснат и потенциалът му пропилян, заради плоският си сюжет, който не разгърна героите а ги остави плоски, еднопланови и констатиращи! През целия филм се повтаряше на глас, това което виждаме! Един час Еди повтаряше, че е жена и въобще не го видяхме как точно се вписва в обществото. Нито разбрахме, защо тези хора тооооооооооооолкова много се обичат и се борят! А според мен това беше темата на филма, а не трансформацията, която беше представена натрапчиво и откровенно неприятно! Том Хупър за мен затвърди мнението ми, че освен визуален специалист, той не е добър разказвач. Като изключим Речта на Краля, където има брилянтна история, в Клетници издъхна брутално, а тук отново демонстрира пасивност! Жалко, за темата!

  7. Двама носители на „Оскар“ и една вероятно бъдеща носителка на статуетката за най-добра поддържаща женска роля се оказват в центъра на историята за Лили Елбе – първата транссекуална жена в историята, която преминава през операция за смяна на пола.

    „Момичето от Дания“ е сред най-обсъжданите заглавия за тази година – дали заради нестрандартната история, или заради факта, че миналогодишният носител на „Оскар“ Еди Редмейн е в главната роля.

    Филмът предизвика гнева на мнозина представители на ЛГБТ общността по света, според които творбата представя по напълно погрешен и плакатен начин битките на транссексуалния човек. Критики има към играта на Редмейн, към режисьора Том Хупър (носител на „Оскар“ за „Речта на краля“) дори към реалната история. Критикуван е и фактът, че за главната роля не е избран истински трансджендър актьор.

    Ако очаквате да видите във филма обобщен образ на трансджендър общността, ще останете разочаровани – филмът не е за това. Той се фокусира върху една конкретна, истинска история – тази на Лили Елбе – жената, заключена в тялото на худжника Ейнер Вегенер.

    „Момичето от Дания“ е създаден по едноименната книга на писателя Дейвид Ебершоф и разказва за невероятната любовна история на Лили Елбе (Еди Редмейн) и Герда Вегенер (Алисия Викандер).

    Лили е родена в тялото на Ейнер, но започва да се проявява своята женственост с помощта на съпругата си Герда – също художник. След като неин модел не се появява, Вегенер облича женски дрехи, за да й позира. Така започва да се разгръща драматична история на Лили Елбе.

    Заслужен „Оскар“ би отишъл при…

    Филмът събира в себе си страхотни актьори и невероятни костюми – мост между 20-те години на миналия век и настоящето. Еди Редмейн е най-добрият вариант за ролята на първата трансджендър жена – лицето му крие много нежни, почти женствени черти, благодарение на което лесно успява да влезе в кожата на Лили. Под умелата игра на Редмейн образът на Ейнар бавно се изменя и ако в началото на филма се срещаме със сексуално активен, популярен мъж, лудо влюбен в съпругата си, накрая на екрана виждаме единствено Лили – жената, която иска да се омъжи и да има деца.

    На хартия ролята на Редмейн наистина звучи като силна заявка за „Оскар“, може би и затова името му присъства в номинациите. Въпреки това не той е актьорът, който дава заряд на филма – „шоуто“ му открадва Алисия Викандер (позната от „Ex Machina: Бог от машината“, „Мъжът от U.N.C.L.E.“).

    Нейното изпълнение изглежда силно и неподправено и ако има актьор, който успява да представи конфликта във филма, това е именно тя. Алисия Викандер превзема екрана и въпреки невероятно трудната задача на Еди Редмейн, всъщност не той прави най-добрата роля във филма. Няма да е изненада, ако Викандер получи „Оскар“ за поддържаща женска роля.

    Искам да бъда жена, а не художник

    Елемент от историята, който предизвиква смут у мнозина, е промяната в героя на Редмейн, който разкривайки своята женственост, се отказва от всичките си занимания. Според критиците желанието на Лили да се превърне в жена е преувеличено. Като пример дори се дава моментът, в който Лили казва, че иска да бъде „жена, а не художник“ – сякаш двете неща се изключват взаимно. Вероятно за баланс и контрапункт Герда на Викандер съчетава двете.

    Истината обаче е, че за реалната Лили Елбе двете души не могат да съществуват в едно – двамата с Ейнар са напълно различни.

    В тялото на Вегенер – мъж, който може да устоява на всички бури в живота, се крие една неуверена срамежлива жена – Лили. Въпреки че дълго двамата съществуват заедно, Вегенер открива, че живота като мъж му носи непоносимо страдание и да потърси решение на проблема – в реалната история, от която е вдъхновен филма, дори избира датата 1 май 1930 г., за да умре. Вместо самоубийство обаче, той решава да стане веднъж завинаги Лили.

    Според автобиографични бележки, Лили Елбе е „лекомислена“ и доста „празноглава“. Тя предпочита да създава неща „не с ума, очите или с ръцете си“, а „със сърцето и кръвта си“. Затова и се отказва от рисуването – ако то вълнува Ейнер, не вълнува Лили. Желанието й да бъде пълноценна жена, да може да се ожени и да роди дете прави невъзможен живота в тялото на мъж. Операцията е успешна, но малко след нея тялото отхвърля присъдената утроба и Лили Елбе умира.

    Може би това са фактите, които филмът не успява да пресъздаде достатъчно добре. Затова и зрителят не разбира как със смяната на пола Вегенер изоставя рисуването и загърбва изцяло досегашния си начин на живот. Нито става напълно ясно как така изведнъж сексуалното желание към съпругата му се изпарява, за да се стигне до желанието самата Лили да роди дете на съпруг.

    Ето защо и е разбираем фактът, че „Момичето от Дания“ не присъства в номинациите за „Най-добър филм“.

    Филмът се вписва в поредицата заглавия по истински истории. Дори и да не сте впечатлени от разказа за Лили Елбе, заслужава си да го гледате дори само заради Алисия Викандер. Тя със сигурност се превръща във едно от новите имена в Холивуд, които трябва да следим от близо.

  8. Следващия път като излезете от БНТ, соросоидчета, ще ви чака една турска чслма на изхода.

  9. о.О

    МИТ 1: Допирът до сатен не те прави жена от раз. Иска малко предистория, като например дали си обличал дрехи на майка си, носил ли си дамски аксесоари и дали си слагал грим, експериментирал ли си с гласа си и тн. FEMININE GENDER PECEPTION DEVELOPMENT (FLASH BACK) MISSING.

    МИТ 2: Ако един мъж чувства, че в него има скрита жена, това внезапно премахва влечението му към жени. АМА ТЕ СА ЖЕНЕНИ! Тоест, лягали са си преди, което означава че са правили или не са правили секс преди. Или е имало трудности? Тя сигурно трябва да знае за тях… (BI)SEXUALITY EXPLANATION MISSING.

    МИТ 3: Перспективата да станеш жена, когато се чувстваш повече жена, въобще не те притеснява, че ще ти махнат жезълъ или както го наричат към Видин – ДЕДОВЕЦА – нее, всъщност понеже ти внезапно спря да се индентифицираш с него, всичко е ок. PSYCHOSEXUAL SELF-DIFERENTIATION MISSING.

    и много други проблеми, ама сериозно не ми се пише за тях…

  10. Satyr73 Много ми хареса, това което сте написали ( почти 😉 същите мисли и усещания бяха и моите)

  11. Крис,

    Ето защо, когато темата (на даден филм) е строго свързана с психологията на човек, трябва да оставим всички други предимства (или опити за такива) и да се дисектира по начина, по който го направи 😀

    Смях се много на ДЕДОВЕЦА! 😀

  12. @cazaril
    Мит 1 беше специално адресиран във филма и беше обяснено, че не е „станал жена“ само от едно обличане на сатенени дрешки. За другите два не съм сигурен, че разбирам какво точно имаш предвид, но ако е това, което си мисля, не смятам, че си прав. Поне не и напълно и по отношение на качествата на филма.

  13. Филмът е уникален! Задълбочен, кара те да се замислиш за много неща от живота. Възхитена съм от играта на актьорите.

  14. Аз пък го гледах и ми хареса много. Допадна ми исторята, но немога да не се съглася, че играта на Еди малко куцаше!

  15. Филмът е прекрасен! Макар и да съм съгласна с тази хубава и професионално написана статия, не се подвеждайте по нея, твърде критична е. Любим филм! Горещо препоръчвам.

  16. Грубите коментари показват колко нечисти и лоши са душичките ни , докато не се случи на теб хората няма да се осъзнаят ,че нямат правото да нараняват и че трябва да сме толерантни .
    Защо коментарите са груби ,защото показват една грозна истина ,а на хората грозното не им харесва , хората те обичат ,когато си щастлив ,богат и успял ,но не и когато паднеш , харесва ми във филма приятелството между двамата ,че тя не го нарича с обидни думи зад гърба му и е до него .

  17. Страшно много харесах филма Еди е изиграл страхотно ролята си!!!