Критична точка / Point Break

Менталната ми имунизация срещу всякакви народо-психологически урочасвания, религиозни философии и попадащи в спектъра на градските легенди предсказания ме спаси от максимата на киноманите, че “какъвто е първия филм за годината, такава ще е цялата година”. Не си представям как щях да се чувствам, ако бях от обратната страна, където личната ми критична точка щеше да бъде дефинирана от цитираното поверие. Именно “Критична точка” бе филмът, с който се опитах да излекувам постновогодишния махмурлук, съчетан с недоспиването и лош привкус на студената януарска сутрин.

Не съм и очаквал, че новият “Критична точка” ще бъде нещо повече от недоносен опит за реинкарнация на един от най-добрите екшъни, създавани пред последното десетилетие на миналия век. Идеята за римейк ми действаше като завиване с мокри вестници на зимно течение от момента, в който се спомена, че оттатък Атлантика се подготвя подобен псевдоапокалипсис на индустрията. Цели четири години след анонсирането в мен се прокрадваше нотката на горчивия вкус, че възкресението ще бъде абсолютно ненужно и излишно – точно както е и възкресението като събитие от религията. Дори първоначалното въодушевление, че все пак е възможно да не бъде омазано положението като престоял памперс покрай евентуалното участие на Джерард Бътлър в ролята на Боди не успя да ме държи дълго – вече сме виждали Бътлър като сърфист в сравнително приятния “Chasing Mavericks” и още едно превъплъщение в такава роля щеше да бъде напълно излишно. Бътлър обаче навреме се отказа и на негово място дойде Едгар Рамирез.

Курт Вимер е име, което не се споменава с особено уважение в киносредите – преглеждайки филмографията му виждам два филма, заради които не бих си позволил да го зачеркна напълно – изгубилия се покрай “Матрицата” постапокалиптичен “Equilibrium” и guilty-pleasure удоволствието “Law Abiding Citizen”. Всичко останало е толкова meh, включително и римейка на класиката Total Recall, че се чудя защо този иначе симпатичен човечец не се остави по течението на слабохарактерните си филми, отколкото залагайки на вече утвърдени заглавия, които да рибуутне и да се възползва от носталгията на вече порасналите зрители. За капак на тоалетната чиния, пълна с екскременти, е поставено лицето Ериксън Кор, който носи гордата длъжност “director”, сиреч режисьор.

Лошо, Вимер, много лошо.

Още по-лошото е, че на кастинга за главните роли е направен опит да се намери актьор, който да бъде по-голямо дърво от Киану Рийвс.  Това вече е постижение – в ролята на агента Джони Юта влиза познатия най-вече от сапунени опери Люк Брейси. Дългокосия блондин обаче се е взел присърце ролята си и не само имитира визуално Киану, но и копира сцените му с изключителна точност, което е напълно достойно за презрение. Едва ли може да се приложи по-унизителен опит за актьорска игра – дори съвременното българско кино може да предложи повече в това отношение, по дяволите!

Другата важна роля, а именно тази на екстремиста Боуди, е поверена на Едгар Рамирез. Рамирез е симпатяга и притежава качествата, които да го превърнат в човек на идеалите, но за съжаление той не притежава харизмата на своя предшественик. Едгар не е Патрик Суейзи. Той няма неговото присъствие. Затова не е и Боуди.

В сценарно отношение, “Point Break” е преразказ в елементи на собствени съждения, който се опитва не само да копира историята, но и да внесе собствен привкус на манджата с цел нейното усъвършенстване. За жалост, нито Кор, нито Вимер са успели да хванат простичката идея на оригинала, която го направи толкова популярен сред зрителите. При Бигълоу схемата работеше поради това, че зрителите се идентифицираха с главния антагонист, в случая Боуди на Суейзи. Той и бандата му обираха банки с една-единствена цел – осигуряването на безкрайно лято. Малцина са тези, родени в страни с климатични условия на четири сезона, които не мечтаят горещите дни да продължават безкрай и именно това работеше – зрителят симпатизираше на Боуди и компания, оправдавайки техните действия. При новия “Point Break” обаче нещата са различни и това е един от основните му проблеми. Боди на Рамирез е върл екстремист, който си е поставил за цел да опита от осем почти невъзможни преживявания, поставени от негов духовен гуру. Осемте препятствия са свързани с изпитание на всички физически качества, като сърфингът е едва малка част от тези изпитания. Парите тук не са важни, защото новите герои имат богат спонсор – меценат, чиято цел остава неразкрита и не се разбира защо той плаща за тези удоволствия. Разбира се, Боди живее на ръба на закона, извършвайки големи престъпления, но тяхната цел е съвсем друга  – той се отблагодарява на планетата за природата, която му е дала.

От другата страна на барикадата имаме Джони Юта – агент на ФБР, който трябва да се инфилтрира при престъпните любители на екстремни спортове като таен агент. Самият Юта е бивш спортист, загубил свой близък приятел при неразумна гонка с мотори и се е отказал от  това си поприще. Години по-късно той вече е ченге и няма нищо против да се впусне отново в света на адреналина.

Дотук добре – виждаме простата схема – стандартна процедура по внедряване на несигурно ченге в престъпна, но за сметка на това привлекателна престъпна организация. Съвсем случайно се намесва и мадама, която е свързана по роднинска или съребрена линия с “лошия’, която обаче започва да си пада по куката. Схема, развита през годините и копирана многократно, дала на света грандиозни по мащабност поредици като Fast & Furious. Тази схема обаче не работи поради изброени вече причини –  отчайващо слабото изпълнение на Брейси, недоброто изграждане на едгаровия Боуди, както и безобразното използване на copy – paste от първоизточника.

Друг елемент, който правеше оригинала култов, е използването на гумените маски на четирима американски президенти. Това стоеше (и продължава да стои) толкова добре в оригиналния филм, че самото загатване в римейка дразни. Този път нямаме президенти, а добре аерографирани каски на мотористи, които се появяват за няколко секунди в кадър. Пълната изолация на тази част щеше да действа в пъти по-добре, отколкото настоящия резултат. Никой обаче не пита зрителите какво искат и дали да го искат.

В чисто кинематографично отношение, екипът зад филма се е постарал да направи филм, насочен към любителите на тези спортове. Без да съм се докосвал никога до такива изживявания считам, че може и да се хареса на любителите на борда, мотокроса е екстремното катерене. Заснетите и монтирани кадри от Алпите , френската крайбрежие и водопадите във Венецуела са мащабни, a придружаващата епична музика на Junkie XL подпомага усещането за незначителност пред феномените на природата. Това обаче не стои в основата на Point Break като идея и визия. Въпреки това, може да се спомене както някакъв, макар и малък плюс на филма.

Проблемът на Point Break е ротационен – първо, защото този филм носи това заглавие, копирайки почти изцяло оригинала. Второ – ако не беше наименован “Критична точка”, то той щеше да бъде изцяло асоцииран с него. Колелото се завърта с бясна скорост на недоволство, която успява да го счупи и да докаже, че филмът е ненужно направен, потъпквайки паметта на своя предшественик. Липсата на свежи идеи, новаторство и елементарна креативност в настоящето пречи страшно много на Холивуд и вместо да се вложат енергия и стредства за създаването на нещо ново и качествено, то се рови в прахта и се вадят стари и всепризнати филми, които да бъдат доизтискани в боксофиса поради старите лаври. Съдейки по последните данни обаче, както и посредствените оценки в популярните сайтове, Point Break пропада с главоломна скорост и би трябвало да послужи като горчив урок за всички, които искат да се възползват наготово от вече добре работещ продукт.

Радвам се поне, че моя пристъп на ярост беше потушен предварително от Благой UZUMAKI Иванов, който ми каза “Спокойно! Каквото и да направят, няма как да пипнат оригинала.”.

Да, няма как да го пипнат.

3/10

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

6 Comments

  1. Този филм е една от най-болезнените тъпотии, които съм гледал!

  2. Този филм е една от най-болезнените тъпотии, които няма да гледам. 🙂

  3. За филма… Само с три думи – неверотятно пошла недодяланица!!!!

  4. За разлика от вас, от филма разбрах двете критични точки у човечеството… Проблема с материалните блага, що ни отделят от духовното и слепотата ни как вредим на околния ни свят. Същества на върхът на хранителната верига, които изяждат майка си и се хвалят на глас. Слепци дето не разбират че природата е по силна от нас и че туй що е сътворено преди нас е по силно и ще ни изяде без пощада ако не получи уважението си. От друга страна маниакалната идея на пазителите на природата показва, че има малцина дето усещат болката на природата и се опитват да компенсират, за това което са виновни всички останали. Аз лично виждам в тези на пръв поглед луди хора едни светци, закрилници, принципи, достойнство, отдаденост, чувство… Иска ми се да можете и вие да гледате на света от друга перспектива братя!

  5. За автора на статията:

    Защо изобщо гледаш филми..? такъв голям разбирач.!

  6. Ае я духайте 🙂 Филмът е брутале! Не виждам какъв е проблемът да се прави римейк на филм – не е първи и няма да е последен.. Мене лично по ми хареса от стария. Идеи, динамика.. – всичко ТОП!