В сърцето на морето

„Наричай ме Исмаил“ – първите думи на романа, променил световната литература към по-добро, все още отекват из крехкия ни свят. Американската „Одисея” (според Хоторн) изследва най-дълбоките човешки страхове за смъртта и сблъсъка ни с Бог/Природата. Със своята неконвенционална структура и енциклопедичност, романът е невъзможен за адекватно филмиране. Опити не липсват, като единствената адаптация, която изпъква пред останалите, е тази на Джон Хюстън. Чисто удолвствие е да се гледа Орсън Уелс в ролята на свещеника, който пророкува в началото (в последните години на български излезе книга от Бредбъри, който, в ролята си на сценарист, описва преживяванията си в Ирландия.)

В сърцето на морето” е адаптация по книгата на Натаниел Филбрик (дали някой ще я издаде у нас?), която описва историята, вдъхновила Херман Мелвил да напише „Моби Дик”. Зави ви се свят? Наистина дотук проектът звучи твърде невдъхновено и филмът изглежда като драскане по дъното, досущ както моряците, които в една от по-добрите сцени влизат в кита, за да извлекат оптималното количество масло.

През 1820 г. китоловният кораб от Нантъкет, Масачузетс „Есекс” е нападнат от чудовищен кашалот в Тихия oкеан. Корабът потъва, а оцелелите се опитват с лодките си да достигнат бреговете на Южна Америка. Месеци наред екипажът се бори за оцеляването си. Единствено с помощта на смелия пощник-капитан Оуен Чейс оцелелите имат някакъв шанс за спасение. Но не и преди да минат през живия ад.

Крис Хемсуърт

Филмът започва обещаващо – 30 години след инцидента Мелвил (Бен Уишоу) се среща с един от оцелелите. Възрастният Томас Никърсън (Брендан Глийсън) е бил едва момче, когато преживява кошмарните събития, но сянката им все още тегне над живота му. Сцените в дома му служат като рамка за целия филм. Останалото е разказ в разказа.

Проблемите започват, когато героят на Хемсуърт се появява на екрана. В банална и сантиментална сцена морякът целува притеснената си съпруга (която е бременна, разбира се) и отива да получи обещаното си повишение. „Историята на кораба „Есекс” е историята на двама души” – казва гласът на Никърсън зад кадър. За капитан на „Есекс” е поставен неопитният Джордж Полард (Бенджамин Уолкър), който влиза в клиширан конфликт с Оуен, докато екипажът страда от безумното им съревнование. С толкова много персонажи, предполагам, вече усещате, че нито един от тях не е достатъчно развит, за да бъде интересен. Всички се движат по драматургични релси, познати от стотици други филми.

Хемсурт е на автопилот. Героят му по нищо не се различава от Ловецът в недоразумението „Снежанка и ловецът”. Единствено Брендан Глийсън разкрива истинска емоция. Най-добрите сцени във филма са между него и младия Мелвил. „Чел ли си Хоторн? Ето това е истински писател.” Подобни препратки са груби, но създават приятна атмосфера и свързват историята с нашата реалност.

В крайна сметка, филмът е опростен до притча за човешкото сребролюбие и жаждата за петрол. Да, петрол. Защото на самия край ни е подхвърлено, че някой си бил открил начин да извлича черното злато изпод земята. Какво ли ги чака хората? Това е последната нота в твърде обикновения филм на Рон Хауърд.

Що се отнася до други филми, в които се показват истински морски събития от 19 век, „Господар и командир” стои на първо място в списъка ми. Двама души, които опознаваме, изключителни декори и атмосфера. Филм, който улавя духа на епохата. Хауърд, за съжаление, се проваля в поставените цели. Сблъсъкът на характери на борда не стига доникъде, китът също не получава достатъчно внимание. Странно е това разпиляване, при положение че най-добрите филми на Хауърд от последните години изследват съперничеството и амбицията между два различни характера („Фрост/Никсън” и „С пълна газ”).

Компютърната анимация не стои като кръпка поради убитите цветове и операторската изобретателност. Звукът е чудесен, особено когато разпъват платната, преди корабът да навлезе в буря.

След края на филма се замислих, че бих предпочел да видя какво става с Мелвил по-нататък. Какво му е струвало да напише шедьовъра си, срещите с Хоторн и постепенното разоряване. „В сърцето на морето” напразно търси отговорите в действителната история, която уж е вдъхновила писателя. Срещата с Бог, постоянните съмнения и страхът от смъртта не са само в морето, когато човек е изправен пред чудовище. Те са и в ежедневния живот, а историята с кита е просто обложката. В дълбочината на водите, далеч от светлината на буквалния прочит се крие истинското послание.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

8 Comments

  1. И аз така. :\ Гледай го все пак де, но мисля, че ще се съгласиш.

  2. 🙂

    Браво за ревюто. Сцената с изтръгването на въжетo помните ли я? Дето му наряза на малкия ръцете. Ей така ми се изплъзна и на мен ентусиазма за дълбок, конфликтен и интересен диалог между двойката капитани на борда. Чудя се, ако бяха оставили само бащата в уравнението и изтрили това със сина, дали нямаше да е по-добре. Някакъв породист, надут моряк, Michael McElhatton примерно. Е, каквото – такова.

    Филмът е красива история за грозни рибари, които преди двеста години решават да търсят морски чудовища на три хиляди и половина километра западно от чилийския бряг. Сега като си мисля, колко повече хъс и топки са имали хората преди, оставам леко разочарован от човечеството в някои отношения.

  3. На мен ми хареса. Гледах го през призмата на момче израснало с книгите на Жул Верн, Рафаел Сабатини, Майн Рид, Николай Чуковски, Джон Ексвемелин и др. майстори на морските приключения. Точно на това ниво -приключенски сървайвър в океана – филмът работеше – имаше атмосфера, имаше добър ритъм и визия. Не съм сигурен какви точно са целите на филма и ако има по-сериозни такива, то там очевадно се проваля – клиширани образи, клиширана драматургия, елементарно поднесени послания…

  4. Филмът е добре направен, ревюто е претенциозно но блудкаво, написано от коментатор който не разбира защо е напране този филм, все едно са завели любител на формула едно на мач по ръгби между отбори от страни, за които не е чувал.
    Много персонажи? Клиширан конфликт?
    Остава и кашалотът да бъде обвинен в „лоша и клиширана игра“.

  5. Да ти имам ревюто. Да филма не е това което всички очаквахме, но все пак ми хареса. Да както във всеки американски филм, винаги присъстват редовните клишета. Но твоята рецензия доста срива представите на хората за филма, и чесно казано сме се научили че колкото по-гадна е една рецензия, толкова по-достоверна е тя. Престанете с тоя критицизъм. Взуалните ефекти макар и на места очевидни (поне за мен защото с това се занимавам), като цяло бяха доста добри.На автора на рецензията искам да кажа, да отвори една две програми и да ми каже как точно се прават визуални ефекти, при положение, че на дали може да направиш слайдшоу с текст.И не ми излизай с номера „не това ми е работата“, защото ако не ти е това работата недей да критикуваш другите как вършат тяхната. Искрено се надявам хора като теб, който разбират от всичко и знаят кое как да останат без работа. Ако си писал сценарии в живота си и той е бил успешен, бих признал мнението ти, ако си се занимавал с визуални ефекти, също, обаче да ми се тропнеш да ми пишеш рецензии ей така е просто нелепо.
    Историята си я биваше, и ако се отпуснете определено може да се насладите на филма, каквато и е целта на занятието все пак.

  6. Northman, благодаря за пространния и грамотно написан коментар. Бих искал да изясним няколко неясноти.

    „както във всеки американски филм, винаги присъстват редовните клишета“

    Във всеки американски филм ли присъстват „редовните“ клишета? Винаги?

    „Взуалните ефекти макар и на места очевидни (поне за мен защото с това се занимавам), като цяло бяха доста добри“

    Радвам се, че имам възможността да говоря с професионалист. Тази част от коментара ти обаче ме заинтригува, защото в нито един абзац ревюто не отправя негативна критика към ефектите във филма. Даже напротив. Сигурен съм, че объркването ти е плод на недоглеждане.

    „И не ми излизай с номера “не това ми е работата”, защото ако не ти е това работата недей да критикуваш другите как вършат тяхната.“

    Трябва да призная, че тук си използвал един от любимите ми аргументи. Абсолютно съм съгласен, че критици не трябва да съществуват. Нито анализатори, литературоведи и прочее излишни длъжности. В идеалната държава единствено компютърните специалисти ще обсъждат компютърните ефекти.

    „ако се отпуснете определено може да се насладите на филма, каквато и е целта на занятието все пак.“

    Напълно съм съгласен. Но тогава всичко опира до способността за отпускане, амплитудата на самото отпускане и необходимата поносимост към колоритните последици.