Виктор Франкенщайн

Време беше… за още една издънка? За вдъхновен поглед и… посредствен резултат? Всъщност надали някой се е залъгвал, че от историята за „добрия доктор” може да се изфабрикува филм, който да се превърне в боксофис хит. Макар да притежава всички потенциални качества – лудост, амбиция, шантава мания за величие, научни познания, от Франкенщайн не става супер-герой или супер-злодей – защото той от години вече е архетипен образ (като Одисей или Фауст, например). Инстинктивно го поставяме „над” нещата – и то не само защото се прави на Създател, съшил буквално от смъртта своето прочуто Чудовище, а и защото е изпълнен с без-при-страст-ност. Неговата страст е концентрирана в представянето на доказателства за универсалността и величието на рационалната мисъл – and that’s it!

Но не за „разчепкване” на образи и идеи иде реч тук, а за изпуснатия шанс една позната история да се сдобие с нещо повече от екранен живот. А честно да си кажа – аз вярвах в режисьора Пол Макгигън, защото… да го кажем така: има опит. И бях въодушевена от избора на Джеймс Макавой за ролята на Франкенщайн, а също очаквах с интерес как ще се справи Даниел Радклиф като основния разказвач и „сподвижник” на доктора – Игор. Уви – напразно! Нищо в пъзела не сработва добре, при все, че атмосферата е автентично подгизнала от мрачното време във Викториански Лондон, а прецизно подбраните костюми допълват незаменими и страшно приятни детайли в цялостната картина. Сещате се – след като човек има време да разгледа кожените приспособления по престилката на Виктор, или материята на вратовръзките на джентълмените, значи нещата не отиват никак на добре.

Историята – един безименен гърбушко слугува в циркова трупа и когато акробатка пада от трапец, той единствен съумява да спаси живота ѝ, защото поназнайва доста неща от човешката анатомия. Какво да се прави – страст! Малко по-късно другият доктор, оказал се сред публиката, успява да го измъкне от озлобени преследвачи и с няколко научни извода и действия превръща злощастния мъник в доста приятен младеж и го кръщава Игор. Обединените им медицински знания започват да работят в полза на налудничавите идеи на Франкенщайн и след един неуспешен опит с представител на маймунското царство, идва ред на идеята за човешко създание. Но намесата на един съвестен и религиозен полицейски инспектор разваля комбината между Игор и Виктор, като на сцената излиза високомерно и разглезено богаташче, което предлага средства и условия да реализира мечтата за съживяване в една далечна и крайморска крепост. Няма никаква необходимост от навлизане в повече детайли, освен едно уточнение – целият разказ се води от името именно на Игор. Не ми стана ясно защо е намесена и нелепа любовна история – тя стои като цветна и ненужна кръпка в структурата на сюжета. И личното ми мнение за Радклиф в ролята на разказвача е доста неласкателно – момчето може и да има потенциал (все още не съм го гледала на сцена, нито филмите, в които участва след поредицата за Хари Потър), но неговият Игор само трябваше да тича насам-натам, да се притесява или да е екзалтиран и да действа като верен до край „sidekick”. Дали причината е липса на материал, недостатъчни режисьорски насоки или и двете – не съм сигурна, зная само, че младият актьор не успя да ми представи образа, който предполагах, че трябва да очаквам.

Джеймс Макавой и Даниел Радклиф

За сметка на това пък Макавой не ме разочарова с поведение. Той успя да приложи всички свои познати маниеризми и вля такова количество енергия в своя доктор, че спокойно можеше да използва себе си за проводник на природните стихии, за да вдъхне повече живот на киноразказа. Дори да изглежда, че на места преиграва, аз съм склонна най-пристрастно да пренебрегвам малките му недостатъци. Но това не означава, че образът на Виктор Франкенщайн му се е получил… Моля да направим следното разграничение: актьор/отдаденост на филма/страст и силово изпълнение – „checked”; персонаж и въздействието му върху сюжета и зрителя – „un-checked”. И аз толкова съжалявам, защото през годините Макавой е доказал таланта си, а тук се движи като в обикновен, средностатистически екшън и съвсем не се раздава на сто процента…

Като казахме „екшън” – не бива да изпускаме Чудовището. Не знаех, че все още е възможно да се разчита толкова осезаемо на истински реквизит, но след като Макгигън се е заел да прави „period piece” – е трябвало да го направи възможно най-автентично. Решението за визията на горкото Чудовище е толкова старовремска, че в последната част от филма се почувствах като в машина на времето към 30-те години на 20 век и първите киноверсии на този сюжет. Самият режисьор обяснява пред пресата, че е имал желание да промени очакванията и да добави нова перспектива, нещо различно в историята – именно затова са решили да представят „съзидателния” труд на Франкенщайн през погледа на помощника му и приятел Игор. Това се оказва „режисьорският ключ” към сюжета. Защото, пак по думите на Макгигън, „романа на Мери Шели е помия” и „който харесва книгата, няма да хареса филма”. Такааа – вярвам, ще се съгласите, че само високомерието на тези думи е достатъчно, за да си направите извод за „качествата” на филма. Наистина ми е жал, че Макавой и Радклиф участват – можеха да използват по-пълноценно времето си за някой друг проект. Защото „Виктор Франкенщайн” се оказа недоразумение.

P.S. Забравих да спомена единственото солидно, стабилно и страхотно присъствие – 30-секундната поява на Чарлс Данс в ролята на Франкенщайн-баща. Колос!

Similar Posts

Вашият отговор на Елена Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

5 Comments

  1. Бих казала че имат страхотна химия помежду си просто страхотна актьорска игра , обожавам Джеймс Макавой за пореден път доказва какъв уникален актьор е.?????????

  2. Андрю Скот от ,,Шерлок“ доста добре се справя за детектив от Скотланд Ярд като броим ,че в сериала беше престъпник.

  3. Да не забравяме ,че третия главен герой е Андрю и той участва в този филм да не го забравяме все пак.