Хю Джакман и Тайрън Еджъртън

Британският скиор Майкъл Едуардс, познат като Еди „Орелът” Едуардс, е първият състезател, който представя Великобритания на Олимпийските игри през 1988 година в дисциплината ски скокове. Неговата „героична загуба”, финиширайки последен по резултат на 70 и 90 метра скок, е доказателство за абсолютната му отдаденост на идеята и вярата в това, че е способен да победи, дори и без финансиране на участието му в престижното състезание.

Режисьорът-екс-актьор Декстър Флетчър („Wild Bill”, „Sunshine On Leith”) и Матю Вон в ролята на продуцент разказват истинската история на „Орела” в игралния филм „Eddie The Eagle”, като ролята на главния герой е поета от Тайрън Еджъртън, а в образа на неговия ментор ще видим Хю Джакман.

Да реализираш детската си мечта е повече от велико! Именно към това се стреми Еди „Орела” – да победи в Олимпиада. Воден от треньора си Бронсън Пиъри (също впечатляващ скачач), Еди прави всичко възможно да бъде вписан в британския отбор на зимните Олимпийски игри в Калгари през 1988 година. Вдъхновяваща история за човешкия дух, страст и отказа на един човек да приеме, че поражението е възможно…

По принцип не сме почитатели на „вдъхновяващите” истории, пропаганда на „несломимия дух”, обаче в случая има три допълнителни фактора, които ще задържат вниманието ни върху филма – първо: става дума за изключително красив и силов спорт, в които състезателите буквално политат над снежните шанци, а ние много си падаме по този тип красота; второ: във филма участва момче, което определено има потенциал (видяхме Еджъртън да се вихри в „Kingsman: The Secret Service”) и ще ни е любопитно да проследим как се развива; и трето: винаги е прекрасно, когато във филм участва Хю Джакман (с изключение на „Wolverine”).

Останалите роли във филма са разпределени между Джо Хартли, Тим МакИнъри, Рюн Темт и Кристофър Уокън. Премиерата на „Eddie The Eagle” в САЩ е на 26 февруари 2016, а в кината на Великобритания ще може да бъде видян от 1 април.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 Comments

  1. Супер приятен и непретенциозен. „Вдъхновяващият“ аспект не дразнеше, защото има достатъчно количество самоирония.