Спектър / Spectre

Новият 007 е факт. Месеци наред въртяхме един и същи трейлър в очакване да разберем повече подробности около новите приключения на британския агент. Двуминутната екшън компилация от „Спектър” не издаваше абсолютно никакви детайли около сюжета, създавайки пълна мистерия около главния злодей, неговите идеали и мотив за тормоз над любимия на всички ни шпионин – Бонд, Джеймс Бонд.

Не съм от закоравелите фенове на героя, със сигурност не съм изгледал всичките 24 филма, но смея да твърдя, че съм повече от любител на поредицата и оценявам добрите й постижения… когато има такива.

Моментът на истината – споделям го съвсем в началото – „Спектър”, четвъртият филм за 007 в кариерата на Даниел Крейг, не успя да ми отвее главата по начина, по който исках. А дори не говоря за кой знае колко големи очаквания. Причислявам „Казино Роял” на Мартин Кембъл към недостижимите успехи на франчайза, а „Спектър на утехата” на… не-ми-пука-за-името-му… към едни от най-слабите кинотворби въобще. Сам Мендес стартира своето участие с добре приетия „Скайфол”, но за огромно мое съжаление новата му шпионска инсталация ми прилича повече на (клишираното) дипломно упражнение в жанра.

Както всички знаем филмите за Джеймс Бонд се правят по позната, добре разработена и понякога досадна формула. Агентът минава през не много богат набор от екшън препятствия, с риск да загуби главата си по възможно най-екзотичния начин, но разминавайки му се всеки път. Коцкар е и макар да го прави галантно, като един истински джентълмен с водка-мартини в ръка, оправя поне по две мацки (едната mature, а другата не чак толкова). Въпреки, че на карта са заложени безброй човешки животи, най-важното спасяване в рамките на филма… винаги касае едната от мацките. Лошият накрая все го изяжда… или отлагат възмездието му за едно продължение по-натам. И още, и още, да не преразказвам.

Даниел Крейг

Спектър” започва интересно, в кинематографичен аспект – дълъг, единичен кадър, който точно в самия си край някак бива окепазен с излишен и незначителен villain talk. На всичко отгоре и екшънът след това е на ниво по-ниско от шеметното преследване в „Казино Роял”, а защо не и от това с колите в началото на „Спектър на утехата”. Идва ред и на очаквания от всички начален монтаж, запазена марка за Бонд филмите – уви, оказва се някакъв средно сполучлив опит в стила на „Мъжете, които мразеха жените”. Но вместо гениалната музика на Трент Резнър, с разтърсващия вокал на Карън О, получаваме Сам Смит и фалцетната му прозявка, наричана от някои експерти – песен.

Въпреки тези недостатъци, продължих да гледам с предимно положителна нагласа. Филмът обаче имаше други планове, а аз попаднах в калъпа на осемдесетарски американски боевик, в който добрият герой с разрушителни похвати бива „отстранен” заради деянията си, минава rogue и с мнимата помощ на най-приближените си (трябва само да му се доверят) тръгва по стъпките на най-големия злодей. Добре де, реално погледнато това е сюжетът на всички невъзможни мисии, но за разлика от последния филм от онзи франчайз, „Спектър” е откровено разочарование.

Ще ги карам (актьорите) по ред на номерата, защото все пак тези лица продават билетите, а това не винаги гарантира качество.

Бонд

Даниел Крейг беше твърде обран, липсваше много от първичния му дух и харизмата, с каквато ни завладя в „Казино Роял”. Явно е уморен. Режисьорът също.

Моника Белучи ми хареса, макар и за кратко. На фона на 140-те минути разпиляна история, нейното участие беше задоволително. Класна е, няма да си кривя душата.

Леа Сейду беше по-скоро acceptable, но с компромис. Като жена не ме кефи, а когато говорим за Бонд филм, това е задължителен критерий при оценка на представянето й. За ролята си – мисля, че е подходящ избор.

Кристоф Валц – бледо, много бледо изражение на това, което сме свикнали да виждаме от него. Стига да не го гледаме в „Зеленият стършел”. Да не говорим, че злодейството му беше наполовина присвоено от един друг герой, който няма да споменавам, за да не развалям кефа на бъдещите зрители. Не е кой знае какъв туист де, сега да не се хайпнете излишно.

Дейв Батиста – наемник, влизащ много мощно в ролята си. Честно казано едни от малкото силни моменти в „Спектър” бяха свързани с него и екшън сцените, в които участваше. Съвсем лека забележка – трябваше да го лишат от последната му реплика.

Кристоф Валц и Лея Сейду

От останалите – нищо кой знае какво. Може би Бен Уишоу се отличава, но ще да е единствено заради по-продължителното екранно време, което получава, в сравнение с Кю в другите филми от поредицата.

Спектър” е филм за т. нар. closure на драмата в живота на Бонд, чийто старт беше дефиниран в „Казино Роял”. Всичко си идва на мястото, голямата конспирация се разкрива, макар и твърде бавно. Има изключително много препратки към старите епизоди, дори и най-големите класики. Но и те не бяха достатъчни за пълноценно изживяване.

В заключение – ако ви се струва, че това ревю е твърде generic, пълна вина за това има „Спектър”. Което е лошо в контекста на познатата формула, която споменах по-горе. Ако няма (достатъчно) елементи, с които зрителят да бъде очарован, резултатът няма как да е положителен. Не казвам, че филмът е ужасен, напротив – заснет е прекрасно, професионално пипнат, всичките му съставки присъстват, ала си остава режисьорски и драматургично изпразнен. Обосновката, историята, която малко по малко се разкрива, пак ще кажа – ужасно бавно – не беше достатъчна за качествено забавление.

Убеден съм, че въпреки всичко, феновете ще гледат синеокия шпионин и няма да са толкова критични към мен. Все пак не е най-слабият Бонд, но със сигурност няма да го помните дълго, след напускане на залата.

Similar Posts

Вашият отговор на Мартин Касабов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

73 Comments

  1. „Скайфол“ ужасно ме разочарова. Не разбирам защо има толкова висока оценка (може би заради операторската работа). Не ми се мисли този колко по-скучен ще ми се стори.

  2. И аз смятам, че “Скайфол” е сериозно надценен и съм съгласен с Елфчето, че „Казино Роял“ остава абсолютно недостижим.

  3. Мартин Касабов, ако Skyfall ви е разочаровал, по-добре не си губете времето с новия. За мен последните 4 филма бяха страхотни (доколкото може да бъде страхотен един Бонд-филм, разбира се).

  4. Ако не се разбира в каква последователност ги подреждам:

    „Казино Роял“
    (качествена дистанция)
    „Скайфол“
    „Спектър“
    „Спектър на утехата“ – този ми е равнопоставен с „Mission: Impossible 2“ 😀

  5. Не ми харесва изказването на друзята Касабов и Медмаксовски. Skyfall е титанично добър филм и отнася всички останали Бонд-филми.
    А утре вечер ще гледам „Spectre“ и ще видим каква е хавата там. Имам големи очаквания покрай вече споменатия и неизмеримо огромен Скайфол.

  6. Струва ми се, че незаслужено слагаш Утехата толкова ниско. Като самостоятелен бонд филм безпорно е слаб, но като продължение на Роял има какво да предложи. Единствено кулминацията е обидно смотана.

  7. „Скайфол“ наистина е великолпен филм, а „Спектър на утехата“ е (повтарям се, знам) брилянтен урок по монтаж и екшън; принизяването му до втората „Невъзможна мисия“ са w00t… B cpaвнение с перфектния „Казино Роял“ определено вторият Джеймс Бонд с Даниъл Крейг бледнее и разочарова, но като самостоятелен филм е чиста седмица.

    PS Имах големи очаквания за „Спектър“, вече имам само големи резерви. Със сигурност обаче ще си го причиня на кино, ако имам възможност.

  8. С Касабов сте малко на различни мнения 🙂 (в консенсус сте, че не трябва да е толкова ниско)

    Е да, ама е. Get over it! 😀

  9. Да, харесваме филма по различни причини. 😀 Cпоред мен като самостоятелен Бонд работи повече, отколкото като follow-up на „Казино Роял“. Интересно ми е Дани дали ще хареса новия филм – ако да, ще стане интересно. 🙂

  10. Не знам, с това си изречение – „Skyfall е титанично добър филм и отнася всички останали Бонд-филми.“ – Дани ми дава заявка, че въобще няма да сме на едно мнение 😀

    @Sir Stevancho,
    Не си, бе. Виж, че Касаба и Богое също духат в положителна посока.

  11. Ще ви кажа утре вечер, но се надявам да ми хареса именно поради причините, които UZUMAKI има предвид!

  12. Слаб ми е. Има добър екшън вътре, но свали много летвата след „Казино Роял“ и както бе споменато по-нагоре – предпочитам да го разглеждам като самостоятелен филм, а не като продължение. Иначе Олга Куриленко е яка.

  13. Eй това беше слабо във филма – имаш ебаси Бонд мацката, а Бонд не я наеба. 🙁 Тотален plot hole беше. 😀

  14. Нещо чак не мога да се накарам да ида да го гледам. „Скайфол“ ме позабавлява, но нищо повече. Абсолютно идентичен с останалите филми от поредицата, просто технически по-добър. Ще запомня само муцуната на Бардем и досадната песен на Адел. Не че съм кой знае какъв фен на „бонд юнивърс“, но „Казино Роял“ беше страхотен и е от малкото, които бих гледал няколко пъти.

  15. Не съм съгласен, че е идентичен. Не се сещам с кой друг може да бъде сравнен – и то при положение, че всичко с Броснан без „Златното око“ е фън за седемгодишни лигльовци, които още не са започнали да се барат. И Мур не ми е симпатичен, но пък филмите поне носят някакъв заряд.

  16. Крейг-Бонда е супер як като цяло. Аз също не съм особен фен на поредицата, харесват ми някои неща, но определено не много. Но след боя в кенефа в Казино Роял – съм силно предубеден. Поради тая причина трудно мога да не харесам някой Бонд към момента, последните 3 ми харесват много. Да, първият е великолепен, но и следващите два ме пълнят. Някой спомена за повторно гледане, аз пък и Спектър на утехата и Скайфол съм гледал по 3-4 пъти… Кефят си ме и това е.

  17. Не мисля, че Утехата работи по-добре като самостоятелен филм. Цялата му драматургия разчита на емоционалния заряд от предишния филм. Защо да ти пука кого преследва Бонд, ако не си видял как Ева Грийн оставя света едно по-пусто и безутешно място. 🙂

    Просто за мен е като продължение, в смисъл… като клипче, като отпаднали сцени, които хвърлят повече свретлина върху историята.

  18. Оправданието, че не бодна Куриленко е именно загубата на Веспър Линд. Това обаче не означава, че не може да се гледа самостоятелно и без познания по „Казино Роял“.
    А само за протокола – Касабов, не разбираш.

  19. Не съм много съгласен… На каква драматургия са разчитали останалите 20+ филма по принцип? Освен в Златното око на прима виста и Агент 006 ?

  20. И аз не съм съгласен: образът на Бонд в „Спектъра“ безспорно е повлиян от събитията в предния филм, но драматургията му не предполага преден филм. 🙂 „Спектърът“ спокойно може и да е първи филм от бъдеща поредица с кисел главен герой и пак да има същия ефект в/у зрителя. Точно затова самостоятелно ми е окей, но съпоставен с „Казино Роял“ се дъни по линия на история и евентуални развръзки, които неибежно очакваш, след като са били по някакъв начин заявени с вече установената сюжетна арка.

    PS Разбитото му сърце не му попречи да изпапка ягодката на г-ца Фийлдс, така че няма извинение за Куриленко.

  21. He казвай само на Дринченцето.

    PS Ha мен не ми е, но Олга е далеч по-папкабъл.

  22. Абе, определено му е писнало. Направи най-добрия Бонд, защо да стои повече? Да взимат Идрис Елба и да се свършва. 🙂

  23. Btw брутална картинка е подбрало Шефчето. За моите ревюта пробутва само някакви обикновени. :/

  24. Ще е интересно някоя мацка да режисира Бонд филм. Едва ли някой като Финчър, Райт и Милър ще имат интерес.

  25. Крейг още след първия Бонд беше казал, че е направил толкова пари с тоя филм, че спокойно може да не се снима в нищо повече. Снима се в три след това. Примери подобни през годините – колкото щеш.

  26. За мен лично „Казино Роял“ се нарежда сред най-добрите филми от поредицата за 007 и ми е заедно с Скайфол за двата най-добри от превъплъщенията на Даниъл Крейг, оценявам повече „Спектър на утехата“ като директно продължение на Казиното, отколкото като самостоятелен филм, понеже там за мен завърши арката на Бонд започната от предния филм.

    Всеки актьор играл Бонд през годините е имал и слаби и силни попадения – в кариерата на Конъри за мен бяха From Russia with love, Goldfinger and Thunderball, като най-слаб – Diamonds are forever.

    Единствения филм на Джордж Лейзънби работеше като цяло, но той не се оказа много подходящ Бонд.

    Роджър Мур ерата беше като кардиограма, след някой силен задължително идваше някой слаб и така – бих отличил The spy who loved me and For your eyes only, като най-слаб безспорно за мен е The man with the golden gun & A view to a kill.

    Намирам двата на Тимъти Далтън за много добри, като едни гърди напред бих поставил Licence to kill.

    От Пиърс Броснан с добро впечатление останах от Golden eye & Tomorrow never dies, а дъното удря Die anotjher day безпрекословно. В Събота ще гледам и „Спектър“ и ще видим как ще се класира сред фаворитите ми или по-долу 🙂

    Поздрави

  27. E то точно това му е проблемът на „Спектър на утехата“ (в съпоставка с „Казино Роял“): че нямаш грам pay-off по линия на арката, започната с предния филм. На мен затова не ми работи като sequel, a като stand-alone.

  28. @Узумаки
    От тея 10-мата бих искал да видя версията на Бойл и на Нолан…. и донякъде на Вилньов също….

  29. Баси колко коментари за филм за Бонд…
    Сори, но за мен това е една от най-пошлите поредици, правени някога – наравно със сапунката Бързи и яростни.
    Признавам, Крейг има идеалното Бонд излъчване на мръсно копеле, и да, Скайфол ставаше за гледане (поне до последното действие, за което по-добре да не започвам), но …това все пак е само един шибан филм за Бонд. Нищо повече.

  30. Страхотен! Само ми се иска Мендес да дострои арката на Крейговия Бонд с една последна част. 🙂

  31. Дали ще са арките на Ларгото или тази на Бонд, няма значение. Арки да има! 😀

  32. Малко пост Бонд разсъждения след киното снощи:

    Spectre – определено слаб и въпреки, че имаше всички съставки на познатата формула в поредицата ми беше вял и дори на моменти безличен, съвкупността от сцени беше малко разпокъсана и като че ли бързаха да стигнат до края, където да завършат с някакъв хепиенд от който нямаше нужда…

    На места поставяха неуместни хумористични сценки, които убиваха темпото на филма и го правеха да изглежда като лош комикс. Имаше препратки към ранните Бонд филми като From Russia with love, Golfinger, Dr. No и още няколко, екшън сцените бяха добре направени, но дори и те не успяха да компенсират безличността на целия филм изобщо.

    Не съм очаквал втори Скайфол или Казино Роял, но се надявах, че Сам Мендес ще направи Спектър поне стабилен за гледане, а се оказа че просто си е направил едно упражнение по стил, но някак си отегчено или дори мързеливо.

    Технически филма е добре, ефекти имаше, кечиста Дейв Баутиста беше доста як, като комбинация от Oddjob & Donald „Red“ Grant, но Крейг ми стоеше като изветряло вино в скъпа опаковка, Моника Белучи не разбрах за какво се е снимала изобщо освен като връзка със следващата сцена от филма, Лея Сейду нямаше типичното излъчване на Bond girl, макар че без грим беше по-симпатична на екрана, Кристоф Валц беше с пропилян потенциал отвсякъде и въпреки тихия психопат който надничаше от време на време в погледа му, беше напълно забравим…

    Жалко, искаше ми се да харесам филма, но с толкова много безхаберие събрано вътре и сякаш правен по инерция, понесен на вълната Скайфол, ще очаквам следващия филм с известни резерви.

    Да не забравя и оня противен кастрат Сам Не-знам-кой-си, който квичеше като заклано прасе или по-точно като отманлийски чакал в началните надписи на филм, нито песента ставаше, нито самата сцена беше подходяща (оня CGI октопод беше голяма смехория).

    5/10

  33. @Кирил, не съм съгласен, че песента не става. Говоря за самата композиция, която е доста приятна, както и текстът не е лош (написан е от самия Сам Смит). Но квалификацията „фалцетна прозявка“, дадена от Елфа е bullseye. Това момче Сам май няма да се научи да пее 😀 Пискливия вокал мога да си го позволя единствено от Джеймс Браун, защото е титан.

  34. Бла, всеки с мнението си 😉 Това е моето субективно мнение относно песента и не ангажирам никого с него 🙂 А бих казал, че е по-добра от изключително надценената песен на Адел, която сякаш я мързи да я изпее и още малко е заспи, докато изпълнява „Скайфол“ 😀 П.С. Някой да оправи часът на сайта, защото не съм писал в бъдещето 😀

  35. Моля те, виж резултатите от тотото сабале и сподели, ще делим после. 🙂

    PS Аз също изказах „моето субективно мнение относно песента и не ангажирам никого с него“.

  36. А’е… аз още се удървям на Тина Търнър (и Голдън Ай), също много ми харесва и Крис Корнел (въпреки, че не слушам музиката му) и някъде след това слагам Адел 😀

    Но няма как, просто няма как да ми хареса тая песен на Сам Смит (or any other?) 😀

    Above all… Diamonds are forever?! 😀

  37. Аз не казвам, че е най-добрата Бонд песен, казвам, че е идеална песен за Бонд. Иначе на Тина и на Корнел са доста добри, така е. А па Корнел и 6 минути да пърди – пак е по-добра музика от 90% от всичко сега.

  38. Maй и аз най-много харесвам Търнър, колкото и да мразя U2. В топ 5 са ми също Крис Корнъл, Пол МакКартни, Гарбидж и Адел.

  39. Ооо, Garbage и The World Is Not Enough е мега попадение! 🙂
    (за разлика от филма) 😀

  40. „The World Is Not Enough“ е слаб, но има тук-таме яки неща в него – освен парчето на Гарбидж, много харесвам още едно парче вътре: Софи Марсо. 🙂

  41. Богой, „Garbage и The World Is Not Enough“ се отнасяше единствено и само за песента 😉
    Мда, Софи Марсо също е пийчи.

  42. Paзбрах те бе!

    PS „Bинаги ще има утре“ също е слаба ракия – не толкова заради глупостите вътре, а защото е крайно незапомнящ се и безличен филм.

  43. Аз бих бил малко по-обран като говоря за най-добър Бонд филм. Филмите преди Крейг, тези на Далтън, тези на Броснън или тези на О’Конъри и тези на Муур, дори изключвайки останалите – са правени в съвсем различна епоха що се отнася до киното. Говорил съм с фенове на франчайза, които са определяли едновременно Муур като най-добрият Бонд като релевантност към книгите, най-стилният якият ебач на О’Конъри, най-добрият Бонд филм на Броснън и най-бадас Бонд на Крейг. Всеки има своето право донякъде, но някви крайни изказвания без да си фен на поредицата издишат. Може да кажеш – да, Казино Роял е най-якият филм в цялата поредица, ама звучи тъпо на фона на други 20 филма. За мен лично Бонд на Крейг е най-добрият образ, Казино Роял е най-добрият филм на Крейг-Бонд, а слдващите му два са по-добри от всички останали, ако не броим Залтното око. Нещата малко се размиват, щото за мен този филм е чист гилти плежър, ако не броим – за мен – най-якият Бонд вилан. Начинът, по който Шон Бийн казва For Egland, James? е ненадминат от всеки следващ персонаж, който се стреми да вложи цялата красива простота на бритиш инглиша, произнасяйки първото име на 007. Разни епохи, разни филми. Сриването до земята на Spectre има логика само на фона на последните 4 филма с Крейг, но не и на фона на цялата поредица. Не можа и хем да пръднеш – хем да сернеш, дето викаше баба ми.

  44. Аз съм фен на поредицата от малък и съм израснал с любимия ми Роджър Мур („Live & Let Die“ FTW!), но пак смятам вторият „Казино Роял“ за най-доброто нещо, случвало се на франчайза (първият е обективно ужасен дори и като guilty pleasure), a Даниъл Крейг безапелационно е над всички в ролята.

    PS Oще не съм гледал „Спектър“, така че него не го коментирам.

  45. Даниъл Крейг е най-добрият Бонд и за мен, абсолютно безспорно. И аз не съм гледал Спектър, btw.

  46. Ако това беше първият филм на Крейг за Бонд щеще да се възприеме много по-добре. След турбокачествените „Казино Роял“ и „Скайфол“ обаче, „Спектър“ чувствително изостава. Сам по себе си не е лош филм. Визуално е перфектен – началото в Мексико Сити, сцените в Рим, Богиня Моника – въобще има много неща на които да се изкефиш, а Даниел Крейг е безспорно най-добрият Бонд…. За съжаление сценарийно и драматургично издиша. Проблемът е, че „Спектър“ не е самостоятелен филм, а слага шапка( Затваря арка 🙂 ) на рестартирания с „Казино Роял“ франчайз. И определено не е на тяхното ниво. Мога да направя паралел с това, което се случи с Батманите на Нолън. Много мощни първи два филма(особено „The Dark Knight“) давайки една нова и напълно различна окраска на филма – реалистичен, сериозен, драматичен и максимално мрачен. За финал последва оакване с „The Dark Knight Rises“. Нещо подобно стана и със „Спектър“. Не знам дали ще е ок Сам Мендес да продължи с поредицата…

  47. Гледах го, макар и с леко закъснение. Не ми хареса особено… 6/10. Освен това не помня къде спорихме (май не беше тук) относно боксофиса на „Спектър“, но в крайна сметка определено няма да успее дори да се доближи до милиарда, камо ли да го мине.