Големите sexploitation класики

Sexploitation онзи иконичен, експлойтейшън жанр в киното, в който сексът вали като из ведро, буквално от всеки кадър. Класата на филмите на секс експлоатацията е далеч от емблематични и провокативни, мейнстрийм шедьоври като „Теорема“ (1968) на Пиер Паоло Пазолини, „Среднощен каубой“ (1969) на Джон Шлезинджър, „The Devils“ (1971) на Кен Ръсел и „Буги нощи“ (1997) на Пол Томас Андерсън , но притегателната им сила се крие в извратения секс, черния хумор, свирепото насилие и… похотливите монахини. Попадайки в мухлясалото блато на сексплойтейшъна, фенът на култовото второразрядно кино се сблъсква с базата The Deuce, в която фигурират 541 sexploitation класики! След тримесечен къртовски труд,преминавайки и през класиците в жанра Хършъл Гордън Люис, Дорис Уишман, Ръс Майер и Радли Мецгер, един от агентите на Operation Kino изважда на показ следните 10 вечни, изконни и неповторими жалони на секс експлоатацията!

1. „Faster, Pussycat! Kill! Kill!“ (1965) – абсолютният ъндърграунд шедьовър на гения на експлойтейшън киното Ръс Майер! Добре дошли в света на големите гърди, бруталното насилие и рокендрола! След автомобилна гонка в пустинята с млада двойка, три лесбийки-стриптизьорки, търсещи тръпката, предвождани от надарената Тура Сатана, убиват влюбен наивник. След това чик-триото, заедно с пленено богато момиче, се насочва към близкото ранчо на стар инвалид, живеещ с двамата си сина. Целта е откуп, разбира се, но ще бъде ли възможен? Бесните саундтраци, ъгловата камера, насеченият монтаж и тягата на филмовото действие превръщат опростения сюжет в златна траш класика, от която ще се учат по-късно имена като Куентин Тарантино и братя Коен. По време на финалните надписи зрителят получава неистовото желание за нова порция култови Майерски класики: „Wild Gals Оf Тhe Naked West“ (1962), „Mondo Topless“ (1966), „Beyond Тhe Valley Оf Тhe Dolls“ (1970), „Beneath Тhe Valley Оf Тhe Ultra-Vixens“ (1979) – все еталони за филмиран секс-виц, като даже последните два са по сценарий на Роджър Иберт.

2. „The Opening Оf Misty Beethoven“ (1976) – филм от късната епоха на сексплойтейшъна, когато жанрът преминава в откровен софткор. Използвайки за база пиесата на Джордж Бърнард Шоу „Пигмалион“, гигантът Радли Мецгер с един харизматичен винтидж визуален стил създава най-грандиозния шедьовър на поджанра. Филмът тръшва в земята легендарни класики като „Deep Throat“ (1972) и „Behind Тhe Green Door“ (1972), превръщайки режисьора на „The Image“ (1975) в краля на порно шика. Брилянтният Джейми Гилис влиза в ролята на опитния сексолог д-р Сиймур Лав, който трябва да преобрази и усъвършенства долнопробната и цинична проститутка Мисти… и да я превърне в страстна кралица на разврата. В етапа на „открехването“ на госпожица Бетовен д-р Лав ще се влюби в собственото си творение. Ала дали връзката лекар-пациент е възможна? Кой знае…

3. „Female Trouble“ (1974) – след най-скандалния, най-отвратителния и гнусен филм на всички времена „Pink Flamingos“ (1972), включващ шокиращи сексуални безумия (содомия, кастрация, канибализъм и копрофагия), папата на независимия траш Джон Уотърс отново изважда от джоба познатия си жокер. Дебелакът-травестит Харис „Divine“ Милстед с гротескния си външен вид и като носител на сексуалната перверзия превръща „Female Trouble“ в сатиричен шедьовър на сексплойтейшъна. Вдъхновителят на Джим Джармуш ни разказва лудата и мрачна история на мъжкараната Доун Дейвънпорт, която се превръща в кралица на подземния свят, но в крайна сметка се озовава на електрическия стол. Катеренето по стълбата на популярността за Доун минава през задължителните секс оргии и изнасилвания, сектата „Харе Кришна“, манията за красота и слава, за да се достигне до шокиращата финална експлозия в нощен клуб, където Дейвънпорт вади пистолет на сцената и започва стрелба в мелето. По този начин, с болезненото си, мръснишко чувство за хумор трансгресивният Уотърс издига „Female Trouble“ до комедийния кинематографичен шампион на секс експлоатацията!

4. „Mondo Keyhole“ (1966) – няколко години преди да заснеме прочутия си, но твърде тромав и скучен „The Big Doll House“ (1971), легендарният Джак Хил занитва една от най-мощните,халюциногенно-сюрреалистични истории в кратката епоха на секс експлоатацията. Хауърд Торн е кастинг директор в порно компания, пласираща всевъзможни артикули – от BDSM списания и филми за възрастни до LP-та с оргазмени крясъци. Съпругата Вики е потънала в порочния кръг на хероиновата зависимост, сексуалния апетит и Хелоуин маските. Депресиран от наркоманизираната си жена-нимфоманка и попаднал във водовъртежа на лудите партита, Хауърд затъва все по-дълбоко в един свят на безразсъдното, в който сексуалните граници прекрачват ръба на пропастта – Торн се трансформира в сериен изнасилвач! Артистично заснета, психеделията „Mondo Keyhole“ е грайндхаус съкровище, шокиращ култов сексплотейшън, изследващ извратените плътски страсти на подземния свят в САЩ от края на 60-те години на миналия век.

5. „School Оf Тhe Holy Beast“ (1974) – е, накъде без монахини? Вярата в Иисус, средновековната Инквизиция, обсебване от Дявола, незадоволени игуменки и похотливи послушнички, лесбийство, садомазохизъм и изтезания са основните сюжетни гънки на този nunsploitation, така добре показан в разследващата кинодокументалистика „The Real Blue Nuns“ (2006). Оригиналното заглавие на „School Оf Тhe Holy Beast“ е „Seiju gakuen“, той е най-скъпоценната реликва на японския розов сексплойтейшън – филм, надскачащ нивото на легендарни класики като „Les démons“ (1973) на Джес Франко и „Flavia, la monaca musulmana“ (1974) на Джанфранко Мингоци. Години след смъртта на майка си млада жена прекрачва манастирските порти. Зад стените на метоха, опитвайки се да отключи тайната на мистериозната смърт, Юми Такигава пропада в хедонистичната бездна на мазохистични изтезания, богохулни ритуали, похот и кръвосмешения! С безупречната операторска работа, напомняйки хармоничното съчетание на насилие и мрачни цветови нюанси от гения Марио Бава, Норибуми Сузуки превръща „Seiju gakuen“ в най-авангардния, култов хит на това възбуждащо японско течение.

The Beast in Heat (1977)

6. „The Beast In Heat“ (1977) – най-култовият, най-цензурираният и брутален филм на нацистката кино експлоатация. Nazisploitation, припомняме, е (под)жанр, спечелил скандалната си слава благодарение на епик класиките „The Night Porter“ (1974) на Лиляна Кавани и „Ilsa, She Wolf Оf Тhe SS“ (1975) на Дон Едмъндс. Този тип филми умело и изкусно комбинира документирани факти, реални прототипи, както и фантазмите на шестдесетарските порнографски романи, разгледани сравнително наскро в документалния филм „Stalags: Holocaust & Pornography In Israel“ (2008) на Ари Либскер. Почти всички наци-експлойтейшъни започват с извинителния надпис: „Този филм е направен с надеждата, че тези ужасни престъпления никога повече няма да се случат в историята на човечеството.“ Жанрът търпи развитие и достига своя апогей в „Last Orgy Оf Тhe Third Reich“ (1977) на Чезаре Каневари, където извратената и уродлива природа на фашизма е показана с неподозирана жестокост, див садизъм, мъчения, изнасилвания и кастрации. Веднага след филма на Каневари се появява и зловещият „The Beast In Heat“, замислен като цялостна антитеза на жанра, доближаващ се до трансгресивните шедьоври на титана Джон Уотърс. В един луд траш сюжет на Луиджи Бацела SS офицер д-р Елън Краш провежда „медицински експерименти“ с цел създаване на генетичен мутант-инкубус. Новото свръхоръжие на Райха ще прояви необуздан сексуален апетит и млади затворнички ще поемат към клетката на звяра, а около експерименталния лагер дебнат партизани, които трябва да се справят с чудовището-изнасилвач…

Emanuelle Around the World (1977)

7. „Emanuelle Around The World“ (1977) – най-добрата и скъпа серия от франчайза „Черната Емануела“. Чаровната и невероятно секси Емануела работи като репортер в редакция на списание. Пътуването по света е сред служебните й задължения, тъй като постоянно й се налага да събира материали за своите „горещи“ истории. Заради склонността си към авантюризъм, секс иконата  Лаура Гемсер постоянно се озовава в различни пикантни ситуации. Джордж Ийстман (любимият актьор на Д’Амато) и Иван Расимов допълват звездното трио в това перверзно журналистическо разследване за търговията на бели секс робини.

The Laughing Woman (1969)

8. „Femina ridens“ (1969) – рядък, садистичен, шестдесетарски култ, в който режисьорът Пиеро Скивадзапа обединява усилията на Филип Лирой и актрисата от филмите на Лучо Фулчи и Марио Бава Дагмар Ласандер, за да ни разкаже историята за титаничния сблъсък между млада феминистка и лекар-психолог, който се оказва садо-мазо фен. В тази футуристична, подигравателна притча за вечната борба между половете, финалът е решен в епичен уестърн дуел!

9. „Hardcore“ (1979) – великият Джордж С. Скот смело нагазва в тресавището на сексплойтейшъна под вещата режисура на сценариста на „Шофьор на такси“ Пол Шрейдър. Резултатът: в търсене на дъщеря си религиозният бизнесмен-калвинист Джейк ВанДорн се гмурва в опасния подземен свят на порно индустрията. Представяйки се за порно продуцент, който дири актьори за нов филм, той предприема рисковано пътешествие в дебрите на публични домове, масажни салони, секс магазини, пийп-шоута, сводници и проститутки, за да достигне до шокиращата истина, запечатана на 8 мм филмова лента със заглавие „Снъф“. Слабият и предвидим финал, комбинация от престрелка и евтини трепети, изобщо не нарушава класата на „Hardcore“, който си остава чудесна дихотомия на два хардкор свята – религия и порнография.

Contes immoraux (1974)

10. „Contes immoraux“ (1974) – гуруто на класическата филмова еротика Валериан Боровчик смесва в една антология четири кратки новели-притчи като музейни експонати на сексуалните удоволствия. Действието на „Приливът“ е по мотиви от Андре Пиер де Мандярг и се развива в съвременна Франция… Плаж. Прилив. 20-годишният Андре въвлича в любовна афера 16-годишната си братовчедка. „Философията на Тереза“ ни пренася в 19-ти век… Франция. Селско момиче смесва във въображението си предаността към Христос и пробуждащата сексуалност. По време на мастурбация тя се лишава от девственост с краставица, но местните жители вярват, че тя е била изнасилена от един скитник и изискват благославянето й. „Ержебет Батори“ ни връща още по-назад: през 17-ти век в Унгария. Покварената графиня Батори наема млади момичета-девици, които ще служат в нейния замък. Въпреки това, момичетата чакат ужасния си край. Във ваната си графинята плува в кръвта на убитите по нейна заповед девици, за да запази младостта си… Чрез „Лукреция Борджия“ пък се озоваваме в късната половина на 15-ти век. Италия. Папа Александър VI участва в група за кръвосмешения, като включва в нея и децата си – дъщеря Лукреция и син Чезаре. Жестокост, садизъм и чувственост се преплитат в тази лента на полско-френския режисьор.

Е, стига толкова за днес. Време е за изповед, така че марш към църквата… или пък не? Може вместо да се занимавате с клерикални глупости, да си пуснете на изпроводяк една чудесна видео компилация, която ще ви помогне да усетите още по-добре силата, атмосферата и наболата възбуда, причинени от сладкия sexploitation:

Similar Posts

Вашият отговор на lammoth Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

3 Comments

  1. Вал-Валикан или Вал-Валоколепни! 😀

    Освен всичко, само мога да ви похваля за символизма – да пуснете толкова много задници и камшици на 13-ти Дупетък 😀

  2. Епичен мат`риал е това … Вал и чиракът му редактор са се справили повече от добре 🙂