Вещицата / The Witch

Something wicked this way comes...
от на 2015-11-30
 

Вещицата / The Witch - ревю

Инатлив, но верен на пуританските си принципи баща, е прокуден от колонията, в която живее. Установява се заедно със своята съпруга и петте им деца сред пущинака на Новия свят. Сами, но сплотени и независими, търсещи постоянно опора във Всевишния, те опитват да се адаптират в изолираната си ферма… но скоро покоят им е нарушен от необясними и зловещи инциденти, предизвикани от мистериозно и неуловимо присъствие.

„Häxan“ (1922)

Накратко това е сюжетът на дебюта „Вещицата“, който през януари тази година донесе на Робърт Егърс приза за режисура в Сънданс. Ала преди да сложим вледеняващия хорър на съдебната скамейка и да го oбвиним в греховете на бащите му, както би било редно, ако следваме библейските канони и особено инквизиторската практика, нека най-напред хвърлим бърз поглед към въпросните грехове, поне що се отнася до прегрешенията, запечатани на филмова лента – още откак шведско-датският ням „Häxan“ през 1922 г. направи едно от най-младите кинаджийски изследвания по темата. Истината е, че подобно на много други поджанрове вeщерският също e садистично изцеден, а в казана на екранните заклинания бълбукат и услаждащи се, и доста неприятни на вкус заглавия. Към вторите се причисляват болезнени мозъчни кръвоизливи от типа на „Вещи в занаята“, „Приложна магия“ и „Последният ловец на вещици“, докато при първите послушно се нареждат прекрасни минималистични представители на ъндърграунда– италианският „La maschera del demonio“ на Марио Бава, мексиканският „Veneno para las hadas“ на Карлос Енрике Табоада и щатският „Проклятието Блеър“ на Даниъл Мирик и Едуардо Санчес са например пределно качествени, за да възбудят киноманските ви неврони. Moтивът има отглас и по линия на симбиозата между кино и литература, с вдъхновение проклинаща епохални и не чак толкова епохални екранизации, инспирирани от писатели като Джон Ъпдайк, Роналд Басет, Дж. К. Роулинг, Нийл Геймън, Л. Франк Баум, Н. В. Гогол, К. С. Луис, Роалд Дал, Артър Милър, Уилям Шекспир и др. (Да не говорим, че цял отделен абзац заслужава трилогията „Le Tre Madri“ на Дарио Ардженто, но по чудо ще устоим на това изкусително отклонение.) Абстрахирайки се от изкуството, локализираме силуетите на вещиците, накацали нагло в семантичните, културни и митологични гнезда из какви ли не географски точки още от хилядолетия насам, затова и няма как ей така просто да ги изкорениш от колективното въображение на публиката и от индивидуалните търсения на първичния и постоянно афектиращ се от натурата фетиш в съзнанието на всеки от нас, дори и да не си от онези екстравагантни особняци, които медитират при пълнолуние с черна котка в скута си, докато пият чай от смлян тритон.

Departure Оf Тhe Witches

Присъдата на „Вещицата“, особено в чисто смисловия си, символен и художествен контекст, е повече от оправдателна. Егърс е успял да нацели опънатия като струна баланс между това, което предните радетели на обобщения горе поджанр са постигнали до момента, и това, което е изразено чрез есенцията на фолклорната традиция, белязана от класическия имидж на паганистичната, пакостлива и похотлива вещица. През повечето време злото е осезаемо, но невидимо – служи за гориво на параноята, а крутите и плашещи моменти, в които реално виждаш разни антропоморфни или животински аберации, са винаги и в крачка с психически рухващите и злочести главни герои, чиито терзания са като изпълзели от самата бездна на лудостта. Най-могъщо е усещането за реализъм – всичко напомня отдавна погубен и прокълнат архив, за което важна роля изиграва перфектният каст: актьорите изглеждат, говорят и действат безпределно убедително (умерено изключение е присъствието на възрастните Ралф Инъсън, Джулиън Ричингс и Кейт Дики, които леко те вадят от филма, тъй като са сравнително разпознаваеми лица, но и те, та какво остана за децата, все едно са телепортирани на снимачната площадка от 1630 г. – годината, oколо която се развива действието). Фактът, че Егърс смело се е заел с труден и изтощителен процес на заснемане – насред пустошта, предимно на естествено осветление, в битка с неблагоприятния климат, говори достатъчно за отдадеността му като автор с конкретна визия за суровите условия, в които иска да постави персонажите, а и зрителите. На всичкото отгоре стремежът му е и да обере оптимално досадните и банални трикове на подобен род продукции, замествайки ги с почти откачено търпение към детайлите и наслояващото се напрежение.

Джулиън Ричингс

Вещицата“ е бюджетно скромен и независим проект, реализиран толкова вещо (pun intended), че му отиват неприлично количество ласкави думи. Елегантно придържайки се към колоси като Карл Теодор Драйер, Ингмар Бергман и Станли Кубрик, но послушно допитвайки се до консултанти, за да изпипа колониалната среда от-до, Егърс подхожда с фокус върху редуването на статични, изнервящо сдържани кадри, хищническо воайорство и смайващи звукови и музикални включвания (с побъркващо прокобен женски хор). Безценен бонус са настръхващата атмосфера, меланхоличната, но напрегната тоналност, автентичната обстановка и език, мрачната картина, обрисуваща дословно суеверията и несгодите на тогавашните жители на Северна Америка – клетници, подвластни на боязънта, които ползват религиозната си патерица като емоционално-психологическо плацебо; тяхната вяра е утеха и обяснение, каквато е била и на милиони други, изправени пред екстремни и непредсказуеми изпитания, но след като страхът прераства в откровено отчаяние и стягаща депресия, ескалира до истерично съмнение, психоза и в крайна сметка – до залитане към директния езически окултизъм, както се случва със сексуално зреещата Томасин, изиграна великолепно от Aня Тейлър-Джо, излъчваща едновременно девича невинност и латентна поквара.

Aня Тейлър-Джо

Вещицата“ е отворен за интерпретации – не дава категорични отговори, а те оставя да доизградиш видяното в съзнанието си дълго след края, оставя те да си задаваш и коварни въпроси. Дали Томасин решава да сключи пакт с Луцифер и да се присъедини към вещерското сборище, за да защити живота си? Или изкушението и последвалото решение са естествени, доброволни и целенасочени? Възможно ли е всичката злокобна увертюра, преминала през сластни, демонични и обвинителни внушения и довела до кървавата баня към финала, да е всъщност постановка от страна на свръхестествените сили, поставили си за цел да вербуват и приобщят пореден слуга в комуната си? Дали по-малките й брат и сестра са зли? Очевидно бяха под контрола на Черния Филип, но доколко са истински злодеи, а не безпомощни пионки в манипулативната магия на дяволските фигури в гората – или на самия Дявол?

„Witches' Sabbath“ (1798) на Франсиско Гоя

В началото се настройваш към „Вещицата“, очаквайки история без буквално изобразени чудовища – история, което ще се окаже фрагмент от нечие болно съзнание, тормозено от средновековни поверия и канализирало ги в лична, смъртоносна лудост. Случаят обаче е друг – сред дърветата наистина дебне нещо ужасяващо и агресивният козел все пак се оказва проекция на Нечестивия, а влиянието им е пагубно върху обезверените Божи чада, попаднали в мъртвата му и ялова зона. Във фабулата прозира и фин морален контур – посредством прегърбения и морен профил на разпадащото се семейство, отдадено на ирационалните си разбирания, станало жертва на нездравословния си аскетизъм, прегазено безмилостно от природата, беззащитно пред липсата на адекватно функциониращ социум, но търсенето на теле под вола (или на яре под козела?) би замърсило впечатленията от същинските цели и качества на филма: да предаде една смразяваща митопоетична приказка, пречупена през yстното народно творчество на ранните заселници. „Вещицата“ е точно това. Даже рамката, в която недвусмиcлено се заявява, че става дума не за някакво си страшно местно сказание, а за цяла хроника от епохата, която ползва директни цитати на хора, живели тогава из Нова Англия, ни помага да надзърнем в този крайно подтискащ и наситен с тревоги легендариум. Затова и не бива да се оплакваме, че алегоричният потенциал е загърбен за сметка на безпощадния ни сблъсък с паранормалното. (Егърс, родом от щата Ню Хампшър, споделя, че зачеването на „Вещицата“ е вкоренено дълбоко в културологичното и историческо наследство на региона, в който е израснал, затова и се е опитал да покаже ярко и ударно именно кошмарните образи и предания, които са населявали детството му.)

Робърт Егърс

Във „Вещицата“ можем да потърсим и друго послание – критическа илюстрация на идеологическата стагнация от периода XXVI-XXVII-ти век, когато една група европейци, жертва на религиозни преследвания, бяга от родината си в друг континент, за да започне наново и на чисто, но самата тя отлъчва част от себе си, поради свои си абсурдни доктринални съображения. Отлъчените на свой ред се озовават (уж доброволно в конкретния случай с „Вещицата“) в дивото, където са също тъй яростно раздирани от верчески колизии и противоречия, докато накрая всичко това не довежда до пълната регресия на човешкото, завършила със захвърлени дрехи и танцувален транс край огъня, с левитация, която би могла да бъде и символ на кончината – на пълното интелектуално, емоционално и физическо крушение на човека, който колкото и да бяга от себеподобните си, няма как да избяга от себе си. (Cxoдeн като проблематика беше „Селото“ на М. Найт Шамалан, при все че той се въздържаше от фантастичното.)

 „Вещицата“ (2015)

Въпреки че тези размишления вероятно не са директно отражение на авторовото послание, хубавото при „Вещицата“ е, че те предизвиква да разсъждаваш. Първосигнално това е абсолютен, наелектризиращ ужас, безотказно въздействащ според обичайните прийоми (повече чрез съспенс, отколкото чрез натурализъм, макар и второто да го има в прилични количества), но на подсъзнателно ниво е чисто човешка драма за фобиите ни от смъртта и неизвестното, за битката с тъмната ни половина, а и за безсилието ни, сблъскало се с изначалния ни инстинкт за оцеляване.

8.5/10

коментари
 
Отговорете »

 
  • Мартин Касабов
    2015-11-30 at 10:48

    А, мислех, че действието се развива в съвремието. Сега ми стана много по-интересно да го гледам. Чудесен текст. Нави ме!

    Отговор

  • 2015-11-30 at 11:26

    „Вещицата“ е чук! Сигурно ще ми влезе в годишния Топ 10. Но да видим, че почнаха да ми се събират заглавия. :)

    Друг от възможните изводи за смисъла на филма е, че всяка жена ще се продаде за шепа дрънкулки. :)

    Отговор

  • Zhivko Petrov
    2015-11-30 at 11:54

    Чисто визуално графичните материали към филма са оформени безупречно. Като започнем от минималистичните и мрачни постери с козела и гарвана, минем през супер таглайна „A New-England Folktale“, та стигнем чак до креативното изписване на заглавието като The VVitch, вместо The Witch. Аз рядко нямам забележки, но всичко в този филм е пиршество за очите и добрия вкус.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2015-11-30 at 14:57

    The Witch и It Follows са огромна глътка въздух в последните години за този жанр. Адски интелигентно направени филми, адски красиво осъществени.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2015-11-30 at 15:11

    Определено. Oт тазгодишните с любопитство чакам да видя „The House Оn Pine Street“ и „Кrаmpus“, но едва ли ще са на нивото на „Вещицата“.

    Отговор

  • Zhivko Petrov
    2015-11-30 at 16:50

    Аз да не съм лош пророк, ама Гората също може да е глътка въздух. Само да не се окаже, че е глътка цианкалий… 😀

    Отговор

  • 2015-11-30 at 17:21

    Според мен „Гората“ няма шанс и за средняшки. :/

    Отговор

  • cosmodrom
    2015-11-30 at 17:30

    вещицата е супер.

    Отговор

  • Zhivko Petrov
    2015-11-30 at 19:03

    Що бе, Дринов? Natalie Dormer е яка, може и да спаси положението ако е скучен сюжетът, какъвто той май не е :/

    Отговор

  • UZUMAKI
    2015-11-30 at 19:06

    Кривата Natalie Dormer прилича на пациент с аневризъм.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2015-11-30 at 19:36

    Нека, нека… тя и Кейт Бланшет е като изкарала менингит като малка, не пречи.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2015-11-30 at 19:55

    Иначе – не смятам, че други филми в следващата година ще доближат нивото на тези. Споменатите от Благо за мен не са такива – единствено на втория ме грабна якият трейлър, който започва така, че ме накара да зуум ин-на и да видя дали случайно не съм цъкнал на трейлър на някоя тъпа коледна комедия, идеята е яка. Самият факт, че се появяват филми като The Witch и It Follows за мен е адски положително явление – в толкова брутално изтъркан жанр да направиш нещо принципно оригинално е – както казах – огромна глътка въздух. Надявам се подобни филми да дадат тласък на някаква нотка на тенденция – определено предпочитам да гледам подобни неща в следващите 5 години, отколкото това, което гледам в изминалите 10-на.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2015-11-30 at 20:41

    Гледа ли „Goodnight Mommy“?

    Отговор

  • Виво
    2015-11-30 at 23:09

    „Проклятието Блеър“ като добър пример… айде стига де! Спрях да чета ревюто. 😀

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2015-12-01 at 00:24

    UZUMAKI,

    Пф, аз заради това говоря за някаква тенденция към яко кино в тоя насран в последните 10-15 г. жанр – не са само тези два филма. Тях ги давам като пример, защото са повечко засегнати в тоя сайт – но далеч не са само те. Болно Линчоподобния Goodnight Mommy също не е сам – The Nightmare, Creep, The Hallow…

    Виво,

    Проклятието Блеър не е брутален шедьовър, но пък чак такова отношение ми е странно… Къде пък точно не работи тоя филм..? Идеята насира, реализацията хич не е лоша – героите са представени повече от добре предвид начина, по който филма го позволява… Къде е проблемът точно?

    Отговор

  • Виво
    2015-12-01 at 18:04

    За мен големият проблем на Блеър е това, че не е страшен. А всъщност това е и единствената задача, която си поставя. Локацията също е безумна – все едно е сниман в градски парк. Сигурно за неизлезлите от града американски тинейджъри е работило. Не мога да отрека, че даде тласък на found fotage-а, но лично за мен Cloverfield и Chronicle работят на много повече нива, въпреки че са доста по-различни филм.

    P.S. Смущаващо близък план на пищящи срещу камерата жени или мъже почти винаги действа, но е евтино. За мен не работи от Twin Peaks :)

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2015-12-01 at 18:11

    За мен пък идеята, че това, което не се вижда е по-страшна от това, което се вижда – е добра. Плясването на повече пари за скери факд ап шит не гарантира липсата на евтинийка. Не казвам, че филмът е брутален – но за мен съвсем не е лош и не заслужава критиките

    Отговор

  • Жор
    2015-12-02 at 11:18

    Чутовно ревю, както обикновено. А тоя филм тотално ми беше минал под радара, задължително ще го чекна.
    П. С.: Замислих се, че It Follows и на мен трябва да ми е сред любимите тая година, ама то толкова чудовища излязоха, а тепърва предстоят най-ударните неща…

    Отговор

  • legrandelf
    2015-12-02 at 18:21

    It Follows, ако ще влиза в топове, трябва да е за 2014 г. А предстоящите (най-)ударни неща – са в календарната 2015 😀

    Отговор

  • Дринов
    2015-12-02 at 18:48

    Аз пък ти казах, че в моя ще влезне за 2015-та „ноу метър уот“ и че https://www.youtube.com/watch?v=EGXHZ57aRfI

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2015-12-02 at 20:48

    It Follows влиза в класацията на хорърите в последните 10 години, които не са обидно тъпанарски, това елиминира спора дали е за 2011, 2014 или 2015 г.

    Отговор

  • MilmFaker
    2015-12-03 at 17:24

    добро ревю, задължително ще се гледа…чак ми стана любопитно коя е Натали Дормър и защо да е „крива“. След чек в гугъл – верно е крива :)

    It Follows беше стилен, вярно, но за мен леко (?) overhyped. Нищо кой знае какво, освен че беше оригинален полъх.

    От The Ring (2002) насам , за мен няма нищо истински велико в жанра.

    Отговор

  • Дринов
    2015-12-03 at 18:47

    Натали Дормър е доста хубава, колкото и да е „крива“. :)

    „It Follows“ е нещо специално – и като история, и като кино. Хйпът му е малък! Радвам се, че от „Сайт енд Саунд“ го включиха в техния Топ. За 2015! :) :)

    Отговор

  • MilmFaker
    2015-12-03 at 20:45

    Дотук 2015 е толкова потресаващо слаба, че не бих се учудил и аз да го сложа в топ 10…при все че не го смятам за нищо особено.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2015-12-03 at 21:12

    Напротив, хайпът около It Follows е малък – филмът ще си остане незабелязан и пренебрегнат, което е жалко. Адски оригинално поднесена история на много нива, заснета брутално добре – не виждам какво повече може да се иска от един филм. The Ring? Ringu е великото в жанра, The Ring къде се нарежда?

    Отговор

  • UZUMAKI
    2015-12-03 at 21:14

    „The Ring“ e cъвсем нелош римейк, но наистина „Ringu“ е истината, а „It Follows“ и на мен ми влиза в тазгодишния топ… въпреки че е филм от миналата година, реално погледнато.

    Отговор

  • MilmFaker
    2015-12-03 at 21:20

    Стеванчо,
    по принцип и аз съм ЗА оригинала и против разводнените римейки, но конкретно за казуса Ringu – The Ring – това е един от двата случая, които аз знам, в които римейкът е не само оправдан, ами с класи и класи и класи над първоизточника. Другият такъв – и също чист шедьовър – е The Departed спрямо оригинала.
    Вербински е скапан гений и атмосферата, която постига в американския Ринг, е в моята класация номер 1…ако трябва да оценявам хоръри по този елемент.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-01-26 at 01:18

    Някакво cpaвнително ново ревю, на което попаднах случайно: http://variety.com/2015/film/reviews/sundance-film-review-the-witch-1201411310/ :)

    Отговор

  • 2016-05-04 at 14:16

    гледах го. малко по-резервиран съм от благой, може би 8/10 бих му дал на първо време.

    изключителен визуално, силен като атмосфера и послание. проблемите сякаш са в първата половина, където се повтарят едни и същи неща и има лек проблем с темпото. след като бащата и кейлъб се връщат от гората има един половин час, който е доста скучен.

    като замисъл, струва ми се, поредният феминистичен филм. мацката се отърси от авторитарния патриархат на християнството и без да има кой знае какъв избор, се причисли към редовете на свободомислещите сатанисти.

    Отговор

  • 2016-05-04 at 16:11

    Чакай да ти отлежи два дена! :) Жесток филм!
    Накрая тя се продаде за „стъкълца и мъниста“. :) А я има и гледната точка, че си беше вещица през цялото време и накрая си отиде у дома. .

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-05-04 at 16:54

    С времето оценката ми се затвърждава още повече – извънредно въздействащ и силен филм, като според мен грам не си личи, че е дебют. Нямам търпение да го гледам пак и държа да отбележа, че в нито един момент не ми е бил скучен или неравномерен, даже на кино ефектът му на места е поразяващ (основно заради атмосферата, визията и звуковия дизайн). По повод хорър аспектите и как влияе на зрителите попаднах на този материал: https://litreactor.com/columns/on-the-witch-great-cinematic-writing-and-the-tenets-of-horror :)

    Отговор

  • 2016-05-04 at 20:45

    Може би ви е харесал повече, защото сте били чисто непредубедени. Имайте предвид, че аз го гледам след месеци хвалби.

    Мисля, че сценарно можеше да е доста по-добре. Точно там си личи, че е дебют. Немислимо постижение е такъв да е първият ти филм, но все пак…

    Майката беше доста неприятна и скучна. Цялото изгонване в началото можеше да е малко по-ясно в мотивацията си. Близо половин час се повтаряше едно и също – за изгонването, как царевицата не ставала за нищо и колко им е зле положението. Още 1-2 дребни неща, но като тези в първата половина допринесоха към тегавината.

    П.П: Някой ще ми обясни за какво изобщо послужиха двамата близнаци?

    Отговор

    • UZUMAKI
      2016-05-04 at 21:54

      Баце, какъв е тоя нитпикинг бе. 😀 Kaкво значение има защо са ги изгонили от селището? Очевидно бащата е темерут със собствени (еретични?) разбирания и инатът му ги запраща в пущинака. В ревюто горе съм написал и че ролята на прокуждането им е като мини-проекция на антагонизма между Европа и Новия свят от онези времена – семейството реално напуска своята „Европа“ и заживява в своя „Нов свят“, обречено на същите страдания и фатализми. Бягайки от едно място на друго, ти не бягаш от проблема на двойнствената човешка природа (това точно ме подсети за „Селото“, който споменавах май някъде). Тук може би идва и ролята на близнаците, чисто символно, не забравяй какво значи името на главната героиня – Томасин се превежда именно като „близнак“, в поне един от линковете, които съм пуснал, го пише; препоръчвам да ги чекнеш. За мен „Вещицата“ е адски дийп и наистина зрял дебют, който мога да опиша само с прилагателно като „внушителен“.

      PS Maйката беше уникален образ, нищо скучно нямаше в нея, мене ме караше да се напрягам всеки път като влизаше в кадър – въпреки че е персонаж в патриархална епоха, тя носеше в себе си потенциала да катализира семейната драма и да нагнетява манипулативно и адски subtle вина у съпруга си и суеверен страх у децата си, с което за мен си беше чехълът в къщата. В този ред на мисли, да – супер неприятна беше, но то такава е целта.


    • 2016-05-05 at 00:16

      Изгонването е супер, просто ми липсваше малко повече от онези детайли, които обогатяват света. Другият вариант според мен е да гониш heightened reality и да създадеш усещане за сън, както беше в Under the Skin. Тук хем го имаш това, хем в някои сцени бяга към натурализъм.

      За майката по-мога да клекна. Хареса ми това манипулативно нагнетяване, но пък в нито един момент не й съчувстваш. Всъщност те почти всички са неприятни. Единствено Томасин има някакви точки за зрителя.

      Колкото до това, което Дринов спомена по-горе, не мисля, че през цялото време е била вещица, не мисля, че са ни го намекнали по някакъв начин. Когато се направи на такава, беше от няма и къде. То всъщност целият й път към вещерство беше такъв – „какво друго да направя, ебаси, това е най-логичният избор“.

      Ти мислиш ли, че филмът е симпатетик към вещерството?


    • UZUMAKI
      2016-05-05 at 00:19

      Мисля, че е към Томасин – не толкова като симпатия, колкото като съчувствие.


  • 2016-09-04 at 00:22

    И аз тъкмо го приключих – смазващо як и понеже доста се е споменавал и друг изключителен хорър от последните години – лично на мен този ми хареса повече от It Follows.

    Отговор

  • 2016-09-27 at 11:08

    Абе, а тоя филм в 2016 ли влиза? Щото от няколко дни го откривам по някакви „Top 2016 movies“, а в IMDB е 2014…

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-09-27 at 11:50

    Филмът дебютира през януари миналата година на Сънданс :)

    Отговор

Коментирайте