Сикарио / Sicario

In the company of wolves
от на 11/10/2015
 

Сикарио / Sicario

Може би има светлина в края на тунела, но Дени Вилньов не гледа често към нея. Вместо това, канадският режисьор обръща камерата навътре – към тунелите, водещи под повърхността на нормалното. Дали ще са религиозни психопати, лабиринти и паяци, или „просто” история за наркокартела в Мексико, мрачният тон и песимистичното послание неотлъчно следват героите, напомняйки им за бдителния поглед на черния косач.

Думата „сикарио” идва от латинското sicarius, което означава мъж с кама и се отнася за еврейски групировки по времето на Иисус от Назарет, опитващи се да изгонят римляните от Юдея. Тези убийци нанасяли бързи и смъртоносни удари със своите sicae (малки ножове), след което изчезвали безследно в тълпата. Затова и се водят едни от първите тихи убийци, появили се векове преди вече така добре познатите асасини. Думата се пренесла в Мексико, където почти е запазила значението си. Единствената разлика е, че убиецът вече е наемен и не се знае за кого и за каква цел работи. Мечтаните свобода и справедливост са мит и всеки мъж търси собственото си спасение.

Сикарио / Sicario

Кейт Мейси (Емили Блънт) работи усърдно като агент на ФБР, докато провежда дребни акции срещу пласьори на наркотици в Аризона. В една от къщите, които прочиства, екипът й намира зазидани трупове. Малка следа от ужаса, проправил си път от мексиканската граница. Никой не е подготвен за случващото се. Кейт печели вниманието на Мат (Джош Бролин), който често се усмихва, носи джапанки и прави впечатлението на човек с готов план. А планът е… to dramatically overreact.

Сянката, която ги следва, мълчаливият човек без минало, е Алехандро (Бенисио дел Торо). Той служи като свръзка… тоест върши черната работа. Кейт е привлечена от мистериозния мъж, който внушава едновременно сигурност и заплаха. Алехандро знае подозрително много за положението отвъд границата. Nothing will make sense to your American ears – е реакцията му към опитите на Кейт да постави всичко в установени правила и граници.

Дени Вилньов и Роджър Дийкинс

Дори да не сте гледали работата на оператора Роджър Дийкинс по филмите на братя Коен и Сам Мендес, трябва да хвърлите само един поглед на кадрите отвисоко, разкриващи пустинните пейзажи на Мексико, докато сянката на хеликоптера бавно лази по тях. Друг пример е акцията в тунела, където, подобно на „Враг номер едно”, нощното виждане и топлинните сензори са единственият начин, чрез който виждаме развитието на действието. Камери, закачени за колите, и десетки други креативни идеи създават в „Сикарио” непрекъснатото напрежение и липсва дори един скучен кадър. Дийкинс не обича да му е лесно.

Друг главен виновник за атмосферата е Йохан Йохансон, който създава внушението за спускане по стълбите към подземен свят, съизмерим с този от древните митове и легенди. Темата в една от най-ефектните сцени – навлизането в Хуарес, се казва The Beast. Чуйте я. Няма нужда да знаeтe всички ужасяващи истории, които често се появяват по новините – за стотиците изчезнали жени и деца и за обезобразените тела, висящи на бесилки. Музиката и операторската работа вършат цялата работа. Свидетели сме на бавното слизане в непознатото, където човешкото е само далечен спомен и никакви правила не могат да спасят жертвата от капана на тихия убиец.

Сикарио / Sicario

Преди всичко Сикарио е филм за безсилието. Кейт не променя нищо. През цялото време е обикновен наблюдател, който може да следи как стрелките на часовника се движат, но е неспособна да разбере самия механизъм. Откровението, което ще достигне на края на филма, не предлага решение на проблема, а единствено примирение. Примирение, че в този свят на вълци, няма място за идеализъм или какъвто и да е прогрес.

Филмът е поредното доказателство защо Дени Вилньов е един от най-добрите работещи в момента режисьори (и защо неслучайно ще поеме продължението на „Блейд Рънър”). След стабилен build up към гонка с коли, епизодът неочаквано завършва в задръстване. Оглеждането за мексиканци с автомати, докато наоколо се движат изнервни шофьори, създава далеч по-напрегната атмосфера от клишираното преследване.

Сикарио / Sicario

Основната дума, която може да характеризира успешния подход към материала, е „ограничение”. Алехандро измъчва заловен мъж, който крие ценна информация. Не виждаме самото измъчване, но сме ужасени от прелюдията. Алехандро влиза с туба с вода и застава в непосредствена близост до заловения. Или в друга подобна сцена – как измъчва човек, като вкарва наплюнчения си пръст в ухото му.

Престрелките и движещият се по магистралата конвой от черни джипове веднага будят асоциации с Майкъл Ман, но тук липсва кулминационна сцена с извънземно количество патрони и експлозиви. Начинът, по който Вилньов завършва филма си, е изненадващ и далеч по-интересен. От общия хаос се заражда нова лична история, която бавно добива форма и накрая разцъфва в топлината на отмъщението.

Сикарио, поради своето по-бавно второ действие, едва ли ще се хареса на феновете на криминални екшъни. Защото той е много повече. Прецизна критика на нестабилните (като самата граница) отношения между Мексико и САЩ, облечена в убийствена атмосфера и силни образи. Може би е най-добрият филм, който гледам на кино тази година. Ако не най-добрият, то определено най-ефективният.

Дами и господа, сезонът на класните филми официално започна!

Сикарио / Sicario

коментари
 
Отговорете »

 
  • Milbo
    12/10/2015 at 21:50

    Сикарио е triple-A first grade stuff, защото:

    разказва както се прави – постепенно, и
    показва което и каквото както трябва – с мярка, и
    героите се озовават някъде баш както става – без да са го очаквали,
    и им се случват неща наистина объркващи – защото не са ги подозирали,
    и с въпросите им става, това, което обикновено става – няма кой да им отговори…

    Филмът е ангажиран – без да е политически, и
    в крайна сметка ни трогва – без да ни манипулира ….

    Чудо на чудесата – всеки (с малки изключения) го виждаме в някакво човешко измерение,
    дори и най-легендарния от легендарните лоши – за чиито деца наистина ни пука …

    Героинята на Емили Блант тъкмо ще направи това, което стори героя на Маконъхи в True Detective
    – когато изчезна и му порасна косата …Алтернативата би била – както ни дума този убийствен чаровник Бенисио дел Торо – чисто самоубийство.

    Then we know – if people like her (that is, people like us) have such sorry-ass no-choice choice – things are truly fucked up…

    Отговор

  • heinrich
    13/10/2015 at 16:07

    А другия е Mad Max Fury Road…..

    Отговор

  • Satyr73
    15/10/2015 at 19:01

    Много слаб филм….за жалост! Дени Вилньов е млада надежда, ама чак пък толкова хвалене…Prisoners беше прибично добър, но всичко друго е шиит.
    Ако осере и Blade Runner направо ще се откажа да гледам кино…

    Отговор

  • Мартин Касабов
    15/10/2015 at 23:47

    Сатър, понеже видях, че си фен на Скротума, прочети му текста за „Enemy“.

    Отговор

  • Satyr73
    16/10/2015 at 08:50

    Не не съм фен на никого, но Скротума по му приляга да си хейтва, отколкото да пише позитивни ревюта. Губи му се блясъка в позитивното. А когато хейтва ме скъсва от смях хахахахах ….ето още не мога да се сдържа от последното му ревю.

    М/у другото с него сме имали доста спорове през годините, но определено е на моето мнение и този път отново сме на същото мнение за този рекламен булшит Марсианецът. И това, което е написал го казах доста преди това му ревю, та направо мога да го обвиня в плагиатство..:)

    И е време да се научите и тук да пишете критични ревюта /не хейтърски/, а не рекламни такива и платени такива. Каращи уж хората да идат на кино. Това го правят ония от Cinefish.

    Отговор

  • Начев
    16/10/2015 at 13:04

    Даваш ли си сметка колко си ненужен

    Отговор

  • Мартин Касабов
    16/10/2015 at 13:10

    Поради ограничение на хората и средствата, не можем да пишем за всички филми, затова си избираме по-обещаващите. Те рядко са толкова зле, че да заслужат ревю в стила на Скротум (и да, всеки може да имитира стила му). Ако се зачетеш, ще видиш, че повечето ни текстове са балансирани и изтъкват плюсовете и минусите.

    Отговор

  • Satyr73
    16/10/2015 at 19:01

    Касабов разбирам ви напълно и ви съчувствам искрено, но кажи си реално този филм заслужава ли това хубаво ревю – Не!
    Ще кажа аз. Филма е пълен напън на новото възхвалявано режисьорче Вилньоф да се прави на оригинален с реалистични та до почти документални кадри, но това не е филма който трябваше да е заснел и то преди да се захване с голямо нещо като Ловеца на хуманоиди…Евала единствено, че държи до гъзъ си великия Roger Deakins /който незнайно защо горкия все не стига до Оскар с тия негови вече 12 номинации/ и единствено той го спасява от пълен шит да изглежда киното му реално.

    Това със снимането навътре в тунела го разправяйте на лаиците, четящи тук и не смеещи да кажат и една дума… Това аз го наричам пост-документализъм с наченки на сю-реализъм и отблъскваща игра на актьори, които никой не си е на мястото. Вземи например Josh Brolin който никой не се намери да го изстиска, както направи дедо ни Скот в Американски гангстер и образа му беше за мен един от най-жестоките превъплъщение в киното. Него да беше разменил с папунясалия пияница Benicio Del Toro, който си заслужи Оскара именно в уникалния Traffic на гениалния Soderbergh. И тук да се опита да прави бледо копие на тази си роля не става просто. Бролин бе един безличен агент плямпащ наляво и надясно и нищо не казващ, а е уникален именно в това си амплоа – лошия. 1000% съм сигурен в това, че той щеше да направи образа доста по добре. А относно Emily Blunt по скоро дори ако я нямаше с нищо нямаше да се забележи отсъствието й.

    Отговор

  • legrandelf
    17/10/2015 at 01:13

    Възбуждаш ли се?

    Отговор

  • UZUMAKI
    17/10/2015 at 01:28

    Toзи е толкова интелектуално и физически импотентен, че единственото, което може да го възбуди, е да си представи, че оножда въображаемия си брат Екзогенезис (самотната рожба на селяндурски инцест), което неизбежно резултира в катедрала на самотата, из чийто коридори пеят надървени фаготи, алени принцеси и разработени сфинктери… Накратко: добре дошли в абсурдния, клоунаден и типично балкански свят на нелепото бавноразвиващо се главоного Сатър73!

    Отговор

  • .
    17/10/2015 at 01:54

    Да знаеш, че се пипам докато те чета :P.

    Отговор

  • UZUMAKI
    17/10/2015 at 01:59

    I’ll take that as a compliment 😀 By the way,пропуснах да отбележа нещо извънредно важно: „Сикарио“ е страхотен филм и само категоричен лумпен, скаран с киното, не би го оценил.

    Отговор

  • Hawks
    17/10/2015 at 10:39

    „Това аз го наричам пост-документализъм с наченки на сю-реализъм“- говориш за термини сякакаш са нарицателно за лошо кино. Просто кажи,че не те кефи и толкоз…Баси филма. Не съм гледал филма още, но точно тази комбинация от похвати звучи супер яко.

    От ревюто става ясно, че темата на филма е безпомощност, от там идва идеята за водещ персонаж (Блънт), чийто действия нямат значение за развитието на случващото се. Тя е просто POV , и емоционален кантар. Ще пиша пак, като го видя де… може и да съм в грешка.

    Отговор

  • Exgenesis
    17/10/2015 at 11:27

    „Тя е просто POV , и емоционален кантар“ – това ме изкефи на макс. Евала пич имаш нюх за киното, не като UZU дето се пъне да изкара нещо оригинално и смислено и ОТНОВО и ПАК и ВСЕ ТАКА продължава да обижда в своето безсилие да убеждава с аргументи. Ама какви аргументи да очакваме, като ги няма в празната си глава за жалост…

    Нека и аз кажа нещо за филма – филма става, но е толкова муден и банален, че наистина ти се приисква някой да се качи на Блънт, та поне нещо интересно да стане. Дори и не може да се сравни с многопластовия Трафик. Това е пълно и бледо копие на този род филми. Там имаме толкова преплетени и то на различни нива сюжети и ярки образи, че просто не ми се изрежда. Всеки може сам да си прецени разбиращ поне малко от кино.

    п.п. и оставете брат ми намира, че още спи хахахах

    Отговор

  • Satyr73
    17/10/2015 at 17:42

    Ей сега се събуждам и виждам кви ги е наговорило по горе прекрасното космато създание UZUMAKI, наречено по прякор благой, дето е гледало много анимации на Дисни и си представя песнички и сладкопойни чучулиги. Но явно са единствено в неговата малка и недодялано-грозна главица, която по незнайна за всички ни причина се мисли за умница…

    Малък червейо, това че сте се събрали отбор юнаци по бошлаф на тема кино, с нищо не те прави, нито анализатор, нито разбирач. Тук виждам хора, които между другото е време да се престрашат и да споделят мненията си, които са на нива над теб по анализ и изказ относно кино.
    Мога да се обзаложа с теб разбирачо, че ще те сразя информативно, интелектуално та дори и визуално /щото си много грозно майка…ужас / по всякаква тема за кино…Но понеже си псевдо-интелектуален балон не ти стиска да поспорим, а не да се обиждаме като пълни кретени тук.

    Но с такива пъзльовци е пълна цялата ни държава и затова сме на този хал…

    Отговор

  • legrandelf
    17/10/2015 at 19:10

    Кажи сега за футбола.

    Отговор

  • Pacino
    17/10/2015 at 20:41

    …. за футбола, тъй кат гледам Клоп, започна оптимистично хахах… А, колкото за нашето момче, ми се струва, че не само „брат му“ е закърмен с пошло кино…,а и друго, информативно, може и да успееш, интелектуално, мишън инпосибъл, а тва за визуалното напрао ме разби хахахахха…, объркал си сайта мен хахахха

    Отговор

  • UZUMAKI
    18/10/2015 at 13:08

    Ей, тоя верно ме срази, ахахаха 😀

    Отговор

  • violet
    04/11/2015 at 20:35

    Филмът е страхотен, когато свърши, всички хора стояха по столовете в киното поне 2-3 минути след края му, сякаш бяха зашеметени. Браво за статията, която сте написал! Аз лично ще отида да го гледам още веднъж, а това не съм го правила никога преди. Уникален! !!

    Отговор

  • Мартин Касабов
    04/11/2015 at 20:41

    Много се радвам. И в нашия салон стояхме като зашеметени. Изгледахме си всичките надписи. :)

    Отговор

  • TTT
    13/11/2015 at 00:17

    Операторската работа и музиката наистина качват филма поне с няколко нива над обичайния екшън-трилър. И Вилньов е на много добро ниво, както и актьорите.

    И все пак нещо ми липсваше, за да бъде филмът наистина перфектен за мен. Може би очаквах повече от персонажа на Емили Блънт – самата актриса се справя супер с ролята, както й е написана; проблемът е как е написана. Щеше ми се да не бяха измествали толкова центъра на историята от нея и да бяха дали възможност на образа да се „овълчи“. Разбира се, това може би щеше да прибави още около час към филма, но може би щеше да е за добро.

    Но в крайна сметка, оценката ми за филма си остава висока.

    Отговор

  • Zhivko B
    20/12/2015 at 00:11

    Be wolf or go home! Брутална разкошотия е!

    Отговор

  • stealth
    20/12/2015 at 11:02

    Понеже хич ме няма с думите, а и ме е хванал мързела, просто ще цитирам колегата отгоре:

    Брутална разкошотия е!

    Отговор

  • legrandelf
    20/12/2015 at 23:39

    Nominated for 12 Oscars – аре бе, Дийкинс, вземи го най-накрая…

    Отговор

  • The Bear Jew
    21/12/2015 at 01:53

    Не и тази година, защото битката ще е между Робърт Ричардсън за „The Hateful Eight“ и Емануел Любецки за „The Revenant“. Предполагам, че другите номинирани, освен Роджър Дийкинс за „Сикарио“ ще бъдат Джон Сийл за „Лудия Макс“ и Едуард Лахман за „Керъл“. Но ще видим де, това са само предположения за сега, като нищо може, дори и да не го номинират тази година, ебати. По-скоро „оскаровия“ филм за Дийкинс ще бъде „Blade runner 2“ и вече, ако и тогава не го спечели, просто не знам, дали някога ще бъде носител на тази награда.

    Отговор

  • Мартин Касабов
    21/12/2015 at 12:02

    Жестока конкуренция, но едва ли някой ще пребори Любецки.

    Отговор

  • The Bear Jew
    21/12/2015 at 12:51

    По-скоро Ричардсън е фаворита, май. Пък и на Любецки не ми се вярва да му дадат трети пореден. Не, че точно така не се раждат прецедентите, но все пак.

    Отговор

  • legrandelf
    21/12/2015 at 14:18

    Мда, моят уишфул финкин’ е по-скоро комедийна забележка, че пак ще му се размине на Дийкинс 😀

    Упоменатите титуляри (Ричардсън и Любецки) ще ги изчакам на кино, торентясали мастии такива 😀

    Отговор

  • The Bear Jew
    21/12/2015 at 14:52

    Кур за торентите! Само пълни дебили и фалшиви филмови претенции дърпат от тях преди да са се насладили на истински качествените шедьоври на кино.

    Отговор

  • TTT
    21/12/2015 at 14:53

    Много ясно, че всичко друго освен кино за тия двата филма е грехота :) Особено The Revenant да се гледа от тракера… после ще има хора, които така са го гледали, и ще обясняват как бил тъп и не им е харесал. Еми, как да ти хареса, като филмът не е мислен да се гледа на размазана пиратка.

    Отговор

  • legrandelf
    21/12/2015 at 15:07

    И все пак, възродихме коментарите под това ревю благодарение на блурей рипчето от Бананената република 😀

    Отговор

  • The Bear Jew
    21/12/2015 at 16:51

    Даа, за съжаление само два пъти на кино за един от филмите на годината си е прекалено малко. Все още не съм го дърпал от нета, но много скоро ще ми се наложи…

    Отговор

  • Izumen
    21/12/2015 at 17:18

    Е, сигурен съм, че скоро някой ще напише, че The Revenant не бил кой знае колко впечатляващ визуално. :)

    Отговор

  • Franky
    23/12/2015 at 00:34

    Не мога да повярвам колко беше скучен и тъп този филм, нито защо оценката му в IMDB е толкова висока! Повечето хора които го хвалят, най-вече изтъкват начина по който е заснет, за играта на сенки, изтъркани цветове, сцената с нощното виждане и прочие. Може би от тази гледна точка наистина е бил добър, но какво ме грее мамка му, дали цветовете ще са изтъркани или не, при положение, че историята е уникално банална, скучна и се влачи толкова мудно, че по някое време просто почнах да превъртам малко по малко някои сцени, с очакването, че нещо най накрая ще се случи. След 15 мин от филма, почнах да си казвам – ето, сега може би най-накрая ще се случи нещо интересно…. и така до средата на филма когато вече не издържах и почнах да превъртам филма. Много от сцените във филма бяха супер излишни и нямаха никакъв смисъл и ако липсваха, нямаше да има никаква разлика за финалния резултат. Някакви неща се случват, а обяснение – никакво. Казваш си – ето, може би след малко, ще се даде някакво обяснение, но до такова така и не се стига. Много хора хвалят филма и казват, че е много реалистичен. Ами реалистично ли ви се вижда толкова лесно, да си проникнеш в къщата на някой картелен бос и да убиеш него и семейството му. Героинята на Емили Блънт уж я изтъкват, че била много интелигентна и компетента в работата си, но през половината филм гледа като теле, не може да разбере какво се случва и си пафка цигари. Ако я бяха премахнали от филма пак нямаше да има кой знае каква разлика. Също прочетох много мнения на хора които казват, че филма бил много напрегнат през цялото време…. И кое беше напрягащото по-точно не мога да разбера? Ок, може би в 1вата сцена имаше нещо такова (макар, че и там реализма беше на „МАХ“, трябваше да се справят с цели !!2МА!! престъпника). След това имаше просто едно чакане, чакане, чакане и мнооого мудност…. От една страна обаче това наистина си е доста напрягащо….

    Отговор

  • UZUMAKI
    23/12/2015 at 01:07

    Frank(l)y, you suck.

    Отговор

  • ТТТ
    23/12/2015 at 09:35

    Както си говорихме, очаквам подобни мнения (като на колегата Franky) и за The Revenant 😀

    Колеги зрители, гледайте подобни филми на кино. Те са създадени да се гледат на голям (ама наистина голям) екран. И тогава според мен няма как да не усетите напрежението, защото ще се потопите напълно в изживяването кино. Изживяване, което за добро или за лошо не може да се постигне в домашни условия.

    Сценарно, че има кусури конкретният филм – аз лично съм съгласен, че има. Но те са пренебрежими, като се вземат предвид всичките му безспорни качества. Все пак киното е и изкуство, визуално изкуство, и когато го оценяваме, следва да го правим по множество показатели, а не само по един-два.

    Отговор

  • Franky
    23/12/2015 at 12:14

    Uzumaki съкваш ти приятелю, защото в случая, аз храня филма и си казвам защо не ми е харесал. Това което ти правиш е просто тъпизъм, смесено с мързел и/или неспособност да се даде какъвто и да е контра аргумент. Да не говорим, че тук би.трябвало да се обсъжда филма, а не просто след всеки коментар, който не ти харесва да пишеш you suck. Това ми.говори, че.или.си някое.15г. пишлеме или някой с подобен акъл.

    Отговор

  • UZUMAKI
    23/12/2015 at 12:32

    Good. Now swallow.

    Отговор

  • Franky
    23/12/2015 at 12:41

    ТТТ може би си прав, че ако го бях гледал на кино щеше да ми въздейства повече, заради (вероятно) „уникалното“ озвучаване и по-добре щях да забележа играта на светлосенки, но както вече споменах, за мене историята и сюжета са най-важни, а в този филм те бяха мега слаби, клиширани и ненужно разтегнати. Да не говорим, че и персонажите бяха доста зле, с ислючение с този на Б. Дел Торо. Е.Блънт уж беше главната актриса, а ако се премахне от филма, няма да има.никаква разлика. Отделно, че никокво развитие нямаше в персонажа и. Както и да е, мога още много да пиша, но.имам чувството, че.хората които са го харесали е било заради артистичната страна на филма, тяхно си право , но лично.аз не.мога да го оценя по тези качества, нито те са.важни за.мен. Ако историята, персонажите.и тяхното развитие са достатъчно добри, мен вече.не.ме интересува дали.филма.е.черно-бял, зелен, лилав или 35 нюанс на сиво.

    П.п – The Revenant със сигурност ще се гледа.на кино, х)

    Отговор

  • Franky
    23/12/2015 at 12:50

    Uzumaki – уааау, браво приятелче, сам ли го.измисли това или ти помогна някой? Имах някаква надежда за.нещо смислено от тебе, но ти наистина доказа, че си ретард. Спирам да ти пиша вече, че не.ми се.губят мозъчни клетки покрай писане с 15г. дебилчета.

    Отговор

  • UZUMAKI
    23/12/2015 at 12:59

    That’s right. Take it deep.

    Отговор

  • 23/12/2015 at 14:01

    За мен това е един от филмите на годината и нямам абсолютно никакви проблеми с него. И просто не мога да се съглася за героинята на Емили Блънт, особено с това, че нямала развитие. Та е единствената със сериозно развитие – загубата на невинност не е малко. Освен това се явява функцията на зрителите – винаги е крачка назад по отношение на събитията. И не е сериозно да се гледа филм по начина, по който описваш. Ако ти е чак толкова тъп го спираш, а не превърташ и после да коментираш.

    Отговор

  • .
    23/12/2015 at 15:03

    Е то, едно на ръка, че пиратстваш (нещо не чак толкова фрапантно за нашата родина), но с тази „мода“ да си „превърташ“ филмчето, дето гледаш за първи път… Те това е някво дъно. Мисля е по-популярно сред келешите дето имат по-ниска филмовата култура и базирана повече на нашето съвремие, отколкото някакви преживявания отпреди дигиталната епоха :P.

    Btw това изперкалият шизофреник ли е :D?

    Като стана дума за излишни персонажи, функцията на мексиканското ченге и семейството му е малко или много такава. Предполагам идеята е била да покаже другата страна в някакви аспекти, но по скоро е недоразвито допълнение, отколкото някаква пряка крос референция (сорка за чуждицата). В крайна сметка целта оправдава средствата и това, че имаш малко повече бекграунд (сорка отново), не прави кулминацията на образа лична, защото не е достатъчна. Дали щеше да е просто случайно ченге или това което ни е представено, нищо нямаше да се промени. Още повече, че това което се построено с него и което зрителя знае за него е затрито, щото нали филмови обяснения…

    Съгласен с Дринов за Блънт, тя е ръчичката за зрителите (поне донякъде), като изключим горното и още една перспектива в краят на филма, и която всъщност малко сваля от качествата му поне за мен. Защото се загубва ефекта на водещият персонаж (и не само там) – да бъде нашата пътеводна звезда както е било досега. Може би аспект по който също е трябвало да се поработи още.

    Отговор

  • Franky
    23/12/2015 at 17:28

    Дринов, просто в крайна сметка ми беше интересно дали най-накрая ще се стигне до някаква кулминация, защото си казах, че не е възможно вече да е минал половината филм и още нищо кой знае какво да не се е случило. : / Емили Блънт схващам, че е „ръчичка за зрителите“, но тази ръчичка въобще не е нужна. Тя не знае какво се случва точно, ние не знаем е уау мерси, сега поне се чувствам спокоен, че не съм само аз ами и главната героиня :Д И пак казвам, уж я изкарваха мн компетентен агент и тн. а през цялото време изглеждаше като наивна ученичка която е отишла на екскурзия и само наблюдаваше действието, без да разбира какво всъщност се случва.

    Отговор

  • .
    23/12/2015 at 18:41

    Тя беше точно това…
    Оф, дано да не е демента…

    Причината за това е, че някой може да е компетентен в своята област и определена среда, и един ден да открие, че всъщност е много далеч от „истината“, и има още много да учи (ниво много по-високо от видимото, простичко казано). Същевременно да разбере, че света не работи така както той/тя си мисли и отвъд привидното огромно количество „познание“, които притежава за този свят се крие един друг, за който дори не е подозирал или принципите и разбиранията му дори не са допускали, че би могъл да съществува, и видиш ли той не работи по закон/в рамки/според правилата.

    Отговор

  • 23/12/2015 at 18:49

    Не е „деметнта“, виж че има различен стил на писане. :)
    А по темата, освен това те я излъгаха и я използваха брутално – колкото и да си интелигентен, винаги има по-печени от теб. Също така се погрижиха да разберем, че е по-емоционална отколкото рационална.

    И, „Точка“ :) :), за по горният ти коментар, не разбрах, не те изкефи, че накрая смениха гледната точка ли? Че я оставихме нея и отидохме с героя на Дел Торо ли?

    Отговор

  • .
    23/12/2015 at 22:09

    Бе, има някои сходства в изразяването :).

    Смяната беше готина. В тази връзка мисля, че дел Торо не е правил такава добра роля сигурно от десетилетие (но не съм му гледал всичко). Работата е там, че следим героят на Блънт от самото начало, тя беше кажи речи в 70-80% от времето „нашият“ поглед – нали малко или много. Друга перспектива, която имахме беше тази на мексиканското ченге – доста излишна, но не толкова като идея, а като изпълнение – можеше да служи повече на функцията която играе сега). Подобно нещо се случва и на краят. Исках повече консистентност. Малко повече предпоставка – а това е чисто режисьорска работа според мен – за подобна смяна на гледната точка. Готина идея но не е поднесено пълноценно. Това всъщност са ми всичките проблеми май с филма, поне по-сериозните. Всичко друго е муцка.

    Разбира се, ако някой има рационално и (било то) противоположно на моето мнение по въпросът с радост ще прочета. Дискусия да има :).

    Отговор

  • MilmFaker
    24/12/2015 at 09:45

    На мен ми хареса, най-вече заради реализма, но значително повече ме впечатлиха Enemy и особено Prisoners. Приготвил съм се да изгледам и първите филми на Вилньов, които са силно critically acclaimed.

    Отговор

  • MilmFaker
    24/12/2015 at 09:47

    P.S. – Prisoners е най-добрият филм на Финчър, който не е правен от Финчър :)

    Отговор

  • станислав
    26/12/2015 at 12:10

    Изкефи ме филма. Аз съм си фен на темата и съм пристрастен. Мексико, границата със САЩ, картелите, ФБР, ЦРУ, наркотици – I love it! Нареждам го до други любими „мексикански“ филми „Man on Fire“, „Traffic“, „The Counselor“( най-добрият филм на Ридли Скот в последните години по сценарий на Кормак Макарти; много подценен). Но най-добрата творба поставяща Ciudad Juárez в центъра на един микросвят( както е и в „Sicario“) явяващ се скрит център на съвременния свят оплетен в паяжина от насилие, корупция, смърт, престъпления, черна дупка поглъщаща човешкото е романът на Роберто Боланьо – „2666“( препоръчвам го, независимо дали обичате „Мексико“ :) ) Не бих се учудил ако Вилньов се е вдъхновил от чудовищният роман на Боланьо…
    Визията на Дийкинс е смазваща и няма смисъл от коментар, името му говори достатъчно. Зад привидно опростения, ясен сюжет, се крие микроклимат на мистерия, на кошмарен сън в който се разхождаш сред мъртъвци и не можеш да се събудиш, не можеш да направиш нищо, за да предотвратиш Апокалипсиса, края на света…
    Абе, жесток е филмът, гледайте го!

    Отговор

  • holden
    11/01/2016 at 01:33

    Първите 30 мин. от филма не смеех да мръдна. Визия, музика, напрежение-всичко много на място. Влизането в града, екскорта от мексиканците, неразбиращия поглед на агентката, задръстването на границата беше зверски истинско като усещане. Бролин тръгва добре с шашавата визия по чехли при костюмарите, но първоначално създадения корав образ се губи постепенно. На дел Торо ролята му лепва и му повярвах, че е гадно копеле, особено когато изстрелваше реплики на испански. Като цяло съм на мнение, че филмът е добър, но го спасяват музика и визия от това да бъде посредствен. Сценария не е на тяхното ниво. Като особено не на място беше втората част на филма с личното отмъщение и прекалено бързата развръзка. Хвана ме за гърлото, но не успя да ме стиска до края, така както го направи „Съветникът“

    Отговор

  • 30/12/2016 at 20:38

    Със „Съветникът“ трябва да се продават в комплект.

    Отговор

  • дедобот
    05/02/2017 at 15:51

    Чак сега го гледах. Разочарование . Клише до клише и въобще историята е излишно изсмукана от пръстите. Нинджа стрелецът Бенисио можеше просто да се разходи до имението и да застреля шефа и семейството му , за какво му бяха американците ?! Супер злодеят очевидно не се криеше много ,разпускайки в лукса, където цялата оклолност ще е наясно ,кой живее там.

    Кинематографски изпипан – това ме задържа буден до края.

    Отговор

Коментирайте