Обратен гард / Southpaw

Не е трудно да се разбере защо боксът е изкушение за много кинодейци. От повествователна гледна точка този спорт е идеален за множество метафори, в който протагонистът бива удрян толкова в живота, колкото и на ринга, но в края на краищата успява да намери собствена версия за триумфа и на двете арени. Колкото и силно да звучи това като една наративна основа, винаги съществуват  няколко важни изисквания за всеки нов филм от жанра – да включва достатъчно уникални елементи и интересна креативност, които да изпъкнат на преден план и да изглеждат свежи, защото сме били свидетели много пъти на подобни драми. За съжаление тази част от уравнението напълно избягва на режисьора Антоан Фукуа („Тренировъчен ден”, „Снайперист”, „Закрилникът”) и резултатът е филм, изпълнен с ненужни метафори, които сякаш ни идват малко в повече.

Спрете ме, ако мислите, че сте чували това и преди. „Обратен гард” проследява историята на Били Хоуп (Джейк Джиленхол) – боксьор, който е отгледан в дом за сираци, се превръща в един от най-великите бойци, които светът някога е виждал. Женен е за любовта на живота си Морийн (Рейчъл Макадамс), има прекрасна дъщеря (Она Лорънс) и гигантски дом. Но точно, когато е на границата да завърши кариерата си без нито една загуба, Били е поразен от ужасна лична загуба, която го води до множество перипетии, включващи отстраняването му от бокса, загубата на цялото му материално състояние, както и попечителството над неговата дъщеря. За да вкара живота си отново в релси няма друг избор, освен да влезе пак във форма и да поднови кариерата си като победи своя съперник на ринга – Мигел Ескобар (Мигел Гомез).

Обратен гард / Southpaw

Ако досега сте разгадали историята на 100 процента, то навярно не грешите. Благодарение на факта, че в „Обратен гард” присъства изключителен каст и талантливият Кърт Сътър („Синове на анархията”) се нагърбва със сценария, зрителят остава с очакването, че до последната сцена ще бъде приятно изненадан от някакъв обрат на събитията. Но нищо подобно не се случва. Вместо това „Обратен гард” е представен като тежък нокаут, чието съдържание бълва само и единствено клишета от този род продукции – от стария и опак боксов ветеран до типичния тренировъчен процес. Всъщност филмът оставя доста интересна интрига в сюжета си, която за съжаление е оставена да се рее нейде из космоса и само добавя сол в раната на сценария. Сцената, в която Били продължава да страда от загубата на жена си, е осеяна с детайли относно това кой е виновен за инцидента, като се внушава, че човекът, който е отговорен за това всъщност е невинен. Смесвайки криминалния елемент, Фукуа и Сътър биха дали искрата, от която се нуждае „Обратен гард”.

Това, което действително държи филма на повърхността е Джейк Джиленхол, който отново доказва, че е един от най-подценените актьори в Холивуд и ни демонстрира поредното си напълно отдадено и хамелеонско превъплъщение. Този образ не притежава безскрупулността на Лу Блум от „Лешояда”, нито острия като бръснач ум на детектив Локи от „Затворници”. Джиленхол представя Били Хоуп със страст и ярост като държи зрителя ангажиран на екрана още от началната сцена. Както обикновено Форест Уитакър добавя качество в цялостната атмосфера като аскетичния бивш боксьор, който така и не е получил своята силно жадувана титла в миналото. Рейчъл Макадамс също демонстрира приятно изпълнение, въпреки ограниченото й екранно присъствие. Она Лорънс предоставя впечатляващ перформънс като малката Лейла, която споделя изключителни емоционални сцени с Джиленхол.

Обратен гард / Southpaw

Операторът Мауро Фиоре („Аватар”) дори не се опитва да се „бие“ с „Роки”, а още по-малко с „Разяреният бик”, затова бойните кадри са заснети толкова журналистически – блестящи и с перфектна светлина, която е присъща на боксовите мачове, излъчвани по HBO. В „Обратен гард” също изпъква и монтажът. Джон Рефуа („Закрилникът”) поддържа бойните сцени доста напрегнати и изпълнителни, като камерата буквално улавя всяка една капка пот и кръв на Били. Музиката на Джеймс Хорнър допринася доста за облика на филма. Това се явява предпоследната композиция на маестрото, който загина злощастно през юни тази година (2015) в самолетна катастрофа – „Обратен гард” е в негова памет. Две от песните на Еминем също са включени в саундтрака. Интересно е да се отбележи, че рапърът е първият избор на Фукуа за главната роля, който впоследствие се отказва от проекта.

Трудно е да се каже, че „Обратен гард” е лош филм предвид приятните актьорски изпълнения и въздействащите бойни кадри, които Фукуа решава със стил. Но от друга страна нито е добър филм, нито развлекателен (имайки предвид наследството на класики като „Роки”, „Али”, „Разяреният бик”, „Момиче за милиони” и т.н.). Воден от поредното топ изпълнение на Джиленхол, „Обратен гард” може би най-накрая ще накара надрусаните членове на Академията да изтрезнеят и да забележат таланта на Джейк, а не да го игнорират по същия брутален начин, както направиха с „Лешояда” миналата година.

Оценка: 7/10

Similar Posts

Вашият отговор на heinrich Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

13 Comments

  1. „може би най-накрая ще накара надрусаните членове на Академията да изтрезнеят и да забележат таланта на Джейк, а не да го игнорират по същия брутален начин, както направиха с „Лешояда” миналата година.“
    ++++++++++

  2. Наистина, ако бъде пренебрегнат отново и тази година, лично ще финансирам всеки един от членовете на Академията за рехабилитация на тази тежка зависимост, от която страдат 😀

  3. Почвай отсега финансирането – въпреки че и аз съм на същото мнение по отношение на супер качествата на нашето момче, политиката и игричките около номинациите 99,99999 процента ще го оставят извън борда за пореден път. Според мен ДиКаприо, Редмейн и Фасбендър са почти стопроцентови номинации (предвид (къде чисто, къде не) Oscar-bait проектите, в които участват), а за останалите две места ще има повече от люта битка. Просто такива са реалностите в света на надрусаната Академия 🙂

  4. То Джейк играе добре, но героят му и цялата драматургия на филма е зле, така че не очаквам да го номинират.

  5. Слаб сценарий, филмът е поредната предъвквана многократно история. Другото, което ми направи лошо впечатление е абсолютно безумните и без всякаква допирателна с реалния бокс сцени, в които е представен боят на ринга. Играта на Джиленхол ми хареса, но не бих казал, че ще попадне сред номинираните за Оскар. Може би по-скоро другият филм, който очаквам с голямо нетърпение с негово участие – Еверест, би се класирал за оскарите.

  6. Не съм съгласен с автора, от към, чисто спортна тематика, просто филмът е нереален, няма толкова чисти удари и кръв, просто нелепо. Сценарият на финала е абсурден.
    Хареса ми от към драматургия, хвана ме нещо.
    Джейк, е страхотен актьор, но ми е трудно да го видя някъде из номинираните (Лешояда беше с класа над това изпълнение). Единственият шанс някой да попадне в полезрението на Академията е Форест Утакър, който май никой не спомена за жалост.

  7. Предвид късата памет на Академията, който запомня изпълненията само в последното тримесечие на годината напълно е възможно пак да пропуснат Джейк. Но от друга страна пък изветрелите академици на Холивуд им допада мачканият и след това възкръснатия като птица Феникс образ (независимо дали е спортен този образа или не – важното е да има катарзис). Та затова имам някакви надежди за чичо Джиленхол. Но както спомена @IZZY все пак има още едно изпълнение, което чакаме с нетърпение, та за това поне да го номинират. И приключвам с една универсална истина на дедо ДеНиро от „A Bronx Tale“: „The saddest thing in this life is the wasted talent.“

  8. Сюжета и актьорите са добре, но режисьора за този филм не е подходящият човек. Фукуа е всичко, но не и добър разказвач. Не знам, защо студията му дават такива проекти, които са си за определен вид режисьори с изразено мъжко присъствие в реализацията и суровост като един Майкъл Ман напр. На този черньо не знам защо му дават все неподходящи проекти да заснема като King Arthur преди време.

  9. Според мен продуцентите са взели факта, че преди време за кратко Фукуа е бил в бранша (боксовия) като аматьор (доколкото прочетох някъде из интернет пространството). От цялото му творчество бих отличил само „Тренировъчен ден“. Може би и видеото към песента на Coolio „Gangster Paradise“ 😀

  10. А представяте ли си какво би направил дедо ви Скорсезе от този филм??

  11. „Разяреният бик“ е връх в творчеството му за този жанр. Все пак е много трудно да се повтори същия успех в един и същи род филми 🙂

  12. При цялото ми уважение към качественото изпълнение на пича, филмът не работи никъде… Няма как подобно изпълнение да се номинира…

  13. Въпреки абсолютният фейк на Мейуедър и Берто, може да се направи съпоставка с боксовите сцени във филма.