Inglourious Kunts: Епизод XVIII – Саундтраци

Какво се случва, когато киното и музиката правят секс?

Отговорът на този въпрос трае повече от час и е тъпкан с отлични примери – благодарение на нашите гости и легендарни меломани: Светослав Петров от наръчника за момчета с добро възпитание „Boyscout“ § Борислав Банев – редактор („Vice“, „EGO“) и попкултурен наблюдател („Егоист“, „Капитал Light“) – винаги сме били в час с музикалната сцена по света и у нас. Водещите Мартин „Циничния Елф“ Ангелов § Благой „Uzumaki“ Иванов обсъждат с тях всякакви филмови саундтраци, отдавайки се на носталгия, страсти и сюжети, из които вилнее цял легион поп-идоли.

Предупреждаваме, че настоящият епизод на Inglourious Kunts действа коварно сантиментално – след гледането му е напълно възможно да посветите няколко часа от живота си на своето близко минало, припомняйки си както любими парчета, така и любими екранни хитове, които сте гледали, слушали и цитирали през годините. Даже докато пишем тези редове, бършем сълзите си, ‘щото емоцията напира.

А сега… let’s rock:


Bonus tracks: Приготвили сме ви и една малка изненада – участниците в предаването събраха свои фаворити и ги обединиха в първия по рода си подкаст саундтрак. От името на екипа ни и на екипа на „Boyscout“ ви пожелаваме не само приятно гледане, но и приятно слушане:

Similar Posts

Вашият отговор на Кирил Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

18 Comments

  1. Вижте го колко е сладък, когато говори!!! 😀

    Плейлистът е чук!!!

  2. А ако знаеш колко ше съм сладък, ако ми запееш на микрофона. 😀

  3. Доста интересно 🙂 Готиният саундтрак си е много важна част от всеки филм, а филмите на някои режисьори (заедно с хората, които пряко отговарят за саундтрака) си заслужават дори и само заради въпросния саундтрак. Тарантино, разбира се, е емблематичен пример, но в моя личен топ бих добавил Скорсезе (особено в „Добри момчета“ и „Казино“ са наредени готино парче до готино парче), Камерън Кроу (все пак музикален журналист, и то доста добър), Гай Ричи… сигурно и други бих включил, но в момента тези ми хрумват (и ми бяха и напомнени от материала ви :))

  4. Евала! Един от най-добрите ви епизоди, който си плаче за vol.2. Специални поздрави за Благой – саундтрака на „Lost Highway “ е нечовешки( и филма също), – а „I’m deranged“ на David Bowie е хипнотична лудница. Велика песен. Поздрави и за Светльо за сцената от „Жега“. Пич, веднъж годишно е малко, аз го гледам на шест месеца! Всъщност Майкъл Ман има страхотен саунд и в силно подценения “ Маями вайс“. Kaто любима сцена , на прима виста, се сещам за версията на „Yesterday“ на Бийтълс в „Имало едно време в Америка“ на Серджо Леоне показваща младия и стария Де Ниро на гарата(малко оф топик – като казах Леоне, не мога да не кажа и Енио Мориконе – най-великия композитор на филмова музика евър!).

  5. Категорично най-добрият ви епизод.
    (с една препоръка – върнете пича от Труд, или Капитал, от първия епизод)
    ОБАЧЕ, как изобщо е възможно да ми говорите за саундтраци към велики филми и да не споменете –

    https://www.youtube.com/watch?v=vU3eY5N9T8A

    Песен, олицетворяваща/заместваща най-големия шедьовър, който Финчър е правил/ще направи

  6. Ще си повторя мнението от фейса и тук – на първо четене се сещам за OSt към двете части на Mortal Kombat (първата ми беше забавна, а втората направо трагична), там са наблъскани Scooter, Juno Reactor, Crystal Method, Napalm Death, Fear Factory, Sepultura и куп други. В Judgement Night – рап титани до метъл такива – Helmet & House of pain, Ice T. & Sepultura, Onyx и още други, звученето е смазващо на повечето песни. Особено впечатление са ми направили OST към Ocean’s Eleven (римейка), Good Morning Vietnam (What a wonderful world) и най-пресен пример с The man from U.N.C.L.E. 🙂

    Поздрави

  7. Съгласен с Кирил, саундтраците на Мортала за мен са жестоки, но аз съм издигнал в култ и играта.
    Съгласен съм за Матрицата, Резиден ивъл, Спуун към тях бих добавил , може би любимият ми – Блейд. Казахте без филми с музика писана специално за тях, ама въпреки Нанс Ц/З/имер ….now we are free на Лиза Жерард, Black Hawk Down „Gortoz a Ran J’Attends“ (Performed by Lisa Gerrard / Denez Prigent)) – аз пък плача на това парче , May it be – Enya също ми го дига много. Дуела на съдбите в епизод 1. Като дух инастроение – саундтрака на Watchman.
    Мен, милениума ме завари в сивата икономика, посрещнах го работещ в пиратския бизнес на Славейков и редица други култови маси из цяла София. Освен Матрици, Блейдове, Трейнспотинг, и Тарантиновите, хората си купуваха много и лигави класики като Флашданс, Призрак, Мръсни танци, доста Десперадовци съм продал, Next best thing в него си спомням освен Мадона и Мано Чао. Абе има и още, ма съм махмурлия, а сега ме чака пак тежка вечер…

    П.П. Съгласен съм с Елфа за Френдс, и аз съм от сектата, отелно от У две, откриващата песен на Дъ Рембрандс /дали те имат друга/ винаги създава настроение у мен

  8. За „Блейд“ се сетих, но вече на разпивката след снимките и мн. ме хвана яд, че го изпуснахме… ама то не може всичко, така или иначе. 🙂

  9. Подкаст саундтрака размазва. Два пъти го превъртях докато четях „Възкресяване“ на Кинг…

  10. Подкастите ви размазват като цяло… Бих бил доволен ако по-често вадите неща като ревюто на It Follows – за бижута, които много от нас биха могли да пропуснат. А Блейд е непростим пропуск, както и да се оправдаваш, Узумаки, УС!

  11. Не се оправдавам бе, директно се авто-анатемосвам. 🙂 Обещавам(е) обаче много скоро ревю-епизод(и) тип „It Follows“.

  12. Haиcтина сума ти яки неща пропуснахме, примерно ТВ-адаптацията на романа „Сблъсък“ на Стивън Кинг, в която Мик Гарис е вкарал доста попадения, примерно „(Don’t Fear) The Reaper“ на Blue Öyster Cult – сетих се за парчето, след като наскоро пак го чух по някакво радио, а и иде есен, ще става все по-актуално покрай грипните епидемии. 🙂

    Според мен съм обречен for eternity да се сещам за тоя епизод и колко още можеше да изговорим всеки път, когато някъде попадна на парче от филм, което волю-неволю сме игнорирали. 😀