Спиралата е символ, който откриваме в многобройни епохи и култури. Някъде символизира женския образ, другаде – стихиите и енергийните сили, движението на Вселената, цикъла на живота, дори слънцестоенето; заимствана е от астролози, мистици, езичници, дори от някои християни (трискелионът понякога се използва за изобразяване на Светата Троица), а за различни течения тя е пътят от материалното към духовното. В комикса „Uzumaki” на Джунджи Ито e предимно манифестация на човешката обсесия – хипнотизиращата й мощ буквално погубва жителите на крайбрежно японско селище, които са толкова погълнати от образа й, че всичко останало престава да съществува. Ярките образи и изразни средства на Джунджи категорично превръщат „Uzumaki” в шедьовър за социалния колапс през призмата на детайлно обрисуван и натъпкан със символика свръхестествен ужас.
Екранизацията на „Uzumaki” пък става част от ерата на изпъстрените със суеверия и мистерии азиатски хоръри, които преди десетина-петнайсет години бяха погълнали като цунами огромен процент от следовниците на кино-ужасите (всички се сещаме за призрачната женска фигура с дълга коса, която е виновна за много безсънни нощи – мяркали сме я в поредици като „Ju-on” и „Ringu”). Режисьор е роденият в Украйна Акихиро Хигучи, който използва артистичния псевдоним Хигучински. В „Uzumaki” той залага на малко по-особен тип страх; базиран върху интересни, подтекстови и креативни идеи, подходът му разчита на осезаемо маниерна режисура, която в някои случаи работи, а в други – не толкова. Обаче екстравагантната, ексцентрична и сюрреалистична стилистика в комбинация със зловещата атмосфера компенсират някои от по-бутафорните решения при употребата на специални ефекти, спорния кастинг, а също и фрагментарния сценарий, за да зарадват почитателите на този род кино с един в крайна сметка различен и запомнящ се филм.
„Uzumaki” е тема на деветнайсетия епизод на Inglourious Kunts, a поводът да се присетим за въпросното заглавие е датата 29-ти август – точно тогава (през 1998 г.) едноименната манга започва серийно да излиза в Япония. Затова сега ви предизвикваме да направите експеримент със своите кино-претенции, като се потопите в тъмните води на източната жанрова естетика – компания ще ви правят Благой Иванов и Димитър Дринов в поредно издание на „2 Kunts 1 Couch“:
Мангата > Филмът.
Като дори мангата не ме изкърти подобаващо (но препоръчвам, щото е качествена, и мисля се свършваше за отрицателно време). Филмчето е не повече от 6/10 (ако си много снизходителен), освен ако не си фен на жанръТ, и милееш за всяко подобно изчадийце. А като се има предвид, че той е доста нишов, и добавиш към това времето когато е заснеман, предполагам, че може да се класира и за скрито бижу :P? Феновете ще кажат. За мен по-скоро беше разочарование и повече шантав отколкото плашещ.
РазКажи някой неща които са ти направили впечатление за символиката.
Определено мангата е по-добра от филма, но за мен филмът е поне 7/10.
Любим епизод <3
Дано скоро се появи нова екранизация по Джунджи Ито, за да спретнем с теб едни кънтове по въпроса. 🙂 За съжаление поредицата по „Tomie“ не била особено добра, а и са сто филма, така че нея засега ще я пропусна.
Да, аз също го четох това, но бих се разцепил на една непретенциозна b-movie адаптация на „Gyo“ в стил „The Void“, примерно 🙂
Oh, yes.