Преди да кажете „Оф, тия в Операцията полудяха ли?”, искам недвусмислено да натъртя на факта, че тази селекция не включва чийзи клиширани заглавия като „9 месеца”, „Виж кой говори” или „Позабременяла”, за „хормонално разклатени жени”, както повечето не-бременни, не-бременяли или нямащи още деца читатели вероятно биха предположили. На бременността и изобщо на този период от живота на жената се гледа доста стереотипно и повърхностно, поне до момента, до който не ти се случи – на теб. А тъй като скоро предстои да се появи първото бебе на Операцията, с Институцията Дринов решихме, че един такъв материал би бил свежо допълнение, но вие ще прецените. So let’s get it on!

В контрапункт на гореописаните класически продукции, таргетирани към бъдещите майки, бременните героини в киното могат да бъдат и доста hard-core, като темата, за щастие, е експлоатирана разнообразно.

Лудия Макс: Пътят на яростта (2015) – Сплендида

Това пост-апокалиптично пиршество от безумен екшън, пясък, искрящо синьо небе, кръв и желязо достави и открояваща се роля за Роузи Хънтингтън-Уайтли. Петте жени на Имортан Джо, неговите „съкровища”, са причината, поради която Фюриоса и Макс Рокатански бягат през пустинята. Сплендида е любимката на Имортан Джо и в най-напреднала бременност от петте изобщо, но това не ѝ пречи да бъде корав войнствен лидер в групата на съпругите.

„Ние не сме неща” – феминистката страна на „Лудия Макс: Пътят на яростта” прекрасно работи в амалгамата от кръв, сеч и огън, и да, Джордж Милър наистина уби изнасилена бременна жена във филма, което от своя страна работи потресаващо добре за сюжета.

Прометей (2012) – Meet your maker

Зловещата вселена на Пришълеца е едно място, през което няма как да не минем – все пак там виждаме отблъскващите Гигерови сцени на забременяване, от които всички ни побиват тръпки.

Избирам „Прометей”, защото той обяснява донякъде произхода на ксеноморфа. Откритие на Елизабет Шоу завежда екипажа на кораба „Прометей” до планетата  LV-223, в търсене на свръх-съществата, създали човечеството. След като намират кораба на Инженерите, зареден с биологично оръжие, което същевременно предполагат, че може да създава и живот, партньорът на Елизабет е заразен с него и я забременява. „Отрочето” всъщност е Трилобайт – някаква гротеска, уголемена разновидност на култовия facehugger, който в последствие напада един от Инженерите. И така започва яростната борба за оцеляване на всеки един от видовете.

Джуно (2007) – They say pregnancy often leads to, you know… an infant

С излизането си през 2007 г. „Джуно” представя темата за бременността в тийнейджърска възраст по един различен, някак си easy-going начин. Елън Пейдж е забременяла 16-годишна гимназистка, която решава да даде детето си за осиновяване. Интересни са отношенията на Джуно с нейните родители и бъдещите осиновители на детето ѝ. Сякаш наистина това е начинът, по който трябва да се приеме забременяването на един тийнейджър – с мъдрост, разбиране, чувство за хумор и подкрепа.

Джуно” е интелигентен, романтичен и забавен филм с характер и индивидуалност под повърхността. Има 4 номинации и една награда „Оскар” за оригинален сценарий на Диабло Коуди.

(Сякаш с „Джуно”, Джейсън Райтман – синът на Айвън Райтман – иска да изкупи грешката „Джуниър”?)

Прешъс (2009) – Love ain’t done nothing for me… but beat me… rape me… call me an animal! Make me feel worthless! Make me sick!

Кларис Прешъс Джоунс е необразована и с наднормено тегло. Тя никога не е била обичана, малтретирана е и изнасилвана от баща си. Родила е от него едно дете, болно от синдрома на Даун, и е бременна с второ. Кларис е принудена да живее с майка си – ужасна, нещастна жена, която не само е позволила на мъжа си да малтретира и изнасилва дъщеря ѝ, но и я вини за това.

Кларис получава възможността да се запише в алтернативно училище и с това надеждата, че животът ѝ ще се промени.

Прешъс” е от онези филми, които носят толкова тягостна горчилка, мъка и несправедливост в сюжета си, че те хващат за гърлото и изтръгват сълзите ти още в първите минути.

Децата на хората (2006) – In a world without children’s voices

Защото детето е символ на надежда. Номиниран за 3 награди „Оскар”, „Децата на хората” на Алфонсо Куарон разказва за безплоден, анархичен свят, в който дете не се е раждало в продължение на 18 години, а човечеството е обречено на изчезване.

Бившият политически активист Тео Фарон (Клайв Оуен) се изправя пред собствените си страхове в борбата да защити и заведе до убежище последната бременна жена на света, преминавайки през руините на размирен Лондон през 2027 година.

Куарон е абсолютен титан в дългите, прекрасно хореографирани проследяващи кадри, а филмът определено е най-добрият в кариерата на Клайв Оуен.

Бебето на Розмари (1968) – God is dead! Satan lives!

Лошият родителски контрол резултира в кошмара на моето детство – „Бебето на Розмари” ми докарва ледени тръпки и до днес.

Заснет през 1968 г. и режисиран от Роман Полански, „Бебето на Розмари” e хорър, изпълнен с качествен съспенс и поднесен с Хичкоков маниер. Любителите на жанра ще го оценят като неостаряваща класика, докато за мен е по-скоро неостаряващ кошмар, който не съм дорасла да прегърна.

Розмари и Гай Уудхаус се преместват в ново жилище и не след дълго Розмари забременява. Историята разказва как в течение на бременността, Розмари започва да подозира съпруга си, доктора и съседите си в заговор, с който целят да пренесат нейното бебе в жертва на Сатаната.

Фарго (1996) – For a little bit of money

Великата черна комедия на Джоел и Итън Коен – „Фарго”, разказва за некадърния развой на още по-некадърно изфабрикувания план на нещастника Джери Лундегард, брилянтно изигран от Уилям Х. Мейси, който наема двама престъпници да отвлекат собствената му съпруга срещу откуп, който да поискат от тъста му.

В доста напреднала бременност, но заредена с кафе и решителност, полицай Мардж Гундерсън (Франсис Макдорманд) ще разплете загадъчната поява на серията трупове в малкото градче в Средния американски запад. Историята открито се подиграва с клишетата на криминалния жанр, а актьорският състав е феноменален, като дори най-малките роли във филма са пълнокръвни и правдоподобни. „Фарго” има 2 награди на Американската филмова академия и е задължителен за всеки киноман – било то бременен или не.

Not-so-honorable mentions:

Джуниър (1994) – Не е смешно and you can’t take it back

Откровено смущаваща брадва. Нямам идея как може да съществува този филм. Айвън Райтман ни показва Командо като учен, обезоръжен и лишен от всякакви шеги, облечен в розова рокля, не смешен, a направо трагичен. Филмът буквално бедства, като не дава абсолютно никаква адекватна обосновка защо въобще е бил замислен и финансиран.

Similar Posts

Вашият отговор на UZUMAKI Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

13 Comments

  1. Бютифул <3 Аз бих добавил и големия Джон Хърт като Кейн … знаете къде 😉

  2. Aз пък се сетих за „X-Tro“, но в мен е проблемът – едва ли някой друг би се сетил точно за тоя филм. 😀

  3. Браво, Гери! Страхотен материал. И аз съм на „бременната“ вълна (не съм бременен аз, но горе-долу на визия го докарвам) – бременна е съпругата, и хич няма да е лошо да я запозная с някой от тези страхотни изпълнения.

  4. Това е интересно – наистина – яки филми …. най-общо (ако вкл. и ‘Три цвята синьо’ на Кешловски с епичният си и неповторен ‘бременен’ финал или дори Knocked up) ….’бременните филми’ са филми, които са избрали да покажат женското начало (или това на майката) като контрапункт на някакво нетърпимо статукво, на съзнателно избраното или неосъзнато зло, или на липсата на надежда…..

    Сплендида беше почти съвършена – така пестеливо показана и загубена наистина ни остави и смаяни и тъжни едновременно… Джуно и полицайката от Фарго ни обезоръжават още с първите произнесени от тях думи …а след Синьо чувстваме и знаем, че има живот дори когато всякакъв смисъл и желание за него са на практика изчезнали …

    Единствен Полански стои настрана – – – неговото хипотетично ‘бебе’ е източник на толкова нарегнато очакване и страх и раздвоение и безпокойство, на такива смущаващи кошмари, че започваш да си задаваш безумни наглед въпроси ….

    Това, кото е еманация на всичко което е ‘добро’ в нас и нашият потнциал … при него вече (преди да бъде още) е заредено и със зло …

  5. Е поне да бяхте споменали за сцената с Доктор Манхатан, Комедианта и бременната виетнамка във „Пазителите“