Die-hard-арт-хаус-киноманите познават чилийския режисьор Пабло Лараин – „Post Mortem” участва в конкурсната програма на Венеция 2010 г., „No” с участието на Гаел Гарсия Бернал беше номиниран за чуждоезичен „Оскар” през 2013 г., а най-новият му филм „The Club” получи „Сребърна мечка” в Берлин през февруари – специалната награда на журито.
Сред определенията за филма се срещат характеристики като „увлекателен трилър, ярка социална критика и саркастична морална притча”. В центъра на историята са петима мъже и една жена, които живеят заедно в порутена къща и споделят отшелнически тайни. Ето какво гласи официалният синопсис:
Група свещеници на различна възраст живеят заедно с една сестра-монахиня в къща на чилийския бряг. Във времето, свободно от молитви и изповядване на грехове, те тренират хрътката си за следващото надбягване. Какво ли може да ги е довело на края на света, където пронизващият вятър не спира да вилнее? Когато пристига ново „попълнение”, изведнъж се оказва, че срещу новодошлия се хвърлят силни обвинения – и той се спасява чрез самоубийство. Църквата изпраща следовател и въпросът е дали той наистина иска да разкрие каква е истината или просто ще „възстанови” представата за непокътната „святост” на обкръжението… Филмът изважда на преден план тъмни тайни от миналото на тези „слуги на Бога” и безпощадно разкрива противоречията в католическата църква. Сценарият на Лараин успява да стори това, в което църквата се проваля – наказва „черната овца”, като стриктно съблюдава правилата и ритуалите на християнското мъченичество…
Признаваме си, твърденията от последното изречение ни звучат доста мъгляво, ала всеки предизвикателен филм, който има куража да разобличи лицемерието на институционализираните „вярващи”, е творба, на която сме длъжни да дадем шанс (не че имаме информация дали това ще се случи у нас на голям екран…).
След премиерата в Берлин, „The Club” излезе на кино в Чили през май, мина фестивално през Сидни, Москва, Карлови Вари, Йерусалим и Нова Зеландия, като му предстоят Мелбърн и Торонто. Подобен тип филми не може да очаква друга „съдба” в разпространението поради камерния характер на сюжета, както и „локалната” и до голяма степен „щекотлива” проблематика с темите в него. Но пък има голяма вероятност съдбата на бъдещите проекти на режисьора да е по-различна – най-вече заради героите, които си е избрал за център на повествованието. В момента Лараин снима „Neruda”, посветен на наградения с Нобелова награда чилийски поет Пабло Неруда (отново с Гаел Гарсия Бернал), и е в подготовка за работа по „Jackie” – биографична драма с Натали Портман, посветена на Жаклин Кенеди и първите дни след убийството на JFK през 1963 година.
