Миньоните

Жълтите гадове от „Аз, проклетникът” са сред най-забавните, невинни и идиотски поп-културни феномени, завладели света през последните години. Миньоните извървяха същия път като този на пингвините от „Мадагаскар”. Отначало се изявяваха като бандата многоцветни веселяци, освежаващи сюжета, а впоследствие тръгнаха на редица късометражни приключения, достигайки своята кулминация в собствен пълнометражен филм. За разлика от „Пингвините на Мадагаскар” обаче, „Миньоните ” не разочароват… съвсем.

Летният flick на Illumination Entertainment започва с няколкоминутна експозиция за произхода на жълтурите от едноклетъчни, амебоподобни същества, следващи различните си кумири, до деня, когато излизат от водата, пораснали и оглупели до пропорциите на добре познатите ни бананоморфни същества, и продължават да следват новите си господари. Всеки следващ избраник е ключова част от човешката история, бил той Чингис Хан, Наполеон или Дракула. Тук се изкристализира образът на миньоните като герои, седящи под светлините на прожектора, вместо на слуги. Танцуват, подскачат, падат и пеят, говорят нечленоразделно, пляскат се незлобливи шамари и в крайна сметка неотменно се оказват първопричина за смъртта на злите си господари. И така, докато кикотещите се дебили се озовават в пещера, някъде из пустите ширини на ледения континент, далеч от цивилизацията и със съществуване, лишено от смисъл.

Но един ден оптимистичният Кевин, щурият Стюърт и лигавият дребосък Боб излизат от пещерата, устремени към Ню Йорк и Лондон в търсене на следващия смахнат злодей, чието кредо да споделят.

Някъде тук обещаващото начало плавно и неусетно се прелива в сюжет, поравно изпълнен със забавни моменти и с познати до болка клишета. Светът е населяван от плоски образи, чиито диалози сме чували в десетки анимационни филми преди и които работят единствено на ниво „physical comedy”. При това невинаги. Главният злодей, в очите на Скарлет Омъртвил (Scarlet Overkill), не е заплашителен по какъвто и да било начин, докато мъжът ѝ, макар да има двойно по-малко екранно време от нейното, е далеч по-интригуващ. За второстепенните герои, доколкото са налични, няма какво да се каже, просто защото са абсолютно незапомнящи се. Умишлено са пропуснати откъси с терзания и търсене на изкупление, като техен заместител отново са смешките във всякакви разновидности – дали ще са свързани с времеви парадокс или със стереотип, с някоя от редицата характерни особености на миньоните или пък с причудливо семейство

хуморът е едновременно двигателят на действието и спасителната сила в историята.

Миньоните ” е страхотно забавен за детска аудитория, за което свидетелстват непресекващият смях по време и ръкоплясканията след прожекцията. Стюърт определено е фаворит, със своите два-три момента, в които се доказва като най-енигматичен и достоен за възхищение сред жълтата напаст. За възрастните саундтракът предлага класики на The Beatles, The Doors, Jimi Hendrix, The Kinks, Aerosmith, The Who и други, като музиката задължително е акомпанимент на (поредния) пъстър скеч. В този смисъл, филмът се усеща като редица залепени монтажи, които и сами по себе си биха вършили същата работа – да разсмиват. И да се забравят миг по-късно. За някои този prequel ще се яви излишен, той категорично можеше да разкаже повече, докато за други ще е тъкмо това, което са очаквали – още от жълтите смехурковци. Сигурно е единствено, че всички за пореден път ще се смеят на небивалите случки и калпавия хумор, които са етикет на „Миньоните ”.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

6 Comments

  1. Хм, очаквах да го „нахраните“ добре тва филмче, приятно изненадан съм.

  2. Днес ходихме с малката да го гледаме. Емииии … на мен лично ми беше скучничък, а като гледам и малката ми пикла не беше кой знае колко ентусиазирана след като се прибрахме. Имаше няколко момента, които бяха попадение, но аз лично очаквах повече … още повече, че миньоните имат ебаси потенциала за забавление.

  3. Децата на моята прожекция бяха „екстатик“! Направо откАчиха 🙂 🙂

    Иначе филмчето е типичен „кеш граб“ без никакъв „събстънс“, но все пак беше забавен и приятно развлекателен. Съгласен съм с казаното от Жор.

    П.П. Саундтракът беше епичен! 🙂

  4. Аз се забавлявах, на доста от моментите и заради смеха на Дринов. Иначе съм абсолютно съгласен, че е „кеш граб“, просто не исках да го пиша по тоя начин 😀

  5. Миньоните са по-забавни от всякога, но като сюжет, филмчето отстъпва на двата Аз, проклетникът.